Цитат на: petty
Искам да питам друго - може би отбиването на 1 година се препоръчва в книгите, понеже по-късно ще бъде по-трудно и детето ще е по-упорито? Кажете, дългокърмещи майки, по-трудно ли се отбива дете след годинката? 
Не бих казала, че е по-трудно, но все пак зависи от това какво имаш предвид под отбиване. Защото ако детето ти суче по-5-6 пъти на ден и ти изведнъж спреш да го кърмиш, то независимо дали е на 1 г или на 2+, това ще доведе до извънреден стрес у самото детенце, а и у теб. Отбиването ( ама колко е грозна тая дума) трябва да стане постепенно като детето трябва да е готово за това, един вид само да иницира процеса. Под готовност имам предвид, самото дете да не търси често гърдата, да е психически подготвено. Същевременно тази готовност трябва да е налице и при майката - гърдите не произвеждат много мляко и остават меки дори след голям пауза и т.н. - нарича се инволюция на кърмата. Има много добра статия в Библиотеката от една руска авторка, мисля, че беше Лидия Казакова. Хубавото на така организирано отбиване е, че по това време кърмата променя състава си, така че той се доближава до този на коластрата и така подготва самото дете за времемто когато няма да приема повече антитела от майка си.
Ние още не сме стигнали този момент - Ради е на 2г.4м и все още суче по 3-4 пъти през деня и 1-2 през нощта. И за двамата кърменето е страхотно изживяване и ще ми остане невероятен спомен за цял живот. Никога няма да забравя думите му "Ам-ам, бом-бом, мами, моля те", личицето му докато суче, изражението му, начина, по който ме гледа с очи, сякаш пълни с благодарност и задоволство, нежността която ме изпълва към това невинно малко същество, сгушило се кротко в гръдта ми. Толкова се радвам, че мога да му дам тази наслада и удоволствие и сигурност; че мога да го утешавам по този уникален начин.
От м. май Ради ходи на ясла, а кърменето много му помагаше по-лесно да понесе стреса от самата промяна, уверяваше го в любовта ми, че въпреки, че го оставям на онова чуждо място - "гината", пак съм до него да посрешна нуждите му от утеха и сигурност.
А за критиките - различно, важното е ти да си убедена, в това, което правиш. Колегите не ми казват нищо, а и знаят, че съм хората, които се ровят. Съпругът ми много ме подкрепя, сестра ми ( в Македония) кърми най-малката си дъщеря до 2г.2м и ме подкрепя също, майка ми, която е акушерка и сама ме е кърмила до 1г8м, вече подхвърля, че е време да спираме...
само че едва ли някой го практикува в днешни дни... 
Майка ми ме е кърмила до 2 годинки. Отделно е дарявала (или както там се казва) кърма на майки, които са нямали. Не знам да се е изтощила или нещо такова. Знам само, че не съм боледувал от 4-и клас. Не знам дали кърмата е оказала влияние, но не съм боледувал и от шарка, въпреки, че съм бил в контакт с болни от шарка. Не съм и ваксниниран против шарка. Чукам на дърво да съм все така здрав.