А искам да я сменя,защото за мен литературата не е биографията на автора, не е литературната критика, не е написаното в интернет.
Литературата трябва да е: Аз мисля... В часовете по литература и философия на това трябва да се учат децата - да мислят, да говорят.
Правих много злополучни опити за дебати, много, във всички училища, в които съм работила. Давам произволни теми, дори такива,които се предполага, че много трябва да ги вълнуват - за несвободата, която учители и родители им налагат, за любовта и гаджетата, абе неща, дето трябва да ги блазнят като възможност да кажат какво мислят.
Давам темата предварително, да се подготвят вкъщи. Разделям ги на два противникови отбора, уж играем на Сблъсък,за да е по-забавно. Единственият път, когато се получи, беше, когато за кратко работих с малки ученици. Изказаха мнение и го защитиха. Големите не могат. Дори в доброто училище, в което работя сега. Отучили сме ги да мислят.
Следващия час трябва да преподавам биографията на Хайтов примерно. А предпочитам да им занеса няколко негови есета - емоционални и силни и да им чета тях, или да си направим рецитал, по тема примерно, или да се занимаваме с театър, но да направим така че да заживеят в текста, а не да казвам кой кога е роден, защото знаеш ли, моята памет не помни тези неща. Пиша си ги на лист, отказвам да зубря години. Нищо, че съм литератор и се предполага, че трябва да ги знам. Литературата не бива да е числа, освен да можеш да кажеш в коя епоха твори някой и то с оглед да го свържеш или не с актуалните за епохата литературни течения. Всичко друго е излишно.
Не ставам за преподавател, какъвто трябва да съм по изискванията на МОН. Затова се замислям да се откажа.
Точно преди Нова година много го мислих, точно защото не се вписвам в изискванията за учител. Стягат ме. Не съм аз. И тогава дойде на гости моя ученичка. Пишеше страхотно и аз още тогава й казах, че ще се занимава с литература. Донесе ми книга. Нейната. И беше написала: "На г-жа ..., благодаря ви за присъствието ви в живота ми!" И взе да ми обяснява, че именно това, че съм я поощрила да бъде себе си , пишейки, я е подкрепило да напише книгата си.
Знам какво куца в системата, знам какво му липсва на образованието по литература, но не правя нищо по въпроса. Толкова умни глави измислят програмата ни, а никой не смята, че децата трябва да могат да кажат те какво виждат в текста. И не само това - да им дадем правото да мислят различно. И ако не харесват Ивайло Петров примерно - пак да го кажат, но да се аргументират. Защото когато утре си тръгнат от училище, надали ще помнят къде е роден Яворов, но да могат да изразят себе си би им било от огромна полза.
Повечето ми колеги много обичат да правят тестове. Не обичам тестовете. Обичам да правим есета. Лошото е, че ако им ги дам за домашно - обикновено преписват от нета, а ако ги дам в клас - чета глупости. И остава да се върна на варианта да правя тестове или теми, но то пак значи да чета литературна критика..."
Имате деца, които учат литература. Какво мислите по въпроса за преподаването й в училище?