И аз вече съм от вашия отбор

 
Съжалявам да го чуя. Бъди силна заради детето си.
Мисля, че взимаш правилното решение.
Дано час по-скоро се нареди новия ти живот 

Мила A.A.M.Belev,
със сигурност сега ти е много трудно.
Но знаеш ли, сигурна съм, че ще изплуваш, и не само това - на повърхността ще те чака
Слънцето с целия му блясък.
Трудно е било да вземеш това решение, но е добре, че си го направила.
Гушни малкото човече, то ще ти даде сили.

Ох, мила, много съжалявам да прочета тези редове написани от теб! Обаче и аз като Шани смятам, че си взела правилното решение. Само мога да предполагам колко ти е трудно в този момент, но бъди силна и се мобилизирай. Убедена съм, че ще се справиш. Гледай напред и това е. Каквото било било. С теб съм и имаш цялата ми подкрепа!

Хей, изненадах се да видя такъв постинг от теб, мислех че сте ОК .... винаги ми става много мъчно да чуя, че някой се присъединява към тзои форум.... Но поне решението вече е взето, а това е най-трудната и гадна част. Помисли добре наистина как е най-добре за теб, зависи от работата ти, но връщането в БГ ако имаш родители и приятели не е чак толкова лош вариянт, е не живеем като там където си, ама сме живи:))))и има с кой да пиеш по едно след работа... като обмислиш всичко на спокойствие нещата сами ще тръгнат във вярната посока. Стискам ти палци, дано скоро ни зарадваш с един по-ведър постинг 

Мила, съжалявам много за как нещата са се развили при вас. Винаги е трудно да се чете нещо такова като написаното от тебе... Боже, преди 10 месеца (утре стават точно толкова) и аз писах за развода си.
Но да ти кажа... както и другите вече са ти казали, ще се оправиш. Такивата като нас са силни. Трудно е, но ще се оправиш.
За това дали да се върнеш в БГ или не... не знам какво да ти кажа. Аз самата нямам тази възможност, имаме общо попечителство. Но и смятам, че дори и да го нямаше това попечителство пак бих избрала да живея тук във Финландия.
Просто нещата тук са някак си по-лесно уредени за такива като нас. Не, че държавата помага с много, но все пак и малкото което получаваме е от голяма помощ.

НЕ ОБВИНЯВАЙ СЕБЕ СИ ЗА ИЗНЕВЯРАТА НА МЪЖ ТИ! Отърси се от него, намери си нови твои си приятели, света ще просветне и ще видиш светлината в края на тунела. Обещавам ти!

Топли прегръдки на теб и Алекс.

Здравей
съжалявам за случилото се. Надявам се обвинителните ти думи, че ти си виновна за изневярата му, са само фин черен хумор. Защото надали имаш вина за тъпотата му. А че трябва да се махнеш преди да ти лепне Спин - със сигурност ти е ясно.
Не дей и да помисляш да се връщаш тук - със сигурност в Холандия ще имаш много повече матиреални, морални и всякакви други облекчения от към държавата. Със сигурност законите защитаващи самотните родители са много по-добри и се СПАЗВАТ! А това ,че ти липсват роднини... Ми и да се върнеш тук - в забързаното си тежко и напрегнато ежедневие надали ще могат да ти отделят време, а може и освен подкрепа евентуално и упреци да чуеш - хора разни, всеки съди различно, нали не е в твоети обувки! Печалба от връщане назад - нулева.
Като самотна майка никой и нищо нито ще ти помогне, нито ще се съобрази с положението ти. Финансово ще си в нищета /освен ако съпруга ти не изпраща издръжка с която да си ок или пък роднининте ти не са богати/. А в Холандия и само на помощи да живееш - ще живееш! Докато тук с детето на помощи /дето няма и да ги получиш/ - няма да просъществувате.
Много е трудно психически, но уви това е нещо през което минаваш сама и дори при морална поддръжка на близки и приятели не би ти станало нито по-леко, нито пък по-скоро ще заздравеят раните. Тедзи изпитания са отредени на човек и той минава както може през тях сам!
Затова горе главата, направена е най-трудната крачка - сега остава само да съградиш новия си живот!
Пък и - усмихни се - Холандия е страната на свободната ЛЮБОВ - остава само да я потърсиш!
Много се надявам да се справиш, да минете с малкия максимално безболезнено през този труден и самотен за вас период!

Съжалявам да го прочета, кураж и успех.
Ти си готин и свестен човек, радвам се, че се запознах с теб

Жлако е, че още някой се присъединява към нас.
Не се страхувай от бъдещето - никой не може да каже какво ще е, за това по добре не се подготвяй предварително. Очаквай го с нетърпение. Имаш една нова свобода, възползвай се от нея
Човек има неподозирани сили.

Кураж!

 

Момичета ,благодаря за топлите думи 
Вярно е,че решението е най-трудно-постоянно се питам дали постъпвам правилно,дали не прибързвам и как това ще се отрази на детето,но от друга страна не мога да живея с човек ,които е предал доверието ми и е изложил на опасност здравето на семеиството си.
Дълго време се боря със себе си и ми се иска това да е само лош съм,но уви.
Гадното е ,че започвам да се самосъжалявам и да губя контрол,а имам нужда от сила.
Утре на Алексчето и предстои операция за махане на носна сливица (такъв е буквалния превод,незнам на български как е) стискайте ни палци.
Благодаря ви още веднъж и ви желая много късмет и здраве!

Дааа, не става така.
Не е хубава картинката, но ще се справиш, бъди сигурна. Първите година - две са трудни, после 
Утехата е пълна...  . Споко миличка, всички сме в кюпа. Има измъкване, но ще е бавно. Аз вече 4 месеца, 5ти почна се пека на тоз бавен огън и напредъкът е минимален. Но нали сме затова. 
Гадно е вечер, като си сам вкъщи. Ама нали имаш нет, мен това ме спасява, кисна тук и си заривам главата в пясъка като щраус и така ден за ден. Ще си намериш едно любимо занимание, всеки си знае за себе си кое е то, което ще те погълне и ще ти помага да се отвличаш.

Не се отчайвай и не изпадай в самосъжаление. Ти не си виновна. Прегърни малкото си съкровище и знай, че имаш най-голямото богатство, заради което си струва да минеш през това изпитание.
Пожелавам ви успешна операция и бързо възстановяване 

Съжалявам да прочета това! Искам да ти пожелая кураж, успех и много щастие занапред! Горе главата! Когато има желание, има и начин!   

Пожелам ти кураж! 
Ще се справиш,бъди силна

Съжалявам, че трябва да минаваш през всичко това. Но може би така животът ти ще придобие неочаквано добра посока? Когато се чувстваш потисната и безсилна, спомни си, кой управлява живота ти? ТИ или чувства като вина, тревожност, несигурност?
Третата сливица и на мен са ми я махнали, имаше някаква местна упойка, не болеше, после ме хранеха с някакви глезотии , дано при твоето слънце да има благотворен ефект, бъдете здрави и се усмихнете на новия живот, който ви очаква, без тежестите на стария!

Кутаж и от мен! Съжалявам за случилото се! Пожелавам ти занапред много воля, съсмет и само положителни емоции! 

Върна ме 5-6 години назад. Обадих се на баба и й казах, че се развеждам. Тя се разплака, милата. Защо, бе миличка, защо? А аз й викам : Не разбирам защо пчачеш сега. До сега трябваше да ме оплакваш, а не сега, когато съм взела избора на по-малката от две злини. Та така и с теб, мила, сега. Не искам да ти казвам, че съжалявам сега, а съжалявам, че ти се е наложило до сега да живееш по неподобаващ за теб начин.
Ти действително вече си минала най-трудния етап. Момента на осъзнаването и приемането на трудното решение. От тук нататък нещата са ако не друго, поне по-ясни.
Няма да те лъжа, че това, че ти си взела решението не го прави по-леко. В никакъв случай. Била съм "там" и зная какво е. "Там" е в огромната самота в чужбина без един близък насреща, в непрекъснатата борба за оцеляване и най-вече в ролята на "железната лейди", която никога и пред нищо не се пречупва защото просто няма право. Защото онзи чифт искрящи очички чакаха само и единствено мен.
Плача докато ти пиша тези редове, но зная че и ти като всяка една от нас тук, ще намериш сили. Оказва се, че сме неизчерпаеми. А после - после, когато ще ти остане време да погледнеш дълбоко в себе си, тогава може и да се "разпаднеш". Тогава ще имаш право да помислиш за себе си и да си признаеш, че си имала нужда от помощ. Но после. На мен взе 3 години до признанието и 18 месеца срещи с психотерапефт, комуто дължа бзкрайно много.

А дотогава - смело напред. 

Бъди силна!
Не е леко, но ще стане!
Ако се чувстваш самотна - не се лъжи - тук не би била по-малко самотна. Естеството на тази самота е по-различно - то е една доза излъгана душа, една доза накърнена гордост, доза обида, доза съжаление за изгубеното време... Все неща които зависят от теб.
+ си на място където имаш закрила от държавата. Защото в Бг ще си в несъстояние да се самосъжаляваш. Просто щото ще те разпънат като Христос - и няма да имаш време да усещаш болката от самотата. Тук влизаше майче дето бачкаше от мрак до зори и пак не можеш дори на квартира да излезе с детето!!!!
Затова въобще не мисля, че да си самотна майка в чужбина е по-зле! И въобще не мисля, че тежи повече - където и да си ще си носиш това бреме и то е еднакво както е еднаква гравитацията!
Затова радвай се на своя златен шанс да си в чужбина и до държава-мечта и се опитай да съградиш нов живот за теб и за малкото!
Сигурна съм, че след като си преживяла с този мизерник - ще се оправиш 100 пъти по-добре без него!

Белев, аз споделям мнението на момичетата. Просто съм потресена.

Кураж в бъдещите месеци...Със сигурност няма да е лесно, но трябва да мислиш позитивно....Ако ти трябва помощ свързана с оправяне на документи- винаги можеш да ме потърсиш, както и просто за слушащо ухо / въпреки, че дори не ме познаваш, но не ни пречи да се запознаем, нали?/   

Здрасти!Аз живея наблизо- в Хага.Ако мога да ти помогна с нещо,пиши ми на лични.

Момичета благодаря ви за силната подкрепа 
Нещата при мен са и по -сложни вече- съпругът ми не желае да се развежда и е приел ролята на кученце.Постоянно говори как не може без нас,после преминава в заплахи ,че ще ми забрани да излизам от страната с Алекс,после пак се моли.Не се отделя от детето и на мен ми е още по-мъчно.
Незнам как да постъпя.
Много съм объркана.
Дали да не се възползваме от услугите на семеен консултант?
Имам хиляди въпроси в главата ,а нямам отговор.
Детето го обожава,а той винаги се е държал много добре с нея.
Оф ,незнам -не ми се иска да ви занимавам,но просто съм сама.
Благодаря ви още веднъж за подкрепата.

От самия факт, че се колебаеш виждам, че има място от професионална намеса. Ако съпруга ти е готов - тичайте. Психолог и само психолог, че ви помогне да зададете правилните въпроси и да намерите правилните отговори.
Спаси семейството си, ако намираш това за възможно и правилно. От друга страна, ако си убедена, че края е дошъл, психолога ще е само тягостно дърпане на време.

Дано не е късно. Да запазите е винаги за предпочитане (ако има какво).

Каквото и да решиш и да предприемеш ти пожелам сила, воля и кураж !!! 
Ще се справиш - ние жените сме силно "племе" , а още повече че имаш и детенце за което да се бориш и което да ти дава сила и обич  УСПЕХ

Доста объркано е наистина най-вече, защото мъжете знаят как да манипулират жените си чрез децата. Не искам да вярвам, че твоят е такъв случай....Аз съм да му се даде шанс, но от друга страна съм страшно против браковете, които не са се разпаднали в името на детето. Такива деца израстват просто нещастни....Той ще обича детето, но дали ти би могла да живееш с някого, ако не го обичаш / или той???/ Наистина е най-добре да потърсите помощ....иначе офертата от моя страна  си остава 

Изненадана съм от това което 4ета, жалко наистина. Не се оставяй да бъдеш манипулирана  А това 4е ти е лепнал хепатит Б,  си е направо 4иста безотговорност. Каквото и да направиш занапред, ти желая  да е успешно и най ве4е ти и детето ти да сте щастливи. 

Аз мисля, че ако изневярате е често събитие, то тогава си има сериозен проблем. Защо и кому е необходимо поддържането на семейство, в което мъжа намира за нормално да се разнообразява честичко навън, а жената да си къса нервите, а и за капак да й сервират и бактериални, а не дай боже и вирусни изненади! Е, ако за жената такова положение е ОК, тогава е друго...но иначе...защо? Може би консултацията с брачен психоаналитик точно това трябва да  "поправи"  и да помогне, ако е възможно. А иначе да се държи едно семейство заради дете, наистина е тъпо - казвам го с цялата отговорност на човек, израстнал в такова семейство.
Но Белев, каквото и да решиш, кураж и много сила ти пожелавам!:-)

Само да уточня,че не ми е лепнал хеп.Б,лепнал го е на себе си,за щастие бяхме разделени почти цялото лято,аз и Алекс бяхме в България ,а той се трудеше тук,сам.
А изневярата е еднократна,затова и се колебая
Чувствам се наистина неудобно,че ви занимавам с моите проблеми
Желая на всички ви много здраве и щастие 

Аз говорех малко теоретично това за изневярата. Хубаво е, ако в твоя случай това занимение не е практика, може пък наистина консултант да помогне? А и виж, мъжа ти си е понесъл доволно гадно наказание - лепнал си е хеп.В, а по този начин и ти си разбрала за кривването му. Наистина моя съвет е да пробвате с консултации, ако ти имаш желание да запазиш семейството си и смяташ, че си струва все още!
А колкото до това, че ти е неудобно че ни занимаваш с твоите неща..хайде сега нещо весело - има само две неудобни неща - да си обуваш дънките през главата и да носи отворен чадър в заден джоб на панталона! Всичко друго е удобно!

Не се развеждай, щом като изневярата му е еднократна и те е нямало 3 месеца при него. Той е бил просто от тези, с лошия късмет , дето веднъж да решат да кривнат и веднага им се изписва на оназ работа. Има други такива, които го правят също, но не се заразяват с болести и продължават така до край.
Щом ти се влачи по корем и дава мило и драго за детето, дай му още един шанс. Може да се промени към още по-добро, отколкото е бил до сега. Пожелавам ВИ късмет!!!

аз бих го повъртяла малко, но щом изневярата е само веднъж, ще простя ( дано не го прочете ).
случва сe-човешко, сгрешил веднъж.
но ако се повтори......а той едва ли ще го направи след случая.
успех!

При тези обстоятелства, наистина, опитайте се да си запазите семейството.
Сигурна съм, че е възможно, дори мисля, че след тази грешка може би ще разбере,
колко е безсмислено заради нагона да залага на карта щастието си - а това сте вие с детенцето.
Успех!   

семейството е по важно от другите неща в живота........в крайна сметка много хора кръшкат, но малко съумяват да запазят това което имат..........аз да питам при вас не се ли използват презервативи щото ми се вижда супер тъпо да правиш секс с някой на доверие оше повече ако си семеен и има риск за останалите в къщата ти. не разбирам мъжа ти именно защо го е направил така...

И аз не го разбирам точно заради това,но....
Затова е и моята вътрешна борба
И друг път съм казвала,че бих простила еднократна изневяра ( особенно при дълга раздяла)
Ох,незнам все още е много объркано,и все още нещата са на кантар

ох, все по-често виждам тука познат имена и ми е кофти ,че нещата се развиват така

кураж-само това мога да кажа на всички!

Съжалявам, че ти се налага да преминеш през това, но ако чувстваш, че решението, което си взела е най-правилното няма начин да не се справиш. Човек събира сила от трудностите да се изправи и да се бори с живота, да продължи напред. Предполагам няма да ти е лесно, но всяко начало е трудно, а това може да е началото на по-добър живот.

Момичета благодаря ви 
Искам само да обясня,защото смятам,че ще е по-честно.
Все още не съм подписала документите за развод,защото смятам да дам шанс на брака си.
Наистина ми е много трудно да се боря със себе си,но мисля  ,че имам сили да се справя.
Благодаря още веднъж на всички,които ме подкрепиха тук и на лични 
Надявам ,че взимам правилно решение.
Съжелявам,че ви натоварих с моите проблеми

Първо, не смятам че има за какво да се извиняваш. Нали сме затова, друго ако не можем да направим поне виртуално рамо да ти дадем, не че е нещо де... ама подкрепа един вид.
Освен това съм съгласна, че трябва да дадеш шанс. Кой знае, може да си е взел поука и станалото да не се повтаря никога вече.
Аз също бих дала шанс на моя брак, въпреки че повечето мами тук няма да ме подкрепят. Но мисля, че каквото и да си говорим във форума, всеки сам най-добре си знае проблемите и грижите и собствените грешки дори, никой друг не е в твоето семейство и не дели едно легло със съпруга ти, за да знае защо той така е постъпил. Ти си човекът, който си знае най-добре.
И дано да не пишеш повече при нас. Пожелавам ти го от все сърце!
 

моя ми е изневерил докато бях бременна и сигурно и после - докато не живеех при него
нито е първи път, няма да е последен
дали мога да търпя - не знам, няма как да знае човек ако не опита
ще видя занапред
за сега май всичко е ок
поражения винаги има - въпрэса е дали са жизнезастрашаващи брака или пък не. а може да се окаже, че брака е като гущера - възстановява органи, стига да не са глава или сърце /или и двете накуп/
бе объркано стана, ма дано ме разбереш
с две приказки - опитай, от тоя опит повече от това дето ти е сега на главата като главобол, надали ще си навлечеш

имах един приятел преди години, който беше попаднал в супер тъпа ситуация!
жена му беше много ревнива, даже ходише по врачки да му прави магии да не можел да спи с друга  той не че се беше засилил човека, ама ха- де!
да, но след известно време той ми се оплака, че му трябва добър гинеколог за аборт на жена му. като го питах що не го запази, нали иска още деца той ми отговори - да, искам.. ама да са от мене 
жена му кръшнала и забременяла...    но въпреки това запазиха семейството си. това ги накара да седнат и говорят открито за всичко..

Здравей А.А.М.В.,
искам само да ти кажа че вече има доживотна ваксина против хепатит В, казва се "Havrix" и се слага на два пъти за една година или както ви предпише епидемиолог. Не знам какво бих направила на твое място, но сигурно бих опитала още веднъж, гърлото ме свива като знам колко си обичам детето и как баща му го обича точно толкова, не бих могла да му го взема каквото и да е направил, това е голяма присъда  .

Знам за тази ваксина,в момента си я слагам само,че е на три приема в 6 месечен период.

Здравейте! И аз вече съм от вашия отбор. Самотна майка с малко дете. Още съм по майчинство. С таткото се чазделихме окончателно след поредния (последния) побой и опит за душене на мен. Сега все още не мога да свикна с новото си положение. Не че преди не бях по цял ден сама с детето, но сега вече окончателно и завинаги.  Дори се наложи да направя аборт. бях в средата на третия месец.
 Хайде да спирам да пиша, защото никой не обича да чете дълги постинги.

Оф,мола какво да кажа (напиша)  след това;   поредния (последния) побой 
Аз не съм в такова положение,че да давам съвети,но смятам,че си на прав път.
Мога да ти пожелая много късмет