Проблемно дете в групата (яслената)??

Хм много неприятна ситуация. Аз също бих се притеснявала ако има такова дете в нашата група, но не всички деца свикват еднакво с яслата. Имам позната, чието дете ходи на градина вече повече от година и всеки ден плаче.
Просто трябва лелята и сестрата да намерят начин да го успокояват. Да не го слагат да спи, щом не иска, а да го оставят да си играе. Родителите да занесат негови играчки и вещи, с които детето би се чувствало по-сигурно. Не знам. Мисля, че е пресилено да се решава , че едно толкова малко дете има емоционален проблем и да се води на психиатър / психолог. И съм съгласна, че родителите в случая трябва да обърнат повече внимание и да измислят начини детето да свикне по-бързо с яслата.

В групата на Ида има дете, чиято майка го е оставила, а преди да го остави го е хранила с разредено с вода сладко. Майката е с шизофрения, детето видимо изостанало. Ето това е проблемно дете. Това - преди година, сега е почти настигнало връстниците си. Заради това дете понякога се е случавало цялата група да не бъде изведена на разходка. Трудна мисия, защото то  се събличаше голо и нвън и търчеше непрекъснато - просто имаше нужда от допълнителна грижа. Ще ми се да имаше начин с него специално да се заничава индивидуално някой специалист, че  и екип - психолог, логопед, рехабилитатор.. но нещата явно не стават така. Все пак, предпочитам това положение пред идеята да бяха настанили детето в "специализирано" заведение....

Относно спането и преченето. Дори и в не нова група - т.е. когато децата се застъпват - все има някое ново, което трудно заспива и се буди с рев. А след него се будят и другите. Постепенно детето свиква, а старите яслени пушки  почти не се будят. Ида в началото се будеше там листо да падне от дървото отпред. Свикнат ли с обстановката, вече е друго.

Не смятам, че има какво да направите. Вашето дете, дори и да нямаше кой да го буди, щеше да е доста уморено, докато свикне напълно с новия режим.
А "проблемното" дете далеч няма да е първото, което не спи в яслата. Лелите хич не ги обичат такива. Ако го оставят да се нареве с идеята, че ще се умори или ще заспи отново ....ами да, будят се другите. Но ако вместо това не го слагат да спи и си играят с него, вместо да пият кафе, за което естествено използват краткия покой  , нещата ще са други.
Ако това дете няма проблем в общуването, ако се справя с остналите си "задължения" в яслата, ще свикне, а и персоналът. Свикне ли персоналът, децата ще си спят на спокойствие. 
Така мисля аз.

 Не мисля, че това е голям проблем!
Ако на твоето хлапе му е трудно да издържи до 20:30ч или 21ч, просто го слягай по-рано да легне!
Работата на Педагозите в градината е да адаптират детето , смешно е да се  праща на консултация с психолог дете на тази възраст!  Още по-смешно е (според мен) да се търси решение на "проблем"  - как да се справим с по-различните от нас!?
Ако детето беше по-агресивно и застрашаваше по някакъв начин вашите деца- ок, ама само защото се адаптира по-трудно.....
Дано само такива проблеми имате в градината!

Наистина малко неприятна ситуация, но според мен не трябва да се иска от родителите на детето да го взимат на обяд или да не го водят изобщо на ясла. С повече внимание, по-мек тон то ще свикне. Може би и персоналът на яслата имат голяма вина - виждайки подкрепата на останалите родители те сигурно са решили, че могат да принудят родителите да сменят градината или поне да го прибират по-рано, което за тях ще е облекечине, тъй като наистина плачещо дете трудно се укортява. Нека го слагат малко по-късно от другите деца да спи - да могат да са заспали вече, а и то да се измори още малко. Сигурно и на родителите не им е лесно - предполагам, че работят и няма кой да го гледа през деня. Някои деца свикват по-бавно с новата среда, дано по-бързо да се адаптира и да може всички да са доволни. таня също отначало на заспиваше веднага, но тя пък имаше друг номер, не плачеше, а пееше и какво да я правят - като и кажат шът, че другите спинкат и тя им викала шът и им се смеела от кошарата. Но с вермето свикна  Търпение!

Може би не съм обяснила достатъчно добре. На въпросното детенце е трудно да му се заангажира вниманието с нещо (то на кое ли на тази възраст е лесно). Проблемът е, 4е то не може да остава само (да не е гушнато) и щом лелята излезе (или сестрата) изпада в истерия и пищи. Може би наистина вкъщи го затварят само в стаята и то се страхува. Родителите са особени- бащата е бивш известен футболист, доста агресивен, майката не работи, но е казала , 4е не може по цял ден да издържа детето вкъщи.
 И проблемът не е само за моето дете, а за вси4ки в групата. Не мога да го слагам по-рано да спи, защото после се буди в 5-5.30 сутринта и в 10.30 ве4е е капнал, а в яслата няма как да спи по това време. Старшата сестра в градината е ходила неколкократно, за да установи за какво става дума и са видяли, 4е мом4енцето спи с полуотворени о4и и само да мръдне лелята, която го държи гушнато, то ска4а уплашено и по4ва да пла4е. В дните, които това мом4енце не на ясла другите деца спят по 2-2.30 4аса. Естествено, 4е има и други , които се будят, но явно не е толкова фрапиращо поведението им, за да пре4ат на останалите. Засега персоналът процедира така- слагат вси4ки да спят към 13ч, мом4енцето седи в стаята за игри с една от лелите. Към 13.3-14 ч оба4е става кисел и му се спи, гушват го на ръце, спи до 20мин и по4ва да крещи. Другите се будят и това е- кой спал-спал. Ама не вси4ки заспиват автомати4но като ги сложат в 13ч. Някои се въртят в креват4етата до 14. И спят 20 мин. И после- омагьосан кръг. Пак казвам- не става дума само за моето дете. ....

Наистина, кофти е ситуацията за вас, но пък детето какво да го правят? Това че реве по цял ден в яслата, сигурно притеснява и неговите родители, но какво могат да направят, освен да се надяват, че ще свикне!? Вие, майките, какво искате да се направи? Да го махнат от яслата ли? Едва ли ще стане... щом са го дали там, значи си имат причина. Може би майката иска да започне работа някъде, може да нямат кой да им гледа детето или просто искат да се адаптира към нов начин на живот. Жалко, че тормози с ревовете си другите деца, разбирам те напълно, че не може детето ти да е уморено от недоспиване, ама и другото не може да се изхвърли просто... не знам .
Не знам, защо си мисля, че това дете ще спре да реве след 1-2 месеца. Аз ти предлагам, без да казваш на другите майки от групата, да си преместиш детето в друга група и така ще си спокойна. Казвам ти, без да казваш на другите майки, защото всички ще гракнат, ето видите ли, детето си мести жената от групата, заради това дете... и ще стане неприятна ситуация. Жал ми е за детето, освен ако не е някое разглезено и за това да реве по цял ден. Реши своя проблем и туй то. А други хора ще решат проблема на другото дете . Пробвай и успех!

Аз съм почти убедена, че лелите се опитват чрез родителите на другите деца да се отърват от детенцето, което има нужда от повече внимание. Имам не особено добър опит с персонала на детската ясла, в която ходи синът ми. Мен успяха да ме принудят да си го взимам на обед. Щях да го преместя и в друга ясла, ако можех, но не мога. Не че е лош и създава проблеми, ами не им се занимаваше да продължат нашето тоалетно обучение. И след като ми го връщаха всеки ден в продължение на 2 седмици напишкан (и те не по веднъж), при положение, че вкъщи той няма инциденти, предпочетох да се справя сама с проблема. Другото беше, че и той не спеше много на обед и се събуждаше преди всички. Е, не е трябвало да го гушкат, ама все пак не могат да го оставят съвсем сам и им разваля рахата, който биха имали, ако всички си спяха. Та, моето мнение е, че лелите са проблемни, а не детето. И от тях трябва да се изисква, а не от родителите, защото те не могат да контролират нещата от дистанция.

 Съгласна съм с Йеппе, абсурдно е едно малко дете да бъсе изкарано тероризатор, на цяла една група. Правило ми е впечатление, че супер възбудимостта или по агресивното поведение, се използва, като извинение в детската градина.

 Ще дам за пример малко по-различна случка, от миналата година, когато едно момче от групата на Димана, я блъсна от пързалката и тя си сцепи челото на асфалта отдолу. Ситуация, която може да се случи реално и на детската площадка в градинката, наясно съм с това, също и че е една госпожа на близо 30 деца и е нормално, че не може да огрее навсякъде. Но госпожите, без дори да съм ги обвинила, дълго време ме убеждаваха, как за 30 години работа, като учителки, такова чудо ,като това момче не били виждали и всякакви други опити да ме убедят, какъв злодей всъщност е причинил, това на Димана . Аз бях достатъчно несъобразителна, да не схвана, че правят всичко това, за да прехвърлят вината на детето, самата идея е толкова идиотска, че дори не бих си я помислила .

  Та вашият случай, ми изглежда сходен, ти се оплакваш, че детето ти не спи следобед и както виждаш, веднага се оказва, че персоналът няма вина, а виновно бива изкарано едно малко дете. Не мисля, че детето е проблемно, изобщо идеята едно дете да бъде определено, като проблемно ми се струва абсурдна.Всяко дете е просто дете с определена индивидуалност, тази индивидуалност изисква определено внимание, явно това дете изисква повече внимание, но персоналът е там именно за това и определено бих се усъмнила, до колко персоналът е старателен в случая

От двете жени персонал на смяна (ляле+сестра), едната се занимава САМО с него, другата с вси4ки останали.
 Лелките казват, 4е детето има пани4ески страх да не го оставят и го държат гушнат през цялото време, а следобяд го приспиват на ръце и го държат отпред в стаята за игра, защото се стряска насън и пла4е. 

Опитах се да си представя цялата ситуация и ..... не виждам нищо нормално. Това детенце явно има някакъв проблем, който ние тук "дистанционно" няма как да разберем. Не може да се очаква от персонала в яслата да се справи (лелите и сестрите   нямат необходимата квалификация).  Едва ли е нормално едно дете на почти 2 год. да бъде разнасяно цял ден на ръце и приспивано така.

Не мисля че най-големия проблем е разстроения следобеден сън на останалите дечица (макар че това е сериозен проблем за родителите им).  Представете си травмата която изживява това дете и постоянния стрес в който се намира то, а и децата и персонала в тази група.



Ако е започнало да ходи през септември, значи са минали почти 3 месеца и би трябвало ако проблема е само "бавна адаптация" , да има някакво подобрение.  Описаното поведение според мен е индикатор за някакъв  дефицит и е доста безотговорно от страна на родителите, да се надяват че просто един ден ще свикне. Ако това дете се нуждае от индивидуални грижи (както се оказва) трябва да се потърси съдействие от специалист и ако родителите нехаят да се потърсят начини да бъдат убедени или заставени.
От чисто практична гледна точка си представете че едната леля се занимава само с него, тогава останалите деца не получават адекватни грижи.  А и самото проблемно дете  би имало по-голяма полза от квалифицирана помощ от колкото да бъде навиквано , подхвърляно, оплюто и третирано с досада от околните. 

От чисто практична гледна точка си представете че едната леля се занимава само с него, тогава останалите деца не получават адекватни грижи.  А и самото проблемно дете  би имало по-голяма полза от квалифицирана помощ от колкото да бъде навиквано , подхвърляно, оплюто и третирано с досада от околните.


Точно за това става въпрос! Градината е място, където работят педагози, там НЕ трябва да подхвърлят децата, Нито да ги оплюват! 
Лелята, която разнася детето всъщност е помощничка на сестрата, не разбирам какви адекватни грижи трябва да получават другите деца от нея?! Смяна на напишканите гащи?! Ок, ако лелята има малко подход спокойно би могла да се справи със ситуацията, като му обясни на "проблемното", че Мимето например има нужда от помощ и те заедно ще и помогнат!
Обяснението  за поведението на детето от страна на персонала ми е странно, все едно доктор да каже "ооо, това е много сложен случай, търсете си сами начин да се справите със ситуацията".  Абсурдно е!

В яслата работят медицински сестри   и помощник възпитатели (лелки) със средно обазование,  които НЕ са педагози. Те често не са в състояние да се справят с елементарни ситуации и прибягват до "педагогически" подходи  като заплашване с Торбалан и пошляпване по дупето (а и други места) . 
Помощта от която се нуждае това дете е някой да разбере защо "не може да остава само (да не е гушнато)" , защо "пищи и изпада в истерия когато лелята излезе" , защо "спи с полуотворени очи и само да мръдне лелята, която го държи,  скача уплашено" и  "се стряска насън и плаче", защо "спи 20 мин." и т.н. .
Наистина ли всичко това ви се струва   н о р м а л н о.
 

Ето това не ми се струва нормално! Заради някакви организационни недомислици да страдат децата! Не е ли възможно тези родители да нямат друг избор, освен този, детето им да посещава ясла и не са ли именно хората от персоналът тези, които следва да направят всичко възможно, за да се чувства то добре там. Преди всичко не мисля, че 3 месеца (които най-вероятно не са и точно 3, а по-малко) задължително са достатъчни, за да свикне детето. Все пак се спомена и това, че малкият е боледувал в този период от време. Та, реално, кой знае колко време е прекарал там, та да се правят изводи, че има някакъв по-сериозен проблем от това, че му е мъчно за мама и тате. След това смятам, че родителите на останалите деца би трябвало (особено като се има предвид, че се смятат за по-отговорни и разбиращи от родителите на въпросното дете) да се опитат с нещо да помогнат. Не ми се струва  особено милостиво към горкото детенце веднага да бъде обявено за "проблемно". И накрая - дори да се окаже, че наистина има някакъв проблем - в целия свят към такива деца се отнасят с нужното внимание и не се опитват да ги изгонят от съответното заведение, а напротив - прави се каквото е възможно, за да се приобщи и да се чувства добре. Така че, моето мнение е, че има какво да се направи. Въпросът е - има ли милост и съчувствие или просто искаме да си спестим неудобствата?

Още не сме стигнали до ясла но немога да се съглася че родителите "нямат друг избор, освен този, детето им да посещава ясла" по горе бе обяснено МАЙКАТА НЕРАБОТИ И НЕ ГО ИЗДЪРЖА В КЪЩИ ... май им е по-лесно на някои родители да се справят като прехвърлят отговорността на друг....
от позната работеща в системата сътм чувала че е много често явление неработещи родители поледни да си взимат децата.

Може би не малко от вас са попадали в ситуация на нехаеща майка, която в следващия миг рещи истерично или шамаросва детето, е аз съм виждала как такова дете след като почна да ходи на ясла почна да се усмихва.
относно "Торбалана" ой е за малко по-големи деца, да ме извинявате ама невярвам дете на 1-1,5 г да се впечатли от него

И това ли им е работата на работещите в системата? Да правят статистика кой кога и защо си дава детето на ясла и в колко часа го прибира оттам? Съгласна съм, че родители има всякакви, ама кажете ми, за родителите ли става въпрос тук или за детето? Ако са такива родители, че искат да прехвърлят отговорността на друг, тогава може би наистина е по-добре за детето да ходи на ясла. Но това НЕ е въпрос върху който лелите трябва да разсъждават. Те имат задължения към поверените им деца. С търпение всичко се постига, но те просто не проявяват такова.
Що се отнася до Торбалан - може и да не разбират, но от шамари всеки разбира, уви!
Не разбрах само, какво предлагаш ти да се направи?  

Да ви кажа, всичко си зависи от персонала, но и от детето.Есента, когато малкия тръгна на ясла, имаше 10-15 нови деца.Всички плачеха до обяд.Вече /2 мес. по-късно/, само едно детенце подсмърча сутрин. Та явно персонала/който е един и същ от 8 г./ си знае работата.Всички деца са спокойни, ядат и спят..Но...има го и другия момент - детето не спира да плаче.Когато големият ми син беше 4-та група, имаха детенце, което сутрин изпадаше в истерия/а ходи там още от ясла/, родителите му се побъркваха.Хора, радвайте се, че вашите деца не са такива, защото не мога да си представя как може да се справи човек.А спирането според мен не е решение на проблема.Първо , дори сега майката да не работи, може би си търси работа.Малко хора могат да си позволят детегледачка и детето трябва да си пази мястото.И второ, в нашата градина например, ако детето не е на ясла, няма начин да тръгне на градина/яслената група запълват 1ва група/.Има и трето, дори сега да го спрат, когато догодина тръгне ще бъде същото.Та всеки си преценява какво е положението, жалко е само за детенце, че се тормози/а  че и другите тормози/.

Аз мисля, че на персонала в яслата просто не им се занимава и затова са избрали най-лесния начин да искат да се отърват от детето. А и вие като родители не прояваване разбирате, защото по някакъв начин цялата ситуация се отразява на вашите деца.
Към авторката на темата: така ли бихте мислили ако ставаше въпрос за вашето дете? Или тогава щяхте да държите да се интегрира с останалите? Според мен няма нищо лошо, а напротив е необходимо "Проблемни" деца да се приемат в масовите градини, ама то другите няма кой да гледа..
И последно кой родител какво прави по цял ден, дали работи, спи или се мотка си е негова работа, така че нямате право да му държите сметка.
Извинявам се резкия тон, ако съм обидила някой.

 Имам приятелка на която майка й е учителка в детската градина. Та тя казва - "За 30 год стаж, нямам случай в, който да не съм могла да успокоя или занимая плачещо дете".
 Мисля, че на персонала в яслата не им се занимава с детето.

Аз не считам за необходимото да си местиш детенцето в друга група, нали вече е свикнало със своята и дечицата и лелките са му познати.
Ако детето е разглезено и родителите са вдигнали ръце от него, очаквайки възпитателките да се справят с проблема- тогава ще е трудно и ще отнеме време, щом няма съдействие от страна на родителите. Ако раздразнението и нервните изблици произтичат от обстановката вкъщи- още по- трудно. Представете си, щом бащата е агресивен, а майката няма търпение да се занимава с него. Ще им трябва много време и търпение на лелите да го прикоткат към другите деца. Но не и да го подхвърлят и цялата вина за случващото се да се прехвърля върху него.

пп. Не се заяждам, ама според мене Торбалан не е подходящ за който и да е период на детството.

Мисля, 4е детенцето не е разглезено. По-скоро има нужда от пове4е топлина и внимание. Но детсата ясла не може да ги компенсира, ако вкъщи не достигат- просто персоналът не е достатъ4ен. Днес имаме родителска среща -надявам се да се стигне до РАЗУМЕН разговор с родителите, макар и трудно. Те смятат (според скандал от петък с персонала, на който са присъствали родители), 4е сестрите и леките са "некадърници", щом не могат да се оправят с детето. Мисля, 4е не ме разбрахте правилно- ние не искаме детето да се махне по принципа на Сталин- "няма човек-няма проблем". Питах дали някой няма опит с такъв проблем. Много пъти съм си мислила какво щях да правя, ако това беше моето дете- ами да ви кажа щях да търся на4ин да му помогна да се справи- детето страда и е в непрекъснат стрес. То по цял ден стои на вратата, носят му се вси4ки игра4ки, а то го хвърля. Бащата още като дойде отдолу (групата е на втория етаж) му вика "ти пак ли си на вратата бе!! докога ще се разправям с теб?". Извинявайте, ама на дете на няма и две години, което цял ден е 4акало да го вземат така да се крещи и пред него да се вдигат скандали на персонала??? Ясно е, 4е хората са различни- и в интелектуално, и в емоционално отношение. Децата също. И детето никога не е виновно (поне според мен). Но ако родителите нямат желание да помогнат на собственото си детъе да се адаптира и да се 4увства добре, нужно ли е да се о4аква това да се прави от вси4ки останали??? А и да ви кажа не мисля, 4е останалите не проявяваме разбиране-проявяваме го от първи септември. Колкото до професионализма на персонала- не ги оправдавам, но те не са педагози, нямат ценз за психолози и все пак не работят в заведение за индивидуална работа с деца. Те са една медицинска сестра и една санитарка. Толкоз. И аз имам забележки към тях по други параграфи, опитах се да си кажа претенциите, с някои се съобразиха, с други не, но това е положението- в държавна ясла, където мотивацията им да работят едва ли е само финансово обусловена (за заплата от 180-200лв) мисля, 4е правят каквото могат. И на мен не ми харесва до4ута реплика от лелята към едно дете "пак ли се насра бе!" (извинявам се за цитата), но как мога да променя възпитанието на 50 год. жена??
Та тук не става въпрос за обвинения или нарочване на детето. Просто имах нужда, ако някой е имал подобен случай, да ме посъветва какви са възможните решения и да помогнем на това дете , а по този на4ин и на останалите. Но все пак благодаря за мненията.(Идеята да се занесат негови игра4ки и вещи, ако с тях то ще се 4увства по сигурно ще я предложа още дове4ера на родителската среща, Благодаря!!!)

Аз съвсем правилно те разбирам. За съжаление, случва се родителите да не могат да се справят с децата си. Възможно е това да е и причината за тяхната изнервеност и несговорчивост. И все пак - смятам, че  проява на разбиране и съчувствие и към тях, и към детето, ще помогнете най-много. Но не може да се очаква, ако всички останали родители показват неприязън към тях и неудобството, което създават, родителите на "проблемното" детенце да са спокойни и уравновесени.
Все пак, от написаното по-горе от теб, става ясно, че са завели детенцето на психиатър. Т.е. не са толкова безразлични към ставащото с него. Но явно и те, и детето имат нужда от повече разбиране. Така че, моят съвет е на родителската среща довечера да не ги нападате, а да им предложите помощта си. Сигурна съм, че няма хора, които на добронамереността да отвърнат с враждебност. Стига да е искрена!
Желая ви успех и пиши какво е станало! 

 Еми, аз също бих те посъветвала да не ги нападате, просто проявете зариженост за детето!   
Истината е , че ако моето дете е основна тема за обсъждане от страна на други родители и то за подобно нещо, не бих била много любезна с тях!
Ако ти не ходиш на работа, предложи си услугите и иди помагай една седмица на лелката! Така наречения "доброволен труд", иди и се опитай да помогнеш за адаптацията! Като ще обсъждате проблема  трябва да имате и предложения за изход от ситуацията, а не да си чешате езиците!
Късмет!