Ще цитирам част от едно по-малко известно стихотворение на Пушкин - "Анчар".
Анчар
"Природата в гняв жесток
анчар е сътворила
и с отрова вместо сок
е клоните му напоила..."
Анчар е дърво на смъртта, смятано за чудо на природата, и донесено от о-в Ява от европейските колонизатори. Когато Пушкин пише това свое велико стихотворение, вероятно е бил повлиян от легендите за гибелната мощ на дървото.
Твърди се, че около анчара не расте нищо, а птиците прелитащи около него, падат бездиханни. Местните хора принасяли и човешки жертви, с които се отплащали на ужасното дърво.
По-късно учените откриват,че е опасен само млечният му сок.
Туземците от Малайския архипелаг напоявали със сока му стрелите си, с които посрещали чуждите завоеватели...
Стройният анчар достига до 40 метра височина. По нашите географски ширини се среща негова безопасна роднина - смокинята.
Анчар
"Природата в гняв жесток
анчар е сътворила
и с отрова вместо сок
е клоните му напоила..."
Анчар е дърво на смъртта, смятано за чудо на природата, и донесено от о-в Ява от европейските колонизатори. Когато Пушкин пише това свое велико стихотворение, вероятно е бил повлиян от легендите за гибелната мощ на дървото.
Твърди се, че около анчара не расте нищо, а птиците прелитащи около него, падат бездиханни. Местните хора принасяли и човешки жертви, с които се отплащали на ужасното дърво.
По-късно учените откриват,че е опасен само млечният му сок.
Туземците от Малайския архипелаг напоявали със сока му стрелите си, с които посрещали чуждите завоеватели...
Стройният анчар достига до 40 метра височина. По нашите географски ширини се среща негова безопасна роднина - смокинята.
