я
- Публикувана: 7 апр. 2011, 13:40 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2011, 13:50 ч.
Жеко Узунов
Жеко Узунов е роден в село Раздел, Елховско. Сменил е безброй професии и местожителства, живял е за кратко и във Варна. Работил е в транспортна фирма, в строителна фирма, в консервна фабрика, поставял дограма...Голямата му любов обаче е пеенето. Започва да пее през 1971 г. в хора на читалището в Елхово. Дълги години е бил солист в Тракийския ансамбъл, пял е три години и в радио Варна. От 1986 г. живее в ямболското село Кукорево и е най-известният човек там. Но вече не като певец, а като лечител. Според собствените му думи тогава му се явява светлина и тайнствен глас му прошепва - "От днес ти вече ще помагаш на хората". От тогава до ден-днешен не е напускал дома си.
Пред вратата му вечно има хора дошли от различни краища на страната. Идват за всичко - за лек, за изгубен човек, за изгубена вещ, че дори и за числата от тотото. Жеко обаче не обича последните и ги гони още от вратата. Не обича да общува и с тези политици, чиято единствена цел в живота е да разберат дали ще бъдат избрани на следващите избори. Иначе посреща в дома си всеки, който има нужда и е дошъл за помощ.
Гадателят Жеко Узунов пред "Черно море"
Народен певец стана лечител
- Жеко, в предварителния ни разговор ти сподели, че дълги години си бил певец. Как стана така, че от певец стана лечител?
- Това нещо, моето, което дойде, сигурно съм го имал още от утробата на майка ми. Но го почувствах, когато станах на 14 години. Аз много хубаво пеех народни песни и когато пеех, винаги нещо вътрешно ми говореше: "Ти ще пееш хубаво, ще надпееш всички." Това ми даваше сили и кураж. Ходех, пеех по концерти, викаха ме на бис, много ме харесваха. Но вече почувствах, че нещо има в мен, което ме измъчваше. Това е отдавнашна работа, става преди 20 и повече години. В смисъл такъв ме измъчваше, че като че ли искам да кажа на някой нещо, но чувствах, че този човек не може да го възприеме и затова се възпирах. А наблюдавах нещата, че така стават. Просто виждах, че нещо става или ще стане, но нямах куража да го кажа. И затова се усамотих пет години, никъде не ходех. Само по концерти, не исках да се събирам с хора. Исках да разбера за себе си има ли нещо в мен, няма ли.
Беше преди 14 години, когато точно в 12 часа на Нова година светна голяма светлина в тази стая. Аз много се уплаших. Сепнах се, понеже преди една година тази къща се беше запалила. Мебели, животни, всичко изгоря. Затова извиках - Господи, пак горя. Когато се огледах, пак видях светлината, закрих се и заспах. И чувам глас, хубав, хубав глас: "Тази дарба ти отнемам, сине мой, това, което ти кажа, ще вършиш." Аз се събудих запъхтян. Нали знаеш какво е да се запъхтиш от сън. И понеже съм сам, нищо не казвам, само се ослушвам. Към 4 часа на разсъмване същият глас: "Давам ти дарба, с която да изцеряваш, сине мой. Приеми я." Туй нещо очаквах да го чуя. И вътрешно си казах: "Господи, приемам твоите думи." От тогава до ден-днешен аз започнах да приемам неговите думи, с които ме командва наляво-надясно. Живота го командва той, не човекът. Ние не можем да усетим, как да усетим. За да усещаш такова нещо, трябва сърцето си да отдадеш към него. Всеки може да го получи, но трябва да си отвориш ачик вратата. Отвориш ли си сърцето, естествено, че идва, каквото пожелаеш.
- Това става преди 14 години, така ли?
- Преди 14 години. Тогава си позволих да прогнозирам на някакви хора. Но тогава, нали знаеш, хората не вярваха. Те може да са вярвали в себе си, но нямаха кураж да го признаят ли, не знам. Трудно можеш да си позволиш да им кажеш нещо и те да ти повярват. Но след време на тоз кажа нещо, но онзи кажа нещо, а тези неща се сбъдваха. И хората идват при мен - "Жеко, ти знаеш ли, че каквото ми каза, аз отидох и намерих моя добитък. А на тебе кой ти каза къде е?"
Аз само се позасмивам лекичко и викам: "Който ми каза, каза. Ти гледай друг път да не го губиш. То се алармира насам-натам и оттогава вече народът почна да идва. Много ми беше неудобно, но вътрешно, като почувствах, че трябва да помагам, вече се отворих изцяло.
- Какво беше първото ти предсказание?
- Най-напред, което открих, беше някаква открадната кола. Когато я откри, собственикът много се зарадва и дойде при мен. Чак ми стана неудобно от неговата радост. И му казах: "Намери си колата, отивай си, че ще дойдат много хора". Но то така стана, че взе да идва много народ. Когато влизат от тази врата, просто усещам човека дали с добри помисли влиза при мен. 75 % от хората влизат с отрицателни енергии. Само им казвам: "Въпреки че си с нечиста мисъл, влез да се докоснеш до енергията, до силата и да си свободен."
- Какво означава нечиста мисъл?
- Просто някъде са ходили, при някакви хора, бих ги таксувал като ясновидци. Толкова знаят хората, толкова даряват. Но това нещо го чувствам като неприятно. И когато човекът седне при мен и аз започна да пророкувам, той се самоосвобождава, започва да се смее. И накрая казва: "Нещо ми олекна."
Какво ти олекна, викам. Кажи какво, аз трябва да знам.
Нещо, казва, слезе от мен. Освободи ме от главата до краката, а това е много приятно.
- Психически се освобождава, така ли?
- Психически се освобождава, телесно се освобождава, ако е схванат - се освобождава, ако има шум в ушите - изчезва. Просто се освобождава. И аз се засмея, както сега се смея, и говоря винаги безспирно. Довиждане, Бог да ви благослови и толкоз. От туй по-хубаво какво да им кажеш.
- За какво идват най-много при теб?
- Идват за всичко - крадени вещи, коли, добитък, припадъци, епилепсии, различни болести. Как да ти кажа, идват за много неща. Човек не може да се сети за всичко.
- Болестите лекуваш ли ги?
- Болестите се лекуват, след като влезе човек при Господ. Тук като влезе, самата енергия действа бързо в него и се самоосвобождава от болестите. Главоболие било, в коремната част, или пък някакво изкривяване - просто си командвам ръцете и човекът се самоосвобождава.
- А ако заболяването е тежко и неизлечимо?
- До днешен ден никога не съм казал не мога. Думата не мога не я знам. Може вода целият да стана, но този човек трябва да се възстанови по някакъв начин. Това мога да го твърдя. А иначе много зачестиха тези отрицателните мръсотии, с които се занимават някои лица. Господ ли е разрешил, дяволът ли е с тях, не знам. Но като влезе такъв човек тук, излиза друг.
- Как да разбирам "мръсни неща"?
- Ами има хора, които са ходили някъде, несполучливо ли са им казали, не знам. Не мога да го кажа.
- Човекът идва омагьосан, така ли?
- Тази дума много ми е грозна, не ми е разрешено да я кажа. Вътрешно не ми е позволено от Бога.
- Идват ли при теб хора с мръсни намерения? Не с отрицателна енергия, а с лоши помисли.
- Идват. Но като говоря лично с моя говор, с моя глас, тези помисли отпадат.
- А идват ли такива, които искат да проверят дали познаваш?
- О, такива хора са много нещо. Българинът вярва, не че не вярв/а, но просто иска да те опита. Нека такъв човек да влезе, вратата ми е отворена и за него. Нека да се благослови и той. Господ е казал - приемай, никого не гони. Абе много и най-различни хора идват. 80 - 90 души на ден минават, нямам думи. Но Бог ми дава сила да издържам и успявам да се справя. И когато успея да се справя с много народ, ми става много радостно.
- Психически натоварваш ли се?
- Много се натоварвам. Но докато изпратя хората, за половин час съм готов. С излизането на народа малко изляза на двора, но най-напред си гледам цветята. Поогледам си ги, полея си ги и край, починат съм.
- Големци идват ли при теб?
- Идват, не че не идват. И те са хора. Посещават ме най-различни, от учени по-учени. Нека да са учени хората, но и те търсят помощ.
- Гледам много визитни картички на лекари си събрал...
- Какво като са доктори, нека да идват. Идват при мен да се лекуват, то не е обидно. Науката си е наука, тя е дадена пак от Бога. Но като намират при мен файда, идват хората. Идват и да се съветват, сравняват моите прогнози с техните изследвания и диагнози.
- Как ще убедиш скептиците, че наистина твоята дарба помага?
- Ами виж какво, като опитат силата, тогава вниманието им ще се изостри и ще повярват. Всеки е добре дошъл. Аз съм родом от Раздел, Елховско. Там вече много години не съм ходил. Но тук, в Кукорево, хората ме приемат като свой, уважават ме, искат да ме видят. Като изляза вън на портата, ми викат - чакай да те видя поне. Искат да се докоснат до мен.
- Из селото не излизаш, така ли?
- Не, не. Селото не го знам накъде е, в Ямбол близо 20 години не съм стъпвал. Само сутрин към 6 часа си купувам хляб от магазина, който е наблизо, докато не са ме видели хора. Иначе не излизам, не правя контакт. Тук, на този стол. От 14 години въобще не съм излизал от тук. Пред вратата ми вечно народ. Като се започне от 11 часа вечерта - до 8 часа сутринта. Вървят, вървят и чакат. От другия край на страната идват. Смущават ме малко, но аз свикнах.
- Май се карат пред вратата...
- Да, има такива моменти, но и те ще свикнат.
- Ти ми каза, че идвал един да пита къде има злато. Връщаш ли ги такива хора?
- Не, такива работи - не. Питат за имане, за злато, за числата от тотото. Но ги връщам още от вратата само като ги видя. Не се позволяват такива работи. Господ е казал - с труд и пот ще се препитавате. Който търси лесното, да ходи другаде, не при мен.
- Какво те свързва с Варна?
- Да, имам хора във Варна. Сестра ми е там, брат имам там, там си живеят. Те там се задомиха. Майка ми пък я гледа сестра ми. Но като се затопли времето, пак ще си я взема, защото тя без мен не може.
- Ти във Варна живял ли си?
- То бяха много ранни години. Ходих на едно надпяване, но не помня коя година беше. Задържах се три години във Варна, към радио Варна пях. Но все ме теглеше насам. Сигурно съм знаел, че тук ще получа нещо.
- Може ли да се каже, че тук си получаваш енергията.
- Да, може. Енергията може да се каже, че я имах, когато бях в Тракийския ансамбъл. Но силата получих, когато ми се яви светлината. Тук си получавам енергията, тук лекувам.
СТОЯН БУМБАЛОВ
Всички права запазе
Пред вратата му вечно има хора дошли от различни краища на страната. Идват за всичко - за лек, за изгубен човек, за изгубена вещ, че дори и за числата от тотото. Жеко обаче не обича последните и ги гони още от вратата. Не обича да общува и с тези политици, чиято единствена цел в живота е да разберат дали ще бъдат избрани на следващите избори. Иначе посреща в дома си всеки, който има нужда и е дошъл за помощ.
Гадателят Жеко Узунов пред "Черно море"
Народен певец стана лечител
- Жеко, в предварителния ни разговор ти сподели, че дълги години си бил певец. Как стана така, че от певец стана лечител?
- Това нещо, моето, което дойде, сигурно съм го имал още от утробата на майка ми. Но го почувствах, когато станах на 14 години. Аз много хубаво пеех народни песни и когато пеех, винаги нещо вътрешно ми говореше: "Ти ще пееш хубаво, ще надпееш всички." Това ми даваше сили и кураж. Ходех, пеех по концерти, викаха ме на бис, много ме харесваха. Но вече почувствах, че нещо има в мен, което ме измъчваше. Това е отдавнашна работа, става преди 20 и повече години. В смисъл такъв ме измъчваше, че като че ли искам да кажа на някой нещо, но чувствах, че този човек не може да го възприеме и затова се възпирах. А наблюдавах нещата, че така стават. Просто виждах, че нещо става или ще стане, но нямах куража да го кажа. И затова се усамотих пет години, никъде не ходех. Само по концерти, не исках да се събирам с хора. Исках да разбера за себе си има ли нещо в мен, няма ли.
Беше преди 14 години, когато точно в 12 часа на Нова година светна голяма светлина в тази стая. Аз много се уплаших. Сепнах се, понеже преди една година тази къща се беше запалила. Мебели, животни, всичко изгоря. Затова извиках - Господи, пак горя. Когато се огледах, пак видях светлината, закрих се и заспах. И чувам глас, хубав, хубав глас: "Тази дарба ти отнемам, сине мой, това, което ти кажа, ще вършиш." Аз се събудих запъхтян. Нали знаеш какво е да се запъхтиш от сън. И понеже съм сам, нищо не казвам, само се ослушвам. Към 4 часа на разсъмване същият глас: "Давам ти дарба, с която да изцеряваш, сине мой. Приеми я." Туй нещо очаквах да го чуя. И вътрешно си казах: "Господи, приемам твоите думи." От тогава до ден-днешен аз започнах да приемам неговите думи, с които ме командва наляво-надясно. Живота го командва той, не човекът. Ние не можем да усетим, как да усетим. За да усещаш такова нещо, трябва сърцето си да отдадеш към него. Всеки може да го получи, но трябва да си отвориш ачик вратата. Отвориш ли си сърцето, естествено, че идва, каквото пожелаеш.
- Това става преди 14 години, така ли?
- Преди 14 години. Тогава си позволих да прогнозирам на някакви хора. Но тогава, нали знаеш, хората не вярваха. Те може да са вярвали в себе си, но нямаха кураж да го признаят ли, не знам. Трудно можеш да си позволиш да им кажеш нещо и те да ти повярват. Но след време на тоз кажа нещо, но онзи кажа нещо, а тези неща се сбъдваха. И хората идват при мен - "Жеко, ти знаеш ли, че каквото ми каза, аз отидох и намерих моя добитък. А на тебе кой ти каза къде е?"
Аз само се позасмивам лекичко и викам: "Който ми каза, каза. Ти гледай друг път да не го губиш. То се алармира насам-натам и оттогава вече народът почна да идва. Много ми беше неудобно, но вътрешно, като почувствах, че трябва да помагам, вече се отворих изцяло.
- Какво беше първото ти предсказание?
- Най-напред, което открих, беше някаква открадната кола. Когато я откри, собственикът много се зарадва и дойде при мен. Чак ми стана неудобно от неговата радост. И му казах: "Намери си колата, отивай си, че ще дойдат много хора". Но то така стана, че взе да идва много народ. Когато влизат от тази врата, просто усещам човека дали с добри помисли влиза при мен. 75 % от хората влизат с отрицателни енергии. Само им казвам: "Въпреки че си с нечиста мисъл, влез да се докоснеш до енергията, до силата и да си свободен."
- Какво означава нечиста мисъл?
- Просто някъде са ходили, при някакви хора, бих ги таксувал като ясновидци. Толкова знаят хората, толкова даряват. Но това нещо го чувствам като неприятно. И когато човекът седне при мен и аз започна да пророкувам, той се самоосвобождава, започва да се смее. И накрая казва: "Нещо ми олекна."
Какво ти олекна, викам. Кажи какво, аз трябва да знам.
Нещо, казва, слезе от мен. Освободи ме от главата до краката, а това е много приятно.
- Психически се освобождава, така ли?
- Психически се освобождава, телесно се освобождава, ако е схванат - се освобождава, ако има шум в ушите - изчезва. Просто се освобождава. И аз се засмея, както сега се смея, и говоря винаги безспирно. Довиждане, Бог да ви благослови и толкоз. От туй по-хубаво какво да им кажеш.
- За какво идват най-много при теб?
- Идват за всичко - крадени вещи, коли, добитък, припадъци, епилепсии, различни болести. Как да ти кажа, идват за много неща. Човек не може да се сети за всичко.
- Болестите лекуваш ли ги?
- Болестите се лекуват, след като влезе човек при Господ. Тук като влезе, самата енергия действа бързо в него и се самоосвобождава от болестите. Главоболие било, в коремната част, или пък някакво изкривяване - просто си командвам ръцете и човекът се самоосвобождава.
- А ако заболяването е тежко и неизлечимо?
- До днешен ден никога не съм казал не мога. Думата не мога не я знам. Може вода целият да стана, но този човек трябва да се възстанови по някакъв начин. Това мога да го твърдя. А иначе много зачестиха тези отрицателните мръсотии, с които се занимават някои лица. Господ ли е разрешил, дяволът ли е с тях, не знам. Но като влезе такъв човек тук, излиза друг.
- Как да разбирам "мръсни неща"?
- Ами има хора, които са ходили някъде, несполучливо ли са им казали, не знам. Не мога да го кажа.
- Човекът идва омагьосан, така ли?
- Тази дума много ми е грозна, не ми е разрешено да я кажа. Вътрешно не ми е позволено от Бога.
- Идват ли при теб хора с мръсни намерения? Не с отрицателна енергия, а с лоши помисли.
- Идват. Но като говоря лично с моя говор, с моя глас, тези помисли отпадат.
- А идват ли такива, които искат да проверят дали познаваш?
- О, такива хора са много нещо. Българинът вярва, не че не вярв/а, но просто иска да те опита. Нека такъв човек да влезе, вратата ми е отворена и за него. Нека да се благослови и той. Господ е казал - приемай, никого не гони. Абе много и най-различни хора идват. 80 - 90 души на ден минават, нямам думи. Но Бог ми дава сила да издържам и успявам да се справя. И когато успея да се справя с много народ, ми става много радостно.
- Психически натоварваш ли се?
- Много се натоварвам. Но докато изпратя хората, за половин час съм готов. С излизането на народа малко изляза на двора, но най-напред си гледам цветята. Поогледам си ги, полея си ги и край, починат съм.
- Големци идват ли при теб?
- Идват, не че не идват. И те са хора. Посещават ме най-различни, от учени по-учени. Нека да са учени хората, но и те търсят помощ.
- Гледам много визитни картички на лекари си събрал...
- Какво като са доктори, нека да идват. Идват при мен да се лекуват, то не е обидно. Науката си е наука, тя е дадена пак от Бога. Но като намират при мен файда, идват хората. Идват и да се съветват, сравняват моите прогнози с техните изследвания и диагнози.
- Как ще убедиш скептиците, че наистина твоята дарба помага?
- Ами виж какво, като опитат силата, тогава вниманието им ще се изостри и ще повярват. Всеки е добре дошъл. Аз съм родом от Раздел, Елховско. Там вече много години не съм ходил. Но тук, в Кукорево, хората ме приемат като свой, уважават ме, искат да ме видят. Като изляза вън на портата, ми викат - чакай да те видя поне. Искат да се докоснат до мен.
- Из селото не излизаш, така ли?
- Не, не. Селото не го знам накъде е, в Ямбол близо 20 години не съм стъпвал. Само сутрин към 6 часа си купувам хляб от магазина, който е наблизо, докато не са ме видели хора. Иначе не излизам, не правя контакт. Тук, на този стол. От 14 години въобще не съм излизал от тук. Пред вратата ми вечно народ. Като се започне от 11 часа вечерта - до 8 часа сутринта. Вървят, вървят и чакат. От другия край на страната идват. Смущават ме малко, но аз свикнах.
- Май се карат пред вратата...
- Да, има такива моменти, но и те ще свикнат.
- Ти ми каза, че идвал един да пита къде има злато. Връщаш ли ги такива хора?
- Не, такива работи - не. Питат за имане, за злато, за числата от тотото. Но ги връщам още от вратата само като ги видя. Не се позволяват такива работи. Господ е казал - с труд и пот ще се препитавате. Който търси лесното, да ходи другаде, не при мен.
- Какво те свързва с Варна?
- Да, имам хора във Варна. Сестра ми е там, брат имам там, там си живеят. Те там се задомиха. Майка ми пък я гледа сестра ми. Но като се затопли времето, пак ще си я взема, защото тя без мен не може.
- Ти във Варна живял ли си?
- То бяха много ранни години. Ходих на едно надпяване, но не помня коя година беше. Задържах се три години във Варна, към радио Варна пях. Но все ме теглеше насам. Сигурно съм знаел, че тук ще получа нещо.
- Може ли да се каже, че тук си получаваш енергията.
- Да, може. Енергията може да се каже, че я имах, когато бях в Тракийския ансамбъл. Но силата получих, когато ми се яви светлината. Тук си получавам енергията, тук лекувам.
СТОЯН БУМБАЛОВ
Всички права запазе