Историята е дълга.
С мъжа ми сме заедно от 12год, женени сме от 4г, а синът ни е на 3.
Той беше всичко за мене.Сега като се замисля и аз не знам защо.Първо ме заряза преди 6г на Коледа заради друга.Тогава и аз си намерих друг и мъжа ми издържа точно 2 седмици и почна да ми се моли да се върна.И аз смотлата...Преди 5 год ми се случи и на мен да залитна, но без да го лъжа направо си му казах, че има друг.И се почнаха молби, сълзи и все такива и накрая поиска да се оженим.И аз мислих мислих и се реших.После се появи Ицко и нещата бяха ОК.Тази година през април отиде командировка за седмица и се върна все едно друг човек.Не говореше и все беше уморен.Заподозрях го, но нищо.След месец замина пак, но като се върна не беше толкоа студен.Обаче не дойде с нас на море, защото трябвало да ходи командировка.И след като на първата вечер не ми вдигна подозренията ми станаха зерски.Той обаче си отричаше.Казах му, че след морето няма да се приберем при него докато не ми каже какво се случва.И като се видяхме да си говориме се оказа, че съм била права.Спал с друга на командировката.Реших да го преглътна, защото малкия умира за него.След време се оказа, че не било просто секс ами човека бил се влюбил.А малко по-късно се оказа, че момичето можело да е бременно.Спал с нея без презерватив.Направо онемях.Накарах го да си направи изследвания аз също.Имах късмет поне с това.После се оказа, че не била бременна, а си му връщала, защото и обещал, че ще се разведем за да спи с нея.После ми удари шамар, защото аз продължих да го дебна и той разбра и побесня.Да, наистина ме бил излъгал за нещо, но никога нямало да ми каже за какво.И аз голямата смотла се изнесох за 10дена и после пак заради навика, заради детето, заради парите и т.н. се върнах при него.
Та проблема сега ми е, че явно чак сега всичко избива и не мога да го понасям.Противен ми е.Опитвам се да ми мине, но не става.А за секс и дума да не става.Искам да се махна, но в момента не работя, защото малкия много боледува и след последния ни престой в болница с пристъп на бронхиална астма сме си вкъщи до нова година.Нямам достатъчно пари за да го направя.А не мога да го дишам вече.
И така оплаках ви се.Дано ми поразмине малко.