Коледа с дете от Дом за сираци?

няма сега да обяснявам на дълго, а само ще кажа,че всеки който желае и наистина иска да помогне на децата нека започне първо от посещения в домовете.Ние сме насреща,ще помагане.А и сега основно кръстниците ще поемат кръщелниците си по Коледа, а и след това.
Момичета,варианти има,но трябва отговорно де се подхожда и в дългосрочен план.
това е моят съвет.

Директорката е наш човек. Знае се с мъжа ми и си мисля, че няма да ни откаже. Сега остава да убедя мъж ми, а и себе си, че постъпвам правилно 

Преди няколко години за една Коледа майка ми започна да взима едно момиче от Дом за сираци. Беше говорила за детенце на 7-8 години, но изненадващо за нея и всички нас й бяха дали едно момиче на 15 години-Деси. Изборът беше на директорката на дома. Предполагам, че с по-малко дете нещата са по-различни отколкото опита, който аз бих могла да споделя. Но-казано накратко-в началото Деси се държа у дома като подплашена. Само седеше в един фотьойл, не говореше, не искаше да прави нищо. Остана 3 дни и почти през цялото време се държеше така, въпреки всичките ни опити да я включим в тържеството, въпреки подаръците, въпреки че всички се опитвахме да й покажем колко ни е приятно да бъде с нас. След Коледата майка ми продължи да я взима в къщи за уикендите-поне 2 пъти месечно. На всички празници беше с нас. Понякога тя самата се обаждаше и молеше да отиде да я вземе-майка ми никога не й е отказвала. В продължение на 2-3 години облеклото, обувките, разни джуджавки-вксичко й купувахме ние. Започнахме да я приемаме почти като член от семейството. Но въпреки всичко Деси си остана отчуждена и дистанцирана. Нито с майка ми, която беше изключително грижовна с нея, нито с мен или сестра ми не сподели нищо лично-колкото и да се опитвахме да скъсим дистанцията.
Предполагам, че с по-малко детенце нещата биха се развили по друг начин. може би нащата Деси беше по-трудно дете, може би я тресеше пубертет-не знам. Но в крайна сметка усещането, което остана у мен (и не само) след опитите ни да направим нещо добро за това дете  е горчивина и разочарование. Не защото не сме получили някаква благодарност-в никакъв случай!!! Не мога да определя точно защо. Наистина опитахме да направим нещо добро за това дете, но някак си чувствата ни не можаха да станат взаимни.
Шани, не искам да те разубеждавам. Това, което си намислила, е много добро. Просто имай едно наум-преживяването може да се окаже доста различно от очакванията ти.

Шани, аз също бих взела дете за Коледа у дома, за да стопля сърцето му поне за няколко дни. Споделих го с мъж ми и той каза "Добре, а после? Как ще му обясниш, че трябва да си ходи? И дали то ще иска и ще може да разбере?" и за съжаление е прав. Може би е по добре като искаме да направим добро, да им напРАВИМ ЕДНА ХУБАВА, ИСТИНСКА И УюТНА Коледа, с подаръци и всичко необходимо там на място, доколкото това е възможно. Бих участвала в такава инициатива по всякакъв начин.
Тук е и момента да припомня на всички вас за инициативата с благотворителния конкурс. Мами, ето това е начин да помогнем, макар и малко, да се съберат средства за дечицата. Гласувайте без значение за кой! Дали за мен или за някой друг, според мен е все тая, важното е да се изпращата смс-и и да се събират парички.
Шани сори за оффа

И аз не смятам, че подобна инициатива е добра идея. Според мен, ще донесе на детенцето повече горчивина и мъка. Мисля си, че детето ще си каже: "Не ме харесаха, не струвам, затова не ме поискаха и ме върнаха обратно в дома."

Това е много хубава идея щом имаш позната директорка помоли я тя да избере детенцето,за да не се чувстваш ти неудобно.Мисля си ,че наистина може би мъжът ти е прав до някъде, зависи  и от възрастта на детенцето.Но сигурно ще има емоционална връзка която после ще е трудно да я прекратиш.Помисли за по-дълготрайно общуване и за след Коледните празници....И аз съм си мислила за нещо подобно,но точно това ме притеснява Каквото и да направиш ще е от полза

не.. не нн,не.. де. Израснах в санаториум, който спаси опорно- двигателния ми апарат, но ми рани душата. С любещи родители.... сред деца без никакви такива / Тежки и не толкова ДЦП, детски паралич ,спина бифида,всякакви малформации, засягащи опорно - двигателна функции често .. мозъчна.
     Верно е, говорим за здрави деца. Ама,  показвайки им  Нашия свят... как да ги опазим здрави?  Принцеса за 1 ден? жестоко е..бе.... Та то, милото на храната ти се радва...омацва се блаженно / по- голямите се дистанцират, за да не са наранени от такива " добри намерения"/ после как живеете с мисълта за детенцето "там"?
    Бих взела дете за Коледа,  само ако планирам да е до мен поне до смъртта ми...
 иначе е жестоко, мами.
     Тези малчовци мечтаят за сигурност./ почти неосъзнато, да/. нещо постоянно.  не, толкова да са нахранени и облечени... с липсата на това са свикнали.  Искат си обичта.. но не за 3-  Коледни дни.


  сори, че съм жестока.... но съм раснала сред очите им.....
  доброто, което можем да направим за тези деца.. не е да им дарим 3 дни Фантазии и  после болка , при раздялата с тях... а дрешки, храна , средства.. за повече дни. И един закон за бързо и безпроблемно осиновяьване.
   Стискам ти ръката , Лавендер:-

Май и аз ще застана от противоположната страна.
Миналата коледа ние с мъж ми също искахме да вземем дете. Даже се бях наканила да отида до дома в Надежда. По една или друга причина не стана.

Имах и имам щастието да познавам Роси (lavender), с работата около нея и посещението по домовете сякаш се чувствам по-ползотворна.

Онази вечер модераторката ми ме попита същото "Как ще се чувства детето?". И тя искаше да взима дете за празниците.
Казах и, че аз бих го направила само в случая, че искам и ще направя опити да осиновя това дете.

За един празник ще е мъка както за детето, така и за семейството. Ако контактите продължат и след това - чудесно. Но да види само за 2-3 дена как е отвън и след това да се върне "при четирите стени" ... Казвали са ми за озлобени деца.

Ние с мъж преди 4 години взехме дете от Дом майка и дете. Бяхме все още с две деца тогава. Първо - закъсняли сте Шани,защото на нас оформянето на документите става много бавно и мудно и има доста бюрокрация! Поне около половин месец,има и посещение в дома ви от социален работник. Второ - на нас ни дадоха дете по техен избор - въобще не съм го избирала - нямах претенци ни за пол ни за нищо,май само да е малко по голямо напр. 3-4год.
Взехме дете за 3 дена в къщи и беше нещо велико! Тя не искаше да дойде с нас,риташе ни и ни скубеше,но Лъчо като я взе се успокои от раз. В къщи на мен ми викаше мамо,а на лъчо - чичо. Спа с мен и не искаше никой друг да я храни освен мен! Напикаваше се,постоянно търсеше гърнето,не познаваше вкуса на много ястия,плашеше се от външният свят,много объркано дете,не искаше навън,а само в къщи. Това дете  го заобичах много!!!!! Привързах се за отрицателно време и след това много плаках като я оставихме. А тя не искаше да се връща в дома - като ни стисна ..... Леле каква емоция беше и за нас и за нея. Решихме да я вземаме за всеки празник. Но стана така,че не си изпълнихме обещанието,но все пак решихме да се обадим дали ще можем да я вземем за рожденният и ден и да го отпразнуваме в къщи. Но за наше съжаление,а за радост на детето - тя беше вече осиновена!!!! Стана ми мъчно ,но и се зарадвах много за нея. Казваше се Павлинка, имаме и снимки,никога не съм вярвала,че така ще заобичам дете,което не съм го раждала аз. От тогава се загнезни в мен една идея да имаме трето дете,а сега след като имаме трето - да осиновим едно дете от Дом майка и дете по нататък!

Признавам - травмиращо е за детето,мъжът ми дори се привърза към нея,децата ревнуваха,естествено,но аз така го заобичах това дете,че дори може и да бяхме помислили за нейното осиновяване от нас в един по късен етап!

Аз съм за тази форма,но някак си по усъвършенствана - как все още не знам,во децата наистина се чувстват като принцеси. Лъжем ги с грижи превъзходни за няколко дена,но може би ако след това се грижиш по активно за това дете ....може и да има смисъл от всичко! Дори и да не го осиновиш,да му бъдеш нещо като приятел в живота!

Обичам Павлинка и до ден днешен и като се сетя за нея - очите ми се пълнят със сълзи! Мога още много да разказвам за нея .....

Искам само да се присъединя към мнението на Виви - преживяването може да се окаже много различно от това, което човек си е представял - както за вас, за вашите деца, така и за детето от дома. Аз например не бях подготвена, когато взехме едно момченце, Светльо, за лятото.
Ходихме доста пъти в дома в Горна баня, децата си имаха всичко - и дрехи, и храна. Водиха ги лятото на море, правеха им ремонт в дома. Какво имахме ние да му дадем "повече" на Светльо? Малко по-хубави дрехи, малко по-хубава храна, малко по-дълго море?!
На него му трябваше да се почувства част от семейството, да получи опора и сигурност, че дори и да не слуша, може да разчита на нас. А това нещо не се дава за 3 дни.

Момичета Благодаря   
Пак ще мислим и умуваме...обаче децата в този дом, който аз съм избрала май са само до 3г. възраст, че и по-малки...Наистина не знам, дали ще ни дадат толкова малко дете. Но ще се опитам поне с Директорката да се срещна, за да ми каже тя как процедират при такива случаи и дали са давали така дете за Празник!

Не съм спряла да мисля за това какво е по правилно да се направи в този случай и освен всичко изказано досега ми мина през акъла и нещо друго. Всички ние сме ставали свидетели на лошо отношение от деца към деца породено от завист, някаква злоба. Ами я си помислете как ще реагират другите деца към това, което е прекарало празниците на едно по -хубаво място? Място за което всички мечтаят и дали в тях няма да се згнезди злоба и да накажат с поведението си детето, което  е било избрано? Може и да греша, но натам ме водят мислите ми

Права е lavender, най-добрата помощ е в дългосрочен план. Всички Вие сте прави - боли, когато се връща детето. Lilly също е права за злобата и завистта, кой не се е срещал с тях.
Найка , вярно е че децата мечтаят за обич и сигурност, както всеки един от нас. Но не е ли по-жестоко да махнем с ръка с оправданието, че не можем генерално да променим живота им. И всеки един от нас да мисли така и да живее за себе си, за своята сигурност и своята обич.
А кой е напълно уверен, че утре точно на него няма да му се случи да чака и да се надява дори на малък жест на милосърдие. Ще кажете, НЕ, на мен това? - НИКОГА! Пожелавам Ви го. Но само за малко си представете, че нямате дом, че нямате близки и приятели, че нямате пари за лекарства на детето си. Тогава, се питам аз, дали няма да сте благодарни дори и на малкото, което някой би направил за Вас или ще предпочетете да Ви отминат, т.к. никой не може всъщност да промени истински живота Ви, така както на Вас Ви се иска.
Защото на мен ми се случи, за 9 години от моя живот и после дойде чудото, а вече не вярвах. И повече боли да бъдеш забравен, да се чувстваш отритнат от другите - нормалните, отколкото когато някой ти подаде ръка, дори и за малко. Тогава разбираш, че не всичко на този свят е лошо.
Да, тези деца се чувстват малко или много добре там, където са. Ние ще им дадем и на място това, което можем. Lilly , вече гласувах 
lavender, вярно е, че не съм така близо до тях както ти и затова искам да попитам - Не трябва ли тези малки душички да имат модел на подражание, за да могат те да се стремят към него, когато пораснат?
Може би греша и ако е така, моля да ме извините.

за модела на подражание-хубаво е да контактуват с външни хора,които да ги зареждат с положителна енергия.Всяка една от нас се опитва да се държи като приятел с всяко едно дете,да им показваме кое е правилно и да черпят информация от нас за всичко.

друг момент:аз и някои други момичета умишлено няма да взимаме дечица както за КОледа така и изобщо.При мен е дълбокото чувство на отговорност и задължението да се прави това с повод и без повод.А другото е,че ние познаваме всички деца и те ни приемат като близки хора.Аз,Mery и някои други момичета НЕ МОЖЕМ ДА ВЗЕМЕ ЕДНО ДЕТЕ,защото всички останали ще се сърдят и тъгуват.Затова-ние ходим при тях и намираме начини да сме при всички едновременно.Извън дома,в дома.........няма значение,но не и поединично.

И това мисля е добър пример за всички деца,както и невъзможността да опознават страни от характера като завист,злоба и т.н.

wright, права си, но да не забравяме, че ти разсъждаваш от позицията на възрастен човек. Дали по този начин би разсъждавало едно дете? Едва ли. Детската душа е много лесно ранима. Когато става дума за вземане на дете за няколко дни, без да се цели осиновяване, за мен не е добра идея. Все пак това не е нещо, което можеш да вземеш на заем и после да го върнеш. Шани, извини ме. Знам, че намерението ти е благородно, но обмислете хубаво, за да не направите "мечешка услуга" на някое дете. Причините, вече са ги изброили преди мен. Няма смисъл да ги повтарям.

П.П. Аз също съм мислила по този въпрос, но просто незнам, как ще прекараме с някое детенце заедно празниците и после ще го върна в Дома. Особено, ако то успее да ми "влезе под кожата". Сигурно сърцето ми, ще се свие от мъка.  Ох, май не съм за такива емоции.