Подсъзнанието може всичко 37 /Линкове за всички техники има на първа стр./

simplyaven разбрах ме се  ти говориш за Валдорфската система в щатите а аз за европейската . Дава различни континента .Пуснала сам link как е за Европа  ,който иска да чете . Няма да цитирам всички източници на информация –все пак  Валдорф е създадена тук в Германия и ако почна няма да се спра
 
Heartbeat  усмихни се Лили Иванова го е изпяла
В какво е на щастливите вината,
освен, че са щастливи, боже мой.
И свърши, свърши ли у нас човещината.
От чуждо щастие да нямаме покой.
А чужда радост щом е разделена,
тя става твоя радост на мига.
Най – мъчно се понася чуждо щастие.
За нас е горест чуждата любов.
А щастието е свето причастие.
А любовта е от звездите зов.

Делфина фон Ю. ,    и аз това си повтарям досега, че си е негов проблем, да се оправя 
Обаче си мисля, това ли е, за което много от писателите(няма да споменавам имена, че не съм почитател на един конкретно, а съм попрочела повечето) говорят, че ще се наложи и смяна на обкръжението? Тоест, досегашните ми приятели очевидно не възприемат "безсмисленото" ми щастие и имам чувството, че за да поддържам някакви отношения трябва да се правя на предишния все недоволен от нещо човек, да, ама не искам 
viivaldii   Много ме усмихна с цитата, постнах си текста, че и той да го види, че и всички мрънкащи и намусени сърдитковци 

Аз, пък, не разбирам що ти пука?
Ако ти пука, ако мислиш, че нечии думи или настроение, могат да формират твоето, значи това щастие вътрешно, за което говориш, до известна степен не е реално състояние, а е наложено. Винаги съм предупреждавала от опасността от наложения позитивизъм, може да е много депресивно да контролираш зорлем емоциите си, поставяйки ги в определен регистър. Отпусни се. Няма лошо, че ти е докривяло от думите му. Ако си се подразнила, пак няма лошо. Ако осъзнаеш, че всяка твоя е емоция всъщност е положително изживяване, независимо дали е скръб, щастие, раздразнение или каквото там щеш, тогава наистина ще си открила щастието и хармонията. Не се опитвай да контролираш емоциите си и не ги обвързвай с тези на другите.

Да се включа като продължение на изказването на КЛОНКА с един цитат на Хорхе Букай:
"Кой съм?Накъде отивам?С кого?
Три предизвикателства,три пътя,три въпроса,на които трябва да отговорим в този неизменен ред.
За да се предпазим от изкушението да позволим на човека до нас да определя пътя ни.
За да не се подлъжем да се самоопределяме в зависимост от това кой ни придружава.
За да не нагаждаме посоката в зависимост от пътя на човека до нас.
За да не допускаме никой да решава кои сме въз основа на избраната от нас посока и още по-малко-да ни отъждествява с този участък от пътя,по който вървим в момента."
Книгата е "Трите въпроса".
Това като продължение на съвета на КЛОНКА "Не се опитвай да контролираш емоциите си и не ги обвързвай с тези на другите."  

Клонка   Благодаря ти!
Мина ми лесно, пак грея...може би му се ядосах, защото ми се иска точно с него да споделя как се променям, а тези думи за мен са знак, че няма да мога, той няма да разбере..
Но подразних се, поядосвах се и установих, че наистина не ми пука...а и беше един краткотраен и хубав урок, именно за контрола на емоциите - по течението съм явно, тоест ядосах се, изживях си яда, и всичко си върви...
А това, което казваш за наложения позитивизъм -  благодаря, че ми напомняш, през последната година мисля, че точно така се заблуждавах... 
Благодаря на всички и простете

Уолдорф училищата по целия свят отговарят на едни и същи стандарти, иначе не са признати за Уолдорф училища. Това важи и за Монтесори, Френски лицей и подобни. Смисълът е където и да се преместиш, детето ти да учи по една и съща система.

Не си дала линк към Уолдорф авторитет (организация), а към една статия, такива изобилстват в нета и теоритизират разработките на Щайнер, които някога са станали основа за съвременното Уолдорф образование. Единствените организации, които имат право в днешно време да определят правилата в Уолдорф училищата са Уолдорф асоциациите по държави, изброени ето тук: http://www.waldorfanswers.com/WaldorfLinks.html

Това е страницата на германската Уолдорф асоциация, в която естествено членуват всички лицензирани Уолдорф училища в страната http://www.waldorfschule.info/

От същата тази страница, брошурата, която описва процеса на Уолдорф образование в Германия в момента:



Толкоз от мен по въпроса с "разликите" и единствения учител, и липсата на оценки.


Днес се зачетох в книжарницата в една книга на Естер и Джери Хикс и ми беше изяснено, че само искам, но не съм била в режим на "приемане".  Някой знае ли като как да превключа в този режим? 

Ето тук казусите, за които споменах, че искам да разгадаем.

Жена се разделя с мъжа, с когото е. Сега, не е ясно дали го обича съвсем или не, но твърди, че го обича. Той обаче явно не. Тя обаче си го иска. И така жената желае много той да се раздели с другата жена, заела мястото й. Това се случва. Но от този факт не произтича връщане на мъжа. А следваща жена. С която също се разделя. После пък няма друга жена, но пък при него заживява синът му от първия му брак. И жената решава, че това е причината и иска той да си се върне при майка си. Той се връща. Но мъжът пак не се връща при нея. Жената решава, че на мъжът трябва да му се случат някои неприятности, че той да разбере колко тя му е нужна. И на него му се стоварват неприятности, той я моли за някаква подкрепа, но пак не се връща при нея. Сега не зная към днешна дата как стоят нещата, май пак бил сам. Но от две години се разиграва тоя сценарий. Или повече, но там някъде.
Значи...мисля си аз - та на тази жена всичките й желания/май не прави нищо повече от това страстно да желае тези неща - не ползва техники, но все пак отправя там някакви послания към Вселената, доколкото схващам, чете книги по въпроса, абе отворена е към тези идеи и си споделя резултатите/ се сбъдват. Но централното - НЕ.
Къде е бъгът???
Мисля над това от два дена.
Ако наистина тя иска този човек, при положение, че останалите й желания се сбъдват, материализират се така да се каже, доколкото схванах даже по начина, по който си ги представя - иска мацката да го зареже, не той нея, да му се счупи колата, да му пропадне сделка...- всичко става по сценария й, защо всъщност основното, което иска, не й се получава. Мислих над идеята за свободната воля, ама ако беше заради това, нямаше как да й станат и другите неща.
Значи, аз почвам да си мисля, че тя всъщност може би не иска той да се върне, а просто иска да страда. Или пък енергията й се насочва към идеята"искам мацката, скоято е, да го зареже" и така сама вика в живота му мацки, които да го зарязват...
Не разбирам.
Има нещо, което бърка или нещо, което самата тя не иска, но мисли, че иска.
Кажете.

Казус втори
Друга жена. Развежда се с мъжа си преди около 4 години. Тя не си го иска обратно. Или поне така заявява. Тя иска сериозна връзка с мъж.Иска не тя да го търси и да го покорява, а той да я намери и той да я завладее. Иска "правилният"
На практика оттогава непрекъснато я свалят някакви мъже. Всякакви - млади, възрастни, обвързани, свободни. Всякакви. Тези, с които тя се обвързва са само възрастни, женени и крайно "неправилни". Сполетява я собственият й кошмар - свалячи, женени и без перспектива. Но тя не се обвързва с другите, които са свободни.
Къде е нейният бъг?
Тя също чете литература от този вид, даже много повече от първата мацка, също прилага хаотично някакви практики, но по-усърдно от първата.

Значи, защо са ми интересни тези случаи? Защото откривам на практика, че силните желания, формулирани ясно дават резултат. От друга стана, резултатът е хем конкретен, хем централно системата се скапва.
То е като да месиш хляб - забъркваш съставките, искаш тестото да стане, то става, искаш да втаса, то втасва. Но ти всъщност искаш да ядеш хляб, а като краен резултат имаш омесено, втасало тесто, но хлябът не става. Оставаш в изходна позиция и пак месиш, месиш...хубаво тесто - никакъв хляб, все си си гладен.
Къде е грешката?

Имате ли такива ваши лични наблюдения и случки с бъгване на метода?

Аааа...ето, изникна ми и още един пример, но много дълго стана. Пак с жена, но там пък с парите се бъгват нещата...но после ще го споделя, тези са достатъчни засега.

По първия казус  ще ти "отговоря" с цитат от моя приятел  милионера Джими От известно време съм зациклила над него  


28.Животът отговаря на този, който заслужава, а не на този, който има нужда. Не се казва: „Ако имаш нужда, ще пожънеш!“. Казва се: „Ако посееш, ще пожънеш!“. Хората казват: „Аз наистина имам нужда да пожъна!“ Тогава наистина имаш нужда да посееш!

13. Животът е уникална комбинация между „искам…“ и „как да…“. Ние трябва да обърнем еднакво внимание и на двете неща.

34. Хората имат невероятната способност да придобият нещо, което трябва да имат или от което се нуждаят. Но има голяма разлика между „нуждая се, трябва ми“ и „просто го искам“.


Улях сА станаха повече цитатите  

После ще прочета и втория казус   че ти е дълЪг поста  

Т'ва по първия ли беше?

Почвам да мисля, че цитатите са ми иносказателни примери на мен, все трябва да разгадавам метафори...ейййй

Ок, Дес, разбирам, но мен ме гложди друго - чисто "технически" е въпросът. На мацката явно й се получава това, което иска. Въпросът е защо детайлите й стават буквално, както си ги пожелава, но крайната цел, в името на която ги желае, не се получава.

НЕ го иска ли?
Не формулира правилно ли?

Този случай е много показателен, защото имаме едновременно функциониране на метода и зацикляне.
Защо зацикля?

Аз си мисля, че е възможно да се реализира централно намерение на мъжа от първия казус  - да е далеч от тази жена каквото и да става. Разбира се, можем само да предполагаме че си е пожелал точно това.

Е, да, може, обаче всичките му връзки след нея се скапват явно.
А едва ли това му е била идеята. Доколкото зная, те са се разделили заради жена. Сега, това е версията ма мацката, може и да се е чудел как да се отърве от нея, възможно е.

Аз сечудя къде е нейната възможна грешка. Защото, ако централно се осъществява неговият план, сега щеше да е със щастлива връзка, не да го зарязват като куче.

Като всепризнат авторитет по бъговете (тъй де, ако човек наистина се учеше от грешките си, сега щях да съм гений ), тълкуванието ми е следното.

И в двата случая дамите получават логичните последици от избора си. Може би изборът им не е правилният за тях и съдбата отново и отново им натрива носа във все същата купчинка, белким си научат урока.
Ох, колко познато ми звучи

Сещам се за една история. описана от Верешчагин - за момиче с талант на художничка, което отчаяно искало да стане актриса. Станало - след дълги години на кандидатстване и след завършването попълнило редицата на гладните и безработни артисти. След доста време на отчаяние се върнало към рисуването и сега било световно призната художничка. Та изводът, който се правеше е, че не всяко силно желание е добро за нашето израстване и че неуспехите са начинът, по който съдбата се опитва да ни завърне от грешния път.

Склонна съм да се съглася с това, предвид горчивия ми опит в разбиването на стени... които изобщо не е имало нужда да разбивам.

Ок, съгласна съм. За първия случай може и така да е. Ама за втория...мацката иска "правилния",иска "нормална" връзка. Това изобщо няма как да е против логиката на чиято и да било съдба. Но тя винаги се обвързва с неправилните. И го осъзнава. И сама се пита защо.

Изборът и да се обвърже е неин, нали? Никой не и бута насила женени старци в леглото.

Освен това "правилния" и "нормална връзка" са толкова разтегливи понятия.

Ами ако под "правилния" тя разбира заместител на татко си - и точно това получава?

Или пък и е писано да е сама, за да научи някакъв урок

Само си разсъждавам...

И аз си помислих същото. Когато става въпрос за друг човек, няма как да определяме съдбата му. Ако този мъж не иска да бъде с тази жена повече, се получава сблъсък на интересите им. Из руските форуми бях чела подобна история. Мисля, че ставаше въпрос за желания, отправени към Изпълнителя на желания - животът на двамата партньори бил чудесен, точно по мечтите и на двамата до момента, в който жената поисква брак. Даже и дете имали. Само, че той не искал брак, защото имал един неуспешен и смятал, че бракът предизвиква рутината. Така се чувствал много комфортно и според него всичко било идеално. Е ясно е, че няма как да се изпълнят желанията и на двамата едновременно, когато са така противоположни, а се отнасят за едно и също нещо.

А по втория случай - имам позната в подобна ситуация. За нея основния приоритет е работата и и предполагам насочва повечето от енергията си там. Даже и дете иска да има, но .....

 Така, че едва ли можем тук да кажем какви са причините за двата казуса. Можем само да гадаем и да правим предположения.