Защо нашите ЛЕКАРИ са толкова ЖЕСТОКИ и НЕЗИНТЕРЕСОВАНИ към децата ни

tatkoto_na_andi, къде сте сега? Къде е детето? Имате ли нужда от помощ?Разбира се, всичко това е ужасно, но с какво можем да помогнем? Сериозно питам.

със съвет не мога да помогна, а само с нещо друго. ако сте още тук и ви трябва помощ - аз съм с кола - ще ти пратя на лични моя телефон - обади се - НАдя

Здравей. Много е тъжно това което чета.
Защо сте отказали да отидите в инфекциозна болница. Тя е нова и с изключително оборудване. Щяхте да сте изолирани и да се грижат добре за вас. Не изключвайте този вариант- отидете и вижте на място как е положението.

Не знам доколко успокоително ще е това за теб, но съм забелязала, че точно когато нещо важно предстои, децата се разболяват! Това ми се е случвало неведнъж, и не само на мен! Не го приемай, като някакво наказание за вас, или още по-малко, за детето. Просто, винаги така става! Следващият път всичко ще е наред! Запазете спокоойствие, доколкото е възможно, и изчакайте да оздравее детето. Не обвинявайте никого за станалото, няма смисъл. Знам, че лекарите често се държат безобразно, но ако им отвърнете със същото, няма да спечелите нищо!
Ох, дано не звучи  глупаво за теб! 

Колко близко и познато ми звучи това, което пишете. Подобно нещо и ние преживяхме но в друга болница.
Ако имате нужда от каквато и да е помощ и аз си предлагам услугите. Намерете болница, която да ви приеме и да го лекува, но без да ви преведат от друга незнам как ще стане. Нямат право да ви изгонят от болницата без да сте се подписали. Вие подписахте ли се за доброволно напускане? Или пък с отказа си да сте нарушили някое правило?

Да не би д-р Владимир Пилосов да се кане да прави операцията? Дано не е той.

д-р Пилосов май отплава по лай...явата река преди месец. Заедно с Чирков и още няколко шефове на Болници - длъжници.

Е, това нужно ли е като коментар? Не мисля, че на човекът му трябват подобни коментари в момента...

tatkoto_na_andi , искрено се надявам всичко да се нареди при вас, да стабилизират синчето ви, да назначат нова операция и този път да мине гладко, успех!
А колкото до лекарите ... няма смисъл да коментираме, почти всички сме си патили от незаинтересованост и некомпетентност, за жалост...

ей ако идвате в Сф пак - пиши - може да дойдете и в нас ако трябва
за детето - уви нямама познати специалисти но ще се опитам да се свържа с вуйчо ми /анестезиолог във военна/ да го питам за съвет
Хайде дано се стабилизира и скоро да ви ивдим здрави в Сф
Надето - лека седмица и дано скоро от хубави мигове забравите този ад

Леле добре че по-рано не съм прочела коя болница ви е помогнала и на мен Петя щеше да ми се кара за коментар, защото моето дете точно там го докараха до състояние да умира, че и близо живея до тази болница и всеки път като минавам покрай нея сърцето ми спира от силна омраза и гняв към тези хора............ Не искам да пиша повече, чак се разтреперах...... Ако щете ме хулете, ако щете ме съдете, но доктор - завеждащ отделение(професор), който може да ми откаже прехвърляне в друга болница, защото там завеждащия бил доцент и надали знаел повече от него по тази причина........... вие си направете изводи, аз мога само обидни думи да наредя от тук нататък...........

Мамо Иги лично моето мнение за Втора градска е същото и то точно за отделението, в което са били. Не искам нито да си спомням, нито да изпадам в подробности, въпреки, че и аз като прочетох къде са били - изтръпнах... И все пак на тях са им помогнали, затова и не коментирам. По-неприятно ми стана обсъждането за сърдечните хирурзи, на тези хора им предстои операция на дететнцето, ти също си го изживяла и знаеш какво притеснение и паника е преди това и ако някой ти отправи дори и намек, че някой си хирург не струвал... не им стига това, което са преживели, пък и още страхове. Затова реагирах по-остро, а теб нито ще те хуля, нито ще те съдя - щото си ми симпатична 

В случая причините не са тези, които си споменала, не мога и да опиша колко глупав ми се стори този професор с намеците си, как оня доктор работи по стара система и подсмихванията му хехееееееее че той ли ще реши какво му има....
А за лекуването му, нищо не го лекуваха и там беше проблема поддържаха го с една система защото не ядеше и не пиеше и се чудеха какво ли психически го е накарало да спре да се храни, и как бил толкова хубав че ставал за реклама на мляко и да бъдел манекен - това се случваше по време на сутрешната визитация на този, които се е нарекъл лекар и когато Мишо умираше ми викаше: Да сте си гледали детето!

Искам предварително да предупредя, че не искам да засягам никого с мнението си. но искам да подчертая, че доц. Владимир Пилософ НЕ Е хирург и НЕ оперира. Той е от най-добрите детски кардиолози и винаги в крак с последните новости в кардиологията. Това мога да кажа и за целия колектив на детската кардиология. Преди 17 години спасиха голямата ми дъщеря и благодарение на това, че знаеха най-новите изследвания с експериментално лекарство и ни го казаха, успяхме да го доставим и детето да оцелее.

 В отделението обаче ние бяхме единствените здрави. Абсолютно закономерно бебчо на 3-тя ден вдигна температура и започна да повръща. И тука започна ужаса. Лекарите които бяха на смяна даже не му даваха сироп за температура, все едно че го нямаше. Той се обезводни, стана неадекватен.
Това, което е написано да го видя, няма да го повярвам, а аз не мога да го видя, защото в трета градска болница и по-специално в Детска кардиология не може да се случи. За да постъпи за операция едно дете там, то трябва да е абсолютно здраво, защото ако не е и недайси боже го оперират - вие татко досещате ли се какво ще се случи? Плюс това в тази клиника недейте да ме убеждавате, че нещата са се стекли така, защото не може да бъде. Едва ли има друга болница в тази страна, в която персонала да се грижи по-добре за Вашите деца - едва ли. Не мога да си представя как с чисто сърче пишете тези неща. На детето Ви може да не е обърната внимание поради една единственна причина - майката да не е казала за температурата на персонала, или ако температурата не е била толкова висока,  че да трябват медикаменти /не при всяка температура се дава сироп за нея/. Плюс това едва ли сте билиединственни те здрави в клиниката. Познавам лично всички работещи в тази клиника /тя е единственната в България за този вид заболявания/ и мога да Ви уверя, че са най-добрите. А по отношение на Доцент Пилософ - едва ли е правилно да се изказват мнения за един човек, когато не го познавате. Само за сведение, този човек е кардиолог, а не кардиохирург - правете разлика моля ви.
Съжалявам, ако написаното не се хареса, но това е истината. Мога много да пиша на темата Детска Кардиология и нейният персонал, но със сигурност ще ви оттегча много.
За последно ще ви кажа - следващият път като ви извикат отново за операция - наистина бъдете здрави, за да може да мине всичко нормално.
Най-искренно пожелавам успех на детето.

А може би пък СА БИЛИ ЗДРАВИ и там са се заразили, а?
Ай, стига сте ги защитавали тез мърлячи!!!! Става ВЪПРОС ЗА ОТНОШЕНИЕ към пациента, едното просто, хуманно, толерантно отношение.

ДА, може и да ги "изпишат" от болницата, НО ДА НЕ Е като да ги "изхвърлят, нали??????

По темата:
СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ДА СТЕ СЕ ОПРАВИЛИ, ГОСПОД ДА Е С ВАС!!! 

Драга, rogeste , това, че не си го видяла не значи, че не може или че не се е случило. Абсолютно неуместно намирам да се атакува човекът, след всичко, което са преживели. Много от пишещите тук сме минали през операции на децата ни и ни е напълно ясно, че детето трябва да е абсолютно здраво, защо си мислите, че родителите са малоумни??? Моят син също е заразяван в болница (не тази, но болница...), където не го лекуваха и го лекува в последствие личния ни лекар, не малко сме патили от лекари и светила, та на въпроса - на всичко вярвам!
Въпросният д-р Писов въобще и не го е спомонавал таткото, а беше глупаво подхвърлена забележка от една потребителка във форума, така че вие пък преди да нападате, четете, кой какво е писал. Със сигурност родителите на andi, правят добра разлика между кардиолог и кардиохирург и в написаното са били достатъчно толерантни да не споменават имена.
Предполагам, че са ви помогнали в 3-та градска болница и затова е тази пламенна защита, но тонът и обвиненията към родителите, че си измислят са неподходящи. В предишния на твоя постинг Bise  с много по-малко думи и по-ясно е обяснила положителното си мнение към болницата и работещите в нея, без да засяга никого. Не искам да продължавам, защото се ядосах...

rogeste - да не дава Господ ти утре да опиташ хуманноста в клиниката! МА не в тая дето сигурно имаш я роднини, я ти работиш! Съобрази се кво пишеш щото утре ще идеш без познати в клиника и ще ти видя сеира! САмо се моли да не опиташ състрадателността и загрижеността на българския здравен персонал. ПИша го с презюнкция че вуйчо ми е анестезиолог, и имам роднини в здравеопазването! ВСИЧКО е добре ако имаш РОДНИНИ и солидни ПРЕПОРЪКИ! Или плащаш мнооого пари.

catnadeen - аз съм далеч от идеята да защитавам българското здравеопазване, просто защото съм част от тази нещастна и гнила система, която за жалост не иска да се променя към по-добро. Но в случая не съм съгласна с таткото, поради простата причина, че аз съм сестра в същата тази Детска кардиология и по никой начин не мога да се съглася, че някой от нашият персонал може да се отнася така с децата, като започнеш от завеждащата клиниката и свършиш със последната санитарка. Просто в нашата клиника /не, че аз работя там/ отношението към децата и техните родители е специално. В досегашната ми практика не ми се е случвало да има болно дете и да не му се обърне внимание, най-малкото защото то е потенциален вирусоносител за останалите деца, а за някои от тях една зараза би била фатална. Плюс това, аз не си спомням /не го твърдя със сигурност, защото не можем да запомним всички минали през клиниката деца/ да сме имали дете с толкова влошено състояние както го описва таткото, най-малкото че щеше да е минало през интензивен сектор, от където едва ли щяха лекарите ни да го "изхвърлят" толкова лесно, просто не се процедира така, а за преместването - да такава е процедурата, местят се в другата клиника, където не би заразило останалите сърдечно болни деца. По въпросът за болните деца - също не мога да се съглася с така изказаното мнение на таткото. Те най-вероятно са чули децата, че кашлят - да всички оперирани деца при нас кашлят след това известно време, но това е следствие от операцията и интубацията, а не защото са болни, ако беше така, ние нямаше да оперираме. И понеже стана много дълго ще приключа със следното - аз също имам дете, което е болно и съм лежала достатъчно дълго време по болници /имайки впредвид, че мед. персонал е най-лошият пациент, защото знае малко повече от останалите/ и съм се сблъсквала със същите проблеми, както всички останали.

Таткото на Анди, чест Ви прави, че написахте тези думи! В България май сме майстори по оплюването, но Вие показахте, че някои знаят и как да бъдат благодарни!

Надявам се, че синчето Ви е добре вече и скоро ще наваксате с килцата

Ама, точно днес си мислех за вас! Изключително много се радвам, че операцията е отминала и явно е успешна! Напиши нещо повече за Анди! Как е той сега?

много, много се радвам за вас 
като имате повече време, напишете подробности за малкия герой.
пожелавам ви много здраве и край на проблемите

Много се радвам за положителния край на вашата история. Искрено се надявам от тук нататък да нямате повече проблеми с малчо Какво казват лекарите, ще се налагат ли повече операции, или вече всичко е наред? Стискам палци и се моля за вас

Радвам се, че всичко е минало успешно и ви пожелавам много здраве!
Благодаря, че сподели това и мнението си за клиниката!
Успех!

Извинявай   rogeste , но защо майката трябва да каже, е детето и е с температура, за да му обърнат внимание...нали са в болница все пак......Извинявайте, но откакто чета в тези форуми ненавиждам лекарите.............това което ми идва на устата е сган брутална

secretgarden, хайде да не превръщаме темата е бойно поле
няма полза от жлъч и замеряне с камъни...
освен това много по-важно ми се струва, че детенцето вече е добре...по-хубаво е и за теб самата да кажеш "много се радвам", отколкото усмихнат ден ти пожелавам 

Съжелявам, не съм го искала........просто кофти настроение имам......
на мен не ми се е случвало и много мъчно ми става за тези дечица.....
Извинете ме, наистина силно се изказах....не го мисля за всички лекари.....

е, на всеки може да се случи 
аз пък имам добър ден 

 защо майката трябва да каже, е детето и е с температура, за да му обърнат внимание...нали са в болница все пак......
Сега ще ти отговоря на въпроса. В клиниката манават визитация трима лекари през деня. Нощно време, събота и неделя е само един. Мислиш ли, че този един лекр може да знае кога едно дете има температура. За децата в интензивен сектор се знае потоянно, защото ние сестрите сме постоянно там и следим за тези неща, но децата, които са с майките си - е не можем и тях да обхванем. Там се мери температура сутрин и вечер, а майката е тази, която е постоянно с детето и може да прецени през останалото време дали има някакъкв проблем с детето и - и ако има нещо, което да я тревожи ни казва. Всъщност тя за това е приета - хем от една страна детето да е  по-споойно с нея, хем да може да му посвети цялото си внимание само на него, повярвай ми ние сме три сестри на смяна и не можем постоянно да следим 20-25 деца. Ние наблягаме на тези които са в сектора и са без майки, защото те са по-тежки деца, а пък и са сами и имат повече нужда от нас. За останалите дечица - разчитаме на майките.

И на майките трябва  да им се дава заплата в такъв случай...Явно в България нещата стоят така...вече ще съм наясно...

Драга secretgarden, не съм съгласна с изказването ти, защото майките се приемат в отделението за да седят до децата си и да следят за промяна в състоянието им. Ние които сме там за заплата се грижим за тежките деца, които са без майките си и които имат постоянна нужда от нас, така че изказвания от този род не правят чест на никого. Не че се оправдавам, но никой от вас не може и да си представи само за секунда как работим ние. Вие виждате само едната страна на нещата, а ние виждаме и двете и в това е разликата. Мога да кажа само едно ежедневно персоналът на нашата клиника изживява болката и мъката на всяка една от нашите майки, докато майките изживяват само своята болка, мъка и страх - съгласна ли си с това?
 

rogeste, не се връзвай на такива реплики, моля те! Тези от нас, които сме били в болница с децата си, сме пределно наясно, че нас майките ни приемат вътре не на почивка, а за да се грижим за децата си и ако нещо ни се види обезпокоително, да съобщим на сестрите или на лекарите.

и все пак, това, че майката е с детето - нищо не значи! уви аз познавам десетки жени толкова боси в медицината, че няма да забележят дали детето им се влошава или не! и това не ги прави немарливи или негрижовни!
а наличието на майка не смъква отговорността от персонала и той да гледа детето - иначе да си седя в къщи и да си го гледам???? и само да давам Т и тем подобни като инфо по телефона???
хайде сега да си говорим честно - работата на персонала е да се грижи за ВСИЧКИ деца! ама за ВСИЧКИ приети - без значение с майки или без.
А това че персонала е НЕДОСТАТЪЧЕН - ми скъпи работещи - не сме виновни ние родителите, които искаме да получим грижите за които сме ПЛАТИЛИ на държавата. а ако тя не плаща добре и не създава условия за работа на персонал - това пак не е наша вина.
Ние сме си платили нашите деца да бъдат СЛЕДЕНИ когато са в болница. иначе на моите грижи детето може да си седи и в къщи.
rogeste НИКЪДЕ не пише за такова деление на децата. не знам ти как определи, че така трябва да се гледат децата в болницата. и пак ще ти кажа като човек чудесно осъзнаващ кво е да си от системата и с връзки /щото ти си/ - НЯМАШ и бегла представа какво е да си без връзки и в болница. затова се въздържай от коментарии. по-добре и по-честно спрямо жените тук.
аз също имам и протекции като теб и не точно - та знам разликата. затова си и мълча когато някой се оплаква - щото само той си знае какво е претърпял и той и детето му.

Така можем да си говорим и да се плюем точно до второ пришествие, така  че аз за последен път пиша. catnadeen - толкова си далеч от истината, че едва ли имаш представа. Както споменах малко по-горе, всяка майка гледа само за нейното дете - и едва ли си дава ясна сметка, че в даденото отделение има и други бални деца. Казваш, че знаеш разликата - едва ли. Само като чета какво пишеш, аз ставам на ясно, че .............Плюс това по темата за плащането - направо не я започвай моля те. Моето дете също е достатъчно болно, и достатъчно е прекарало по болниците, къде с мен, къде без мен /и то без протекции/, но нито за миг не съм си представяла да обиждам персонала, но това е друга тема, която едва ли е за обсъждане ще кажеш ти, нали? Много е важно за теб твоето дете да бъде гледано както трябва, а прощавай ти за какво влизаш в болница - за да си почиваш от домашните задължения или да си наблюдаваш и успокояваш детето? И интересно, ако твоето дете е в интензивен сектор, дали ще мислиш как са останалите деца, или ще изискваш от персонала да седи едва ли не само до него, защото то има нужда в момента. Мисля с това да приключа - всеки има своя гледна точка по въпроса, но какво ли да направят тези дечица, които са лишени от привилегията да имат майка?

Виж сега rogeste, въобще не знам защо се "зачопли" за тази тема и който и каквото да казва - ти на опаки... И аз съм лежала по болници с детето си - но ролята на майката е да се грижи за ежедневните нужди на детенцето, не да полага медицински за него - за медицинските си има персонал, квалифициран за тази дейност! Делението на деца без майка и деца с майки е меко казано безумие. Дали има достатъчно персонал или не - това нас пациентите не би трябвало да ни интересува, това е проблем на болницата. Уви, ние сме потърпевши. Говоря, защото съм лежала и в такава, и в такава болница, първия път не само не ми погледнаха детето и ми го заразиха, та едвам оцеля, не само съм се грижила за него и съм ги търсила за смяна на системи по балконите където пушат, че в дежурната стая няма жива душа, но съм се грижила и за останалите деца в нашата "стълена крлетка", които бяха без майки и съвсем пък нямаше кой да погледне. Едното беше посиняло, защото нямаше въздух и се беше почти удавило в собствените си сополи, едвам ги намерих и като видяха какво е положенвието се разтичаха, а ако ме нямаше? Единият ден им забавиха яденето, което трябваше да е на 3 часа, с още два часа, говорим за деца под годинка - пет часа престой, пищяха от глад, сто пъти ходих да викам сестрите и знаеш ли едната какво ми каза "не бой се, няма да умрат от глад". Знаеш ли какво ми идеше да направя въпросната? И за цялото това "удоволствие" трябваше да плащам престой - като на хотел, как ти се струва? Не само ще ги плюя, ама като чуя за тази болница, ще настройвам де що има хора срещу нея, защото не искам друг да изживее кошмара, който изживях аз и синът ми там!
Но сме лежали и в друга болница, ееее, как пък там успяваше да стигне персоналът, как денонощно имаше сестра която идваше да пита как е температурата на детето, въпреки, че аз я мерих, как постоянно имаше грижи. И за храна и за всичко, дори ме питаха да търсят ли памперси за малкия... И там аз седях с детето, но медицинските грижи за него си бяха поети от персонала - значи можело... На тези хора ще съм благодарна цял живот и никого не бих си изкривила душата да кажа нещо срещу тях, аааа и за престоя не ми взеха нищо 
Така че, когато чуя, че някои си е изпатил в блоница - вярвам, защото съм го преживяла. Явно не навсякъде е така, но това, че има и "добри места" би трябвало само да ни амбицира да искаме навсякъде да е така. Защото както е казала catnadeen, ние си плащаме за това. И точно ти rogeste , май си далеч от истината и гледаш едностранчиво на въпроса...
Съжалявам, че разводняваме темата с препирни, но не можех да се въздържа... Искам само да кажа на Таткото на Анди, че много се радвам, че всичко е минало благополучно за тяхното детенце!

Много се чудих дали и аз да се включа, но ПетяК просто изписа моите мисли - не е причината в достатъчното персонал, а в добрата организация, наложената от ръководството дисциплина и най-вече човещината. И аз за съжаление имам опит и в двете посоки - болница, в която сама сменях превръзките на детето, в която антибиотиците се вливаха на интервали според както на сестрата и хрумне, при това ако може - във времето за следобеден или нощен сън, за да се разплачат всички деца едновременно /между 2 и 5 годишни/ и тежкият и без това престой да се превърне в кошмар. Болница, в която вечерната сестра ни местеше с целия багаж в друга стая преди лягане, ако са изписали детето при нас, за да е свободна изцяло стаята и да си легне в нея по време на нощното дежурство. Чаках епикриза четири месеца първия път с ходене да я търся по два пъти в седмицата, един месец втория път, защото, видите ли, нямало в момента машинописка. Не ме питайте дали в епикризата пише дори с какви лекарства е лекувана малката - не пише. И с две различни диагнози от един и същ хирург, за операции на един и същ проблем с разлика от пет месеца /забравих да кажа, че на въпросния хирург и двата пъти съм дала пари на ръка/. Била съм и в болница, в която в почивните дни лекарят, който ни оперира /съвсем млад мъж/ минаваше специално, без да е дежурен, по няколко пъти на ден, в която неизвестно защо сестрите имаха грижата за всичко - и за температурата, и за организиране на превръзките, които лично лекарят направил операцията сменяше, в която епикризата я дадоха при изписването и никакви намеци за пари и т.н. Е, не са парите и малкото персонал причината и никой не може да ме убеди в това.

Според мен спорът е безпредметен! Упрекът в началото на темата беше към една конкретна болница от човек, който се представяше за друг. Човек от същото семейство, който се представи с имената си, написа точно противоположни неща за същата болница и аз съм повече склонна да му вярвам, както и му вярвам, че детето му вече се подобрява благодарение на същите тези хора, обвинени по-горе в немарливост.

catnadeen, да, сигурно има майки, които са много боси в медицината и не могат да забележат по 3 дни, че детето им има много висока температура и е все по-зле. Но тук не говорим изобщо, а конкретно. Ако на теб, catnadeen, някой ти каже, че ти конкретно си точно такава майка, сигурно ще подскочиш до тавана, ще се възмутиш и ще започнеш да се защитаваш. И това е, защото другите майки може да са всякакви, но ти си добра майка и го доказваш ежедневно.

Същото е и с rogeste, в тази тема обвиниха нейната болница, където тя ежедневно доказва, че е отговорна и способна. Естествено, че ще скочи до тавана и ще започне да защитава и себе си, и колегите си от същата болница. Възможно ли е да не я разбирате? Вместо да напишете, че се радвате, че хората от тяхната болница са свършили така добре работата си за малкия Анди и са му дали втори живот... Може ли да не осъзнавате за какво иде реч в тази тема, която не е толкова ваша, колкото на родителите на Анди?! Ами това момченце е живо и се подобрява и родителите му са благодарни! Не разбирате ли колко по-важно е това!

Може да има и калпави лекари, и калпави медицински сестри на някои места. Това не е основание да се правят заключения за всички лекари и медицински сестри.

Съгласна съм, че темата не е за това и че таткото на Анди каза каквото имаше да казва. Ама... Аз пък не мога да разбера какво е това упорство от страна на болничния персонал да доказват винаги, че ВСИЧКИ в здравната система са много готини, а пък видиш ли, родителите... е, те са друга работа - само изискват и нищо не разбират! Ами, не е така. Родителите вършат огромна част от задълженията на сестрите, а в някои случаи и на санитарките (визирам пулмологията на Александровска б-ца - кърмаческото отделение - там трябваше майките да мият пода в стаята и в коридора , да изхвърлят сами боклука, а нали се сещаш, че това означава да оставя 8-месечното си бебе само в кревата, докато аз отида хвърля боклука в контейнера на 10 метра от болницата , трябваше сама да му давам антибиотика и да му правя инхалациите с Вентолин и т.н.). Та, моето мнение е, че майката трябва да е в болницата до детето си, за да не се чувства то самотно и изоставено, за да има опора в дните на боледуването си, за да може под ласките на майка си да се възсатновява по-бързо. Но ако целта е просто да се пести от болничен персонал, не знам точно какво се очаква да е нашето отношение. И накрая, били сме и в друга болница. Получихме това, което се очаква - сестрите се грижеха за меренето на температурата, за антибиотика, обезболяващите и антипиретиците, лекарствата против повръщане, лекарите правеха ежедневните превръзки, а санитарките миеха пода и хвърляха боклука. А аз - аз гушках болното си дете, защото само това мога да направя и само това е моето задължение. Така че е ясно - въпрос на добра организация. И - нищо лично! Аз в 3-та градска не съм била! 

Знаете ли навсякъде  по градовете и във всички болници и отделения е едно и също.Има и лекари и ЛЕКАРИ, има и сестри и СЕСТРИ.Разликата между тях  вътрешното чувство на дадения човек и е строго индивидуално.Тук във Враца наблюдавах отношението на всички по горе  изброени.Едни бяха груби и така подмятаха бебетата сякащ са  чувал с картофи ,а други бяха нежни и внимателни-съчувстваха на родителите.Как ме заболя веднъж като видах с каква злоба включиха абокатче на едно бебенце.То беше мъничко и едвам му прозираха веничките.Сестрата се ядоса , че не може и захвърли всичко, дойде колежката и и внимателно и спокойно направи манипулацията.Та затова ви казвам всички сме на различно мнение в зависимост от това как е протекло неговото лечение.Няма смисъм да спорим! Аз съм била и на двата полюса.Трябва да имаме доверие на лекарите ...ние сме във ръцете им и ако не е така направо страх ме събира какво ще чувстваме.Гледайте напред с оптимизъм! 

Ами хайде, да кажете от кои болници сте възмутени и от кои сте впечатлени!
Нямаше ли някъде ЧЕРЕН и БЯЛ списък за болниците??

Трябва да се правят такива и да се допълват ежедневно! Масата на обществото може да надвие бюрокрацията със заинтересоваността си.
Когато плъзне слуха от уста на уста, че еди коя си болница е мърляческа и след като болницата започне да губи клиенти, айде да видим няма ли да се превъзпитат.

И не да го направим за нашите деца, а за децата на нашите приятели, съседи и познати въобще.

И още нещо, АБЕ ХОРА, като видите как се отнасят с децата ви (в болница) или с ДРУГИ малки  дечица... НЕ СЕ ЛИ НАМЕСВАТЕ? Не говорите ли? Не изказвате ли глас? Възмущавам се от случката в по-горния постинг. И ако от страх се мълчи, кое би било най-лошото, което може да се случи? Да ви изгонят от болницата?
Питам най-сериозно, защото се интересувам.

Просто не сме научени да си търсим правата...аз също честно казано не знам какво бих могла да направя ако с мен се случи подобно нещо....Как да си търся правата, към коя инстанция да се обърна....Освен това всеки знае, че отношенията в болница към обикновените хора са такива, като към крастави кучета....
Наскоро на кумата ни и оперираха щитовидната жлеза и в нейната стая е имало момиче, чиято жлеза е била премахната...и никой не я е предупредил, че ще трябва да си поддържа хормоналния баланс като пие хапчета до края на живота си....когато кумата ми и го казала, момичето се разплакало......

Не съм си и помисляля да седя безучастно.Направих и забележка ," че е ако е нейното дете дали по същия начин ще постъпи с него".И знаете ли как ми отговори: Аз не съм майкй му ,че да взимам отношение".А тя горкичката ....нямаше сили да говори ...едвам си стоеше на краката.И тя имаше трудно раждане. В резултат на което нас ни държаха още 2 дни въпреки , че трябваше да ни изпишат.С две думи навсякъде има и хора... и  ХОРА.Не мисля , че бихме могли да се преборим .Всички се страхуваме от последствията.Защото следващия път пак до тях опираме!

Темата за съжаление е повече от актуална. Аз самата съм в здравната система първо като дългогодишен пациент, второ като медицинска сестра с 5 годишен трудов стаж в детска градина и по настоящем съм студентка трети курс медицина. За голямо мое разочарование повечето от сегашните лекари нямат сърцето и душата на своите учители- Михов, Вапцаров, Попов, Гълъбов, Бойкинов, Кирин, Пирогов и редица други достойни лекари. Напълно споделям мнението и недоволството на изтрадалите от медицински кадри мои съграждани.
Не само лекарите имат вина за родното ни здравеопазване а и нашите управляващи. Не казвам нещо ново, но казвам това, което съм готова да кажа на открита трибуна, независимо кой ще ме чуе и какво ще стане.
 Смятам, че е крайно време министерските постове да се заемат от хсра с морал, обичащи и защитаващи бъдещето на българската нация. Ние сме народ с лъвска кръв и с дух на победители. Ако сега не застанем заедно, рамо до рамо, за да защитим държавата си, то в близкото ни бъдеще няма да има място в собствената страна. Убедена съм, че има бъдеще за нас, за децата ни, за нашите майки и бащи, баби и дядовци.
 

Аз се включвам малко измествайки темата, но искам да кажа нещо. rogeste  спомням си колко пъти си оказвала съдействие на деца от форума и не само.... Вярвам ти и съм сигурна, че давате всичко то себе си. Боя се обаче, че и другите са прави - има сестри и сестри, има лекари и лекари. ЛЕКАРИТЕ и СЕСТРИТЕ в детското отделение на Трета градска спасиха сина ми, когато постъпи там с 42 градуса температура и вероятно на прага на фатален за състоянието му гърч, но не мога да забравя огорчението от някои нередности, които съм виждала там. Но това беше преди много, много време; надявам се, че нещата са се променили.
 

Цялата система е скапана-няма персонал,няма добро заплащане и всичко е за сметка на пациента.Примери много и за добри и за лоши болници,в някои не просто  прекаляват,ами не знам как да го нарека,ще ви дам пример с болница,в която съм лежала-Александровска болница отделение детска неврохирургия:един ден една от санитарките(казва се Нели-не зная презиме) просто заключи тоалетната за пациенти,защото реши,че и е писнало да чисти тази кочина,а тоалетната бе за 17 човека плюс още толкова придружители.Е кажете ми това какво е,да не ви казвам пък за отношението на по-голяма част от лекарите и сестрите там-въпреки,че съм го изпитала лично,все още ми изглежда като филм на ужасите.Слава богу както някой е писал по-горе има и истински и лекари и сестри,които дават всичко от себе си за своите пациенти,дано ,когато ни се налага да търсим и получим помощ да е от такива!

Аз изчетох по-голямата част от темата и да ви кажа (ох, искам първо да се извиня на близките на Анди, че на тях хич не им е до нашите препирни!), съм съгласна и с двете противоречащи си мнения!
Да , в болниците има лекари И ЛЕКАРИ и сестри и СЕСТРИ! Да, в БГ болниците липсата на достатъчно персонал, не особено доброто (да не кажа ниско) заплащане, както и други ядове и проблеми отежняват положението и правят невъзможно понякога доброто обслужване.
Лично аз малкко съм лежала по болници със сина ми: само 3 пъти до сега. И не по толкова сериозни поводи като операции. Но и аз имам много негативни впечатления от някои лекари, сестри и санитарки (защото в БГ болниците дори и санитарките смятат, че имат пълно право да увикват родителите и децата им!).  Държа да подчертая, че нямам никакви впечатления от 3та градска болница и в поста си не коментирам въпросното отделение.
Иначе всяко нещо си има две страни.
И след това, което написах само да добавя: смятам, че е грозно спрямо близките на детето да се продължават такива спорове в тази тема! Май би било да се отвори друга такава, където да се спори!

Май не сте обърнали внимание, че темата е много стара - от 2005 г. Не че нещата, които пишете, не са актуални и днес... Само да ви обърна внимание, че татко и бабата на Анди едва ли я следят.

Здравейте,
искам да разкажа много набързо за нашето преживяване в Света София на г-жа Мазнейкова (не мога да я титуловам ДОКТОР).
Та в степента на градация: Отвратително отношение и хигиена; детето се роди с криво краче, т.нар equinovaros. Казаха ни чак на втория ден. Едната от сестрите постоянно тормозеше майката (подчертавам - вече кърмачка) за пари. И най-главното -
ще го напиша с главни букви:
ПРОБОДОХА ГЛАВАТА НА БЕБЕТО СЪС СКАЛПЕЛА ПРИ СЕКЦКИОТО 
И това не е всичко - до края на престоя ни лъгаха, че тов е ХЕМАТОМ 
Имайте едно наум като отивате да раждате там
Поздрави от мен

obicata,

Четох и другите ти съобщения от миналия месец. На едно място се възмущаваше, че проблемът не е забелязан на видеозон. Е, добре дошъл в нашите редици - вече и ти знаеш, че с видеозон не се забелязват всички проблеми, а даже смея да твърдя, че се пропускат и далеч по-големи проблеми от вашия. Само дето ти сега си мислиш, че Мазнейкова ти е виновна, а моят опит сочи, че технологията, комбинирана с човешки фактор, си има ограничения... Оттам обаче идва по-важния въпрос: Ами АКО Мазнейкова беше забелязала още по време на бременността изкривеното краче, тогава какво щяхте да правите? Понякога знанието е сила, но не винаги...

Секциото ви планово ли беше? Бяхте ли избрали екип? Вярвам, сте получили фактура... При избран екип ми звучи странно, че медицинска сестра (впрочем то там сестри няма, има само акушерки) ще тръгне да изнудва майката за пари... И двете ми раждания са със секцио, и ми трябваше помощ само за първото ставане и първата разходка след секциото... Смея да твърдя, че на фона на основния проблем с крачето на бебето, на майката (кърмачка или не) всичко друго би трябвало да й минава покрай ушите... Или поне с времето ще се научи да не обръща внимание на глупости и да се съсредоточи върху основното - а именно, да има сили и енергия най-вече за детето си и да защитава интересите му...

Казваш, че са ви казали на втория ден чак за проблема на детето. Е, и на мен ми казаха на втория ден след раждането, че се съмняват, че дъщеря ми е със синдром на Даун. Само че това закъснение аз го разглеждам като благословия - имаше поне един ден в живота ми, в който бях щастлива, че имам здраво и красиво момиченце... Сега след няколко години пак съм щастлива, че имам две здрави и красиви момиченца, но то е понеже съм разширила понятието "здраво", а може би и понятието "красиво"

Надявам се състоянието на детето ви да се подобрява...

Животът ни и случващото се с нас и децата ни не винаги е точно това, за което сме си мечтали, но с времето се свиква и човек научава, че не мечтите ни са най-важните, а какво правим и как се променяме по пътя към тях...

Здравейте Мария,
ако беше забелязано по-рано щяхме да прочетем малко повече, да се позаинтересуваме и да не е толкова стресово. Това е бял кахър...най-много ме възмущава това, че прободоха главата на бебчето и ни казаха, че е ХЕМАТОМ  .
Всичко останало премина.
Иначе секциото беше планово, с екип и т.н.
Ако съм бил остър, съжалявам....
Но все пак е редно да изкажа мнение, а останалите бъдещи мами и татковци да преценяват

Да не  дава Господ  да се разболееш-ще ти разкажат играта.