При нас как беше ситуацията:
В 17 г.с. откриха бъбречна аномалия и се започна ходенето по мъките- правих и амниоцинтеза да се изключи още някакво заболяване.
Диагноза първа: поликистозен бъбрек - и аз бях в истерия, нервни кризи и т.н.
До раждането на детето - колкото доктори, толкова мнения...
Детенце се роди живо и здраво в 36 г.с.
На 1м правихме цветна урография- резултат: бъбрека не функционираше, доц. Кюркчиева рече- ще го махам, аз се самоизписах от болницата с детето. Ходихме при проф. Панев в МА-той каза, че е голяма степен хидронефроза, но за съжаление тогава нямаше как той да оперира, понеже нямаше в МА детски анестезиолози. После се свързах с д-р. Момчилов.
Той оперира на 3м. детето. Опрерира на сляпо- каза, ако бъбрека е жив, ще го оставим.
Бил се усукал уретера, бъбрека с 5та степен хидронефроза, почти без паренхим.
Пиелопластика направиха, а именно: отрязали са пресуканата уретера (бъбрека е отделил още по време на операцията), свили за бъбрека оперативно и са зашили наново уретерата.
Сега е на 3г. детето: 2 рата цветна урография не показа подобрение на оперирания бъбрек, просто паренхима е малко..
При някои деца след пиелопластика нещата са по-добре.
Пожелавам ти късмет и много сила понеже ще ти трябва.
Как се предпазваме от инфекции- първо го кърми като се роди, понеже кърмата е най-щадяща за бъбрека. Аз кърмих до 1г2м. Родих със секцио и пак кърмих, така че всичко е въпрос на желание.
Просто настрой се да кърмиш, важно е, особено ако ще ви предстоят операции.
Сега не правим нищо особено- пие повечко вода, чистим пишчицата, да няма запек, да няма разтройсто и т.н.