Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 720
  • На топло...
  • Мнения: 584
Тофиии Hug, много се радвам, че изходът е добър и за двама ви!
И аз настръхнах докато четях,да не се е получила руптура на белега?.. Ей така стават някой път нещата, в последния момент и абсолютно неочаквано. Добре че си била на правилното място Praynig...
Разказът ти е точно за онази фанатична тема за домашното раждане на всяка цена...
Успешно кърмене ви желая и аз! Малко ще е зор с баткото, но пък Диданка ти е дала хубав съвет, Йоши също е изпратен да гледа филмчета или пък гледа при мен в стаята, или разглежда книжки. Постоянно се обясняваме как той е голямо момче, а Яни е бебе и има други нужди. И колко е хубаво да си голям батко - имаш си колело, можеш да пиеш какао... примерно. И всякакви ей такива, че бебетата не разбират, затова плачат и т.н. Йоши повтаря постоянно как той е голям Йоши, а Яни е бебе и е много щастлив! Ще свикне Марти, малко време ще му трябва. Може да пробваш и в слинг да кърмиш бебето, когато поукрепнеш Peace.
Бързо възстановяване! Страхотни сте и четиримата, направо си им като една какичка, изобщо не личи да си била доскоро бременна!  bouquet

Утро, мойто мнение е като на Шамс... Гледай малко по-лежерно и не се хаби за неща, които не можеш да промениш. Бабата като я е разхождала толкова време и Симона е издържала, значи всичко е наред. Не винаги трябва да има абсолютен ритъм. Аз с мойте двама вагабонти се опитвам да въведа уж някакъв, но познай дали става, а преди Яни Йоши никога не е имал режим, когато-тогава. Заради бебето се старая, защото ми е непосилно и с двамата един след друг да се занимавам, а на спящия да пазим тишина, а аз пък изобщо не мога да си почивам. Щом не прави номера на баба си детето и се разбират някак, оставяй ги да се оправят Peace... А за яслата, на Йоши все съм му разказвала колко е хубаво, каква привилегия е да те вземат там при децата и че за малко отива, после си го вземам, щото повече не дават. Но той след първата седмица вече не искаше да си ходи на обяд, сега чака с нетърпение да дойде краят на август и ще остава и следобед. Просто се опитай малко въодушевление да вкараш, ако не си пробвала, много ми е мъчно като те чета как си трошиш нервите. Децата са вече големи и много добре разбират, че някои неща трябва, а някои не трябва да се правят или стават...

Диде, дано мине тая черна антибиотична серия при вас най-накрая, намъчи се Радостче Hug!

Илиянче, стискам палци за Йоси - да се оправя бързо и да не се окаже нещо различно от някой безобиден заблуден вирус Praynig...

# 721
  • София
  • Мнения: 923
Тофи, да ти е жив и здрав малкия (и големия де) юнак!  Hug Добре, че всичко вече е минало, не мога да си представя какъв страх си брала.

# 722
  • Стара Загора
  • Мнения: 428
Тофи, честито ти малко юначе! Да са ти живички и здравички и двете момченца, както и ти и цялото ти семейство, разбира се Hug Много сте сладки и четиримата Hug Разплаках се и аз от твоя разказ... Между другото това на мен ми е най-големия кошмар - ако не дай си боже се наложи да ме оперират някога, да не подейства упойката. Бях гелдала такъв репортаж преди години, за жена, раждаща секцио - как въпреки че била упоена, чувствала всичко, но не можела да реагира #Crazy И оттогавааа... Радвам се, че всичко е минало вече Hug

Моето неуморно Стефче също заспива с триста зора на обед, ноооо - и аз не се давам! Докато мога ще я натискам да спи, че и аз да си почина малко, може и един час да е, но си е мой! Диданче, и ние се приспиваме още понякога - гушкам я и й пея тихичко докато поумалее малко и тогава я слагам в легълцето й.

Дидипиди, а ти защо се нервиш толкова, че Радостче иска да спи при вас. Вярно, че е редно всеки в легълцето си, но пък това са мигове на близост, за които после ще си спомняме с умиление. Поне така мисля аз, де Simple Smile Стефи например пък винаги е спала в леглото си, едва от скоро пожела на няколко пъти да я вземем при нас, но не я свърта особено и я връщаме пак в креватчето й в повечето случаи. Но докато се гушкаме ми е много миличко Heart Eyes

Нали живот и здраве октомври ни предстои и на нас тръгване на градина - голямо агитиране й провеждаме на Стефи Joy Всеки ден й обясняваме колко е хубаво в градинката с дечицата, как ще играят, пеят, танцуват, ще им разказват приказки, ще се хранят самички, после ще спинкат... И да ви кажа - има супер положителен ефект. Едва чака Стефчето да стане голяма и да тръгне на градинка, първия ден поне ще отиде с желание, убедена съм. За втория не съм сигурна, но за първия - да Joy Естествено не й спестяваме, че ще я оставяме на учителката, ще казваме чао и мама и тати ще отиват на работа, дори наблягаме много на това.

Утро, Hug Дано наистина вече се адаптира Симонка и отмине този период. Съчувствам ти искрено. Не знам, ако бях аз как и дали бих се справила. Сигурно и аз щях да се обвинявам...

Хайде лека от мен, че се поулях Joy

# 723
  • Мнения: 4 904
Добро утро!
Днес с радост я заведох на яслата след вчерашните изпълнения на бабата. Там поне са свикнали да се грижат за малки деца и им знаят потребностите. Аз уж гледам да не се ядосвам много - наясно съм, че съм в неизгодна позиция и се налага някой друг да ми гледа детето и не е редно много да имам претенции, ама понякога пък виждате, че няма начин. Значи вчера в обедната почивка аз всъщност ги срещнах на центъра в 12:40 и много се притесних, тъй като Симона ми се видя една вяла и без никакво настроение - помслих си да не се разболява. Тогава не ми хрумна, че е уморена, защото моят делничен ритъм е друг. Но като се върнах на работа и се размислих.... Наистина случва се да се поуморят децата, но при нас беше извънредно положение, тъй като последните три нощи, а и в неделя следобед почти на сме спали. Детето беше извънредно уморено и определено имаше нужда от почивка. Много им беше весело вечерта да ми разкажат как заспивала на масата на обяд и даже казвала : заспивам....  #Cussing out #2gunfireТакова нещо никога не съм допускала да се случи.....
А за яслата - мисля си, че пред Симона не показвам, че ми е стресиращо и на мен. Гледам да сме спокойни сутрин /малко трудно се получава при положение, че тя ревва още щом си отвори очите/, но правя всичко възможно да я успокоя и да я убедя, че на яслата е хубаво. Говоря й за децата, за лелите, за това, което ще правят там.... По принцип тръгнах много положително настроена да я водя на ясла - каката само първата седмица малко е хленчила и после никакъв проблем не сме имали нито с ясла, нито с детска градина.  Симона обаче е друга работа.... Чувствам се гадно просто, че на детето не му харесва а е принудено да прекарва там целия ден. Дано свикне все някога! Не мисля да я оставям бабата  да я гледа - първо, че ме нерви страшно много, второ, че така и така сме се хванали на хорото - все трябва да свикне с деца Симона.

Извинявам се много, че ви затрупвам с моите проблеми, но така ми олеква като ви споделя....  Благодаря ви, че ме изслушвате!   bouquet

За следобедния сън, дето дискутирате - още им е много рано на децата да карат без следобеден сън. Някъде чак към последните групи на детската градина - 5 годишни, тогава спират да спят през деня. При вас се получава така, защото сте си вкъщи и стават късно децата, затова. Пробвайте да ги вдигате малко по-рано, за да им се доспи до обяд!  Peace

# 724
  • Мнения: 1 072
Тофче, честито ти малък мъж, да ти е жив и здрав  bouquet!

Диданка, голям сладур е Момо с новата прическа Heart Eyes!

Утро, аз Алекс от сега я мисля за градинката и очаквам големи драми Simple Smile, но съм решила да бъда непреклонна. Не може да си ги отглеждаме до големи, трябва да се социализират и свикват сами. Всички приятелчета (наборчета) на Алекс отдавна са  на градина, баба и като я води в парка няма с кого да си играе, защото са само бебета.
За бабата - не се ядосвай, и моята свекърва ги върши такива, като се заприказва с приятелки и забравя за времето.

Всички болнички бързо да оздравяват! Praynig

# 725
  • Мнения: 916
Тофи, добре че е минало страшното, направо ми призля като прочетох какво ти се е случило  Hug

Фафи вчера не спал в яслата, та снощи в 8 ч. заспа за секунди. Много бях доволна, само дето в 3 и половина взе да мрънка, да суче, и в четири каза, че иска в тоалетната, ама не можа да стигне навреме. Страшна диария, целият се омаза, та се къпахме. После, разбира се, не пощя да спи въпреки кандърмите и сутринта изпозаспали се закарахме на ясла и сега дремя в офиса  Mr. Green Дано да може да подремне малко и да си почине, бедното.

Иначе нашият проблем е, че не ще да стои с баща си. Ако съм там - може, ако ме няма обаче и за секунди не иска да остане, а вчера и днес рева да го водя на ясла, но да не го оставям на баща му.

# 726
  • София
  • Мнения: 67
Здравейте  Hug

Аз ви чета редовно, но все нямам време да пиша  Embarassed
Аз съм вече "мома"  Joy Никол я оставих в Гърция при наште......
Гледам говорите за режим, спане .... При нас заспиването е проблем откакто поотрасна (може би след годинката), а като си спомня като бебе как спеше - хранехме се все с пощипване по бузите. Дори се притеснявах да не я посиня  Laughing Та откакто тръгна на градина всеки обяд там си спеше като войник, но събота и неделя НЕ. И аз започнах въобще да не се тормозя да я приспивам. Еми писваше ми по 2-3 часа да шъткам и водя преговори.
Като заминахме в Гърция миналата седмица усетих коренна промяна. Там има страхотен апетит (тук последните седмици дали заради честите хреми, незнам за какво, но ядеше само боклуци). Спи всеки обяд по 2-3 часа, изобщо явно климата си оказва влиянието върху нея.
Засега я залъгват, не сме се виждали по скайп, че може да се разстрои - доста беше свикнала с мен напоследък....

 Hug Бързо оздравяване на всички болнички.

# 727
  • София
  • Мнения: 167
мараба!
дребния още е с Т. днеска пак го водихме на лекар. уж само гърлото, ама вече четвърти ден е с 39. писнаааа мииии! нищо де. ходихме този път не при нашата си педиатърка, ами при Масларски, много симпатичен и много мил и спокоен човечец. прегледа го обстойно и заключи, че няма нищо притеснително и се надява до 2 дни да се оправи самичък, ако не - ще му мислим.

така, а сега по темите за нашите сладки скорпиончета

Ида спи на обяд, рядко пропуска, но е имало и такива случаи. ако я видя, че не й се спи, особено ако сме си у дома и не сме излизали преди обяд, т.е. не се е уморила, я оставям да си играе в нейната, с уговорката, че щом няма да спи искам да пази малко тишина, да чете книжки или да си реди пъзел - не ме интересува, искам тишина и се получава. после обаче вечерта заспива права още в 8. така ако не съм си взела обедния час-два почивка, си ги вземам с по-ранното й лягане, иначе ляга към 10.

Утро, за Симона и яслата, защо не пробваш техниката "отразяване" на чувствата, има я описана в книгата, която ти препоръчах. Идеята е да седнеш и да поговориш с нея, да й обясниш, че знаеш, че не иска да ходи на градина, че разбираш, че й е мъчно, че на тебе също не ти се ходи на работа, но тряба, и за теб би било по-приятно да си останете цял ден заедно, но няма как, трябва да отидеш на работа, за да има парички. Идеята е да й покажеш, че прекрасно разбираш какво изпитва, че е напълно нормално да изпитва тези чувства - тъга, гняв, самота, и да й дадеш ноу-хау как да се справи с тях. Примерно да й кажеш, че знаеш, колко й е тъжно за теб, но ако седне и ти нарисува една картичка докато теб те няма, така по-бързо ще й мине времето. Или пък й предложи твоя снимка и всеки път, когато й домъчнее за тебе да може да си я поглежда. Кажи й примерно, че ти като си на работа си имаш нейна снимка на бюрото и често я гледаш. Покажи й, че ти също ги изпитваш тези чувства, но ето ,че има начин, да ги преодолееш.

Аз лично имам голям напредък с Ида от както следвам тези съвети и "отразявам" емоциите й. Те все още са малки и не знаят как да се справят със силните емоции, за това плачат или ги избира на агресия. Ако им се покаже, че това, което изпитват, е съвсем в рамките на нормалното и им се даде метод да овладеят чувствата си, ще са по-спокойни и по-уверени в себе си.
Освен това, когато си говорим за чувства, трябва да сме много прями с децата, за да могат в бъдеще сами да разпозанват ситуациите и емоциите. Примерно днес бях много притеснена заради Йоси и свекърва ми дойде, два пъти по-притеснена от мене, и започна да си предава притеснението върху мен, аз обаче кипнах и направо я изгоних, въобще нямах нерви да слушам нечии притеснения, имам си моите. Ида съответно стана свидетел на сценката и ме попита защо се карам на баба и каза, че  се е уплашила. Аз седнах до нея на земята, прегърнах я и й обясних, че съм много притеснена, защото Йоси е болничък и заради това и съм изнервена. Онясих й, че съжалявам, че така съм се скарала на баба, но съм й се ядосала. Обясних й, че не съм искала да я плаша. Просто се притеснявам, че Йоси има температура и ще трябва да го водя пак при леля доктор. Милата накрая стана и прегърна Йоси, цунка го и заключи "да, топличък е, има тепетура", прегърна го и каза "спокойно, мама ще те заведе нпри леля доктор". След това сама закуси, и се облече и обу за градина, само с две три подканяния и напомняние, че мама тази сутрин е притеснена и трябва бързо да отидем до градината, за да мога да заведа Йоси на преглед. Малко подробна станах, но идеята ми е, че ако им обясним чувствата и емоциите си, те по-лесно ще ги разпознават и по-адекватно ще реагират. В противен случай можеше просто нищо да не й обяснявам, а да продължа да викам след нея цяла сутрин, а тя съответно да ми прави на пук. Така занеше, че не си играем, а съм сериозна и наистина трябва да хапва и да се облича. Други ситрини си играем и се гоним из вкъщи, но днес беше по-различно и се изискваше по-различно поведение от нея.
МИсълта ми е, че не трябва да забравяме, че са деца, но и трябва на моменти, когато изискваме от тях по-сериозно поведение, да подходим с разбиране и търпение.

# 728
  • Мнения: 4 904
Илка, много ти благодаря за подробния пост! Книжката, чийто е-вариант публикува тук, започнах да я чета последните дни, но хаотично и точно на описаното от теб не съм попаднала още. Иначе някои от нещата и аз ги правя, но явно има още какво да се желае.  newsm78



# 729
  • Мнения: 34
Момичета, благодаря за пожеланията(във ФБ)   Heart EyesHug Hug Hug и да почерпя по случай 21 РД  Wink


Тофи  дано всичко е приключило  Hug Hug Hug

Стискам палци на болните дечица бързо да са оздравяват  Praynig

По темата за ясли,градини и стоене без мама не мога много да споделя т.к. все още се гледаме с малкото чудо.

За спането мога само да кажа че напълно разбирам как може едно дете да не спи 12-14 часа  Crazy Моето чудо редовно ми прави такива маратони  Tired Всичките ми опити да го приспя завършват с неуспех. Аз си лягам и момъка си носи играчките в леглото при мен да не скучае докато спя  Crazy

# 730

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт