Как свикнахте?

Явно просто трябва и аз да съм като тях, ако искам да не усещам чак такава разлика.Опитвам се....
Благодаря на всички, които ми отговориха.

А не, не да си като тях   моля те!
Бъди такава каквато си, но приеми, че хората са различни, реагират по различен начин, културата и традициите са им други. Не ги съди за това че са различни, нито се опитвай да ги промениш.  
Нормално е да изпадаш в такова състояние.
Когато дойдох тук започнах курсове по английски, както ти казах не бях добре с езика. Имахме си психоложка, специално за чужденците студенти. След около месец от началото на курса, на специална среща с нея, ме разпитва как се чувствам. Показа ми и една графика по месеци, как се променя настроението в началото, когато се преселиш да учиш и живееш в чужда страна. Имаше както пикове на екзалтация от това, че си на друго, различно място, така и големи спадове в настроението. Тя ме предупреди, че при по-дълъг престой в чужбина, същото нещо ще се случи с нас и когато се върнем в родината си. Това било нормално състояние и предложи когато се чувствам прекалено депресирана да и се обадя. Имали специални програми, които ти помагат да преодолееш този стрес. Имай в предвид, че в колежа учеха хора между 18 и 25 години, несемейни и без деца. За да назначат специален психолог и да имаш задължителна сесия с него...прави си изводите.
Членувам и в един тукашен форум, там има подфорум за майки чужденки Те по същият начин се шокират и реагират остро на много неща в английския начин на живот, а това са американки, канадки, новозенландки, в болшинството. Даже се оплакват, че имали проблем с езика   чудя се аз какво да кажа в такъв случай. Гледала съм и предавания за британци емигриращи в други страни и на тях не им е никак лесно Много е интересно и поучително да наблюдаваш как реагират хората от страни, като знаеш, че и ти си минал или минаваш по този път.
Така че не сме единствените! Горе главата!
Леле, отпусна ми се перото май  

AAA, merci, Honda
Я да хвърля едно око и там след малко

Да попаднеш в Париж през януари идвайки от София кьдето е  киша, студ и мрьстотия наистина е впечатляващо. Никак не трудно да свикнеш веднага още пьрвия ден че и да ти хареса
Особено когато не разбираш френски, всичко хора са  толкова любезни и ти се усмихват непрекьснато.
Като почнеш да разбираш езика схващаш че не всичко е толкова розово но в началото е супер
Но определено свикнах много по-лесно отколкото за 29 години в Бьлгария - кьдето така и не свикнах и както и други бьлгари се чувствах чужденец в родината си.
Тьжно е когато в чужбина се отнасят по-добре с теб отколкото в родината ти.
Понякога се стряскам когато  на някой не му харесва тук и иска да си ходи в Бьлгария. Но такива хора са малко и са по-вьзрастни. Тези които имат по-малки деца предпочитат да живеят тук.
Повечето които са живели някога вьв Франция кьдето и да отидат след това изпитват известна носталгия.
А преди време се бях запознала с няколко американки, англичанки и австралийки и те не искаха сьщо да се врьщат в родината си. Твьрдяха че децата им са по-щастливи тук макар да не са толкова богати и обезпечени като врьстниците си в техните дьржави. Невероятно но факт.

Приятелят ми също каза,че това със сандвича е по ново явление..Но хората от старата генерация,си похапват топла храна на обяд. 

Оф- тук /на север/ по-възрастните хора все още ядат топло ядене само на обяд, а вечер е сандвичи. Което ме наведе на мисълта как на тях им е чудно и неразбираемо, че вечер голяма част от българите пият първо ракия със салата, ядат 2 пъти топло ядене, ядат кисело мляко за супа / тук е десерт киселото мляко и т.н./

Картинка, миналият петък се шашнах от  репликата на една жена, с която работя. Тя е холандка, към 34 години,когато е била на 20 +  е живяла в Амстердам. Стана въпрос дали би искала да се върне там отново, на което тя отговори: " Костваше ми 3 години отново да създам живот тук. Да свикна с порядки / въпреки, че е израсла тук/, да намеря приятели. На колко ли спортни клуба не се записах да намеря истински приятели. Колко ли енергия не изразходавах. Още един път не бих могла да започна от нулата. Да съградиш нещо в живота си е голяма борба, изпълнена с огорченичия, но и радост накрая, че си постигнал нещо, дори и това да е разбереш манталитета на себеподобните си." / разстоянието Асмтердам- Леуварден е 100 км/

Исках да ти намеря линкове за интеркултурна комуникация, но нямам време да се ровя. За съжаление, този предмет трябва да се учи в т.нар. курсове, защото е много полезен и може да спести много огорчения. Не се променяй, но и не забравяй- не си единствената, която изпитва подобни чувства и мисли. Просто някои са по-силни и го приемат като даденост, с която трябва да се преборят. По-чувствителните /приспадам се към тази група/ мислят дълго и нашироко защо е така и така... 
Най-важното е да приемеш нещата такива, каквито са. Да извличаш полезното от всяка една ситуация и запазиш оптимизма си.

НЯкой по-нагоре беше писал, че това с бисквитката е общо за холандците, а не индивидуално - та това го разбрах. Ама ми се струва, че се преувеличават нещата. Едва ли е толкова трудно да си поискаш от свекърва си втора бисквитка дори с риск да изглеждаш "неадекватно". Пък, ако е чак толкова не прилично може да й се обясни, че в България се дават по повече бисквитки. Нали все пак е наясно свекито, че сина й е женен за българка. Та ":това, че ще трябва да се примири ще не ще" в конкретния случай никак не е вярно, според мен.

Катринка, не нужно да ставаш като "тях" приеми само,че са различни и не се ядосвай заради това 

(Явно не си схванала съвета.)

Не знам с какви българи и въобще с какви хора си имаш работа. И теб не те познавам. Но аз твоите проблеми ги нямам. Нито с БГ-та, нито с неБГ-та.

Иначе, да, не е много нормално да плюскаш, като не видял на гости. Но разрешението в твоя случай е ти да си, като холандците, а не гостите ти. Или те е страх, че няма да изглеждаш гостоприемна?

Бамби, не се ядосвам, само се опитвам да свикна.

А свекърва ми не само че няма да ми даде втора, но и ще бъде ужасно възмутена, ако и поискам.
Аз до сега колкото пъти съм имала у дома на гости холандци винаги са си изяждали абсолютно всичко.И аз го приемам като комплимент,защото готвя вкусно.Хора, които не ми харесват или не искам да ми изядат бонбоните просто няма да ги поканя у дома.
Може би е от бременността ми, но на моменти ми е трудно,защото като съм в чужда къща никога няма да си поискам някаква храна.Свекърва ми веднъж беше много изненадана,че искам да изляза,за да си купя сандвич.Но аз стоях у тях от 11 сутринта до времето за вечера ( по нейно желание) и трябваше да чакам вечерата в 6 вечерта,защото през останалото време се пие кафе и не се яде.За малко не припаднах от глад,добре,че мъжа ми дойде и му казах,че трябва нещо да ям и излязохме да ми купи сандвич.Като се върнахме свекърва ми едва ли не ми се подиграваше как може да съм била гладна.Когато знам,че някой ще е у дома за повече от половин час винаги приготвям нещо са ядене.И на масата има винаги плодове или сладки,като непрекъснато каня хората да си вземат.
Нямам нищо против всеки да си прави сметка на парите и възможностите.Но ако е чак такъв проблем ,ако госта е гладен, по-добре да не се кани изобщо-човека ще си намери начин да се нахрани.Аз никога дори не съм си и помисляла да се сърдя на някого за това,че е изял нещо.Ако ми свиди чак толкова няма да го сложа на масата.
Тук ако те поканят на вечера менюто е мазно пържено месо, което се изяжда много бързо ( половин минута), а  към него се сервират варени картофи, които се бършат с хавлиена кърпа след като се сварят, за да били сухи и после се поливат с мазното от месото.
Разнообразието от това меню се счита за разхищение.
Аз вече гледам много- много по такива гостита да не ходя,няма да се изненадам, ако преди да си тръгнем ми сервират сметката, колко пари сме им коствали.

Една приятелка на свекърва ми починала преди време, свекито купила една картичка и като бяхме у тях каза на мъжа ми да напише съболезнования на семейството, той познава починалата. И той надписа картичката. Като си тръгвахме свекърва ми казва на мъжа ми " ти, какво, нямаш ли намерение да ми платиш картичката?".1,50 евро.Мъжът ми нямаше никакви дребни, помоли ме аз да му дам.....


Нямам нищо против хората да са различни.И не искам, не мога, нямам право да ги променям.Аз самата съм дете от смесен брак и като дете доста неща са ми били малко странни, но не чак толкова, както сега.Не съм сигурна,че различята,които виждам са само битови и културни.Мъжът ми е холандец и с него нямам този проблем.Може да има и други като него, ама защо аз не ги срещам? Забелязвам,че тук срещам проблеми в общуването само с жените....троснати,груби,претенциозни,невъзпитани,агресивни и зли до безкрайност.Не мисля,че това е национална черта,защото не може да има само такива.Но колкото и да избягвам  поводи за какъвто и да било конфликт, винаги се намира някоя, която си умира да ме клъвне.
за Холандия, познавам добре историята и изкуството,музеите.Има неща, които са общочовешки ценности и точно тях не мога да открия.   за сега....

Никога не съм се претиснявала дали изглеждам гостоприемна или не. Не съм от рода домакини, които посрещат гости по-книга и държат да изглеждат изрядни. И слава Богу.  Никога не ми се е налагало да прибирам кутията с бонбони след почерпка, просто защото хората с които нормално контактувам, никога не си вземат потретно. Просто са възпитани и културни хора.

Относно моето изказване- ами казах го с лек хумор.  Както и аз бях приела твоето като шега, а не като съвет
ПС, аз проблеми по- принцип нямам. Ако имам са от рода на недоспиване и умора. Това е единствен случай, който описах. Директния контакт с българи е нон екзистънт, т.е не съществува такъв. (имам няколко приятелки, който са стари приятелки, още от Бг и така). Българката, която споменах беше приятелка на мой много добър приятел-местен.

На мен ми прозвуча като, че се ядосваш освен, че търсиш съвет как да се адаптираш  .

Явно аз съм подценила проблема с бисквитата и кафето и той е наистина много сериозен.

Като казваш, че нямаш нищо против хората да са различни едва ли си много честна. Ако беше така адаптацията ти щеше да бъде значително по-лесна . Защото нещата, които не ти харесват са явно неща различни от теб и по начина, по който ги описваш става ясно, че имаш против хората да са различни 

А за жените в Холандия аз по-горе ти казах, а сега и ти пишеш, че едва ли всички са такива (злобни...) - ти на такива попадаш за сега. Пожелавам ти скоро да намериш такива, с които да си паснеш