Здравейте!
Имам син,който след дни ще навърши 4годинки.Бременна съм в петия месец.И въпроса с раждането започва сериозно да ме гложди,а не съм предполагала дори,че един ден ще се чудя как да родя.За мен този въпрос никога не е стоял.Когато забременях с ''баткото'',бях на 21,родих го на 22г.Планувано и много желано бебе беше,както и това сега.Но от мига,в който видях двете чертички,вече знаех,че ще родя секцио.Съпругът ми никога не се е месил,за което му благодаря.Остави решението на мен,защото в крайна сметка аз раждам,не той...
Имах много хубаво раждане.Болка не усетих,само придърпвания,които са повече от нормални.Бях будна на минутата,в която ме изкараха от операционната,чувствах се добре-без главоболие,без болка,без нищо.Биха ми болкоуспокояващи и това беше.Гледах ТВ цял ден и си говерих по телефона с кой ли не.Носеха ми малкия когато им го поискам.С една дума-много съм доволна.
Но сега е някак различно като усещане.Не ме е страх да мина по същия път, не е това.Знам какво е,минала съм го.Но имам едно огромно любопитство вътре в мен...какво ли е да родя вагинално.Попитах лекаря ми,на който имам огромно доверие и неговият отговор беше,че мога да родя нормално,но той не желае да ме изроди.На въпроса ми защо,отговори,че е имал такива случаи в миналото и не иска да рискува....
Минаха 4г от първото раждане.Говорих с друг лекар,каза,че ако бебето не е твърде едро и е добре разположено,не вижда проблем и би ме изродил.Но аз не искам друг,освен моя си.Ходя при него от тийнейджърка,вярвам му и съм доволна.
Страхът ми от нормално раждане е по-скоро от неизвестното-колко време ще имам контракции,преди да получа разкритие...дали ще ме боли,как ще ме боли,ще ме човъркат ли с разни неща отдолу,ей такива неща.
Моля,ако има мами,които са се чувствали като мен и са преживели и двата вида раждане-пишете ми.Объркана съм...
Имам син,който след дни ще навърши 4годинки.Бременна съм в петия месец.И въпроса с раждането започва сериозно да ме гложди,а не съм предполагала дори,че един ден ще се чудя как да родя.За мен този въпрос никога не е стоял.Когато забременях с ''баткото'',бях на 21,родих го на 22г.Планувано и много желано бебе беше,както и това сега.Но от мига,в който видях двете чертички,вече знаех,че ще родя секцио.Съпругът ми никога не се е месил,за което му благодаря.Остави решението на мен,защото в крайна сметка аз раждам,не той...
Имах много хубаво раждане.Болка не усетих,само придърпвания,които са повече от нормални.Бях будна на минутата,в която ме изкараха от операционната,чувствах се добре-без главоболие,без болка,без нищо.Биха ми болкоуспокояващи и това беше.Гледах ТВ цял ден и си говерих по телефона с кой ли не.Носеха ми малкия когато им го поискам.С една дума-много съм доволна.
Но сега е някак различно като усещане.Не ме е страх да мина по същия път, не е това.Знам какво е,минала съм го.Но имам едно огромно любопитство вътре в мен...какво ли е да родя вагинално.Попитах лекаря ми,на който имам огромно доверие и неговият отговор беше,че мога да родя нормално,но той не желае да ме изроди.На въпроса ми защо,отговори,че е имал такива случаи в миналото и не иска да рискува....
Минаха 4г от първото раждане.Говорих с друг лекар,каза,че ако бебето не е твърде едро и е добре разположено,не вижда проблем и би ме изродил.Но аз не искам друг,освен моя си.Ходя при него от тийнейджърка,вярвам му и съм доволна.Страхът ми от нормално раждане е по-скоро от неизвестното-колко време ще имам контракции,преди да получа разкритие...дали ще ме боли,как ще ме боли,ще ме човъркат ли с разни неща отдолу,ей такива неща.
Моля,ако има мами,които са се чувствали като мен и са преживели и двата вида раждане-пишете ми.Объркана съм...
При раждане най-малкото, за което мислиш, е какво ти правят отдолу, мястото е изтръпнало и хич не разбираш кога те резват, ако го правят както трябва- по време на напън, доколкото знам. Ако мислиш, е освен с епизиотомията, не се обогатяваш с друго, лъжеш се. 
