Публикувана: 15 ноем. 2010, 17:48 ч.
Последно мнение: 4 март 2011, 20:26 ч.

когато първото дете е биологично, а второто осиновено

5 622
44
1

15 ноем. 2010, 17:48 ч.

Мнения: 11

Здравейте

Имаме дъщеря(биологична) на 5 години, а сега имаме голямо желание да осиновим второто си дете, но ни е трудно все още да вземем твърдо решение за това.

Притеснява ме най-вече факта, че децата ни ще знаят, че са дошли в нашия дом при различни обстоятелства. Знам, че не винаги ще мога да бъда справедлива в правенето на забележки, разпределянето на задачи между двамата и други битовизми. Плаши ме това, че постоянно ще бъда в напрежение, внимавайки как се държа с децата си, за да не предизвикам съмнения в тях, че имам предпочитания към някой. Защото осиновенето може да чувства другото дете като "истинското", а биологичното да си каже: "Ето , аз съм даденост, а него са го избрали."

Имам нужда да поговоря с майки, които вече вървят по този път. Искам в момента в който направя първата крачка към детето да съм напълно сигурна, че мога да се справя.

# 1 15 ноем. 2010, 19:32 ч.

Западен парк
Мнения: 393

Е, Климт, аз май съм подходяща за разговор. Питай в конкретика какво те интересува и ако мога ще споделям опит, а ако нямам - ще разсъждаваме заедно. И като успокоение за начало - за почти две години нито веднъж не ми хрумна, че двете ми деца са дошли по различен начин в къщи. Ако са целувки - целувки, ако са забележки - забележки, ако са наказания - по равно и на двамата (разбира се, съобразени с възрастта).

# 2 15 ноем. 2010, 23:49 ч.

близо до София
Мнения: 1 988

И аз обмислям този въпрос. В твоето положение съм. Имам едно билогично дете, но синът ми е вече на 19 г., свикнал е да е единствено дете и въпреки че е съгласен да осиновим, незнам след това дали няма да се окажа в такава ситуация и аз. Ще следя темата.

# 3 16 ноем. 2010, 08:48 ч.

София
Мнения: 9 517

Извинявам се, че се намесвам в темата - аз имам биологично и осиновено, не в този ред, в който авторката иска да ги има. Имах го притеснението, дали да се скараш, дали да си по-ларж, дали да си по-строга... около половин - една година, след това осъзнах, че съм им майка и на двамата и не ми пука, кой какво ще си мисли - постъпвам така, както намирам за добре в дадения момент и не се притеснявам от начина на идването им в семейството Peace

.

Даная, синът ти вече не е малък, скоро няма да бъде дете (на мен и сега не ми се струва дете), така че не мисля, че ще имаш някакъв проблем с него, още повече че е съгласен да осиновите Peace

.

Искам само нещо да кажа, че ми е болна тема в момента - подгответе се, че второто ви дете няма по нищо да прилича на първото - нито по развитие, нито по темперамент, нито по нищо - ще започнете всичко от начало Peace

# 4 16 ноем. 2010, 09:55 ч.

Мнения: 11

Цитат на: мама Мишка в пн, 15 ное 2010, 19:32

ако са забележки - забележки, ако са наказания - по равно и на двамата (разбира се, съобразени с възрастта).

Мишка, точно това ми се струва невъзможно-наказанията да са по равно. Когато бях дете, аз бях по-често наказваната, защото аз бях беладжийката в къщи. Въпреки, че и двете със сестра ми сме родени от майка си, пак съм се чувствала прекараната, отблъскваната на моменти, дори в един момент се бяха прокраднали съмнения в мен, че съм осиновена...а когато нещата наистина стоят така?

Знам, че не е правилно да пречупвам нещата през призмата на собственото си детство, но кой ли може да избяга от това Simple Smile

Цитат на: Дзвер в вт, 16 ное 2010, 08:48

Искам само нещо да кажа, че ми е болна тема в момента - подгответе се, че второто ви дете няма по нищо да прилича на първото - нито по развитие, нито по темперамент, нито по нищо - ще започнете всичко от начало Peace

Дзвер, аз не се сещам за две деца в едно семейство, които да са близки по темперамент, да са еднакво възприемчиви и така...
Въпроса е до колко големи са различията?
"...ще започнете всичко от начало..." звучи почти отчайващо Simple Smile

*danaya* , ти си имаш мъж в къщи Grinning

Предполагам, че вече го вълнуват момичета, а скоро ще започне да го вълнува темата за собствени деца Simple Smile

И все пак, знам ли, когато дъщеря ми стане на 19 ще видя как е Grinning

# 5 16 ноем. 2010, 10:07 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Klimt в вт, 16 ное 2010, 09:55

Да започнеш всичко от начало не е отчайващо, когато човек е подготвен предварително. Ако имаш някакви очаквания към детето, ще ти е трудно, ако приемеш в себе си, че то е индивидуалност и ти трябва да го следваш - няма да имаш големи проблеми. Не забравяй, че биологичното ти дете е дошло след 9 месеца съвместно съжителство с теб, после е било бебе - безпомощно, нуждаещо се от помощ за всяка една дейност, израснало е постепенно, навлезнало е в живота ти пак постепенно... докато осиновеното ще дойде на някаква определена възраст и ще има своето си наследство от времето, което не е прекарало с теб. Освен това ще нахлуе в живота ти изведнъж. Не е трудно, просто е различно Peace

# 6 16 ноем. 2010, 10:53 ч.

Мнения: 11

Аз съм без очаквания този път. Първия път имах очаквания, които малката разби на пух и прах Laughing

# 7 16 ноем. 2010, 11:26 ч.

Мнения: 11

открих много готин блог
http://www.detstvomoe.org

Предполагам не е нещо ново за вас. Статийте в него имат ли нещо общо с реалността? Ще ме подготвят ли по някакъв начин?

# 8 16 ноем. 2010, 11:35 ч.

София
Мнения: 9 517

Статиите са от съфорумки - много са полезни и имат много общо с реалността Peace

# 9 16 ноем. 2010, 14:18 ч.

Мнения: 11

Преди няколко дена, дъщеря ми пак подхвана една от любимите си теми - за раждането й.

Вие позволявате ли си да водите такива разговори пред осиновените си деца или това е тема-табу?
Аз си мисля, че може би е най-добре да се разговаря на всички теми с децата и да се говори истината. Изниква едно "НО" обаче - дали това няма да нарани по някакъв начин, твърде много детето?

# 10 16 ноем. 2010, 16:10 ч.

София
Мнения: 9 517

Моите деца са дошли при мен по различен начин - това е факт, който не може да бъде променен. Да крия от тях кой как е дошъл, да премълчавам, да променям нещата не намирам за нужно, дори го намирам за вредно. У нас спокойно се говори за това, още повече, че дребния присъстваше на последните 3 месеца от живота на сестра си в моето коремче. Да ти кажа, че от това не го боли... ще те излъжа - боли го, но дали ако го скрия ще го боли по-малко? Съмнявам се - той знае истината Peace

# 11 16 ноем. 2010, 19:46 ч.

близо до София
Мнения: 1 988

Klimt , така е порасна синът ми, вълнуват го момичета, което е нормално. Надявам се скоро да не започне да мисли за собствени деца, има да учи, да завърши, да си вземе живота в ръце, както се казва.
Въпреки това аз все повече мечтая за още едно детенце, не съм се отказала от мисълта да си го родя, даже това за осиновяването отскоро ми се прокрадва като идея, защото на този етап съпруга ми не е готов. В момента съм на етап процедури инвитро, тъй като няма установена причина да не може да си родим още едно дете. На 39 г. съм и мисля, че възрастта ми не е толкова голяма. Когато родих сина си, бях на 20 г. и не мога да кажа ,че бях готова за майка, просто се случи. А ,сега съм повече от готова, но детенце не идва вече 7 години.
Въпреки ,че е голям синът ми, незнам наистина дали на моменти няма да му бъде криво, че обръщам повече внимание на малкото. То и собствено да е пак ще я има ревността.

# 12 16 ноем. 2010, 20:28 ч.

Мнения: 955

Може да му е полезна малко ревност на сина ти. Докато детето дойде у вас, той ще е най-малко на 20. Ти на тези години си станала майка...

# 13 17 ноем. 2010, 12:10 ч.

Мнения: 73

Здравейте момичета,записвам се и аз да следя темата,защото и мен ме вълнува този въпрос.Имам син(биологичен) на 10 години,който сташно много иска братче или сестриче(не само той,разбира се).Преди 6 години ми отстраниха едната тръба(извънматочна бременност),след това 4 години правихме опити за бебче...но уви,резултат никакъв.Тръгнах по специалисти и се установи,че другата ми тръба е запушена и нямам друг шанс за бременност,освен ин витро.Претърпях операция за отстраняване на другата тръба,и в началото на годината направих ин витро(за съжаление неуспешно).
Със съпруга ми взехме решение да си осиновим дете.Аз също се притеснявам,незнам дали синът ни ще го приеме за свое братче или сестриче.Наскоро говорихме с него на тази тема,прие новината много радостно,дори искаше да дойде с нас,започна да се чуди дали иска братче или сестриче...
Много дълго стана обяснението ми Simple Smile

Приятен ден

# 14 17 ноем. 2010, 12:18 ч.

Мнения: 1 325

Аз нямам тази дилема нито този опит с биологичното и осиновеното и за това се въздържах от коментари. Просто не смятам да раждам Wink

Мисля, че страховете са напълно нормални и само времето и опита ще ви покаже, че са били на практика неоснователни. Peace

Стига да има любов и желание всичко останало ще си дойде на мястото. В началото моето дете не беше мое. Беше детето, което ще отгреждам. Нямах майчини чувства. След година забравих, че не съм я раждала и както казваше Дзер, ако се напъна малко и ще си спомня кога я родих. Тя е плът от моята плът и кръв от моята кръв. Е, не в прекия смисъл.

Няма причини това да не се случи и със вас. Освен ако нямате някакви емоционални дефицити, които детето няма как да запълни Peace

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: