Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 289
Така, не ме разбирайте погрешно, децата ми - големия де, говорят български, нищо че бащата не е българин, много сме горди всички, че общува и на двата езика, НО  аз и той на вън оставаме изолирани от обществото, като говорим на български и не защото някой го прави нарочно, а просто, като не се разбира и се мълчи  и така никога не можем да се влеем - нито с майките в яслата на малкия, нито в градината, нито с приятели местни или колеги. Оставаме си аз и децата да си говорим сами. Да, но ми е приятно да създавам контакти, да общувам, да си говорим за децата,  и тн. сещате се какво имам предвид.  Пробвала съм и на местния език понякога, няма проблеми става контакта, но така пък, как ще научат  български - е такива са ми в главата, ще кажете еми говори на местен език, да но нито ми е перфектен, акцента ми кошмарен, понякога ОК, но иначе е меко казано странно.
При вас как е - дано някой ден си кажа бели кахъри newsm78.

Последна редакция: вт, 08 фев 2011, 14:45 от kailid

# 1
  • Мнения: 3 804
Кайли - не знам ,странно ми звучи .Моите също говорят бг и навън сме само на бг,но нито когато големите бяха малки,нито сега ,когато дребната е малка сме имали проблеми  с това по площадките.
Напротив децата като че  ли са привлечени от този факт и в началото се събират около нея ,след това като разберат че могат да контактуват на местният език започват да си говорят.
Не виждам какво ти пречи да общуваш с останалите майки на местният език ,а с детето само на бг. Peace
За децата езиковта бариера не е проблем ,както за нас големите,навремето на морето моите така хубаво си играха с едно германче ,а това лято в бг дребната игра с 2 момченца сърби,разбрах че не говорят общ език,чак когато родителите станаха да си ходят.

# 2
  • Мнения: 289
да, децата няма проблем, те са много социални, проблем имам аз, защото не мога да се разаговоря с хората, просто защото не разбират и така разговора не може да тръгне, а повечето хора покрай децата се заприказват, като те чуят да кажеш нещо примерно, това имах предвид.   

# 3
  • Мнения: 3 804
Никой не се е родил научен  Wink , отпускаш се и започваш да говориш с хората около теб.Забравяш за грешките които можеш да допуснеш и говориш и говориш и слушаш,малко по малко ще преодолееш преградата.
Няма ли около теб други чужденки ,защото съм забелязала ,че когато 2 ма чужденци владеещи горе долу един език се срещнат ,то те се разбират  по между си много по-добре ,отколкото ако единият е местен ,а другият не.

# 4
  • Мнения: 1 463
Аз започвах да говоря на местния език на моят големият син горе долу на възрастта на твоя - на 3 години и половина, когато тръгна на детска градина. До тогава само на български, и превеждах на другите какво съм му казала при нужда. Сама избрах момента и реших да постъпя така, точно от една страна да избегна изолирането, а от друга - струва ми се нетактично да водиш диалог пред хората, които не разбират езика ти, при положение, че ти владееш техния. Честно казано дотогава бях много настоятелна да говоря само на български, и това ми е създавало понякога проблеми, но ги преодолях. Та в началото на детето му беше трудно да превключи и да ми отговаря на местния език, но успя. Сега държа винаги, когато сме сами или навън, но наоколо няма други хора, или такива, които директно ни слушат, да говорим на български, в останалите случаи, и когато му помагам да учи - на местния.

# 5
  • Мнения: 5 720
Аз не разбрах защо трябва да говорите на български навън помежду си и да се изолирате.
За изпит ли го готвиш?

# 6
  • Italia, Palermo
  • Мнения: 886
Аз пък си говоря и пред хора на български с малката, дори да поне4а да и кажа не6то като например да каже довиждане на някоя продава4ка, тя си го казва на италиански и към мен продължава на български. Не съм усетила досега да съм била изолирана, то и италианците на юг са си доста бъбриви и дори проявяват интерес към това откъде съм и на какъв език си говорим, о4аровани са от двуези4ието на малката. е, с други деца по пло6тадките минавам на италиански като се обръ6там към тях, към 6терката казам на български, после повтарям за децата и мамите им на италиански. От про4етеното по темите стигнах до извода, 4е зависи къде си, зависи от местните хора по отделните държави дали има изолирване или не, всеки си разказва историята на тая тема и това усе6там от казаното.
И аз мисля като Уго 4авес, 4е, ако проблемът е езиков и мисли6 само за това да се изрази6 правилно, поне в на4алната фаза на об6уване на местния език 6те е стресира6то, по_добре е 4овек да се отпусне и да гледа да се изкаже, с времето става и грамати4еското "оформление", ина4е наистина се рискува да се самоизолира6 и да не проговори6 бързо, ни да съдаде6 контакти.

# 7
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 3 664
Мисля, че зависи и от нас самите. Аз никога не съм се притеснявала. Нито в началото, когато навсякъде ги питах дали говорят английски и като се случеше да не знаят, опитвах на развален немски, нито пък сега когато говоря достатъчно добре. Мисля, че не местните ни изолират, а ние сами го правим, ние сме тези, които се притесняват от това, че не знаят езика. До ден днешен аз разговарям с дъщеря ми на български и с  другите на немски. Постоянно говоря на единия или другия език. С майка ми е същото, с нея на български, с другите на немски. В началото дори, вкъщи се разговаряше на три езика. С мъжа ми разговаряхме на английски, с дъщеря ми на български, той пък с дъщеря ми, на немски, за да може тя по-бързо да учи езика. Навън разговаряхме по същия начин, но не бих казала, че това е повлияло по някакъв начин на контакта ни с местните.
Отпусни се просто и разговаряй с местните без да мислиш за грешките, които правиш, но слушай добре как те говорят и така ще научиш много. Също е добре да четеш на местния език и ще научиш езика много по-бързо. Хората се държат и приемат другите добре, когато виждат, че не се притесняват, затова по-смело, усмихвай им се и показвай увереност. Ще видиш, че ще те приемат още по-добре.

# 8
  • Мнения: 218
Ако не владееш езика на страната, в която живееш ще си изолиран. Не става въпрос непременно за потребността ти да общуваш, но и за това да си информиран. И т.н. и т.н.
Доколкото разбирам тебе повече те интересува дали изолираш децата си говорейки им на български. Не мисля, та те растат в тази, другата страна, и нямат проблем със съответния език.
Друг е въпроса ти как се чувстваш говорейки български с тях на обществени места. Доколкото разбирам зависи от страната. В Дания има емигрантски общности, които си живеят в свое, паралелно на датското, общество, и никога не научават езика. За съжаление и "говорещите датски" рискуват да бъдат заклеймени, защото на никого не му пише на челото: Аз не съм на социални помощи и говоря езика.
Аз с удоволствие демонстрирам двуезичието на децата си(малко пресилено определение за нивото им, но това е друга тема) на работното си място, сред приятелите ни/им, но не правя демонстрации на обществени места, освен ако не са туристически. Не защото се срамувам от родния си език, а просто защото тези хора знаят коя съм, коя е страната ми и как се казва езика ми. В началото ми се струваше несправедливо, но вече и аз се дразня ако чужденката, седейки на родителска среща до мене, говори на неразбираем за мене език на детето си. И не защото я подозирам в паразитиране, а защото ми се струва невъзпитано. А може би и на датчаните им се струва невъзпитано....
Това ли беше въпроса ти, Кailid?

# 9
  • Мнения: 289
да, това е въпроса ми, но винаги съм се чудела, защо на хората им е неприятно и странно, когато НЕПОЗНАТ говори на чужд за тях език на собственото си дете - личи си при много хора, че им е досадно и се правят, че не те забелязват, но пак повтарям, без да се чувствам лично засегната от някой, просто езиковата бариера остава, смисъл като не разбирам езика на някой и аз ще си контактувам с себеподобния- логика.

# 10
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 3 664
Нормално е, когато не разбират. Но ако ти игнорираш това и разговаряш с тях, ако понякога се опитваш да им превеждаш, ще видиш, че няма да се държат дистанцирано. Не си ли забелязала, че дори и в BG да си, винаги има хора, които те приемат и които не те приемат. Ако някой не те приема, просто той си е такъв, ти не му обръщай внимание, дръж си се нормално и разговаряй с другите. Ще видиш, че този, които отначало не ти е обръщал внимание и той ще започне да разговаря с теб и да се държи нормално. На някои хора просто им е необходимо малко повече време.

# 11
  • Мнения: 5 720
да, това е въпроса ми, но винаги съм се чудела, защо на хората им е неприятно и странно, когато НЕПОЗНАТ говори на чужд за тях език на собственото си дете - личи си при много хора, че им е досадно и се правят, че не те забелязват, но пак повтарям, без да се чувствам лично засегната от някой, просто езиковата бариера остава, смисъл като не разбирам езика на някой и аз ще си контактувам с себеподобния- логика.

Според мен не им е неприятно, по-скоро привличаш внимание и се чудят. Никой не обича да НЕ знае. Мислят си " о, тия какъв език говорят', не е  като да говориш.. френски, например.
Аз не обичам да говоря навън на български, не обичам да привличам погледи, притесняват ме, Така че зависи и от човека. За дете е още по-сложно.

# 12
  • Мнения: 7 914
В сегашната детска градина на големия ми син в правилника пише, че в района й трябва да се говори на холандски. Не че се спазва де. Whistling

Но и районът наоколо е смесен. И когато чакаме да пуснат децата -  никоя с никоя не си приказва. Усещам огромна разлика, понеже когато ходеше в чисто холандска детска градина(99% холандчета) се завързваха сладки приказки. Rolling Eyes

# 13
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 3 664
Мисля, че за децата е по-лесно. Те установяват много по-лесно контакт и много от бариерите, които съществуват при възрастните при тях ги няма, освен ако родителите не им предадат притеснението си от това, че не ги разбират. Аз лично не се притеснявам да говоря на български, където и да съм. Мисля, че местните повече ги притеснява, че не разбират езика, но в момента, в който започна да им говоря на родния им език, се отпускат и стават много разговорливи. Дори наскоро имах случай, когато бях на покупки и разговарях с дъщеря ми на български, когато един австриец ни заговори и беше много горд със себе си, че е разпознал езика ни и ни разказа, че е бил на море в България и колко много му харесало и т.н. Така че всичко е много относително.

Последна редакция: ср, 09 фев 2011, 14:07 от Venetta

# 14
  • между морето и небето
  • Мнения: 345
И аз съм от групата на тези, на които никога общуването на български навън, не ми е създавало проблеми.
Може да ви прозвучи нетактично, дори когато в разговора участват няколко души с дъщерите ми, говорим на български, при необходимост се превежда. Не мисля, че това се отразило на общуването ни. В района, където живея, това се смята за напълно естествено. Нити веднъж не съм чула англичани или германци да говорят на децата си на испански. Не е странно да използваш родния си език и по време на работа, та дори и да е български. На клиенти българи винаги съм говорила само на нашия език, и никога това не ми е носило каквито и да е проблеми.
Напротив, не ми звучи добре, когато в разговор между сънародници, се използва чуждия език, а още повече в общуването с децата.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт