Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 май 2011, 23:51 ч.

Елективен мутизъм

  • 20 050
  • 45
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 41
Здравейте,детето ми е на 3 години половина има  диплегия,вид дцп.Говори  като останалите деца,запомня,играе и общува с всички,не съм видяла до сега нещо притеснително в умственото му развитие.Понякога ,когато се разсърди за нещо,ако не му се угоди ,почва да се ядосва да се бие сам и не спира да реве с колкото глас има,но това не е постоянно.От няколко дена обаче има моменти ,в които той престава да говори с нас,незнайно защо.Като го попиташ нещо си клати главата,усмихва се и прави мимики и жестове ,но не иска с думи да отговори.Днес например бяхме на едни люлки и аз тръгнах да си ходя нарочно и той тогава проговори и извика мамо и почна да си говори и да пее и всичко както преди,като го попитах защо не си говорил с нас до сега и той вика защото бях бебе.Първият път като замлъкна така ,реших,че не трябва да му обръщам внимание,че го прави нарочно защото ние се чудим,зашо не говори,но всъщност не знам това правилно ли е и как да постъпвам с него.Дали това не е някакво заболяване или просто си прави така нарочно.

# 31
  • София
  • Мнения: 7 138
Неговоренето е и начин на протест и самозащита, на манипулиране и налагане. Най-добре е да не обръщате никакво внимание на това, защото ако се усети, че ви впечатлява с мълчанието си, често ще го използва срещу вас. Първия път може и да го е направил случайно и може би като е видял колко сте се впечатлили и притеснили му е станало интересно и е решил да проучи до къде може да стигне. Не мисля, че има защо да се притесняваш Simple Smile

# 32
  • Мнения: 12
Здравейте мами,

Първо искам да благодаря на Лекси за топлото посрещане и за готовността да ми помогне. Твоите постове, Лекси, ми вдъхнаха много надежда, точно когато бях най-притеснена. Гледах и препоръчаните от теб филми на youtube и сега съм доста по-оптимистично настроена. Радвам се, че Теди е преодоляла мълчанието си, благодарение на всеотдайността ти.   smile3501 smile3501 smile3501 Пожелавам го от сърце на всички.

Ето историята на Ема.

Моето момиченце е на 2 г. и 8 месеца. От 1 година ходи на детска градина. Живеем в Канада. У дома говорим български. Когато тръгна на градина детето не говореше английски. Отначало поздравяваше в училище - казваше Хай, бай, йес, ноу. След известно време (нямам идея кога точно започна) е спряла да издава какъвто и да е звук в училище. Учителките започнаха да ме питат дали говори в къщи. Да говори, не предимно на български. Помислих си, че не говори, защото едва сега свиква с английския. Като се има предвид, че минава за срамежлива моето обяснение изглеждаше доста правдоподобно. В къщи се заиграваше само с определени деца, които и обърнат внимание. Ако сме на вън с приятели - обикновено мълчеше.

Минаха няколко месеца, започнах да и говоря на английски за да свиква. Сега и с двата езика се справя много добре, но в градината не говори (изключение са 3-4 думи изтървани за няколко месеца). При което учителките коментирали още 3 седмици, че Ема е казала 1 дума. Това, което сме сбъркали със сигурност е че позволихме коментари в присъствие на детето. Дори майките на паркинга подмятаха (приятелски) че детето говори, но само в къщи. Не бях чувала за селективен мутизъм. Мислих си, че избора е на Ема.   Rolling Eyes Направи ми впечатление, че по-малки от нея деца се опитват да комуникират с мен (макар и все още да не умеят да говорят), а моето все мълчи. Един ден учителката ми каза, че не е имала друго дете, което толкова упорито да мълчи. Тогава осъзнах, че това не е само срамежливост. Зачетох се из Интернет и разбрах за селективния мутизъм.   newsm78

Консултирах се с педиатър. Препоръча ни да не коментираме повече не говоренето в присъствието на детето и да кажем в градината да правят същото, както и ако каже нещо да не показват изненада. Т.е. да се създаде обстановка в която детето да не чувства разлика ако реши да каже нещо. Предложиха да изчакаме няколко месеца да видим дали ще има прогрес. Вече мина 1 месец и с мъжа ми мислим да потърсим някаква терапия.  Praynig

Започнахме да я наблюдения и резултата е следния: говори само на нас, в семейството и семейството на сестра ми. С двете семейства се чувства много комфортно. На нас говори дори и в присъствието на други хора, но трябва да мине малко време. Баща и прекара 2 часа в детската градина с нея и започна да говори на него дори и там. Отначало се оглеждала дали някой е наоколо и може да я чуе, после говорила независимо дали има хора наоколо. Това доста ни зарадва. Но все пак в градината е пълна немота, както и където и да е с хора извън семейството.  Confused

Понякога когато някой настоява да чуе нещо си личи, че се притеснява. Дори не говори на съседите, които са толкова добри с нея и и дават подаръчета всяка седмица. Мисля, че гледа хората в очите. Кима за изрази да или не. В градината казват, че е щастлива и се проявява като доста сръчна и умна. Играе с други деца, общува, но без звук. Разбирали я по жестовете. Има определени страхове - страх я от вода. Не иска да влиза в басейн. Стъпва само в плитка вода. Не обича да ходи боса по пясък от малка. Понякога не иска да облече нови дрехи. Но нищо кой знае колко тревожно. Беше много спокойно дете и мисля, че още е. Понякога плаче, ако не стане на нейната. Понякога плаче нервно, че аз съм и отворила млякото, а тя искала сама и т.н.

Искам да ви попитам, мили мами, които имате прогрес в тази насока или напълно сте преодолели селективния мутизъм на базата на вашия опит какво е помогнало. Обсъждате ли с детето проблема му? Каква терапия сте прилагали? След колко време сте видяли прогрес? Знам, че всяко дете е индивидуално, както и селективния мутизъм се проявява по различен начин, но се опитвам да разбера какво ми предстои.

Благодаря ви предварително.   bouquet

# 33
  • София
  • Мнения: 7 138
Здравей Zeniaxx и благодаря за милите думи! Поведението което описваш ми е много познато. Искам да започна с това, че според мен прогнозите, които се дават за деца с ЕМ са по-мрачни от това, което действително се случва. Смятам, че дъщеря ми напълно е преодоляла ЕМ, дори смея да твърдя, че отива в другата крайност - определено й прави удоволствие да общува, търси хора, предпочита да е в големи компании...и е мнооого шумна Simple Smile Струва ми се невъзможно това дете да е мълчало няколко години. ЕМ се среща при по-чувствителни и емоционални деца. Моето  често изпада в крайности,  лесно се впечатлява, реагира по-крайно, много е състрадателна, но й невероятно инатлива..И тя имаше страхове (например от кучета и котки, но е напълно преодоляно), и сега трудно облича нови дрехи, а от скоро явно има желание да носи рокля, но не се престрашава да го прави пред приятелите си (миналата седмица 2 пъти облича и съблича една рокля за празник, на който беше поканена, най-накрая я взехме в пликче, престраши се да я облече на място, но млъкна, видимо се притесни, каза че и стяга и облече пак късите си панталони и отново стана обичайното палаво и шумно дете) Има желание винаги да е първа, най-добрата, да не се изложи. Струва ми се, че когато се е осъзнала като личност и е започнала да общува с хората, в един момент се е почувствала неуверена - не е знаела точно како се очаква от нея, какво тя да очаква от другите, страх я е било да не се изложи и един вид мълчанието й се е явило като защитна реакция. Но е продължило толкова дълго, че дори и когато вече се е чувствала по-уверена, този модел на поведение й е бил вече толкова присъщ, че не е могла да го отхвърли. Забелязвам, че постъпва сходно и в ситуации, които не са й познати и ясни - отказва да участва, притихва (до скоро й беше голям проблем излизането на сцена, това лято обаче, покрай голямата си сестра, участва в импровизиран спектакъл в едно село, бабите много й се радваха като на най-малка и на нея и хареса и каза, че иска и друг път на сцена..) Т.е. като че ли става въпрос за една свръх предпазливост, страх да не се изложиш, да не бъдеш приет и... навик. И най-доброто е да не се обръща никакво внимание на проблема, да не се коментира, детето да се поощрява, но и да не се показва изненада когато говори, т.к. трябва да възприема говоренето като нещо естествено, а не като средство за манипулации. Педиатарът ви е посъветвал много правилно. Нали момиченцето ти играе с децата и е прието от тях Simple Smile Това е най-важното. Хубаво е и че тя сама се е сетила да използва жестове. На Теди логопедка й подхвърли идеята да общува с жестове и според мен това и даде увереност и много помогна (въпреки, че в Св. никола ми направиха забележка - не трябвало да се поощрява това, т.к. един вид и дава алтернатива да се справи в дадена ситуация и без да говори, а е хубаво да вижда, че без говорене някои неща няма как да станат). Дай време на твоята Ема, тя е много мъничка още, просто трябва да стане по-уверена (предполагам 2-та езика и това, че ходи на градина с толкова деца не е лесно на тази възраст). Не мисля, че трябва да прилагате някаква терапия за сега или ако я водите при специалист, много внимавайте да не реши, че има проблем и е различна от другите деца. Теди възприемаше ходенето на такива места като посещение на детски клубове. Струва ми се, че при нас много помогна това, че след като разбрахме за проблема, се стараехме да се срещаме често с различни хора (по-възможност с деца), да пътуваме, да посещаваме различни места. Много помогнаха тренировките - през времето когато не играеше адекватно с деца, дъщеря ми не усети липсата на игрите, защото тренираше. Вече обаче има приятели и определено и двете предпочитаме да играе с тях, така че не тренира нищо. Другото за което се сещам - много внимавай да не се опитваш да я предпазваш от ситуации и да говориш вместо нея. нека разбере, че говоренето е необходимо и хубаво и й помага да получи това което иска. Теди за пръв път се престраши да си купи сладолед когато й казах, че аз не искам да яде втори сладолед и няма да й купя, но ако чак толкова много иска да го направи сама... Често ми се е случвало да отговарям вместо нея, за да не изпадаме всички в неловка ситуация, но май е по-добре детето да усети последствията от мълчанието си поне за кратко и да не свиква, че някой е "Неговия глас" Дали сме говорили с нея... Много малко. Тя определено не искаше да говори за това (имаше дни, когато взимайки я от ДГ виждах, че е видимо подтисната, но не искаше да коментира "Не ми се говори"). Желание за разговор по темата прояви покрай една книжка, за едно момченце с ЕМ http://www.amazon.com/Why-Dylan-Doesnt-Talk-Real-Life/dp/0615324371 Тогава коментирахме, че има много деца, които като нея не могат да говорят с непознати, но когато пораснат вече не е така, тя като че ли се почувства важна с тази си особеност, когато и предложих изяви желание учителката в ДГ да прочете книжката и на другите деца, за да разберат те, че тя не мълчи, защото не ги харесва... Сега не говорим за това, мисля, че тя вече напълно е забравила. Но твоето момиченце според мен е много малко за такива разговори, освен, ако то не подеме темата. Прогреса беше бавен и равномерен при нас, постепено разширяваше кръга от хора, с които говори, първоначално винаги първо шепнеше известно време, после започна от време на време да прескача тази част докато напълно спря. Може би в рамките на 3 години продължи това, като най-голям прогрес имаше през летните ваканции, в които е постоянно с нас, много пътуваме и се срещаме с хора. Вярвам, че всичко ще е наред с момиченцето ти, не се притеснявай - тя е още много мъничка. Много е важно и ти да не се притесняваш - децата черпят увереност най-вече от майка си.  Hug

# 34
  • Мнения: 12
Здравей Лекси,

Отново препрочетох последния ти пост. Всеки път откривам нещо ново, на което преди това не съм обърнала внимание. Днес ми направи впечатление, че казваш да не я "прикривам", отговаряйки вместо нея. Направо подскочих! Много си права. Постоянно го правя. Мъжа ми се оказа по-изобретателен. Поощрява я да говори (дава и избор, не я принуждава) и намери начин да я разприказва и в градината. Постоял там около 1 час, поиграл си с нея и децата и Ема започнала да му говори на висок глас. Отначало се оглеждала дали някой я гледа, но после ... като се заиграла, забравила за това.
Напоследък мъжа ми е по-свободен и така стана, че той започна да я води на терапевт. Жената е терапевт по говор (не знам как точно се нарича на български), с дългогодишен опит с деца. Не е психолог, няма много опит със СМ, но има опит с деца. Ходим у тях. Обзавела си е час от къщата като детска стая с МНОГО играчки и малка пързалка.  Joy Joy На Ема много и хареса. Още първия път каза няколко думи шепнейки. Всеки пореден път имаше прогрес. Втория път говореше с изречения. Третия път на висок глас, и т.н. Предложи ни следващия път да отидем с приятелче, на което не говори. Отначало имаше малко смут, но не след дълго Ема говореше и казваше на приятеля си "мой ред е", преди да се спусне на пързалката.
Забелязвам, че напоследък е малко по-спокойна в присъствието на случайни хора. Дори в градината шепне, когато иска да каже нещо. Е, няма да е колкото другите деца говорят, но за Ема си е голям прогрес. В началото на септември я преместиха в Голямата група и там е много щастлива. Очичките и светят от радост, когато казва, че с в голямата група.  Grinning Laughing Grinning
Когато я вземаме от градината не иска да си тръгва и оставаме да си поиграем. Много е интересна как отначало се оглежда кой я гледа и говори само ако аз съм между нея и учителката, така че да не вижда директно учителката. Мине ли малко време спира да се притеснява. И тогава е голяма веселба. Ема има много силно чувство за хумор за възрастта си и започва да се закача. Така разкрива една съвсем нова страна.
Вчера учителката и обяснявала нещо и казала "повтори". Не очаквала нищо в отговор, защото било нормално децата да не повтарят. А Ема и прошепнала "Аз не говоря".  Joy Joy Joy

Терапевтката мисли, че не е СМ или поне не в силна форма. Показателно било бързия прогрес. При СМ се налагало да се работи с психолог и както ти казваш прогреса е бавен. Предполага, че е форма на тревожност (anxiety). Ще видим. Много се радвам, че има прогрес. Оптимистка съм.

Още веднъж благодаря за подкрепата и съветите.     bouquet

# 35
  • София
  • Мнения: 7 138
Zeniaxx, много, много се радвам за вас Simple Smile  Hug Всичко което си написала за Емичка, все едно е писано за Теди преди 2 г. Ама наистина съвсем всичко Simple Smile Мисля, че сте намерили правилния подход и трябва само още мъничко време. И аз смятам, че при Теди не се е касаело за типичен случай на ЕМ, а по-скоро на някаква тревожност. Сега наистина няма нищо общо с детето, което беше. Никога не съм вярвала, че е възможна такава промяна. Много рядко ме кара аз да кажа нещо вместо нея (например днес да помоля зъболекарката да й пусне игри на компютъра докато работи с мен), но това биха направили повечето деца. Понякога изпълнявам, понякога казвам, че не съм нейния глас и ако иска да каже нещо, да го направи сама, друг път нарочно забравям, за да знае, че не може да разчита на мен...
Писала съм го със сигурност (не обичам да препрочитам постовете си на тази тема), но пак бих те посъветвала следващата ви стъпка да е да опитате да я накарате да купи нещо сама. Но не подхождайте директно. Теди се престраши за първи път когато аз й отказах втори сладолед й казах, ако чак толкова иска да си купи сама, но аз предпочитам да не се тъпче повече  Mr. Green После все по-лесно се престрашаваше да пазарува и в един момент това започна да й става даже забавно и да иска да го прави. Може да извъртите нещата, че големите пазаруват или да й давате някакви стотинки за деня, които тя ако иска да си събира или сама да похарчи (не знам дали е подходящо, в момента ми хрумна). Забележи също и с какви хора се чувства най-сигурна и гледай да я събираш повече с такива. Теди се доверяваше най-много на хубави, млади батковци  Laughing и затова я бях записала да тренира няколко неща. Вече не тренира нищо, играе с децата в парка и е най-шумната Simple Smile
Много ме зарадва днес, пиши след време пак Simple Smile

# 36
  • Мнения: 12
Отдавна не съм писала, а има какво.

Емичка излезе от своята черупчица и сега говори спокойно с децата и учителките в градината. По-добре се държеше (имам предвид по-малко се притесняваше) и с възрастни хора. Но трябва да улучиш момента и подходящата тема. Това не ме плаши токова много. Все пак детето е едва 3 годишно. Иначе говори дори с непознати деца на детската площадка, дори с по-големи. Това се случи след коледните празници. Не бяхме виждали с терапевтката ни 4 месеца (жената претърпя тежка операция). След нова година ни се обади. Отидохме да я видим и тя каза, че Емито си е съвсем добре вече и няма нужда от никаква терапия. За срамежливостта каза, че това явно си е тя. Харесва ли ни, или не трябва да го приемем. Някои деца се променяли, други оставали срамежливи цял живот. До тук всичко е перфектно!

Напоследък сме много по-заети с работа и понеже "проблема" се разреши не наблягаме много на социалните контакти на Ема извън училище. Последните 2 седмици ми прави впечатление, че когато срещнем познати из квартала, които не е виждала месеци и започва едно странно поведение - спира да говори, крие се зад мен, става една унила, като че ли и се спи. Изкарва си езичето в ъгъла на устата с една такава глупава физиономия... Казва, че е уморена... Това по принцип винаги го е правила, но като че ли за известно време беше по-спокоина. Или сега очаквам повече от нея. Чудя се какво да направя, че да и помогна да преодолее това или поне да се намали степента на притеснение. Аз и казвам да си прибере езичето, но още не съм измислила какво точно да говоря с нея на тази тема. Какво да я питам и какво да и кажа.

Ако някои може да ми даде идеи ще съм много благодарна.

П.С. Интересно, но факт че Ема тъкмо проговори и в градината дойде друго момиченце, което не говори в училище, а само в къщи. Те говорят английски в къщи, така че двуезичието не е причина. Това дете е на 4.5 г. Много умничко. Майка му го питала как е минал деня и с кого си е играло, а то директно отговаряло "казах ти, че няма да говоря с децата в училище." Simple Smile. Дадох им координатите на нашата терапевтка. Дано помогне и на тях. Какво ли им се върти в детските главици ....

# 37
  • София
  • Мнения: 7 138
Zeniaxx, много се радвам за вас и Емичка:) Скоро съвсем ще забравите за това както се случи и с нас Simple Smile Наскоро сменихме училището на Теди и тя свикна без никакъв проблем. Класната й даже сподели, че е очудена колко бързо е станало това. Веднъж споменах, че  не е говорила в ДГ и тя ме изгледа много невярващо. Станала е голяма приказливка. Единственото по-различно нещо е, че не се храни с децата, а предпочита да яде сама, но предполагам скоро ще отмине. Относно въпроса ти... Дълго време след като беше попреодоляла проблема си при среща с хора, с които преди не е говорила, Теди сякаш се връщаше към старото си поведение. Отново мълчеше, криеше се зад мен, ставаше леко хиперактивна. А същевременно с хора, с които се срещаше за първи път се държеше съвсем адекватно и говореше (макар и с напрегнат глас и възможно най-кратки отговори). Затова някак подсъзнателно започнах да избягвам познати, с които се виждахме рядко и които тя явно свързваше с миналите си проблеми. Сега вече отдавна няма значение с кого общува, но известно време имаше и тогава наблягахме на новите познанства Simple Smile

# 38
  • Мнения: 12
Лекси, това е добра идея. Като се замисля и при Емичка, може би точно с тези, които по-се познаваме и сме общували преди е проблема. Пред непознати не и пука и говори. Ще обърна специално внимание и си заслужава да подбивам хора за известно време. Гладай ги, уж малки маймунчета, а колко сложни същества са.

Радвам се за Теди. На колко годинки е сега? Бъбривка, а?  Laughing

# 39
  • София
  • Мнения: 7 138

Радвам се за Теди. На колко годинки е сега? Бъбривка, а?  Laughing

На 6 г., завърши първи клас (за да 'излезе" от ДГ, където не говореше избързахме, а и по нейно желание). Много е приказлива, с непознати се притеснява (както повечето деца), но винаги отговаря. Бързо се отпуска обаче, особено, ако не я "притискат". Вчера бяхме на лекар и тя не спря да се обажда без да я питат Simple Smile. Палава е, играе предимно с момчета, емоционална - често се караме, но бързо й минава и се извинява и гушка:) Страхотно хлапе е!

# 40
  • Мнения: 1
Здравейте. Вярно, че темата е малко остаряла, но понеже прочтох много полезни неща, а и защото ми се иска, хората, които са писали тук да видят съобщението ми, реших да я продължа. Имам  момченце със селективен мутизъм. Той е на 4 и се казва Дани. Живеем в Белгия и той от 8 месечен ходи на ясла, където му се говори само френски. Вкъщи е само български. Накратко казано, нашият син проговори на български още на година и половина с кратки изречения, а още на 4 месеца каза първото си "мама". Не ни и хрумвало, че при това положение ще имаме проблем именно с говора. Но селективният мутизъм, явно няма нищо общо с проговарянето и със способността да артикулираш, а е вид тревожно разстройство. Дани  развиваше много добре българския си, а на френски започна на около 2 години да се опитва, повтаряйки заучени фрази от яслата като например "не може така", "там не се качваме" и т.н.. Но на около 2 години и половина започна все по-малко да говори на френски, така и не го доразви и в него явно се затвърди убедеността, че не може да говори на този език. Консултирахме се с психолог и тя го диагностицира със селективен мутизъм - вид тревожно разстройство. Той ходи от половин година вече на детска градина, където пак се говори само на френски, както и в яслата. Там не казва и дума. нито пред когото и да е било, ако трябва да е на френски. Не казва имена, ако са на чужд език, понякога и на български, но в този случай не мога да разбера още каква е логиката в главичаката му.  В социално отношение има проблем, ако е в група с повече от 2-3 деца, често се изолира, обаче  ако е в малка група е по-скоро лидер. Има много твърд и силен характер, но е и свръх чувствителен. Изключително трудно приема отговорът "не". сякаш това да му кажеш "не" го наранява. Понякога ни пита съвсем тривиален въпрос като "Сега навън стъмни ли се вече"? - Ние му казваме - "не, още е светло" и той започва да плаче и да се ядосва, да иска да му се ивзиним, че сме му казали "не", а то това "не" дори не е отказ, а просто описание на негативен факт. Много, ама много е чувствителен!  Навън доскоро беше невъзможно да го накараш да ходи редом с теб - такава енергия и желание да тича и да прави каквото пожелае. Не знам обаче дали е непоседлив, тъй като вкъщи е способен да изкара половин час и повече без да мръдне, слушайки музика. Интересите му са разностранни, но като цяло е склонен да се задълбочава, дори вманиачава в една, две области. В зависимост от контекста, ту при контактите с хора блокира и изглежда странно безизразен и отдалечен от случващото се, ту е невъздържано весел, спонтанен и душата на компанията.  Много противоречива личност е, честно казано понякога ни е доста трудно да намерим подхода към него. Искам да помоля майките с опит със СМ да споделят полезни съвети. Особено майките, при които децата са били билингви и проблемът е бил само на втория език. Какви терапии,занимания, лечение? Имаше ли резултати? Благодаря ви предварително! Simple Smile

# 41
  • Мнения: 918
Много интересна тема. Намерих я, докато търсех възможни обяснения за нежеланието на малкия ми син да говори с възрастни извън най-близкия ни кръг.

Той е на 5 години, ходи на белгийска детска градина от 2 години, има приятели, които много го харесват. С тях говори на елементарен френски и от това, което ми разказва, виждам, че разбира доста добре какво му говорят. С учителката обаче почти не говори, с личната лекарка не говори, неотдавна бяхме на очен лекар и не каза и една дума. Жената го пита какво вижда, а той мълчи като пукъл  Crossing Arms Накрая тя даваше възможни отговори, а той отговаряше с кимане/клатене на глава.

Учителката му е много мила и казва, че засега е спокойна за него, защото вижда, че говори с децата и защото знае от мен, че детето говори български у дома. Хвали го, че се справя добре със заниманията, особено по математика и логика. Той я харесва, но явно това не е достатъчно, за да й каже нещо.

Иначе говори у дома и с приятелите ни - големи и малки - с бабите и дядовците в България и с всички деца, с които прекара достатъчно време на детската площадка, така че да се пресрами. Българският му е като цяло добър, като се има предвид, че не живеем в България. Абсурд е обаче да каже добър ден и довиждане на учител или съсед.
Че е срамежлив, срамежлив е, но може би трябва да посетим специалист. Притеснявам се, че след още 1 година трябва да влезе в първи клас, а и не се знае на какъв учител ще попадне следващата учебна година. В момента е с изключително мили и симпатични деца и чудесна учителка, но догодина това може да се промени и не знам как би реагирал в една по-враждебна среда.

# 42
  • Мнения: 1
Здравейте,

Не съм сигурна дали темата още е активна, но имам нужда от помощ. Дъщеря ми има много сходни признаци на тези, които описвате и които съм чела за мутизма. Една логопедка също опредли състоянието на дъщеря ми като такова, но педиатърката ни насочи към невролог. В детско неврологично отделение поставиха на дъщеря ми диагноза епилепсия без изобщо да е имала пристъп - диагнозата Синдром на Ландау Клефлер я сложиха за два дни, а това е нещо, което трябва да се наблюдава месеци преди да се диагностицира. Както и да е, считам, че състоянието клони към мутизъм и искам да направя консултация и с психиатър. Разбрах, че Лекси е провеждала терапия в Св. Никола и бих искала по възможност да ме насочите към специалист там. Към кого да се обърна? Как се случват нещата? Пропуснах да отбележа, че дъщеря ми е на 2 години и 9 месеца. Имам нужда от съвет. Може и на лични. Предварително благодаря!

# 43
  • София
  • Мнения: 7 138
По времето когато записвах час, нещата стояха така - обаждаш се, описваш проблема, решават дали ще те приемат и ако да, ти назначават час за месеци напред. При първото (или първите) посещения детето се обследва от екип от няколко специалиста, като може да поискат да присъства цялото семейство (в нашия случай бащата и каката), а после решават дали ще продължат да работят с детето или препоръчват други специалисти. Нямаш избор. С дъщеря ми основно се занимава д-р Анка Бистриян. Успех! И не се притеснявай - много често се поставят тежки диагнози с лека ръка, а с времето нещата се оправят.

# 44
  • Мнения: 1 855
Много интересна тема и за мен.
Благодаря на авторката.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт