Чета последните теми в Клюкарника и какво ми прави впечатление - масово оплакване от всеки опит за промяна.
Примери:
1. Поставяне на "таван" за избор на екип. Значи лекарите, искащи безумни пари за да изпълняват професионалните си задължения са бели, а един от малкото напъни на здравното министерство за достъпно здравеопазване е грешен.
2. Трябвало да се регистрира газовото оръжие - драма! Искаме пък да си имаме оръжие , пък никой да не знае. После ако съседа се напие и ни гръмне кучето с газовия си пистолет ще ревнем срещу "управляващите" (Не, че регистрацията ще предотврати такива инциденти, но нерегистрираните поне ще бъдат глобени)
3. Момиче иска съвет за кандидатстване в определен университет - съветват я не да търси материали за подготовка, а връзки в университета.
Всички искаме да живеем в наредена държава, ама някой друг да я подреди. Непрекъснато се дават примери за това как се живее "на запад", но сякаш не се осъзнава, че хората там живеят в обществото, което сами са си построили. При всяка инициатива, която изисква от обикновения човек да спазва някаква дисциплина и ред, се вдига врява до небето. Искаме добро здравеопазване, ама предпочитаме да бутнем на ръка, а не да минем по каналния ред. Искаме свястна социална система, ама получаваме майчинство без да ни се полага и после ревем, че трябва да го връщаме. Искаме икономика на светло, ама в нашата си фирмичка инструктираме продавачката да не пуска касови бележки за всичко и я осигуряваме на минимална заплата, пък и даваме другото на ръка.
Та общо взет, когато става въпрос за самия него , българинът иска всичко да му е поднесено на тепсия или ако не е, ще намери начин да изтарикатее, така че да не мине по каналния ред. В същото време иска да живее в модерно и подредено общество, което се подчинява на някакви общоприети правила.
Мислите ли наистина, че има някъде по света такива "управляващи" , които ще могат да ни угодят на исканията? Мислите ли, че каквито и правила да се измислят , щом ние самите ги заобикаляме нещата ще се променят?
Примери:
1. Поставяне на "таван" за избор на екип. Значи лекарите, искащи безумни пари за да изпълняват професионалните си задължения са бели, а един от малкото напъни на здравното министерство за достъпно здравеопазване е грешен.
2. Трябвало да се регистрира газовото оръжие - драма! Искаме пък да си имаме оръжие , пък никой да не знае. После ако съседа се напие и ни гръмне кучето с газовия си пистолет ще ревнем срещу "управляващите" (Не, че регистрацията ще предотврати такива инциденти, но нерегистрираните поне ще бъдат глобени)
3. Момиче иска съвет за кандидатстване в определен университет - съветват я не да търси материали за подготовка, а връзки в университета.
Всички искаме да живеем в наредена държава, ама някой друг да я подреди. Непрекъснато се дават примери за това как се живее "на запад", но сякаш не се осъзнава, че хората там живеят в обществото, което сами са си построили. При всяка инициатива, която изисква от обикновения човек да спазва някаква дисциплина и ред, се вдига врява до небето. Искаме добро здравеопазване, ама предпочитаме да бутнем на ръка, а не да минем по каналния ред. Искаме свястна социална система, ама получаваме майчинство без да ни се полага и после ревем, че трябва да го връщаме. Искаме икономика на светло, ама в нашата си фирмичка инструктираме продавачката да не пуска касови бележки за всичко и я осигуряваме на минимална заплата, пък и даваме другото на ръка.
Та общо взет, когато става въпрос за самия него , българинът иска всичко да му е поднесено на тепсия или ако не е, ще намери начин да изтарикатее, така че да не мине по каналния ред. В същото време иска да живее в модерно и подредено общество, което се подчинява на някакви общоприети правила.
Мислите ли наистина, че има някъде по света такива "управляващи" , които ще могат да ни угодят на исканията? Мислите ли, че каквито и правила да се измислят , щом ние самите ги заобикаляме нещата ще се променят?
