Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 0
Здравейте!!!Предварително се извинявам , че правя нова тема но просто не намерих някоя стара ,която да може да ми помогне.Искам да попитам всички Вас преживявали ли сте някога анорексия...има ли сред Вас такива,които те първа ще се борят с тази болест.Кажете ми как може да се измъкне момиче на 16 години от капана на анорексията.Дайте ми надежда...

# 1
  • Варна
  • Мнения: 949
Нямам опит ,но потърсете професионална помощ,свържете се с диетолог !

# 2
  • София
  • Мнения: 7 113
Нужен е добър психиатър- анорексията е невроза и има нужда от специализирано лечение. Не губете време в разни алтернативни методи, защото това е сериозно заболяване със сериозни причини и последствия.

# 3
  • Мнения: 377
А според вас не трябва ли болните от анорексия да се лекуват в болнично заведение,  където за тях ще се грижи екип от диетолози, психиатри и др.?

# 4
  • София
  • Мнения: 235
Не отивайте веднага при психиатър! Диетолог и психолог ще се справят по-успешно, казвам го понеже имам наблюдения върху такива момичета и моята професия е такава. При такъв отслабен организъм не е добра идея да се пият хапчета, които обикновено психиатрите изписват.
Проблемът при анорексията обикновено е психологичеки, болните нямат правилно възприятие за себе си, гледат се в огледалото и виждат дебел човек! Обикновено, когато се поработи върху психиката, резултатите не закъсняват.
Диетологът идва на помощ с подходящо балансирано захранване, за да може отганизамът постепенно да свикне да получава повече храна.
Искрено желая успех Hug.

# 5
  • София
  • Мнения: 7 113
Проблемът при анорексията обикновено е психологичеки, болните нямат правилно възприятие за себе си, гледат се в огледалото и виждат дебел човек! Обикновено, когато се поработи върху психиката, резултатите не закъсняват.
Болните нямат адекватно възприятие за себе си, защото страдат от невроза. Психиатрите- терапевти не лекуват задължително с медикаменти, а с психотерапия. Нужно е да се подбере адекватен психиатър- терапевт с опит с анорексици, но тук е нужен лекар, а психолога не е лекар. Лично мнение, разбира се. Напоследък поради липса на квалифицирани други специалисти, психолози се занимават с разни проблеми извън компетенциите им, та защо не и с това.

# 6
  • София
  • Мнения: 235
Бояна, не бъди толкова крайна Peace.
 Нужно е да се намери както ти каза терапевт с опит в лечението на анорексия, какъвто може да бъде да бъде както псхиатър, така и психолог, така и общо практикуващ лекар. Може дори да бъде терапевт, който е бил обучаван в терапевтичн модул за лечение на пациенти, а да е завършил друга специалност.
Не знам дали си запозната каква е програмата за обучение в специалност психология, но аз уча магистратура след бакалавър психология- в момента вече шеста година от началото на следването ми по клинична и консултативна психология и съм имала толкова практика в отделения по неврология, клиника по психиатрия,и всякакъв вид болници, че едва ли ще ми стигне времето да обяснявам.
Така че да бъдем толкова крайни в изказванията си...
П.С. Какви са компетенциите на психолози и психиатри едва ли ти или аз можем да определим. А за "врачките-психолози" до телевизията не коментирам. Ако си вадиш изводи от тях за квалификацията на други специалисти в тази област.
Мисля, че имаше подобни теми за анорексията в бг-мама, ще се опитам да намеря..

# 7
  • Мнения: 377
Да, така е Бояна, но не е ли най-добре болните да се наблюдават денонощно в болнично заведение, защото така у дома с едночасови разговори със специалисти едва ли ще се справи човек...

# 8
  • София
  • Мнения: 235
Габси не знам дали е в София момичето, за което питате.
Ако сте тук горещо ви препоръчвам да посетите MБАЛНП “Св. Наум”-една от най-старите болници в областта на неврологията и психиатрията. Нека името да не те плаши, там са едни от най-добрите психиатри, има много добра апаратура.
След среща с психиатър той би препоръчал при нужда и терапия с психолог, ако има нужда, както и консултация с диетолог.
Препоръчвам ти да се опиташ да запишеш час при Николкова и Божинова, за тях имам лични впечатления, включително и за такива случаи Peace.
Но при който и да успеете, хората там са доста квалифицирани, лекуват хора от цялата страна.
Стискам палци всичко да се развие добре и после сподели как е минало всичко Hug.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 113
Бояна, не бъди толкова крайна Peace.
 Нужно е да се намери както ти каза терапевт с опит в лечението на анорексия, какъвто може да бъде да бъде както псхиатър, така и психолог, така и общо практикуващ лекар. Може дори да бъде терапевт, който е бил обучаван в терапевтичн модул за лечение на пациенти, а да е завършил друга специалност.
Не съм крайна, просто не съм се изразила коректно явно. Виждам, че по- долу препоръваш същото като мен. Идеята ми беше, че е хубаво момичето първо да се консултира с лекар, а след това дали той ще препоръча работа с психолог или не е отделен въпрос. Не отричам квалификациите на психолозите, има изключително компетентни и подготвени такива, но те идват на последващ етап. Редно е първо да се изчисти медицинската страна на въпроса. И все пак, това е лично мнение, както написах и далеч не претендирам да е единствено правилно и прочее.

# 10
  • Мнения: 0
Благодаря TEDDY_BEAR и на всички.За съжаление момичето не е от София,а от Варна.Миналата седмица тръгна на психотерапевт...но нещата стават по-зле.Не знам на какво се дължи.Постоянно има нервни изблици и плаче за всяко нещо най-вече за неща свързани с храната.От няколко дни наблюдавам нещо не типично за анорексията,или поне така смятам...тя не спира да яде и казва,че дори вече не и тежи,в смисъл аноресиците изпитват чувство за вина ,а при нея вече явно изчезва.НО сега идват други претеснения на дневен ред,че ще напълнее прекалено бързо и много.Някой би ли ми препоръчал добър диетолог във ВАРНА.Благодаря

# 11
  • В изгнание.....
  • Мнения: 110
Здравейте,
аз бих ви препоръчала щом сте от Варна да се свържете с клиниката на Д-р Емилова, там има много случаи на излекувани. Ето ви сайта да го разгледате има и видео, но най- добре е да се консултирате.
http://bg.emilova.eu/
Желая ви успех и не губете време!

# 12
  • Мнения: 0
Не мога да направя нова тема и за това ще пиша тук, дано ми отговори някой!
Аз не съм майка, но мисля, че вие можете да ми помогнете...

Имам проблем! От около година и два месеца нямам цикъл и определено мисля, че това е свързано с рязкото сваляне на килограми което ми се случи миналата година. Висока съм 150 и първо бях едно закръглено но не и дебело русо момиченце което точно в настоящия момент тренираше само спортна стрелба и от време на време тичаше в парка или ходеше на басейн да плува!

Е, да ама аз не исках да съм закъглена и почнах да тренирам всеки ден и спрях сладкото и хляба! Ходех всеки ден във парка и тичах до скапване! Първоночално свалих 3-4 килограма за 2-3 месеца и се чувствах много добре! После се разболях от някъкав летен грип и свалих още, После заминахна едно море, на което нито спяхме нито, ядяхме и свалих ощееее! А през останалата част от лятото продължих да тренирам и да тичам всеки ден! И ТАКА в началото на есента бях 43 килограма обаче вече няколко месеца нямях цикъл! Тогова бях на 16 сега съм на 17 и за мен беше горе-долу нормално да не е много редовен, но няколко месеца вече ми се струваха много!!! Отидох на генеколог! Тя ми предписа дуфастон!! Това нещо ми действаше на нервите правеше ме по-избухлива и разтроена и след него свалих още 3 килограма! Във момента съм 40 килограма и от миналата есен, нито килограми, нито цикъл!

С майка ми се разбирам но най-много се караме за това тъпо ядене! Тази тема вече влудява, защото тя ми вика и ми се кара защо съм яла кашкавал, а не сирене или защо съм яла бадеми а не нещо си друго!

Освен това аз много тъпи съм се опитвала да говаря с нея и да и казвам че не искам вечерята да е готова в 10часа /а това почти винаги е така/ просто защото не мога да се надумкам с много ядене точно преди лягане /защото самото чувство е неприятно а не защото смятам че е вредно/, иии тя ми се кара защото ям малко от вечерята!

Обичам я, но истината е че тя е почти болимичка един ден не яде, а на другия много яде и после съжалява че много била яла!!!!! Ако трябва да съм честна докато бях по-пълна тя доста ми натякваше и ме подиграваше заради това!

Сега тренирам само салса и домашни упражнения вкъщи, а за яденето не знам правя квото мога!!!! Най - големия проблем ми е, че като съм в лошо настроения или се скарам с някои не мога и залак да сложа в устата си а това доста често ми се слува!!!!  #Crazy

Понякога се изтощавам от упражненията които правя и си се карама сама на себе си, както и когато не ям достатъчно!!!
 ooooh!

# 13
  • Интернет
  • Мнения: 673
Здравей taaly! Съветвам те сама да започнеш да се храниш и да не чакаш вечерята да стане, за да ядеш. Има лесни, вкусни и най-вече здравословни рецепти, които сама можеш да си приготвяш. Бих те насочила към употреба на овесени ядки, мляко, яйца, месо, риба и зеленчуци. Едни пържолки стават бързо, омлет със сирене: още по-бързо. Нарязваш си към тях голяма салата със зехтин и вечерята е готова. В 10 пак можеш да хапнеш, но както ти казваш: не да се "надумкаш". И въобще нередовното хранене не е никак добра идея. Ако тренираш  редовно, хубавата, прясна храна никога няма да ти се отрази зле. Напротив, само ще ти дава сила и енергия. Липсата на цикъл се казва аменорея при спортистите и се наблюдава при жени с тежки тренировки и/или недостатъчно хранене. На мен не ми е идвало от Нова година. Също като теб съм ходила на гинеколог и там при предписаха противозачатъчни, от които се чувствах доста зле и ги спрях. Ако искаш се допитай до друг лекар, но моят съвет е да започнеш да се храниш качествено и да спреш да сваляш килограми. Наскоро четох една история, която ме впечатли и просълзи: ЕТО ТУК Е. Ако имаш възможност, свържи се с Лазар, той ще ти е само от помощ.
Поздрави и хубаво лято!  Peace

# 14
  • Мнения: 1 256
Струва ми се, че нямаш проблем с анорексия. Ходи ли пак на гинеколог за липсата на цикъл?
40 кг. при ръст от 1,50 са си съвсем в норма. На твоята възраст аз бях по-малко, при ръст от 1,75 и не кашкавал и бадеми, а абсолютно нищо не ядях- на ден по една ябълка, старателно записвана в тефтерчето с прегрешенията, след което се наказвах с коремни преси и изкачване на стълби.

Анорексията е много, много страшно заболяване и колкото по-бързо се осъзнае от близките на болния, толкова по-голям шанс за възстановяване има.

Последна редакция: пн, 01 авг 2011, 17:16 от елиас

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт