Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 112
                                  smile3518 smile3518 smile3518 Пет месеца минаха,но болката е тук...Сърцето ми кърви,плаче за Теб,за мен,за неизживените мигове,за пустото бъдеще...Липсваш ми,Обичам те,не мога и да си представя,че няма да се познавате с дъщеря ти...че няма да видиш как растат децата ти...Моля се да си добре там в Отвъдното и да продължиш да ни обичаш и да ни закриляш... Praynig                                  http://www.youtube.com/watch?v=8swEUDkhvFk&feature=related                        

# 46
  • Suomi
  • Мнения: 703
helen69bouquetРадвам се,че намираш сили да пишеш.Аз спрях да пиша вече,но не и да скърбя и плача за моето златно момче. Cry Ето дори в този момент,когато ти пиша плача,защото толкова е пусто и безсмислено без него всичко,насилвам се да се усмихвам,да съм ведра...не става мила...
Милият ми съпруг никога не ще се върне вече,остарях,осиротях,разбрах колко нищожни сме пред природата и нейните закони...

# 47
  • София
  • Мнения: 112
Bee не че имам сили...просто имам нужда да споделям SadИ аз не съм писала от месец...чета но просто вече не знам какво да пиша...нищо не ме измъква от това непрестанно лутане между спомени,реалност,страх,надежда поне за среща Там...Всички ми казваха:сега покрай бебето ще имаш ангажименти,няма да имаш време да мислиш.Да,ама ...НЕ!Дори е по-зле от преди.Само като я погледна-копие на Тати...като си помисля,че няма да се познават,че всичките ми деца ще растат без него,без опората му,без любовта му...Не е минал ден без да изпадна в криза,без да плача неистово CryНе става...Така,че мила...май ще я караме до края така...не виждам изход...Невъзможността да променим нещо ще ни тежи,ще живеем щем не щем и ще се надяваме на среща в Отвъдното Cry

# 48
  • Мнения: 86
Мили момичета, тъгата ни блика от всичко написано, иска ми се да кажа нещо за утеха и надежда, но няма такова. Аз вярвам че моя любим, че нашата любов ще ми помогне. Това е могъща сила на която искам да се доверя. Друго не мога да измисля, нито да направя.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 949
Не знаех че има такава тема ,но ето ме и мен при вас ,загубих съпруга си на 24.05  Cry Cry Cry
Той беше най-добрия ми приятел ,най-щедрия човек ,най-добрия баща ,най-голямата ми любов ,той беше част от мен ...
Не знаех че душевната болка е толкова силна, по-силна от физическата  Sad
Сега се опитвам да се събера ,да съм силна пред децата си, сина ми е на 13г , а дъщеря ми е на 21,но засега не се получава !
Плаша се като ви чета,толкова дълго ли е лутането между спомени и реалност ,докато поемеш  своя нелек  път ?!
Убедена съм  ,че болката става част от живота ни и никога няма да избледнее ,но това ли  ще е бъдещето- обречено ...?
Единствено ме утешава мисълта ,че след време там във вечността пак ще се прегърнем завинаги  Cry

# 50
  • burgas
  • Мнения: 299
FEN прегръщам те миличка.Няма да ти изказвам съболезнования,защото мразя тази дума.Няма да ти кажа да бъдеш смела и да намериш сили да продължиш заради децата,защото аз самата 8 месеца се лутам CryНе си мисли обаче ,че бъдещето ни е обречено.Душевната болка наистина не може да се сравни с физическата,ще има дни в които сълзите няма да спират,след това ще си казваш че се справиш и така.Безсилни сме пред това което ни поднася живота,но има неща които зависят само от нас.Влизай в темата,споделяй,заедно ще се борим Sad

# 51
  • Suomi
  • Мнения: 703
 :hug:FEN  bouquet
Всички момичета в тази тема сме преживяли( Rolling Eyes)това нещастие и повечето от нас все още го изживяват тежко.10 месеца без моето момче е истински ад за мен.Всеки ден съм при него,зимата ходех през 2..3 дни,когато бяха големите студове и снегове.А във Финландия те са доста сериозни,уверявам те.120 км всеки ден въртя от Хелсинки до гробищния парк,в който е погребана урната му.. ShockedНищо не може да ме спре да бъда край него,дори и мъртъв.
Аз не вярвам,че там някъде,някога пак ще сме заедно.. CryПросто не се залъгвам..
Ние сме просто едни хора,нямаме власт над природните закони.Но все пак имаме власт над чувствата и действията си донякъде.Разбира се ще ти бъде тежко,но имаш ли избор освен да изживеете болката и мъката по скъпия ви човек?Децата го преживяват по..леко,защото израстват,тепърва им предстоят хубавите неща в живота,но за нас не е така..Влизай,пиши и плачи,ние затова сме тук.... Hug

# 52
  • Мнения: 105
При мен станаха две години и почти един месец.........много е труден пътя, много.....особено когато любовта е била голяма! Четох някъде ,че трябва да минат две години за да се осъзнаеш. да отчитам, че има нещо вярно, но до края на живота ми няма да се запълни едната половина от сърцето ми, една зееща дупка, която остава да тлеи и боли! Днес ходих отново на гроба/ходя много често/ не го чувствам да е там.....приемам това място като нещо странно и необяснимо/ та след две години толкова сълзи, мъка, чакане на се завърне, илюзии, сънища, книги, гняв, отчаяние, завист към семейните ит.н. .....така ми липсва! Така ми липсва! Спомням си смеха му, целувките му, прегръдките му....всичко и още невярвам.....още живея като във филм, на който аз съм в гадната главна роля!Обичам го и той ще си остане бащата на децата ми, голямата ми любов......дори да си намеря друг някой ден.....сърцето ми е само от една половина и никога няма да стане цяло отново!

# 53
  • Suomi
  • Мнения: 703
При мен станаха две години и почти един месец.........много е труден пътя, много.....особено когато любовта е била голяма! Четох някъде ,че трябва да минат две години за да се осъзнаеш. да отчитам, че има нещо вярно, но до края на живота ми няма да се запълни едната половина от сърцето ми, една зееща дупка, която остава да тлеи и боли! Днес ходих отново на гроба/ходя много често/ не го чувствам да е там.....приемам това място като нещо странно и необяснимо/ та след две години толкова сълзи, мъка, чакане на се завърне, илюзии, сънища, книги, гняв, отчаяние, завист към семейните ит.н. .....така ми липсва! Така ми липсва! Спомням си смеха му, целувките му, прегръдките му....всичко и още невярвам.....още живея като във филм, на който аз съм в гадната главна роля!Обичам го и той ще си остане бащата на децата ми, голямата ми любов......дори да си намеря друг някой ден.....сърцето ми е само от една половина и никога няма да стане цяло отново!
Cry CryРазплака ме ти,отново...за кой ли път вече?Кураж,мила ...и при мен е така + факта,че до ден днешен изпитвам вина за смъртта му....ако не бяхме отишли със сина ни на почивка точно тогава,сега можеше да е жив...Съпругът ми е починал от обезводнение и бронхопневмония... Cry

# 54
  • Варна
  • Мнения: 949
.....така ми липсва! Така ми липсва!....сърцето ми е само от една половина и никога няма да стане цяло отново!
И аз така се чувствам ,и не само сърцето ами всичко е наполовина в мен!
Като с гума е изтрит досега живота ми ,а сега начало на какво ...на един страх от всичко и за всичко ?

Последна редакция: нд, 29 май 2011, 08:23 от FEN

# 55
  • Suomi
  • Мнения: 703
Да.Страх,отчаяние,чувство на безисходност....безпомощност... Cry

# 56
  • burgas
  • Мнения: 299
Момичета,недейте така :(Bee не се натоварвай с това чувство за вина.Не си виновна.Така е било писано така е станало.Всички лекари при които ходихме с моето момче,се чудиха как е възможно в такава ранна възраст да има толкова напреднал стадий на дебелочревен карцином.Тази форма на рака била типична за по-възрастни.Аз на моменти също си блъсках главата как не разбрахме,как не предположихме,че може да има нещо подобно,ама как бихме могли като нямаше никакви оплаквания.Ако можех да върна времето поне с 5г. назад.....Ох исках да ви дам кураж пък и аз се отнесох.

# 57
  • Suomi
  • Мнения: 703
Не зная как е било писано да стане,но вероятно нещата биха били с друг развой..все пак бих забелязала влошаване на състоянието му,бих потърсила помощ...Една седмица го оставихме сам и това се случи..Ощe не мога да го проумея... Cry

# 58
  • Бургас
  • Мнения: 76
 smile3518 ,само сълзи ,мъка, спомени,и любовта ми кам него........

# 59
  • Мнения: 105
Виждам, че съм предизвикала реакциите ви....но аз не искам да ви натъжавам! Боли ме, много ме боли, да минаха две години, да обичам го, да трудно е, да - не съм го преодоляла още, НО в мен расте напоследък някакъв оптимизъм, че и за нас живота ще се промени, че и ние ще изпитаме отново щастието/ дори след години/, че и за нас слънцето ще се усмихне и ние на него.....четох някъде " НЕ ПРОПИЛЯВАЙ НИТО МИГ ОТ ЖИВОТА СИ ЗАЩОТО ТОЙ Е БЕЗЦЕНЕН, НЕЗАБРАВЯЙ, ЧЕ СИ СЕ РЕДИЛ НА ОПАШКА ДА ДОЙДЕШ НА ЗЕМЯТА В ТОВА ТЯЛО, В ТОЗИ ЖИВОТ! ТА ГО ИЗЖИВЕЙ ТАКА ,ЧЕ ДА НЕ СЪЖАЛЯВАШ ЗА ИЗГУБЕНИТЕ ГОДИНИ...." Момичета....трябва да изживеем мъката, трябва да изживеем траура, но не презостаналата част от живота си все да е така!! Трябва да вдигнем глава и да продължим, да пренаредим живота си.....а те ......нашите момчета ще си останат в сърцата ни докато и ние не поемем пътя си при тях! Прегръщам всички с моята сътба и ви посвещавам нещо което намерих....Специално за вас!
Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес - на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония - истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес - наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности - баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт