Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 март 2011, 21:29 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 227 804
  • 976
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 86
Здравейте отново,
Приятелката ми се отдръпна от мен, може би от срах, може би сте прави, в живота ми се появиха нови хора, интересни хора, за които ще ви разкажа друг път, само че аз имах нужда да си говоря за съпруга ми с хора, които го познаваха. Исках да повторя като че ли отново живота си с него, за да не го забравя. Точно в тези моменти ми липсваше приятелката ми, тя го познаваше най добре. Имах нужда някой да ми потвърди че наистина всичките прекрасни моменти съм ги изживяла, че наистина ме е обичал безкрайно, че живота ми не е бил сън. Исках да чуя: помниш ли тогава... Но не стана така. Жалко. Сега споделям живота си с други приятелки и се надявам те да ми останат верни Simple Smile

# 31
  • Мнения: 703
 Praynig  bouquet

# 32
  • Мнения: 112
Ако само знаех преди 4 месеца...щях да се моля за чудо,което да спре зората...Sad smile3518      http://www.youtube.com/watch?v=z8OBaCN21qc&feature=related       [video]


‎"Ако само знаех..."

Ако само знаех,
че това е последната ни разходка в дъжда,
щях да те задържа с часове в бурята
и нямаше да пускам ръката ти - път към сърцето ми.
Щяхме да се чувстваме на топло под гръмотевиците,
ако само знаех,
че това е последната ни рaзходка в дъжда..

Ако само знаех,
че никога вече няма да чуя гласа ти,
щях да запомня всички думи, които някога казваше.
Щях да се връщам към тях в самотните нощи
и да ги пазя живи в паметта си.

Ако само знаех,
че никога вече няма да чуя гласа ти.

Ти бе съкровището в моето сърце, ти винаги ме подкрепяше.
Не подозирах нищо, наивно вярвах,
че завинаги ще бъдеш до мен.
Но дойде ден, когато затворих очи и теб те нямаше.

Ако само знаех,
че това е последната ми нощ с теб,
щях да се моля за чудо,което да спре зората.
И когато ми се усмихваше, щях да те гледам в очите,
за да знаеш, че обичта ми към теб никога няма да угасне.

Ако само знаех, ако само знаех..
Щях да ти покажа обичта си,
ако само знаех...
[video]         http://www.youtube.com/watch?v=spBOZa87xIY&feature=related            

# 33
  • Бургас
  • Мнения: 76
helen  smile3518

# 34
  • Мнения: 703
Моля се за всички нас момичета,да сме здрави и силни и да отгледаме и дарим с любов децата си. Praynig
От както съпругът ми ни напусна ,няма ден ,в който да не мисля за смъртта,за неизбежността й..Зная,че това ви натъжава,но наистина ние сме просто едни хора,само едни хора.... Cry
helen69 Praynig

# 35
  • burgas
  • Мнения: 334
Всички ми казват с времето ще се оправиш ,времето лекува.....само ,че сега 6 месеца и 10 дни след като изгубих момчето си се чувствам много ,много по - зле.Преди имаше дни в които се примирявах със съдбата си и си казвах ,че заради децата ТРЯБВА да продължа.Сега нямам такива дни .Плача непрекъснато всичко ми е безразлично,просто губя пътя...Спирам до тук отивам да се наплача дано ми олекне.

# 36
  • Мнения: 703
Всички ми казват с времето ще се оправиш ,времето лекува.....само ,че сега 6 месеца и 10 дни след като изгубих момчето си се чувствам много ,много по - зле.Преди имаше дни в които се примирявах със съдбата си и си казвах ,че заради децата ТРЯБВА да продължа.Сега нямам такива дни .Плача непрекъснато всичко ми е безразлично,просто губя пътя...Спирам до тук отивам да се наплача дано ми олекне.
Ох,мила моя,и при мен е така. Cry Не ме интересува какво някой казал,че плача,че хленча....
повече от 9 месеца не живея..просто съществувам и не изпитвам други чувства ,освен тъга,празнота,самота и неизбежна тревожност,че скоро и аз ще умра,или някой друг от близките ми...
Не ме е страх от смъртта,страхувам се от самотата и от това да не загубя всичките си любими хора,които вече са възрастни и всеки един момент могат да ме изненадат неприятно...Прегръщам ви силно всички и кураж и сили ... Peace

# 37
  • Мнения: 86
До Nelito
Мила, знам че нищо което ти кажат сега няма значение, аз бях също там, където си ти сега. Имаше моменти за които се срамувам сега, толкова мъката ме беше унищожила и не се интересувах от нищо около мен. Все пак искам да ти кажа нещо, може би ще ти помогне да си обясниш как протича процеса на тъгуването и защо сега, шест месеца по-късно, ти е по-тежко от непосредственно след загубата. Моя психолог казва, че след голям шок който съзнанието не може да понесе, определини центрове от мозъка се изключват. Непосредствено след загубата човек има чувството че е в нереалност, пита се дали наистина се случва това, но това от последица от изключването на тези центрове. Те се изключват като предпазна мярка на организма за да може да се справи първоначално със ситуацията, иначе организма не би издържал. Това изключване обаче е временна мярка, след известно време мозъка започва да работи нормално и тогава на човек му се приисква да умре. Обикновенно този процес трае няколко месеца. След това идва най-тежкото.
И не е вярно че времето лекува, нищо не лекува проклетото време, и сто години още да живеем пак може да боли. Душата трябва сама да се излекува, а за това никой не ти дава акъл как става, защото никой и не знае.


# 38
  • Мнения: 86
До Bee

Мила, ах как добре те разбирам! Чувството че си сам на този свят е отвратително. Отговорността за детето... Казват ми: Напиши си завещание, уреди кои да се грижи за сина ти... Как да напиша завещание и какво да напиша в него? Загубих майка си преди 10 години, баща ми едва крета, свекърва ми и свекър ми също си отидоха. Избягвам да мисля за това, защото е непоносимо. И аз си мисля че съпруга ми чака там някъде, ама аз имам работа за вършене на тая земя, че няма кой друг. Това е момичета.

Кураж и вяра в бъдещето!

# 39
  • Мнения: 15
колкото и неприятно да звучи.- "трябва да се научиш да живееш с болката" - е самата истина., но как да ви кажа, че почти 16 години не можах да се науча на това. - все още съм нито с живите жива - нито с  мъртвите мъртва. хубавото е само, че малкте момчета станаха големи мъже, рабира се с божия помощ.

# 40
  • Мнения: 56
[Zdraveite mili momi4eta!
Kak stevie i dezata?
Otdavna ne sam pisala,no redovno Vi 4eta i si poplakvam..
Ttre e edin svqt praznik,shte go itbelejim s kozunazi i qiza,no s bolka v dyshata,s prazni i razplakani o4i,zashtoto poredna èza men treta +godina shte sme bez nego.
Edinstveno radostta v detskite o4i shte dade yspokoenie i zvqt na praznika ni...bez lubimiq,bez toplinata na o4ite my...
No,kyraj momi4eta!!!
jelaq na Vas i dezata Vi mnogo zdrave i spokoen praznik
Shte zanesem zvetq i qize na lubimiqi shte si popla4em.Nqma dymi,koito da izrazqt 4yvstvata ,koito byshybat v nas.Vremeto minava i s nego si otiva nadejdata,4e otnovo ste mojem da pregarnem svoqt lubim,da ysetim toplinata na tqloto my,da popiem lubovta na pogleda my..!
pregrashtam Vi s mnogo yvajenie ,badete zdravi za dezata si.Ste saxranim nashata obi4 kam tqx do posledniqt si dax! Hug

# 41
# 42
  • Мнения: 86
Мили момичета,

В този прекрасен ден нашите любими са с нас, убедена съм в това. Любовта им е навсякъде около нас, и в стръкчето пролетен цвят и в засмените очи на децата ни, приемете я и се усмихнете!

Хубав празник!

# 43
  • Мнения: 7
Чета  вашите мисли и болки от много време но все не смея да ви пиша защото знам как ви боли!Аз изпитах тази болка преди 12г,бях само на 22-със син на 4г и дъщеричка на 6м.Нашият татко почин от катастрофа подобна на тази за която говорят сега в Симеоновград,само че бяха три момчета наведнъж.Мили момичета мога само да ви кажа,че трябва да сте много по-силни и уверени в себе си,най-вече да не показвате слабост пред децата това е най-голямата грешка защото сега те имат само вас.

# 44
  • Мнения: 97
Здравейте момичета,
Писах в предната тема, сега година и 6 месеца по-късно пиша пак. Времето не заличава мъката. Всички ние сме на различни години, на различна възраст са и децата ни, но сме обединени от едно - че не можем да забравим нашите мъже и да продължим. И аз споделям мнението на тия, дето искат да си легнат в гроба см любимия човек. И едновременно осъзнавам, че това е по-лесния начин. Имаме деца заради които да живеем. Близо до гроба на съпруга ми има гроб на млад човек, няколко пъти срещам млада жена и малко момиченце, не сме си говорили, но ми е ясна тъгата в очите им.
Предлагам за Спасов ден - Великдена на мъртвите, да се съберем всички вдовици от Варна.
Моля, пишете ми на лични.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт