Публикувана: 14 апр. 2011, 14:45 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2011, 20:23 ч.

А как помагате на децата при неуспехите?

3 237
39
1

14 апр. 2011, 14:45 ч.

Мнения: 5

Това ми е въпроса, мили дами (извинете за грешките,но клавиатурата ми е на латиница...).

Накратко, моето мом4е (на 7.5 г) трудно понася спадовете и е крайно 4увствително спрямо 4уждото мнение. Последен пресен пример от в4ера - турнир по тенис, тотално сражение (за негова 4ест бих казала, 4е игра прекрасно под обективния ми родителски поглед Simple Smile

, но партньора беше с година и половина по голям, т.е. пьлен дисбаланс и вьв физи4еско и в техни4еско отношение).

В тенис клуба играят още 2 мом4ета от неговия клас, които присъстваха на ма4а - знаете колко са деликатни децата на тази възраст... Алекс отнесе подигравките с достойнство, но щом се ка4и в колата ми, а и през останалата 4аст на деня, буквално беше смазан. Разбира се, опитах се да обясня колко 4ести са загубите в спорта, колко относително е вси4ко и колко се гордея с него. Но като 4е ли в такива моменти мнението ми е без зна4ение.

Към майките с неперфектни деца - как реагирате вие и има ли шанс да се промени тази 4ерта в характера (от която аз самата много страдам, но при мен се касае за комплекси внедявани от най-ранна възраст)?

# 1 14 апр. 2011, 14:51 ч.

Русе
Мнения: 11 918

Интересна е темата.
Моето дете не реагира точно така на неуспехите, но определено му влияят.Вчера беше на едно прослушване за мюзикъл на БТ. Изобщо не можа да се подготви,защото разбрахме в 19 вечерта. С една дума не се справи. Прие го мъжки,за разлика от приятелката му,която плака цял следобед,но определено му повлия на самочувствието. Аз се чувствам по зле,задето му го причиних това прослушване. Наиситна беше голям стрес и той се притесни, въпреки самочувстивето което демонстрираше.

# 2 14 апр. 2011, 15:25 ч.

Мнения: 1 615

Никой не обича да губи, но и никой не може винаги да печели. Мисля, че малко късно сте се сетили да предадете този житейски урок на детето?
Не мога да дам универсална рецепта, но точно това казвам на моето момиче, когато се чувства обезверена. Че човек не може бъде винаги най, но е важно да чувства, че дава най-доброто от себе си. Тя танцува от съвсем мъничка, винаги е била в група с доста по-големи деца и честичко е бивала огорчена от "неуспехи" Simple Smile

Искала е да се отказва, защото някоя "кака" й се присмяла, че не може нещо-си. Винаги съм й казвала, че не ме интерсеува кой може повече то нея, защото аз се гордея с това, което тя САМА постига - с много труд и желание. Питам я "Харесва ли ти да танцуваш?" - "Да" - "Това е важното - да правиш това, което обичаш, и да го правиш с цяло сърце".

# 3 14 апр. 2011, 15:28 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

vitamin, това което споделяш не е някаква кофти черта от характера, която се наблюдава само при твоето дете. Всички деца от една определена възраст нататък се влияят силно от чуждото мнение /особено от това на другите деца/, искат да бъдат приети от групата, да бъдат харесвани и именно това е една от причините да приемат така драматично неуспехите.

Аз лично помагам на сина си с разговори. И после правим нещо, което му доставя удоволствие.

Цитат на: Wilma Flintstone в чт, 14 апр 2011, 15:25

"Това е важното - да правиш това, което обичаш, и да го правиш с цяло сърце".

И аз на това уча сина си Peace

Последна редакция: чт, 14 апр 2011, 15:50 от ivap

# 4 14 апр. 2011, 15:46 ч.

Русе
Мнения: 11 918

Това казвам разбира се и аз. Но има деца които са по чувстиветлни. Детето на vitamin е такова явно.
И никога не е късно да се даде урок.Добра идея е също да се направи нещо,което доставя удоволствие в този момент, и в което детето се чувства по уверено.

# 5 14 апр. 2011, 15:50 ч.

Мнения: 6 031

Моят големият не ги приема особено добре неуспехите. Иска винаги да е пръв и да печели.
Много трудно се справям с обясненията след неуспех. Той направо гори в играта. Сега, когато ходи на училище е същото - винаги иска да бъде пръв.
Може би с годините малко се успокояват нещата и с много разговори.

# 6 14 апр. 2011, 15:58 ч.

Мнения: 1 615

Изобщо не казвам, че няма деца (хора), които просто са си 'такива' - амбициозни и нахъсени, но съм забелязала, че много често това е провокирано от едно конкретно обгрижващо отношение на родители, баби и пр. - помагат на детето при най-малкото затруднение, а после го уверяват, че само се е справило прекрасно, хвалят с цяло гърло и най-очевидните несполуки като истински шедьоври, оставят го да печели винаги и на всяка цена... След една определена възраст това изиграва лоша шега. Много ви моля, не ми обяснявайте персонално, че това НЕ е вашият случай! Не го твърдя ни най-малко за никое конкретно дете точно тук, най-малкото защото не се познаваме и би било откровено тъпо от моя страна. Просто е донякъде в контекста на темата и е още една гледна точка, в случай, че някой иска да види и такава.

# 7 14 апр. 2011, 17:08 ч.

Мнения: 3 993

Цитат на: Wilma Flintstone в чт, 14 апр 2011, 15:58

... много често това е провокирано от едно конкретно обгрижващо отношение на родители, баби и пр. - помагат на детето при най-малкото затруднение, а после го уверяват, че само се е справило прекрасно, хвалят с цяло гърло и най-очевидните несполуки като истински шедьоври, оставят го да печели винаги и на всяка цена... След една определена възраст това изиграва лоша шега. ....

Много добре казано! Peace

Точно това се канех да споделя и аз, забелязах го у моята дъщеря, макар че е малка още, аз съм тази с прекаленото обгрижващото отношение. Знам, че трябва да се коригирам, не й правя добра услуга.

Цитат на: A m b e r в чт, 14 апр 2011, 15:46

Добра идея е също да се направи нещо,което доставя удоволствие в този момент, и в което детето се чувства по уверено.

Хем да се поразсее, хем да си повдигне самоувереността.

# 8 15 апр. 2011, 07:30 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Целта ми е да я науча да не се отказва, да знае, че неуспехът е естествен етап по пътя към успеха.
Трудно е, с моето дете поне. И тя е от по - чувствителните, които приемат трудно пораженията.
Говорим много в такива случаи, обяснявам, че за мен се е представила отлично, но ако поправи това или онова /посочвам допуснатите грешки/, ще стане още по - добра.

# 9 15 апр. 2011, 10:11 ч.

София
Мнения: 3 824

Степента на разочарование зависи точно в какво състезание губи детето.
Моят син се занимава с музика, ходи на шах и плуване.
По отношение на спорта е много зле и обикновено губи, но не му прави особено впечатление, защото си знае възможностите. Реалист е.

По отношение на шаха - помня, че треньорките още в първи клас отделиха доста време да ги научат да губят. Тогава ми казваха, че това е най-важното. Сега децата (поне моето дете) играят с удоволствие и обсъждат спокойно загубите и причините за тях.

Като става въпрос за музика, обаче, там има голямо самочувствие и много трудно преживява, когато не е сред първите на някой конкурс (т.е. няма награда). Обяснявам му, че обикновено на конкурсите има по-добре подготвени или по-талантливи деца и е нормално да загуби, когато конкуренцията е голяма. Това в общи линии го успокоява. Другото, което му казвам е, че е по-важно той да бъде доволен от представянето си, а не непременно получаването на някаква награда, но това според мен не работи, защото той не може да го разбере.

# 10 15 апр. 2011, 13:42 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Записвам се да следя темата. Скоро си мислех дори аз да пусна такава. Желанието да е първа в дъщеря ми прераства в трагедия, дори и ако разбере, че някой е по-голем от нея. Уж работим в тази посока, но съм отворена за всякакви съвети.

# 11 15 апр. 2011, 14:40 ч.

Русе
Мнения: 11 918

Хубаво е да се вслушваме в децата си. Те често имат усещане за състоянието,и долавят неща,които ни убягват.
Утре има едно състезание по математика. На първото голяма състезаниеСветослав не се представи добре и беше на едно от последните места,въпреки че можеше да се справи конкретно с тези задачи,му липсваше концентрацията. Обърнах внимание на това. Въпреки,че не показа по никакъв начин,да е разстроен започна да избягва математиката. А преди да започне училище се забавляваше със ребуси и задачи. Установих,че той вижда задачите от по различен ъгъл,и има логика понякога и в неговите решение. Казах му,че има интересно мислене и че това в никакъв случай не е лошо. Въпреки,че няма да бъде оценен на състезанието,е видял още нещо,което другите не са забелязали.

# 12 15 апр. 2011, 16:28 ч.

Мнения: 2 708

Просто ще си ги обичаме и няма да спираме да им го показваме Simple Smile

Голяма работа, че загубили дадена "битка", важното е да победят във "войната" образно казано Simple Smile

Чудесно сте си говорили и това просто никога не би трябвало да спира - говоренето между родители и деца, показване на други гледни точки, различен поглед върху ситуацията винаги може да бъде посочен. Не винаги тяхната гледна точка е най-правилната (не говоря за конкретния случай) в дадена ситуация. Но не трябва да губят вяра, нито да се предават пред трудностите, или пък да решат да се откажат.
По този повод, много ми хареса, като видях онзи ден, какъв подпис до аватара в скайп си е сложило моето голямо момиче - откъс от една песен е:

I'm not thinking 'bout you haters,
cuz hey I could be a superstar
I'll see you when you wash my car Two Hearts

# 13 15 апр. 2011, 16:49 ч.

Мнения: 411

Много хубава тема. Много хора не се научават да губят цял живот.
Това което повтарям на дъщеря ми е, че е

МНОГО ЛЕСНО Е ДА ПРИЕМЕШ ПОБЕДАТА, ТРУДНО Е ДА СЕ НАУЧИШ ДА ГУБИШ !!!

Тук е разковничето, ако се научиш да губиш, ще ти е по-лесно в живота. Именно по това се различават слабите от силните хора.

Независимо дали се налага да обърнеш тенис мач, или друга игра или конкурс- важното е че си се борил до край. И ако все пак загубиш- обясняваш, че именно за това, че е загубил и е продължил напред с още повече хъс се гордееш с него. Именно в това е победата. Невъзможно е само да печелиш.

Повтарям това непрекъснато, не става от един път. Не смятам, че неуспеха трябва да се неглижира, а да се изживее. Тогава си го преодолял.

# 14 15 апр. 2011, 16:57 ч.

Мнения: 1 615

Най-общо казано, лично аз следвам следната философия - както в чисто физически, така и в най-общ житейски план:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред Simple Smile

/евнтуално да си извлича поука от случките/

И в немалка степен работи, честно да ви кажа, но... що е време, все е пред нас, дето се вика - животът ще покаже дали съм успяла в дългосрочен план Simple Smile

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 12

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Обменните програми за ученици-за и против

Причина:

Причина: