До сега винаги сме правили компромиси един с друг,но от тук на татък нещата поемат в друга посока.След една особенна изневяра,казвам особенна ,защото има много тежки последствия (хеп.б) аз съм категорична,че всичко свърши.
Виновната за изневярата естествено съм аз,защото не гледам леко на нещата и настоявам за повече отговорнос от негова страна.
Страх ме е ,защото започвам всичко от начало сама,без близки и приятели-не мога да се върна,защото смятам,че тук е по-добре за детето,пък и Алекс все пак има нужда да вижда баща си.Страх ме е и от финансовата криза в,която ще изпадна.Нямам много контакти тук,освен с негови близки .
Опитвам се да се събера и да вдигна глава,но не успявам-имам чувството ,че потъвам и не мога да изплувам.
Благодаря ви,че ви има.Успех на всички!