Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 март 2011, 21:29 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 221 343
  • 968
  •   1
Отговори
# 960
  • Мнения: 14
Днес получих справка на мъжа ми за допълнителното пенсионно осигуряване. Въпросът ми е дали какво става с натрупаните пари там и децата ми ще получат ли нещо? Някой,който е минал през това? Честно казано, до сега не съм се сетила за това.
В тази връзка, освен от ДПФ и ППФ, има и малка сума, която се изплаща от НОИ, еднократно: http://www.noi.bg/en/benefits/benefits/100-nerabotosposobnost/942-doo
независимо от осигурителния доход.

Имам нужда от информация, относно подпомагане на дете с един родител - има ли право да подаде документи за стипендия? От полза ще бъде всякаква информация относно ученическите стипендии/подпомагане, с изключение на основание доход.

# 961
  • Луната ни пази
  • Мнения: 2 959
Децата с един или двама починали родители в гимназиален етап (т.е. след 7ми клас) имат право на целогодишна стипендия, независимо от успеха и дохода. Размерът и се определя от учебното заведение и е между 20 и 60 лв. (При нас е 35 лв.).

# 962
  • Мнения: 14
.. Размерът и се определя от учебното заведение и е между 20 и 60 лв...

Благодаря за бързия отговор. А знаете ли на основание на коя наредба или е вътрешен правилник на у-щето?

# 963
  • Луната ни пази
  • Мнения: 2 959
.. Размерът и се определя от учебното заведение и е между 20 и 60 лв...

Благодаря за бързия отговор. А знаете ли на основание на коя наредба или е вътрешен правилник на у-щето?
Има постановление на МС, в което е посочен размера между 20 и 60 лв, а точната сума се определя от педагогическия съвет и се вписва в правилата за получаване стипендии, което всяко училище трябва да има и да са качени на сайта му.

# 964
  • Мнения: 14
Shagya Flowers Hibiscus

# 965
  • София
  • Мнения: 1 157
Здравейте, момичета!
Мъжът ми почина преди 8 години. Детето беше на 6.
Сега виждам тази тема и се включвам по повод въпросите ви и да ви дам кураж, защото и аз съм била там където сте вие сега, с пресни рани и замъглено от мъката съзнание.
За пенсионният фонд, открива се сметка на името на детето и по служебен път се превеждат парите. Аз не съм ги пипала, откакто ги прехвърлиме. Наскоро си мислех, че трябва да направя поне справка за наличността по сметката...
За пенсията от НОИ, можете да разполагате с нея, ако заявите, че искате да я взимате в пощенски клон. Ако я превеждат по сметка, то се открива такава, с титуляр детето.
Тази схема важи и при продажба на недвижими имоти, от страна на семейството на починалия родител. Едни 900 евро от 5 години висят в някаква трансферна сметка и не се олихвяват, но и нямам врвме да се занимавам със съдия.
При продажба на имот, на който по някаква линия детето е в наследство, онаследявайки починалия, искат и становище от агенция "Закрила на детето".
За стипендиите, в нормативните документи е уредена стипендията на децата пълни сираци. За децата с един родител, може да се отпуска такава, но това е решение на самото училище, както и размера.
Семейните помощи за деца, получавате такива, от вас се иска само да подадете документи в териториалната дирекция "Социално подпомагане".
Парите от сметките, по които децата са титуляри, могат да бъдат теглени, но само след разгледан въпрос от съдия. Същият може да ви пита за какво ще бъдат изхарчени парите, може да определи таван ма сумата, както и може да се искат документи за оправдаване на средствата.
На всички, които ви се струва, че сте в път без изход, не е така. Колкото и клиширано да звучи, съберете се, опомнете се, оставете самосъжалението и бързо се взимайте в ръце. Животът не чака, децата растат и никой няма да ви прости пропуснатите мигове, непразнуваните РД, миговете щастие, които трябва да подарите на децата си, а ще пропуснете...
Не ги наказвайте, за това, че са останали с я родител. Живейте и им предлагайте живот и емоции, които имат всички останали. Финансовите проблеми, ако има такива, се решават и нареждат в рамките на 2-3 години... Но не се оставяйте да се затворите, за приятелите и за децата.
Не обръщайте внимание на недоброжелателни роднини. Не се доказвайте на никого за нищо. Не обяснявайте. Задължението ви са две: да Живеете добре самите вие и да отгледате щастливи, здрави и добри деца. Всичко останало е излишно разпиляване на енергия, която и без друго ще ви е много нужна.
С годините се научих да приоритизирам нещата. Повече от един - два проблема накуп, не мога да решавам. Складирам и когато му дойде времето вадя от паметта. Не е нужно да правите всичко тук и сега. Не се обвинявайте за закъсненията, за това, че ще има егоисти, които ще ви обвиняват в безхаберие, защото не им обръщате внимание.
Превърнете се в егоисти, за себе си и за децата ви!!! Това е най-добрият съвет, който мога да ви дам!
Кураж и вяра в собствените сили!

# 966
  • Мнения: 622
Слънчевата, едно огромно БЛАГОДАРЯ!
Много мъдрост и кураж намерих в думите ти.
Вече 5 години съм без моят любим, успях донякъде да си стъпя на краката и да поема живота си отново в ръце.
Когато чета или разговарям с припатели хора като мен си вдъхвам още повече кураж. Осъзнах че първо трябва аз да съм добре, за да е добре и детето. Не мога да и причиня страдание, не искам да я виждам да страда. Това е мъка за детската душа и разбита психика. Затова си дадох сметка, събрах сили и с помоща на близките ми хора и тръгнах отново напред. Друг вариант няма. По-малко сълзи в очите и повече усмивки дължим на децата ни.
Кураж мили момичета и момчета/ако има/.

# 967
  • "горееееее,горееее"
  • Мнения: 289
Присъединявам се към написаното от Слънчева и Gerinceto. Няма връщане. Оправила съм финановите въпроси, които успях. Парите от пенсията се и фонда се трупат в сметка, хем не се разправям с бюрократи и съдии, хем се заделя някой лев. Трудно е, има моменти, в които липсва ЧОВЕКЪТ. Но ИСКАМ да живея и да бъда щастлива, да правя неща, които ми доставят удоволствие. Искам децата ми да бъдат щастливи! Няма как да се случи ако аз съм подтисната и депресирана, та се старая да не съм. Прегръщам ви !

# 968
  • Мнения: 34
Здравейте,за първи път пиша тук,досега само четях .Моите съболезнования на всички.От 4 години от как го няма моето момче мъката не минава,всеки ден е тежко и самотно.През деня разговарям с колеги,но вечер и в неделя боли  и самотата е неописуема.Познати и  роднини си стоят настрани и аз и моето дете  е на 11 г. сме изолирани.Въпроса ми е има ли тук хора от Пазарджик,когато сме свободни да изпием по едно кафе!?

Последна редакция: чт, 23 авг 2018, 13:20 от Taniabad

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт