- Публикувана: 23 дек. 2010, 14:26 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2011, 14:04 ч.
Страх!!!
Коледната истерия с лампички, подаръци, реклами за почти безплатни услуги и благотворителни смс-и, навалици по магазините, намалените банани и... Обаче едни събития в последните дни ме накараха да се замисля колко хора всъщност живеят в страх от човека до себе си (визирам съпруг/а или постоянен партньор тип "на семейни начала")?!? Колко пъти сме се оглеждали в човека до нас - на съседното бюро, в асансьора, на опашката в магазина и не сме си давали сметка колко много болка и страх може да изживява.
Тя почука на вратата ми без никакви пари, без телефон, мръсна, бита и изхвърлена от собствения си дом. А я познавам отдавна, но до онзи момент не си давах сметка. Да, виждала бях признаци на нездрави отношения, но съзнанието ми усложливо беше отказвало да си зададе правилните въпроси и да стигне до елементарните отговори.
Темата не е за домашното насилие. И за това кой крив и кой какво си е заслужавал. Ей така искам хората чистосърдечно в прав текст или анонимно в анкета да признаят дали живеят или са живяли в страх от човека до себе си. Страх от физическо насилие, страх от финансова зависимост, страх от психически тормоз, страх да не бъдат лишени от достъп до децата си...
Чудя се колко ли са хората, за чиито проблеми дори не подозираме, които не говорят и не търсят помощ и заради които други хора пък чукат на дърво, плюят в пазва и си мислят "Да не дава Господ!"
Благодаря предварително на всички, които се включат!
Весели празници!
Тя почука на вратата ми без никакви пари, без телефон, мръсна, бита и изхвърлена от собствения си дом. А я познавам отдавна, но до онзи момент не си давах сметка. Да, виждала бях признаци на нездрави отношения, но съзнанието ми усложливо беше отказвало да си зададе правилните въпроси и да стигне до елементарните отговори.
Темата не е за домашното насилие. И за това кой крив и кой какво си е заслужавал. Ей така искам хората чистосърдечно в прав текст или анонимно в анкета да признаят дали живеят или са живяли в страх от човека до себе си. Страх от физическо насилие, страх от финансова зависимост, страх от психически тормоз, страх да не бъдат лишени от достъп до децата си...
Чудя се колко ли са хората, за чиито проблеми дори не подозираме, които не говорят и не търсят помощ и заради които други хора пък чукат на дърво, плюят в пазва и си мислят "Да не дава Господ!"
Благодаря предварително на всички, които се включат!
Весели празници!
Ще отговоря в частта "финансова зависимост". Финансово зависима съм, просто много малко жени, уви, могат да си позволят абсолютна финансова независимост. Т.е. за София да получават поне 2000лв, за да могат да си платят квартира, сметки, да гледат две деца и да останат пари за храна, ако може и за елементарни нужди като дрехи и обувки. Не ме е страх от това, защото никога не ми е втълпявано, че трябва да съм подчинена по какъвто и да е начин.
Ако ми се случи някой да се опита насила да ме сложи в каквато и да е зависимост от него ще си плюя на петите.
Иначе емоционално зависима съм била и съм (от децата си най-малко), но тази зависимост е съвсем друга.
Ако ми се случи някой да се опита насила да ме сложи в каквато и да е зависимост от него ще си плюя на петите.
Иначе емоционално зависима съм била и съм (от децата си най-малко), но тази зависимост е съвсем друга.
В пуберитета живеех в постоянен страх от родителите си- имах доста трудни години, а майка ми беше царица на физическия и психическия тормоз. Баща ми-също, но в по-лек вариант.
Хубавото е , че наскоро получих извинение за този период.Сега имам страхове само от болести, всичко друго надживях.
Хубавото е , че наскоро получих извинение за този период.Сега имам страхове само от болести, всичко друго надживях.
Не ме е страх от човека до мен, по скоро се страхувам ЗА него. Работата му е свързана с непрекъснат риск и стрес ( преди два часа колегата му е направил инцидент и добре че се е отървал само с уплаха ). Финансово зависима съм от доста време защото не работя, но това не ме плаши в нашето семейство парите са общи независимо кой ги изкарва.
Да, има много хора в такова положение, всяка вечер по новините разказват нечия тъжна история, но аз смятам че всеки сам прави своя избор. И аз като дете съм възпитавана в страх и сега като голяма знам, че ако се страхувам от човека до себе си не бих останала с него.
Чудя се колко ли са хората, за чиито проблеми дори не подозираме, които не говорят и не търсят помощ и заради които други хора пък чукат на дърво, плюят в пазва и си мислят "Да не дава Господ!"
Единственият по - голям страх, който изпитвам е за детето ми. Какво ще се случи вечер като излезе на дискотека с приятели, защото вече е голям и не мога да го спра, какво ще се случи, когато след месец излезе да шофира и др. подобни родителски страхове, променящи се с времето. Винаги се страхувам и за съпругът ми, когато е на път. За друг страх в момента не се сещам.
Аз имам ужасен страх от финансова зависимост. Още от малка гледайки как се развива живота на майка ми го имам този страх. За да се преборя с него в момента, в който навърших 18 направих всичко възможно (любимата ми баба, Бог да я прости, ми помогна изключително много в това начинание) да стана финансово независима от когото и да било. Беше ми се превърнало, а и донякъде все още е, във фикс идея. Та благодарение на този страх сега имам собствен апартамент (малък е съвсем, но си е мой), автомобил (10 годишен и нищо особено, но върви) и добре платена работа. В момента съм в майчинство, от един месец вече минимално платено и завися до голяма степен от съпруга ми. Това ме дразни много. В началото на годината планирам да се върна на работа поради тази причина.
Не ме разбирайте погрешно. Мъжът ми е чудесен, разбираме се добре, не ми е отказвал нищо, дава ми пари без да ме пита за какво ги харча... но въпреки това не се чувствам добре по този начин. Както казах, това за мен е някаква идея фикс и не знам дали някога ще успея да се отърся от нея
Не ме разбирайте погрешно. Мъжът ми е чудесен, разбираме се добре, не ми е отказвал нищо, дава ми пари без да ме пита за какво ги харча... но въпреки това не се чувствам добре по този начин. Както казах, това за мен е някаква идея фикс и не знам дали някога ще успея да се отърся от нея
Общо не! Но два пъти ме е било страх от мъжът ми!Един път като млади,казах му нещо за майка му и той тръгна бесен да ме удари, но се спря и удари по вратата!Втория път скоро беше, че му преместих едни кашони и му затрудних работата, леле как се разбесня, но срита кашоните, не мен 
.Но си помислих,че и мен може да срита!
.Но си помислих,че и мен може да срита! 
Финансово зависима съм и ми е голям страх, защото сама няма как да си гледам децата, не и в момента. Това ме изнервя, но живея с надеждата нещата да се променят. Това, обче, не би ме спряло да си вдигна бажага ако бъда подложена на физическо или психическо насилие. В миналото позволих на човека до мен да ме тормози физически и си взех поука от тази връзка. Имам къде да отида, ще гладувам, но няма да позволя никога повече никой да ме унижава и тормози и да твърди, че го прави, защото ме обича.
Ним,познавам семейство,в което жената изпитва страх от агресията на мъжа си.(Сега не ми се описва,как точно я проявява последният).
Без да смятам,че е коректно да се бъркаш в делата на чуждо семейство(е!близко ми е,но все пак не е моето) .Та....казвала съм на жената "по-добре се разведи!за какво ти е да се измъчваш така!".
Отговора й беше ужасено: "Не!Как ще се развеждам!Какво ще правя тогава!"
Жената нито е финансово зависима,нито има малки деца.....Здрава,красива,професионално успяла....
Обяснявам си ситуацията с това,че конкретната жена подсъзнателно я влече този страх.И реално я е по-страх да няма агресор вкъщи ,защото тогава се губи смисъла на съществуването й.
Решението е да преосмисли хубаво от какво наистина има нужда в живота си.
Ама се боя ,че без много добър психоаналитик преосмислянето няма да е успешно.
Без да смятам,че е коректно да се бъркаш в делата на чуждо семейство(е!близко ми е,но все пак не е моето) .Та....казвала съм на жената "по-добре се разведи!за какво ти е да се измъчваш така!".
Отговора й беше ужасено: "Не!Как ще се развеждам!Какво ще правя тогава!"
Жената нито е финансово зависима,нито има малки деца.....Здрава,красива,професионално успяла....
Обяснявам си ситуацията с това,че конкретната жена подсъзнателно я влече този страх.И реално я е по-страх да няма агресор вкъщи ,защото тогава се губи смисъла на съществуването й.
Решението е да преосмисли хубаво от какво наистина има нужда в живота си.
Ама се боя ,че без много добър психоаналитик преосмислянето няма да е успешно.
Имала съм период в миналото, когато съм се страхувала физически от човека до себе си. След това за доста кратко време прекратих всякакви взаимоотношения с него.
Също така съм имала период от живото си, в който съм била емоционално зависима от човека до себе си. И сега осъзнавам, че е било грешка, поне в комбинацията между нас двамата.
В момента съм както финансово независима, така и във всяко друго отношение. Но завиждам искрено на жените, които напълно могат да разчитат на мъжете си в всеки един аспект от живота. Да бъдеш независима е огромна отговорност и буквално маже да те разболее или състари. Но всичко зависи от хората. За съжаление в днешно време се увеличава процента на жените, които са по-добре заплатени от мъжете си и са финансов стълб на смейството. В моето обкръжение са около 50 %! Казвам го със съжаление, всички тези жени биха желали поне за момент да могат да си отдъхнат от това ужасно бреме и отговорност, защото като жени и майки си имат достатъчно други отговорности, но за съжаление нямат избор. И това е ужасно според мен. Още по-страшно става, ако един такъв зависим финансово от жена си мъж реши да се доказва чрез домашно насилие. Но това се случва в наши дни, понеже такава мижитурка по този начин си избива комплексите.
Най-добре е да се споделят отговорностите.
Също така съм имала период от живото си, в който съм била емоционално зависима от човека до себе си. И сега осъзнавам, че е било грешка, поне в комбинацията между нас двамата.
В момента съм както финансово независима, така и във всяко друго отношение. Но завиждам искрено на жените, които напълно могат да разчитат на мъжете си в всеки един аспект от живота. Да бъдеш независима е огромна отговорност и буквално маже да те разболее или състари. Но всичко зависи от хората. За съжаление в днешно време се увеличава процента на жените, които са по-добре заплатени от мъжете си и са финансов стълб на смейството. В моето обкръжение са около 50 %! Казвам го със съжаление, всички тези жени биха желали поне за момент да могат да си отдъхнат от това ужасно бреме и отговорност, защото като жени и майки си имат достатъчно други отговорности, но за съжаление нямат избор. И това е ужасно според мен. Още по-страшно става, ако един такъв зависим финансово от жена си мъж реши да се доказва чрез домашно насилие. Но това се случва в наши дни, понеже такава мижитурка по този начин си избива комплексите.
Най-добре е да се споделят отговорностите.
Баща ми.....Това беше човека-демон за мен....Съсипа всичко детско в детството ми.....Доведен баща ми е....И други неща се опитваше.....Беше страшно.....НО: веднъж ме заведе в един храм, в квартала ни, и много плака пред мен - каза, че никога няма да си прости какво ми е причинил, как е съсипал нервите ми и ме е карал да треперя денонощно....Когато родих второто и третото си дете, този човек на два пъти ми спасява живота -няма да се впускам в подробности....Гледаше децата ми, когато бях зле и вече толкова години веднъж не е намекнал, че се е натоварил с нас или че е правил всичко това с цел откуп.....Обичам го повече от всичките си роднини....Мама, разбира се, е на върха 
