Преди да разкажа на какво безхаберие попаднахме за пореден път искам да кажа, че уважавам всички почтени лекари, които са спасили човешки живот, или са помогнали на много хора да оздравеят. Според мен лекарската професия е измежду най-трудните, но и сред най-достойните, за онези, които я вършат съвестно.
Скоро, една вечер точно преди лягане момиченцето ми се оплака, че я боли сърцето. Сложих си ръката и се уверих, че сърчицето и наистина биеше по-учестено от обикновено. Освен това каза, че я пронизва в областта на гърдите, трудно и е да диша, и се обадих на Бърза помощ. Операторката ме държа на телефона около 10 минути, но не за да се ориентира за състоянието на детето ми, а за да се опита всячески да ме склони да не я занимавам и да се откажа от помощта, която са длъжни да окажат при спешни случаи. " Нещо да е болна била напоследък.....може да е белодробно.....няма как да се установи при толкова малко дете ", " В такъв случай вие за какво сте ? ", " Това ви казвам....няма как да се установи, ако е настинала, може да е белодробно....", " А вие как преценихте по телефона, без да я прегледате, че е белодробно ? ", тук с цялата си наглост и дебилизъм, операторката се опитва за последен път да осигури на себе си и колегите си спокойна смяна: " Не казахте ли, че живеете близо до Втора градска ? Заведете я там..... ", " Моля ?!! Нищо подобно не съм казала ", освен това тя откъде знае, че имаме възможност да я закараме и дори да е така, това не трябва ли да стане с лекар, който евентуално може да помогне по някакъв начин ??? В крайна сметка, след като се опита безуспешно да ме накара да кажа: " Каквото си му е писано на детето ми, това.... ", нито успя да ме изкара полуидиот, операторката промърморва носово, флегматично и с неприкрита досада : " Кажете си адреса ". Дойде педиатърка, която преслуша детето ми и каза, че не се чува учестено сърцебиене, попитах дали може да и направят за всеки случай кардиограма, " В Бърза помощ не правим на деца " ( тук идва логичният въпрос защо децата са лишени от качествена " бърза помощ ", при това съвсем официално ), " Ако искате да я заведем в педиатрията за да сте по-спокойни ", е, оказа се, че и там нямат подходяща апаратура за кардиограма.
Неотдавна даваха предаване, в което се разискваше защо линейките не са снабдени с необходимата жизненована апаратура, на следващия ден, точно след репортажа, всички линейки бяха оборудвани. Изобщо не с есъмнявам, че оборудването отново я се е повредило, я изчезнало мистериозно веднага след излъчването на продължението на репортажа. Затова се питам, кой контролира реакциите на лекарите от Бърза помощ и изобщо има ли някакъв контрол ? Защо се налага да търпим подобна инфантилност ? Какви мерки смятате, че биха били ефективни да се предотврати такова отношение ?
Скоро, една вечер точно преди лягане момиченцето ми се оплака, че я боли сърцето. Сложих си ръката и се уверих, че сърчицето и наистина биеше по-учестено от обикновено. Освен това каза, че я пронизва в областта на гърдите, трудно и е да диша, и се обадих на Бърза помощ. Операторката ме държа на телефона около 10 минути, но не за да се ориентира за състоянието на детето ми, а за да се опита всячески да ме склони да не я занимавам и да се откажа от помощта, която са длъжни да окажат при спешни случаи. " Нещо да е болна била напоследък.....може да е белодробно.....няма как да се установи при толкова малко дете ", " В такъв случай вие за какво сте ? ", " Това ви казвам....няма как да се установи, ако е настинала, може да е белодробно....", " А вие как преценихте по телефона, без да я прегледате, че е белодробно ? ", тук с цялата си наглост и дебилизъм, операторката се опитва за последен път да осигури на себе си и колегите си спокойна смяна: " Не казахте ли, че живеете близо до Втора градска ? Заведете я там..... ", " Моля ?!! Нищо подобно не съм казала ", освен това тя откъде знае, че имаме възможност да я закараме и дори да е така, това не трябва ли да стане с лекар, който евентуално може да помогне по някакъв начин ??? В крайна сметка, след като се опита безуспешно да ме накара да кажа: " Каквото си му е писано на детето ми, това.... ", нито успя да ме изкара полуидиот, операторката промърморва носово, флегматично и с неприкрита досада : " Кажете си адреса ". Дойде педиатърка, която преслуша детето ми и каза, че не се чува учестено сърцебиене, попитах дали може да и направят за всеки случай кардиограма, " В Бърза помощ не правим на деца " ( тук идва логичният въпрос защо децата са лишени от качествена " бърза помощ ", при това съвсем официално ), " Ако искате да я заведем в педиатрията за да сте по-спокойни ", е, оказа се, че и там нямат подходяща апаратура за кардиограма.
Неотдавна даваха предаване, в което се разискваше защо линейките не са снабдени с необходимата жизненована апаратура, на следващия ден, точно след репортажа, всички линейки бяха оборудвани. Изобщо не с есъмнявам, че оборудването отново я се е повредило, я изчезнало мистериозно веднага след излъчването на продължението на репортажа. Затова се питам, кой контролира реакциите на лекарите от Бърза помощ и изобщо има ли някакъв контрол ? Защо се налага да търпим подобна инфантилност ? Какви мерки смятате, че биха били ефективни да се предотврати такова отношение ?
Оказа се, че тази от предната смяна го била взела - трябвал и в кабинета. 
Лекарката в линейката побесня, че оная не и е казала за липсващия апарат.
