още 1 седмица по-близо до Коледа - 12.12.-19.12.

Здравейте мили, прекрасни мами и дечковци 
за първи път влизам в нет-а от 3 месеца... ......нямате представа колко много ми липсвате  ....    надявам се от другата седмица вече да имам компютър и нет в къщи
Сега нямама време да изчета всичко, но видях за срещата в Ариел...и ние ще дойдем ще звънна по телефона на някоя от мамите за подробностите
За сега чао

Здраейте и от мен...не съм мама, но за дечко мога да мина 

Искам да ви помоля да ме упътите как да намеря днес nnnnina, за да й занеса парите за коледното парти. След като се размотавах до последния момент без да знам ще имам ли отпуск и ще можем ли да участваме, сега се чудя как да я открия. Разбрах, че ще е в радио Нет довечера, но не знам как да я потърся. Благодаря!   

Здрасти Живко:) Радио Нет се намира на Янко Сакъзов- паметника Левски. Точно на паметника. Като застанеш с гръб към Московска се пада в ляво- Сградата на ъгъла преди чешкото посолство. Има ред магазини и Колони- под едни от колоните пише радио нет. Може би е добре да отидеш малко преди седем иначе ще се наложи да чакаш някоя от паузите с реклами.
А един мармот завива шоколада в станиол [/color]

За радиото ясно къде е...питах как да открия Нина...не мога да отида и да кажа "аз тук търся nnnnina от БГ-мама, не може да не я знаете" 

  Живко, пробвай преди това да се свържеш с Нина на Кю-то, номера го има в нейния профил. Иначе отиваш и я търсиш, просто питаш за Нина... и водиш един мармот с теб, да те познае 

  svasseva,
  Добре дошла отново! Пускай Нет-а и да разказваш как сте!

знаят я те...

момичета, вижте на какво попаднах днес:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=59209.0
тук една мама казва, че детето и на 15 месеца не седи и търси други такива случаи. изрично е  помолила да не местят темата в нашия форум. очевидно просто иска да и кажат, че всичко е наред. мен обаче много ме досърбяха ръцете да пиша, ама после изпаднах в чуденка
винаги в такива случаи не знам как да постъпя. хем според мен трябва да се вземат мерки, хем очевидното нежелание  да се получи такъв вид съвет ме спира. вие как постъпвате в подобни случаи?

Хм, agneshka, прочетох темата, мой съвет е да не отговаряш, поне аз бих постъпила така. Тази майка не е настроена да чува противоположни на своите възгледи. Забелязах, че Никол с няколко поста се беше опитала да я подпита ходили ли са на ортопед (за невролог дори не се споменаваше), но нещо не и отговориха... Всъщност, ако се включиш настрой се за "лют отпор", защото жената не търси съвет, а се опитва да налага мнение.
Аз лично много добре знам как всичко е индивидуално за всяко дете, при Илиян беше забавено и сядането и изправянето и прохождането, да ама въобще не разчитах аз само на педиатъра, а бяхме обиколили де що има специалисти  , за да ми кажат те, че няма проблем и всичко е индивидуално...
Ами не знам, дано наистина да е права жената и при детенцето и да няма проблем, но мисля че трябва да идат поне на невролог и ортопед... Ти ще пишеш ли?

  Агнешка, на тази мама не бих отговорила...  не и след всичко, което прочетох. Някак си точно сега нямам нерви да ме захлупват с цитати от книги и т.н. А и тя май получи отговорите, които желаеше...   

П.П. нещо Нет-а ми се капва, три пъти пробвам да пусна отговор - не става. И през това време Петя написа повечето от нещата, дето си ги мислех и аз.

Весела и здрава и празнична нова седмица!

Последно време, не успявам да се включа, но много ми се иска да попитам Искрица, какво стана с участието й при Слави.
Ще има ли такова?

Силви привет! Поздрави на Марти и целувки.

agneshka, ако майката се притеснява толкова да не прихване от нас, по-добре е да не я притесняваме.
Важното е че сме тук, че се подкрепяме и сме готови винаги да помогнем на този който желае.

Мами, много жи се молим с Реза някой днес да дойде в радиото спешно - всичко се проваля, а аз не мога да си говоря сама 60 мин, все едно за какво схте си говорим - просто имам толкова много работа, всички, който поканихме отказаха по ред причини
Просто моля за помощ - някой да дойде, все едно кой
Имам на разполойение точно 2 часа, за да организирам предаването

Нина, за какво е предаването?
Ако аз върша работа, да се домъкна?
ама мислех да съм при мамите с увреждания?

А на онази мама не се сдържах и й отговорих. С колкото можах повече дипломатичност.
Не че стана много дипломатично де.... 

ами аз реших да не пиша...по същите причини, които сте посочили...обаче се замислих...това ми се е случвало и в реалния живот - да знам, че мога да помогна, а да ме направят на луда, защото "ти пък все много знаеш!"...обикновено като усетя такова нещо си замълчавам...ама ми става гадно ето и днес се опитах да обясня на една майка за биохимичния скрийнинг, обаче тя ми каза, че я гледали на ехограф и всичко и било наред и нямало нужда от това изследване...ами затраях си...щото пък бременна жената, да не я стресна нещо...
дано тази майката е права и този път ние да пресилваме нещата, друго не мога да кажа

Аааа, не могат да ме направят на луда, аз вече съм изкукуригала
За бременна жена е различно, с ехографи и амниоцентези дори не може да се види всичко, ние с бебе Насе сме пример, а сега и още едно детенце има с Пиер Робен, дето майката си е направила всички изследвания - БХС, амниоцентеза, редовен ехограф...
Ама детенце на 15 мес. да не седи... и да е вглъбено... на мен това не ми харесва като комбинация. Задала съм й въпросите, които би трябвало да й зададе лекарят.
Има един такъв момент - в някои държави има правилници - болния постъпва с оплакване от стомах, лекарят може да види, че причината не е в стомаха, а нещо друго, напр. бъбречна криза, но трябва да спази алгоритъм за преглед на стомашни оплаквания, а не да провери бъбреците. Ако тръгне да проверява нещо друго, може да го съдят, при все че пациента може да го е заблудил с това, че не знае къде му е стомаха (грубо казано де). Та тя ако отива само на консултация, знам ли какво гледат на детето...
В много държави няма и баш педиатри, а има нещо като съветници, които са среден медицински кадър и ако преценят, тогава ходиш на лекар.
Аз й написах и това - ако наистина не беше притеснително за нея това седене, тя нямаше да пусне тема, нали така? Щеше да обсъжда в клюкарника новите простотии на тази или онази медийна звезда?
П.П. Смених си аватара и сега пиша ли пиша, че да си го гледам    

И аз прочетох темата - ми тя майката сама  си отговаря и като че ли не иска да чуе за по-различни мнения от нейното....
firebird  - добре си и задала въпросите.Дано се замисли и си отговори на тях.
Не е хубаво да се бяга от проблемите като ги отричаш.....

Мила Нина,
чувствам се лично отговорна, задето няма с кой да проведеш предаването! Искрено съжалявам, но както и предполагах, наистина не е възможно да присъствам днес.  Дали се намери някоя друга мама да помогне?

Силве, добре дошла! 

Момичета, днес имах доста тежък ден - уговорих преглед на Йоан при офталмолог за утре, но още по телефона лекарката предположи, че ще слагаме очила. После на рехабилитацията Йоан се държа доста зле (защото и следобяд не спа) и за пореден път Руми предположи, че най-вероятно още не чува достатъчно добре. Каза също, че може да е и затова, че още по време на операцията един мускул там е реагирал на доста по-високи нива от нормалното, което уж не оказвало влияние, ама май всъщност оказва. Та, заключението беше, че е добре да му се правят по-често настройки, ама пък то не може, защото по веднъж в месеца само се дава направление и т.н. Главата ми е огромна в момента и яко ме боли! Знам, че всичко това са само моментни недоразумения и затруднения, но въпреки всичко емоционално се претоварих! Сега седя и се пуля и дума не мога да обеля от умора. Ами, какво да се прави - пак се оплаквам... Извинете!

Здравейте и от мен! Нашата баба си тръгна и се възцари мир и спокойствие Добре, че бебо стои прав стабилно и започна чат-пат да слиза, вече съм по-спокойна.
Пуснах и аз един кратък отговор на майката, която не иска да повярва, че нещо не е наред. Все пак искрено се надявам да е наред и детето да е дебеличко или нещо такова
Нашия татко също не искаше да повярва, че при Наталия нещата не са както трябва. Аз го забелязах още преди третия месец, когато правех безуспешни опити да успокоя от часове ревящото дете. Тя не понасяше гушкане и моето успокояване я докарваше до истерия. Когато на година и десет месеца започна да се мъчи да ходи забелязах и характерната походка , и тъй като д-р Пискова беше в Германия, мъжа ми настоя да я заведем на ортопед, а аз ревнах като магаре, защото вече бях сигурна какво ще ми кажат и също като магаре упорито отказвах да отида. Много се страхувах от момента, в който ще чуя истинската диагноза от устата на специалист , а и нали казват, че надеждата умира последна...

Този момент с неприемането на проблема го има винаги и той е нормален.
И аз си спомням как бях озадачена от нещастните опити да кърмя Насе, и си казвах - не е възможно бебе да не може да суче, просто не е възможно, и за пореден път пробвах да му подам пръст и си казвах - ето, прави каквото трябва. Само че в един момент диагнозата излиза наяве и колкото и да се дърпа човек, няма мърдане... И аз стоях и гледах глупаво и само повтарях, че 2 лекари са го гледали на ехограф, че и след раждането нещо му гледаха небцето и казаха, че е наред... Сякаш диагнозата е дефектна стока, която може да се върне обратно в магазина... 
Но в един момент трябва да си признае проблема, за да може да го реши.
И аз се надявам да напише, че бебето е дебеличко, но се изправя, ходи с опора и казва 2-3 думи и посочва картинки с пръстче...

Да, има две мами и няколко дечица и в момента "разтребват"

Това с нежеланието да се приеме даден проблем е факт и е човешко.
Въпреки, че когато отидох на лекар в началото на втори месец и имах някои забелязане проблеми не съм и предполагала за какво става въпрос. НО когато ми предложиха с мноого страх да ида на невролог - не съм имала и минута съмнение дали да ида. Е не ми беше приятно, а после когато казаха за рехабилитацията го приех съвсем естествено предвид проблемите, които бях забелязала. До към 6 месец не ме е напускало опасението дали детето ще е нормално...
НИкога не съм усетила нежелание да приема проблемитне - може би Господ се е погрижил, щото на яростното нежелание на всички останали да приемат нещата - детето можеше да не се оправи!
Просто може би съм сбъркана-откачалка, или пък толкова съм била депресирана че нещо може да стане с бебето, че всичко друго ми се струваше естествено и приемливо...

Там е номера, че има много "доброжелатели", които те засипват с градски легенди за деца, проговорили на 3 години и започнали да четат на 4...
И на мен ми е писнало от такива - "защо ходите на логопед, голяма работа, ще проговори детето" и тн... а аз разбирам, че Насе има повече проблеми от това, дето "не му се говори". т.е. то е следствие от друго, ама не ми се обяснява...
Пак си мисля, че майката знае най-добре, и онази майка също знае, иначе нямаше да иска да я убеждаваме... Дано всичко да е наред!

Мили мами,
моля никой да не се чувства виновене, че е дошъл или не е дошъл в радиото. По принцип можем да се справим и сами, но не е интересно, пък аз наистина съм полудяла - последните 2 седмици на годината и си представете какво е в офиса

Много благодаря на Кифлата и на Валя, че помогнаха, и на Реза, де че укротяваше дечурлигата

Другата седмица по предложение на Реза и компания гост в предаването ще е д-р Чавдаров - лично, ако имате въпроси - пишете

и на 26.12 ви каним на коледно предаване за мечтите и надеждите - поканата е към децата, не към мамите

Целувки и прегръдки на всички  

firebird направо ме разби с твоя пост
мисля да ти спретна една диплома за невролого-физиотерапевт-и други-специалности за Коледа 
Силве, добре се завърнала! много ни липсваше, да знаеш!

абе хора, на мен ли така ми се струва или някакво раздразнение витае във форума - 3 теми отварям/на Сиско, за ДЦП и на таткото на анди/ и в трите някой сърдит, някой се кара с някого:( нали уж Коледа идва - доброта, мир, спокойствие...

  Ъъъъъ, кой пост по-точно, днес на работа нямах много клиенти и се отдадох на форума  А и както казах, пиша, да си показвам новия аватар 
Най-добре ми спретни една номинация за най-изкукуригал форумец  , щото само такава няма  , а на мен ще ми отива, според китайския хороскоп съм зодия Петел и е редно да съм изкукуригала.... 
Препоръката за масажист, дето я спретнахме с твоя помощ преди година, развесели онзи, чийто масаж целях, ама той така и не се престраши да се пробва. 

Нина, предаването стана много интересно. Аз го слушах, ако имаше нужда щях да се обадя по телефона.
Много добрини на всички!

firebird, ще споделиш ли все пак за незнаещите като мен, кой е виртуоза на аватара ти и защо си го избрала

Хора, ама наистина се чувствам виновна, че не съм в час с нищо. Добре, че не го взимате навътре - то ни за радиото ставам да ходя, ни пиша.... Абе без коментар направо. Но ви целувами  прегръщам всички - и искам да кажа на отговорилите на майката на детето дете не седи на 15 месеца - страхотни сте. Мисля, че всяка от вас го е написала по най-добрия начин и се надявам да сме правилно разбрани.

Нина, аз за срам още не знам какво ще правим с коледното парти. Ако решим в последния момент - ще ни приемете ли и нас. Много ми се ще да ви видя всички накуп?

Е, тя моята стана като "Я вижтеее, имам нови букииииИИИИ!!!"
От сутринта се мъча да ти напиша отговор, но форума нещо едва върви.
Та значи: На аватара ми стои снимка на Стив Вай ( Steve Vai), китарист и композитор.
Роден на 06.06.1960г. в Ню Йорк, не са го приемали за чавдарче и пионерче, не разбрах на колко години е започнал да свири, но на 11 год. вече свирел в група.
Има препоръки от административното и профсъюзното ръководство на групи като Frank Zappa's Band, Alcatrazz, Whitesnake... Въпреки това се откъсва от колектива и записва няколко солови албума, а също участва и в записите на много други албуми на известни рок-групи. Известен е като един от най-виртуозните китаристи.
Полезни линкове:
http://vai.com/allaboutsteve.html
http://savagenews.orbitel.bg/mm/music/vai/vai.html
Тук е сниман с една фенка - демонстрация колко дълги пръсти има Вай:
http://i25.photobucket.com/albums/c89/HeyNiki/Greece2005196.jpg
http://i25.photobucket.com/albums/c89/HeyNiki/March2005007.jpg
От концерта в София - любимата ми снимка (за жалост не съм я снимала аз):
http://store1.data.bg/tod/pics/steve%20vai%202005/S3700044.JPG
Тази година за втори път изнесе грандиозен концерт в България.
Като казвам грандиозен, имам предвид над 3 часа свирене, без да броим подгряващите... Предния концерт съм пропуснала, без малко да пропусна и този, поради глупост и депресия или и двете, но добре, че има верни приятели да ме хванат за врата и под строй да ме набутат на културно мероприятие, та и от мен човек да стане...
Малко е да се каже, че съм впечатлена. За пръв път виждам да се свири така, разбирам защо правят асоциации жена-китара, разбирам защо Пратчет пише "Китарата пищеше като ангел, който е разбрал защо е паднал"... Чух звуци, които не съм очаквала да чуя от китара - той може да я накара да свири, да пее, да плаче, да пищи, да стене и да мяука, че даже и да цвили... Музиката му е особена, доста разнообразна, и нещо като извънземна... Повечето парчета са без текст, но всичко му се разбира - любов, страдание, радост, молитва...
Свири много емоционално, сякаш танцува с китарата, прави много "муцунки" с лице, в първия момент изглежда, като че ли е в повече, но на второто парче усещах, че ми е приятно да го гледам и че това е правилния начин да се свири.  Висок, слаб, много грациозен, гъвкав като пантера, той просто омайва с всяко едно свое движение. Успява да извлече от свиренето визуални и емоционални ефекти, изобщо омайник и чаровник отвсякъде.
Удивена съм от ентусиазма, който не намаля през всичкото време, накрая публиката беше омаломощена, той - не - и излезе и за два бис-а...
 

 

Препоръчвам за слушане:
Hand on Heart
Whispering a Prayer
For The Love of God
I Would Love To
Blood and Glory
You're Here
Liberty
Tender Surrender
Feathers
Sex&Religion
Boston Rain Melody.... i tn
Препоръчвам да се гледат и клипове, защото е много емоционален като излъчване, аз му се радвам да го гледам, не само да го слушам

Ох, аз пък исках да се оплача от нашите баби и дядовци  Още от вчера ми е депресивно, ама днес съвсем. И аз се чувствам виновна, че не можех да ида в радиото и оставихме Нина в небрано лозе, по простата причина, че няма кой да ми гледа Яни. При две баби в София! Свекърва ми се пенсионира в началото на декември (иначе е млада на 45-46), от тогава си стои в къщи и веднъж не е дошла да види детето, уж болна  Свекър ми си ходи на село и бабата и дядото на мъжа ми пратили за нас някакво месо и парички за Рождения ден на Яни, той два дена от както се е върнал все не можел да мине през нас, имал много работа, връщал се късно... Мъж ми до Нова година са затрупани с работа и се прибира най-рано в 9, вижда детето вече заспало, няма кога да ходи до тях. Днес свекър ми най-накрая благоволи да дойде и се изпусна, че всъщност бил отпуска. Вися ми на главата, щяхме да закъснеем за рехабилитация заради него, вика ще тръгна с вас ще ви кача на трамвая, дойде с нас до спирката и като видя, че се задава трамвая разправя:"Аз тръгвам" и тръгна и ме заряза сама да качвам количката 
От както се е родил Яни, никой не го е гледал и за 5 минути, остави, че не проявяват желание да го гледат, ами и не идват да го виждат, веднъж месечно максимум. Иначе на думи са силни, пък и акъл дават. Ето сега от работата на мъжа ми ще им правят банкет в хотел България и ние за втора поредна година няма да идем  , вече две години никъде не сме излизали сами, то аз и свикнах вече  , ама ме е яд и нещо предпразнично ми действа депресиращо...
Толкова ми е криво... Ето оплаках се  Замислих се над думите на Агнешка, че прелитат искри във форума, ами май аз съм една от невротичките  , срам...
А за предаването - хванах го към края, щото малкият разбойник вчера беше в стихията си  , искрено се смях на потайния шепот на Калоян " тук не ми е удобно....", "ама не ми е удобно", ама шепнеше детето, да не се чуе 

Искрено ти съчувствам, и ние сме така, никаква помощ от бабите... Потрай още малко, като поотрасне Яни, няма да ти тежи толкова, защото ще можеш да го водиш къде ли не. На мен сега ми помага най-вече каката, с таткото се редуваме (което значи, че пък не можем да се видим  ) Доста е трудно, но се утешавам с мисълта, че поне не се пречкат из къщи да  раздават акъл там, дето не им го искаш.

Миличка Пете,
искрено съм с теб, знам какво е да бъхтиш сама, нали от това мъкнене на кофи, корита, количка и поне 8-9 чанти с напазарувани неща, сега едва ставам от леглото сутрин и вечно съм схваната и сецната. Моя мъж първите две години от живота на Мишо ги прекара в офиса на рекламната агенция в която работеше, не че и много пари носеше, прибираше се понякога и в 4 през ноща, а когато Мишо най-много беше пострадал, нямаше кой да ми държи гастростомата, за да сменям превръзката и всеки път треперех да не извадя маркучето от стомахчето му. За това пък на воля си леех сълзите и не ме беше срам, ако имаше някой около мен бих се притеснявала, може би и за това не подлудях, защото успявах поне да си поплача.  А за това, че тези хора се сещат че са баба и дядо, когато искат да си наложат мнение или да се изкарат много компетентни, не се тревожи, всичко се връща един ден, той Яни ще порасне и ще покаже отношение такова, каквото са заслужили. Ти си една добра майка, която се справя с всичко и сама ЯВНО.  А и си толкова млада, че ще имаш много купони и много нови години. С теб съм!

Забравих да ви се оплача, та на кого ли, ако не на вас. Мишо има проблеми с ушите, много ми е мъчно и вече незнам какво да го правя, явно е от боледуванията, но ме кара да му повтарям, не ме чува или ме моли: Мамо говори ми по-силно! Днес правиха аудиограма в ИСУЛ, до колко е сериозно това изследване може ли някой да ми каже, защото според него има проблеми с ушите наистина, и според доц. Цолов се налага като се оправи напълно, да се вади третата сливица, защото тя правела проблемите. А уж според джипито нямахме проблеми тази зима със сливицата. От начало при прегледа вчера доцента имаше намерение да ни прати и на тестове за алергия, днес изведнъж ни претупа преди операцията си сутринта и ми заяви, че бил малък за такива тестове, след 4 годинки чак. Какво бихте направили на мое място?

Аудиограмата е надеждно изследване, а и след като детето ти се оплаква ...
Възможно е да е от 3 сливица, детенце на приятелка така не чуваше, махнаха 3 сливица и се оправи. Махането на 3 сливица не е кой знае колко сложно, сега го правят с упойка (щото на мен 2 пъти са ми я вадили с лека местна, все едно без ) Вадили са ми я два пъти, щото сле първия път съм се разболяла и прорастнала отново.
Изчакай да се оправи и се съветвай и с други лекари.

  Петенце, напълно те разбирам какво ти е... едва след операцията на Бояна имам помощ от майка ми, която е при нас /и то по настояване на таткото, защото той работи на три места и го няма от тъмно до тъмно/. И чак сега усетих какво е, да имаш на кого спокойно да си оставиш детето. Със свекърва ми не сме в добри отношения /тактично се изразих даже  / Миналата зима, докато Бубката беше съвсем бебе, тя живя при нас три месеца и половина. И въпреки това, в най - големите студове и снегове ходех с бебето за кухня, на пазар и т.н. Хората ме питаха къде съм го помъкнала това бебе в студа...  Но сега вече гледам по друг начин на всичко това  Не мога да ти дам съвет, мога само да ти кажа, че напълно те разбирам. И повярвай ми, тези отношения, както ти е казала и firebird си имат и добри страни 
  А ти не си невротичка, не се самонавивай И пусни мъжо на купона да ходи сам. И татковците имат нужда да разпуснат, пък той ще ти се отплати по същия начин за следващия купон, на който ти се ходи на теб!
  Нацелувай "кротушанчето" Яни от нас с Бубката! 

firebird , благодаря за информацията Имам някакъв смътен спомен, че съм чувала за него.
Аз за шестте Нови Години в Пловдив ходих само на един банкет за два часа, но ми беше доста скучно ( май не пийнах достатъчно ) и непрекъснато мислех за детето(тогава само малката). Вече свикнах, още повече, че и съпруга ми нещо не долюбва служебните банкети и рядко ходи, та няма от какво да се дразня. След няколко дни окончателно ще довърша украсата в къщи и ако намеря цифров ще я снимам и ще ви я покажа. Моя мъж поръчва играчките за един голям магазин и понеже му е страст си ги поръчва на място в складовете, и покрай празниците пазарува много новогодишни украси за в къщи. Чак прекалява. Та има какво да се гледа

Здравейте милички,
добре дошла Силве
аз онзи ден успях за 30сек.да надзърна, а вчера изобщо не можах да се добера до компа и макар че отсъствах малко от форума, ми беше дастатъчно да се почувствам много самотна без вас
Мирче, утре ще съм с вас в мислите си.Нека всичко мине по най-добрият начин и Пепи се възстанови бързо.Пращам ти много сили  , а на малкият Пепи целувчици .Момичета, някой знае ли от колко часа е операцията, а с Мира имате ли връзка?
Петя, разбирам те и теб и Иги   , аз също говоря много повече с Лора отколкото с някой друг и напоследък съм като някакъв отшелник,вчера се зарадвах на жената, която засича водомерите, "щот си разменихме две приказки Уф, сигурно е някаква предколедна депресия  
Иеппе, не се настройвай предварително за офтамолога, никой няма да му предпише очила без обстоен преглед, дано няма нужда Много целувки на Йоан
Момичета, искам да ви попитам за един доктор. Някой ходил ли е при Мустаков? Едно наше много близко бебче, което много обичаме е с алергия и са казали на приятелите ни,че този Мустаков диагностирал много точно типа на алергиите. Простете ми, че ви питам, знам че мога да пусна търсачка във форума, но просто нямам сили, Лори още я мъчат зъби, до нас правят ремонт и тя не може да спи и т.н., даже сега заспивам и ми е по-лесно да ви питам, вместо да търся инфо другаде.
Лека ви нощ от мен

Ах, как ме подсетихте...
Бяхме замъкнали Мими на един новогодишен банкет, щото нямаше кой да я гледа.
Насред великата реч на шефа, за просперитета и светлите бъднини на фирмата, Мими изведнъж извиси звънливо детско гласче: "Мамоооо, това началника ли е?"
"Дааа, шшшштттттт!!!!"
"Мамо, той лош ли е?" (високо и ясно произнесено)
"Не, шшшштттттттт!!!     
"Ама добър ли е?" (също на висок глас)
"Да, шшшшттт!!! " (смея ли да кажа друго)  и сподавен кикот на колегите "не лъжи детето"  , а началника стои с чаша в ръка и гледа строго над очилата 

Верно, че с малко дете много не става с купоните, но в един момент се отпускаш и почваш да го водиш на светски прояви.
И като съм го ударила на детски спомени - и това да кажа - когато Мими беше на 5 години, си хареса БТР от радиото и по цял ден ни пееше "Без да мооогаааа няма да сполучииииш, ти, мое сърцееееее..." Засякохме ги на един концерт пред НДК и беше гооооляма радост за нея, взе, че и на мен ми хареса.
И с тате й, взехме, че я заведохме в Библиотеката, да ги гледаме на живо.
Цирк... Ние като не сме ходили от 6 години на заведения, а в подобен клуб пък - хич, бяхме доста изненадани... Тогава БТР бяха много модерна група и в Библиотеката беше като в градски автобус, направо не може да се мине, а да се седне - абсурд... Послушахме малко БТР и си тръгнахме, то ясно, че сме сбъркали адреса, а Мими като ревнааааа... щото още не били изпели "Без да мога няма да сполучиш"....
Та, тогава се майтапехме, добре, че порасна детето, та покрай него и ние да видим какво е заведение....
Това го разказвам за успокоение на младите мами - още малко и малките ще ви водят на ресторант или дискотека... Споко!!!

setony, в http://www.clubs.dir.bg има клуб Алергии.
Там пишат много мами на алергични деца.
tedi_b пише и в нашия форум, мисля че тя водеше детето при Мустаков, пусни й бележка, тя е и доста подготвена по темата, от мамите, които са станали половин, ако не и цял доктор.

firebird ;много благодаря, аз все пак пуснах търсачката и като видях колко теми се появиха, направо ме е срам, че ви занимавам.Много инфо има наистина утре ще пратя на приятелката си линкове и телефони.
Благодаря и че ме разсмя с "шефската" история  , наистина дечицата са толкова откровени, че понякога ни поставят в неудобни ситуации.
За ресторанти-само чакам пролетта и сме по кръчмите, а по купони мисля да тръгнем още по рано-на Коледното партиии
Целувки

Мерси момичета за успокоенията, то аз по принцип съм свикнала и не обръщам внимание, ама тия дни ми "избиха чивиите". Сигурно щото  съм се заринала да чистя и подреждам заради рождения ден на малкия, някак си да освободим повечко пространство за децата (нали сме в гарсониера) и вече се чудя кое къде да дяна, Яни разбира се си прави щуротиите, търча и след него да не се пребие, правим упражнения, ходим на рехабилитация ииииии ... малко в повече ми дойде и като се замисля, че дъртите си почиват и хич и не им минава през главите, че могат да дойдат и да попомогнат и ме хваща яд  , ама няма да се тровя вече...
А банкета ни е най-малкият проблем  , просто много неща на куп станаха. По случай историята на firebird (хихихи), шефовете още миналата година казали "без деца" , явно са имали подобни изпълнения 

Мамо Иги, по повод проблема на Мишето, много често от сливицата се създава проблем и с ушите, разни отити, или се намаля слухът, просто понякога третата сливица си е уголемена и пречи, при махането и изчезва и проблемът. Но може да регенерира и да се появи наново, може и да не се появи. Важно е хубаво да я премахнат и да не остане нищо от нея, така е по-малка вероятността да израстне наново. Операцията е рутинна, то дори не е и операция, както firebird е написала сега я правят с пълна упойка, на времето на мен ми я вадиха с местна, но нямам спомен много да е боляло... Пускат детенцето същия ден, след като поседи малко в болницата да излезе от упойката, така че ако се наложи да я махат, не се плаши, тя общо взето само проблеми създава...
В Исул са добри, не винаги са от най-любезните, ама карай... За Александровска болница съм чувала лоши неща, във Военна болница също правят тази манипулация. Успех!
Сети, дано си намерила инфорамцията, която търсиш, но аз си кажа  , че тук от форума съм чела за Мустаков хубави неща от доволни майки, лични наблюдения нямам...

Стискам палци на Мира за операцията, дано всичко е наред с малкия юнак 

SETONY ето тук синтезирани теми за алергиите - сигурно от както съм правила сбора има и нови - но сега нямам време да търся и аз
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=55495.0

мамо ИГИ, моя брат имаше трета сливица и уви - сериозни проблеми с ушите докато му я махнат /беше малък за операцията/ - чак му пробиваха ухото. Затова - смело ходете и ако трябва - махайте, защото иначе последиците са за цъл живот. А операцията е повече от рутинна - не вярвам да има проблеми - само много тежки и лоши спомени за теб, които да те поболеят - но ти няма да им се даваш, цащото съм сигурна, че лошото е вече зад гърба ви!
Сега - малко опит от мен - тази есен като се разболях - и аз спрях да чувам с едното ухо, ходих на аудиограма или каквото е там и считам, че определено ако се направи точно е вярна. А и исках да споделя, че е възможно и от грипа да е това със слуха - при мен някакъв нерв или квото е там се беше възпалило май... Бе мина и то без някакви спец. мерки - някакво съдоразширяващо лекарство пих и като се оправи ухото го спрях /а трябваше да го пия 20 дена.../

Петенце, съчувствам ти! Аз не мога да се оплача - даже обратното - свеки напира да вземе детето да не го пускам в ясла, но аз имам сериозен и горчив опит за това колко е вредно детето да се отдели за дълго от родителите и после да им дойде нанагорно на всичски да свикват един с друг. А и да ви кажа, покрай рехабилитациите толкова свикнах да вдигна малкия и да го завлека където трябва да ида - че не ми прави впечатление. Не ми липсва свободно излизане - никак. Свеки беше за 1 седмица - ми никъде почти не съм ходила - само козметик и фризьор. Е това го смествам и при смените на мъжа ми...
МАйка ми също искат да го взимат и събота и недела - но мен ми липсва детето. Давам го само за събота и то от две седмици насам. Бе адски съм щаслива с него - липсва ми ако го няма. ЧЕстно - хоих на Салса клуб миналата седмица - ако ви кажа, че ми липсваше бебето - повярвайте. Веселих се, но някак не мога вече по този пуберски начин - не виждах смисъл в свалките наоколо, а там бяха прекрасни хора, но несемейни и ... ми имат други интереси - аз си имам партньор, и това дето тях ги интересува - вече не е за мен.
БЕ май съм станала консерва отвсякъде - не дрънкам, ами направо и аз не знам ... Ужас и безумие е мойто затъпяване и вманиачаване в детето, май....
Уф казах ви за страховете си - сега остава да отсея къде има истина и къде преувеличавам

Мира, Ще се молим операцията да мине по вода и бързо и леко възстановяване на малкото слънчице!

Мамо Иги, кой е този Цолов? Ти защо не казваш, че ще ходиш в ИСУЛ? Нали знаеш, че сме там едва ли не през ден! Как ви направиха аудиограмата? Той Мишо е вече голям, предполагам, че са успели да я направят точно. Сигурно изследване е, стига да се направи добре. Ама там, все пак са едни от най-добрите специалисти, та предполагам, че всичко си е точно. Щом успяват на моя звяр да му направят, значи си ги бива! Ти не се тревожи - проблеми от този род се разрешават без последствия, важното е да не отлагате! И вземи ми пиши на лични, ако решите да ходите там да измислим при кой да ви пратим!

Сети, а сигурно ли е, че е алергия това на бебето на вашите близки? Забелязала съм напоследък, че всеки обрив, всяко лишейче и нещо подобно веднага бива обявявано за алергия! Аз съм чувала, че този Мустаков е добър, но съм чувала и че няма някой да е отишъл и да не се е оказало, че е алергичен. С други думи - лекуват се за алергия и неалергични хора. А какво всъщност му е на бебето? С какво се храни?

Петя, какво да ти кажа? Същият случай сме и ние! Първоначално много ми беше криво, ядосвах се, тъгувах... След като се разбра за проблемът на Йоан си мислех, че нещо ще се промени - нищо подобно! Сега вече толкова свикнах с всичко това - дори не се и сещам. В крайна сметка - на сила хубост не става! Добре сме си така! Малко се тревожа за момента, в който ще си имаме още някое и друго дете, ама вярвам, че нещата ще се наредят!  Важното е да сме живи и здрави!

firebird, откакто ти видях аватара все се каня да ти пиша, че и моят мъж е голям фен на Стив Вай, ама все не стигам до това! Той (мъжът ми) също свири на китара, не така виртуозно, разбира се, и съвсем не професионално, но това е любимият му инструмент и целият ни компютър е пълен със снимки на китари! 

Аз пук получих съобщение на екрана - "Докато публикувахте вашият отговор, бяха публикувани 13 нови отговора" - напваро нямам думи
Вчера се бях ядосала на разни дето само влизат, за да се заяждат, ама днес ми мина
Пък и след такова чакане, да си пусна отговорчето как да не ми мине

Мамо Иги, някой път освен от сливици, децата започват да не чуват от разни недоизлекувани възпалителни процеси - които "Удраят" в ушите. Не се страхувай от аудиограмата, по-добре да я направите за твое спокойствие

На всички останали поздрави

Здравейте мами,
И аз от вчера се каня да пиша, даже снощи написах нещо, но се загуби. Дано сега да мога да се разпиша
И аз да допринеса към дружното оплакване. мъжа е нещо болен и кисел, не ще да седи у нас, но не знам как ще се оправи. Изолирали сме го в хола, ама ми е тясно без хол, а и него го няма да лежи. Снощи украсих елхата,  малко ми беше криво, обаче трябва да не си мислим лоши неща, щото така ги провокираме. Мисля ви доброто и дано нещо хбаво да ви си случи днес или утре!!!
И ние сме много зле с гледачките, понякога ми е криво, че плащаме на всички, за да гледат детето, дори и на майка ми...Разказвам ви, за да ви стане смешно, как майка гледа Дара - детето в кошарата, бабата с плетка до него (а тя почти не може да плете) и телевизор и така се гледат. Бабата не може да й смени памперса, да я преобуе, храни я само с определени неща. Но не се оплаквам много, защото е на 70 год. и при децата на брат ми се скри, за да не помага, та й на малкото съм доволна. Все пак благодарение на бабата, успяхме да отидем на кино, и на някои други мероприятия.
На заведение с дете над 1,5 година ми се струва много трудно, то не ще да седи, ходи и пипа,  вие какъв опит имате. Да сме живи и здрави, ще се справим. А ако са 2 децата, нали в последното предаване по радиото казаха, че било по лесно, и аз така съм чувала.
Любознателна, чакаме снимките малко да се настроим коледно.
Поздрави на всички, успех в борбата и съм сигурна, че тазседмичните притеснения ще минат и заминат!!!

я и аз да се включа към безбабните родители...нашите баби са далече, иначе напори страшни има от страна на свеки да гледа внучката...ама да им я оставим у тях...ние с таткото сме "лоши" и не я даваме на 250 км. от нас...още от малка я мъкнем с нас навсякъде - по пътешествия, по купони...като беше бебе си заспиваше, където и да сме...сега се прибираме по-рано - когато и се доспи. по заведения зимата не я водим, защото навсякъде се пуши. да си призная, не ми липсват нито кръчмите, нито клубовете. ние и двамата сме вилняли много, какви ли не глупости сме правили на млади години та сега сме се укротили и се наслаждаваме на малкия човек. нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да я гледам как си събува чорапите и скача по леглото до откат , или как тича с вдигнати ръце към баща си и вика "тати, тати, татиииииииииииииии!" и 3 мартинита и 2 треви на куп не могат да ми докарат такава нирвана това, което ми липсва от време на време е киното...много обичам да ходя на кино, а още не съм се престрашила да оставя Ния на приятели и да идем с таткото на кино:( другото нещо са книгите - така ми се иска някоя вече просто да си легна в леглото, да се завия и да си чета книжка, ама нямаааааааааа... ще излъжа, ако кажа, че ми е лесно...не ми е...ама ми е кеф.
..даже и на работа не ми се връща
Петенце, много мъчно ми стана, като ти четох поста...ама всеки има такива дни/ седмици...и аз се сдухвам, нищо, че сега съм в добър период...и нашия татко работи поне по 14 часа на денонощие и като се прибере само спи...и аз съм ревала от умора, особено, ако Ния е болна и не спи добре, ама всичко минава...а като ходехме на рехабилитация всичко ми беше като в сън...много е натоварващо, ама нали е за добро...и не си невротичка! хич не си измисляй, че ще те пляскам!  много те прегръщам и се надявам да ти дойдат нови сили и радостни мисли
няма да се даваме сега баш! другата седмица има парти, нали не сте забравили?! горе главите! 

10x за инфото, аз все се надявам бебата да е без алергия, пратила съм линковете на приятелката ми, дано всичко е ок
tigonew, вЕрно ли като са две е по-лесно, почвам да се замислям   
Бързо да оздравява любимия ти мъж и да се радва на любимите си жени.
Агнешка, просълзих се, толкова любов сруи от поста ти, че направо зарежда с положителна енергия

И аз да се включа, за да ви се оплача, че проблема има две страни.
Заради работата ми и перманентната ми заетост и умора, Радинка я гледат заедно баба и детегледачка. Таткото се включва задължително всяка вечер от 7.30 до 9 часа. Баткото е на път да го уредим и него поне с 30 минутно гледане на сестричка.
Докарала съм я дотам, че Ради плаче за баба си, а не за мен. С удоволствие ми помахва за довиждане, когато тръгвам за работа, казва ми набързо "лека нощ", като не изпуска от очи баба си.
Толкова ми е мъчно и ме яд, че не прекарвам по-вече време с нея, макар, че през цялото време мисля и говоря само за нея. Ето сега пак правим планове за Нова Година. Неискаме да я вземем, защото е малка и ще й е по-добре в къщи.
Обещавам си, че като поотрасне малко, ще я взимам навсякъде с мен.

Искам и да се похваля. Днес правихме изследване на Ради за гликиран хемоглобин. Беше 4.6. Това е резултат на здраво дете.
Толкова съм щастлива. Това е нашето чудо, благодарение на един екип от лекари, работили 20 година над проблема.
Всичко започна миналата година на Коледа. Затова мили мами, неспирайте да се молите

bebiradi, страхотна новина! Особено преди коледа е като истински подарък! Целувки на малката!

Браво на Ради  , това е страхотна новина!!!!!!!!!!!!!

Браво на Радинка и много ви стискам палци, наистина е на здраво дете и моя последния път се оказа точно толкова, така че ви чувствам много близки и мили.....
И аз съм диабетичка по принцип, но вярвам че няма да съм скороооооооо.............
Иеппе, не съм се и сетила да ви питам, човек когато е притеснен изключва за някои възможности, а този Цолов беше шеф на доц. Тодоров когато Мишо пострада, сега незнам дали още е, ама е човека, който прави операциите под детското отделение - на втория етаж....

Браво на Ради!!!

  Браво на Ради!!!   
  Само така! И дай, Боже, все такива хубави предколедни новини!

  Утре ще звънна на Мира, за да видя как са с малкия Петко  Дано операцията днес е минала успешно и всичко при тях е наред!

И аз се присъединявам към поздравленията за Ради! Много се радвам! Бъдете здрави!  

Дано и малкият Петко е добре!

Браво на Ради и на търпението на мама и от нас с Бобо!
Искам да се включа по темата със сливиците, защото имам личен опит и то-многогодишен.
Страшно много боледувах, а носа ми беше постоянно запушен години наред. Когато бях на 16 години, ми извадиха третата сливица, а  две години по-рано- другите две. Бях най-голямата там и най-ревливата, докторите ми се караха "да се засрамя от малките деца" , за да спра да рева.
Моята гледна точка е, че ако сливиците създават сериозни проблеми и това е свързано с приема на много лекарства и със страдание от страна на майката и детенцето, по-доброто решение е да се махнат.

Много време страдах от тия сливици..Сега, когато ме заболи гърлото, ми минава за един ден с аспиринче.Съжалявам само, че ми ги махнаха толкова късно.Успех на всички..

Танче, бързо таткото да оздравява - като говориш за две деца, че се гледад по-лесно... мда моя съвет е да го препотиш, още веднъж под душа и после - пак загрявка, до изпотяване - така и настинката ще избяга, и проблема с гледането на две деца деца ще разрешите

Габи, как е малкия? Какво става с проблема с гърнето?

Аз пък нещо съм болна, а и ме гони един страх, че може и аз да опитам как се гледа второ дете... Мъжа мре за второ - голям зор, ама аз не искам по ред причини. Едната и най-важната е - да видим как ще заживеем заедно и...той е сервитьор на 32 - това е професия до време, а просле? Уви нито образование, нито специалност - нищо. Аз имам някакви амортизирани познания и още дипломата не съм си взела... Бе опасно е второ да имаме сега. Уф ем като се размисля и гледам Дани - искам, ем само при мисълта колко зле може да закъсаме - направо не ми се мисли. ДАно не съм бремвенна, а всичко е преумора.

НИНЧЕ, айде ти като все пак здсравно лице - детенце си е с нощно хапване. Това не му вреди нали? Той просто не може да легне преди 23 часа, а яде твърда храна за последно към 21 - и така в 23-24 прави едно ядене на мляко, а после през нощта - когато ми проплаква -то е между 4 и 6 сутринта - също папка мляко. После - попара към 9.30 или 10 - зависи дали става в 8.3 или 9.

Catnadeen, моят мъж е на 38г. и още не е отказал яденето в 3-4 ч. сутринта. Няма да казвам колко пъти се пробуждам, няма го и някой шушне в кухнята и опразва хладилника... Като се събуди и малкият, спретват си една бърза нощна закуска. Мъжка им работа...

firebird знаех си аз че няма за ккаво да се притеснявам

Ради, да ми прости малкото сладурче, че не му казах - браво, мило дететнце! Смело напред към пълно оздравяване - и спомен от болестта да не остане!

Мира, да знаеш, че сте ни в мислите и сърцата!

Наде, по принцип не е добре да се яде нощно време, не че не може, но коремчето трябва да почива. Аз ти предлагам за засилиш храната (като хранителност, а по-бавно разграждащи се вещества) В 16 И В 21, за да има какво да обрабптва организма и детенце да не чувства глад. Щото и ти трябвада почиваш все пак
Сега сериозно - при Миряна имаше подобен прблем, оказа се, че нейният организум много бързо разгражда храната и лекарката тогава ни каза да яде вечер повече ориз, картофи, боб, месо, а след обяд по-обилна закуска, И така беше около 1 месец и после нещата се нормализираха. Предлагам ти да му дадеш мляко, когато се събуди, докато дойде време за попарата или закуската, която малко ще се измести към 10, после на обяд на всяка цена отделно супа и основно ядене, ако има десерт - супер (не е задължително да е сладко, може плод, компот - каквото има), после след обяд не само мляко - ами сандвич, кекс, крем.... и вечер пак супа и основно ядене.
Дано при вас заработи тази схема, на мен много ми помагаше.

Нина, и на мен ще ми е полезна тази информация, че малкия ми е голям гладник нощем - буди се в 1,30 и в 4,00 и в 7,00 понякога да пие мляко, аз съм си виновна донякъде, защото от бебе не го отказах, за да не будува нощем и да буди останалите. Той и нашия татко си има нощно хранене и към 3 преглежда хладилника

Момичета в Кърмене имаше тема за отучването от нощно ядене и събуждане.
Аз лично съм на мнение, че това не е е навик, а нужда на оргонизма. Особено при по- малките бебоци. После идва един момент в който спират да се будят да ядат или поради други причини. Писала съм и там моята теория и за да не се повтарям ще дам линк към темата.  Но ако пък много желаете да отучите ядящите и неспящите- там има и няколко чалъма:) Въпреки, че там става въпрос за кърмени бебета, аз мисля, че бебетата отъждествяват майка си с манджа незамисимо под каква форма-цица или шеше Понеже това е начин да получат вниманието на мама мисля, че ако през деня папкат по- начесто или се гушкат по - начесто - през нощта ще искат да се оттърват от майка си. Основнота идея е детето да е готово за този момент и да не става с метода " като пореве ще свикне". Успех ви желая. 

Как се отучва от нощно кърмене дете на 1 година?

Яна, дано да четеш седмичната ни тема! Писах ти на лични, но кутията ти е пълна и не можеш да получаваш съобщения! Изчисти я! 

Нинче, мерси.
Но той яде попара в 10, после към 1-1.3 яде супа или ядене с хляб, после към 17-18 пак супа или ядене с хляб /въобще не признава голо сокче ит супа напр. - хляб - като попара да е/. След това към 20-21 - напоследък яде каша или малко ядене и каша. Което не му пречи да отггладнее в 24-1 и после в 6ч сутринта.
Просто ако не го нахраня в 24-1 към 2 започва да плаче, да се върти и се буди в крайна сметка.
Същото ако прескочя сутрешното ранно хранен /5-6ч/.
А той през деня спи два пъти по 1-1.3 не е много и ако не си поспи и през нощта - просто не знам

Браво на Ради, това е много хубава новина!!!

За нощното ядене - на мен тези работи с "почиване на стомахчето" ми се виждат много измислени, макар че това е любимата реплика на педиатрите.
Останали са от времето, в което са замествали майчино мляко не с адаптирано, а с подсладено краве. Тогава децата са имали доста проблеми с храносмилането и педиатрите са се стараели да ги елиминат чрез режим, почиване на стомахчето и тн.
Чувството на глад се поражда от падането на количеството на кръвната захар и организма търси да си набави спешно източник на енергия. Ако не си хапне, след няколко часа се задейства цикъл на глюконеогенеза - т.е. синтез на глюкоза от собствените си мазнини или дори белтъци. Има два такива цикъла, този, който се задейства скоростно, е неикономичният, при него се отделят кетонови тела и дъха мирише на ацетон. Не е особено полезно в организма да циркулират такива вещества. Икономичният цикъл на собствен синтез на глюкоза се задейства чак след 2 дни при организъм, подлаган на глад, и след 6 дни, при организъм, който не е гладувал. При икономичният цикъл мазнините се използват така, че се извлича максимум енергия, не се отделят кетони и човек се чувства добре. Това е типа обмяна при йогите, лечебногладуващите и разни такива мотивирани дълго гладуващи.
Понеже децата растат, на тях им трябва доста енергия, глюкозата в кръвта се изразходва и насън за растежните процеси.
Фактът, че детето изпитва глад, значи, че стомахчето му си е починало достатъчно и че има нужда да се нахрани. 
Бих забранила храна на дете единствено когато се търси удоволствие от вкуса на храната, става дума за храни като чипсове и подобни, в които слагат пристрастяващи овкусители. Критерият е - ако в 4 ч. му се яде мляко и прости нормални храни, значи си е гладно. Ако реве за солети, бонбони и не иска нищо друго - е тука вече може да се приложи системата - "Като се нареве, ще заспи"

Привет и от мен,
Наде, да ти кажа за сериозните професии - ние често се шегуваме, че трябва да намерим какво ще правим, като остареем. Че възрастен програмист или системен администратор не се котира много... Така, че сервитьор не е лошо. Хайде да правим ресторан, хората винаги ще папат ние знаем цялата електроника за ресторант, даже и камерите за наблюдение, за да не е валидна мисълта, че "ресторантьора почива само на 1-ви януари".
На мен ми се струва, че Дани яде малко през деня- виж Дара сутрин към 9,30 попара с 3 сухара и 2 бисквити Закуска, 3 лъжици адаптирано мляко, сирене и масло. На обяд към 13,00 половината супа и манджата от кухнята, пасирана с 1 сухар, към 17 часа каша или любимото й ядене - пасирани 1/2 ябълка и 1/2 банан, 3 лъжици адапте, 2 бисквити, към 20,30 100 гр. пюре или наша манджа и 180 грама кисело мляко и 2 бисквити. Опитай да му даваш повече през деня. Аз я хранех и през ноща към 6 часа, но няколко пъти изпи около 90 грама (вместо 160) и аз реших, че ще мине и без тях.
И аз да питам Нина, откакто и махнах нощното хранене търси повече биберон около 5,30 часа, дали е гладна, знам че не е много полезен?

Уф мерси на всички.
То и аз съм върло против оставянето гладно дете да реве по което и да е време.
Но нещо почнах покрай майките с които се запознах да се притеснявам - ние сле с2-3 месеца по-големи и така си папкаме, а ония ми ти сладурани лягат в 20 и стават в 7-8 сутринта - рай бе, рай!
Май ми се искаше да помързелувам - ма ще е в следващия живот

Измисли друг начин за мързелуване - примерно преварена вода в термос и забъркваш млякото почти насън...
Или караш таткото да го нахрани 
То, всъщност, ако дадеш вечер храна, която по-бавно се разгражда, стомахчето пак не почива, а се труди цяла нощ...
Знам ли какво да кажа, Насе се буди нощем, ама не винаги, нощес например си игра, бърбори и ми търси краката под завивката, за да ме закача. Но понякога се буди гладен и успокояване не помага, но види ли, че му нося нещо за ядене, ухилва се до уши и ми ръкопляска 

браво на Ради! само такива новини да чуваме от тук нататък!
за храненето и аз да се изкажа...според мен, че малките деца тъй като нямат социален опит, нямат създадени и вредни навици, като да закусват кафе, да пропускат обяда, защото имат работа и да вечерят пред компютъра. те се ръководят единствено и само от нуждите на организма си...та в този ред на мисли, смятам, че щом детето е гладно, жадно или му се спи, значи това е изискване на неговия организъм и докато мога, гледам да се съобразявам с него...защото после ще тръгне на градина и ще не ще, ще се наложи да става рано, съответно да си ляга по-рано и т.н....за всичко си има време.
напълно подкрепя, обаче Firebird за:

Толкова съм развълнувана, след като чета поздравленията.
Б Л А Г О Д А Р Я .
Чувствам Ви толкова искренни, толкова близки, толкова мили!!!

  Мира и Петко вече са си вкъщи! Операцията е била лека и е минала за 30 - 40 минути. Браво на геройчето    ! Дано и тя се включи по - късно!

П.П. Само аз ли имам проблеми с форума тия дни?  Пиша нещо по два - три пъти, не ми зарежда и т.н.

Браво на детенцето
Мира, от тук насетне  нова година само с приятни изживявания и много успехи.

Браво на Петко! Бързо да се възстановява от операцията и мама Мира да може да ни пише по-честичко!

Такаааааа....... Йоан е далекоглед. И то много. Ще носи очила следващите няколко години от живота си (поне до 12 г.)  Оставям го без коментар! Ама, ми олекна, де!

Радвам се за успешната операция, ще чакаме новини от Мира.
Ieppe   не знам какво окуражително да кажа, но е добре, че сте открили проблема.
catnadeen, аз ползвам нощем термоса, защото синковеца отказва кисело мляко Но за първото му нощно хранене, понеже лягам късно, направо му го забърквам предварително, а ако имам му слагам прясно краве мляко с малко захар.

Хей, хубави новини за Петко и Ради!Браво на децата - все така напред!!!!!!!!!
Йеппе не се тревожи, аз също бях далекогледа но го израстнах и сега нямам очила. Докато учех ги ползвах само за четене. По-важното е че няма други усложнения.
А на нас май ни се размина шарката. Имахме температура понеделник и вторник и до вчера си бяхме у нас а от днес е на градина и е много щастлив.
И аз имах по същото време температура но само вечер и не много висока 37,2 и вече съм добре.
Да се върна на коментарите за бабите. И ние си ги имаме ама не са при нас и май е по-спокойно. Майка ми като дойде ми помага мноооого но и много ми размества в кухнята, а свеки като дойде само реве и се вайка. Пита как да помага и като и кажа, тя обяснява че вече трябва да си тръгва. И така - на всички сестри в градината и въобще всички питащи ние си помагаме сами с тати. Свикнали сме си двамата и като дойдат бабоците май само се мотат. Та така бабите си гледат дядовците...
Ще видим как ще е като се роди бебо........
Целувки на хлапетата и само здраве и усмивки ви пожелавам  - Светлето

И аз имах проблеми с нета, но не е от нашия доставчик...

Здравейте момичета,
Благодаря Ви за подкрепата 
Дени на теб специални благодарности, че ми звънна и писа 

Операцията  мина много добре и дребчо се чувства добре. Оказа се, че  притесненията ми са били излишни. Според д-р Стефанова е станало много добре и ще остане малък белег. Казаха ми, че са пратили проба за хистология, но не знам резултатите. Единственото неприятно нещо беше, когато ми го донесоха и започна да излиза от упойка. Започна да буйства, плаче и не можех да удържа, изподра си лицето с абоката. С триста зора го приспах на ръце и след 2 часа се събуди ухилен Не е вдигал температура след операцията и като го видяха днес ми казаха, ако искам да си ходим. Утре сме пак на превръзка и ще видим какво следва.

Браво на малката Ради. Все така да радва мама

Йепе, съжалявам, че така се получило, но е хубаво, че  навреме сте открили проблема и ще може да се коригира.

За яденето - Пепи яде към 20-20.30 ч. и после сутрин към 9 ч, но това не му пречи да се буди по сто пъти нощем и да пие по 2 шишета чай. Много трудно вади зъбите и е някакъв кошмар.

Целувки на всички дечица!

Ieppe дай боже все такива преодолими проблеми!
Понякога ни се пращат изпитания или имаме да плащаме - но е хубаво коагто става так, че като мине изпитанието - после всичко е ок.
Бе предполагам, че го знаеш, ама си представям какво ти е на сърцето!
Бъди силна - нещо напоследък все наопаки ти върви и малко ми звучиш преуморено... дано намериш сили да прреодолееш и тази височинка!

Мире, радвам се, че всичко е минало ОК. Да нацелуваш малкия герой!
Йеппе, няма да те успокоя много, ама да ти кажа, че е хубаво, че сте го открили на време и ще вземете мерки.
аз да ви разкажа една смешна история за лека нощ...
приспивам Ния и най-старателно пея "в тази топла стая песни си ми пяла...", тя се ококорила насреща ми и вика: "тази стая паи/пари/"...отиде ми приспивното настроение

Здравейте, мамета всички. Много отдавна не съм писала при вас.Но напоследък все по-малко време ми остава и то вс еотива в клюките.
Мога да се похваля, че Теди-то вече ходи по много. Направо смело си е проходило детето. И даже се опитва да тича. Починахме си три седмици от гимнастика, и сега пак ходим. Тази седмица часа ни е от 8.30 тъа вкъщи е малък ад, защото по принцип малечкото не става толкова рано. Но нейсе другата седмица, ще ни попореместят.
Гледам тук разни раздвижвания. Радвам се да видя и постингите на д-р Чавдаров. Мисля че ще е полезна както за него така и за нас тази комуникация.
Радвам се да прочета и че предаването все още тече с пълна пара. Аз не слушам много радио и си теглих първите прдавания от нета. Та в тая връзка да помоля nnnnina да изпише пак страницата на предаването, че нещо съм я позагубила при послените чистения на компУтера си.

Много се радвам да видя и Силвето отново тук.

Аз я прегледах темата на майката с 15 месечното детенце, което не седи, но реших да не пиша. Още от първият й постинг си личи, че тя не търси помощ и съвет, а само оправдание, че всичко е наред. ПОподобие на agneshka, когато съм посъвтвала някой за подобно нещо (преди половин година позната роди след много тежка бременност трудно, а детето беше и със счупена ключица), едва ли не съм в ситуацията "ти много знаеш". И затова вече гледам да отбягвам темата при разговор. На което пък много ме е яд, защото аз вече съм препатила, нямало е кой да ме посъветва по навреме, но сега като не искат съвети. Бог да ги пази.

Няма да пиша дълго, за да не отегчавам внимателно четящите.

Идват хубави празници.  Тази година се сбъдна и желанието ми от миналата Коледа - детето ми да проходи, да преодолеем този период, да продължим смело напред. Сега когато виждам, че всичко това е вече факт камък ми падна от сърцето и усещам че лошото е зад гърба ни.
Това ще е една специална Коледа - с тичащото около на мъниче, вече голям мъж.

Поздрави на всички. Прегръщам ви. 

Браво на Петко. Вече да сте забравили за операцията и да посетите оня голям хипермаркет с играчки и всякакви забавления за дечица, който рекламират по БТВ.
Мира, ние също имаме хемагиомче, на ръчичката, но лекарките не са ми казали, че има нещо обезпокояващо. Какво да правя?

Ieppeр моя батко от четри годишен е с очила - далекогледство и астегматизъм.
Не се притеснявай изобщо. Единственият проблем е че ще имаш малко - повече разходи за очила. Сега има страхотни очила и дечицата са толкова хубави и сладки с тях. В училище на другите деца вече не им правят впечатление очилата. Не е като едно време. Децата сега са толерантни.
Искахме да направим на Ивчо, такава операция с лазер за премахване на диоптъра, но той си иска очилата. Бил изглеждал по интелигентен. Няма място за притеснения.

Момичета, много ви благодаря за подкрепата! 
На мен наистина ми олекна вчера като разбрах, че е просто далекоглед. Да не ви разправям какви неща ми минаха през ума за тези дни, до прегледа. Всичко идва от там, че съм доста незапозната с проблемите на зрението, но и това ще се промени.

Мира, добре си дошла отново! Сигурна съм, че и с хитологията всичко ще е наред!

Ели, и ти добре дошла! Много се радвам за Теди! Чудесна Коледа ви очаква!

Агнешка, историята е от хитовите! Нещо като "мляко с ориз"!

По повод хипермаркета "Комсед" - ходихме там миналата седмица. Разширили са го и има наистина страшно много неща. Най-много ми хареса отделът за стоки с намаление.  Нещата са с повредени опаковки, но цените са наполовина! Купихме един голям комплект с пластелин (около 20 цвята) и различни формички за него, една точилка , някакво чукче и още джаджи за 11 лв. и пак за толкова пари бои за рисуване, с палитра и специална чашка, която по-трудно се разлива . Абе, има разни интересни неща.Ако имате път натам, отбийте се. 

Първо искам да напиша колко се радвам за резултатите на Ради, дано все такива хубави резултати да има!
Мира, радвам се че е минала толкова леко операцията, бързо да минават и превръзките и малчо да забрави всички неприятни преживелици.
agneshka, толкова са забавни понякога 
kuneto, ето на това много се смях:
Ieppe, какво да ти кажа, толкова съжалявам, все се надявах да се окаже нещо незначително и да се разминете с очилата. Не че няма да се коригира с възрастта или нещо друго, ама знам какво ви е и на целия хал сега и към очила да привиква Йоанчо, пък и по-специални рамки заради имплантанта... Уф, няма да се вайкам - само това ти липсва, просто мисля, че като почнат да се струпват гадостите са накуп - и това, и това, и това и вече като мислиш, че не издържаш, хоп и става нещо хубаво и започват да се редуват хубавите неща - едно след друго, едно след друго... Мисля, че при вас е ред на хубавите неща, дай Боже 

Ели,  пожелавам ви прекрасна Коледа и още много сбъднати желания 
Ieppe, те момичетата са ти казали вече, а и ти сама си знаеш, че за откритият навреме проблем по-лесно се намират решения.Много ви се събра, време е за добри новини.Много 
Танче , това слънчице на аватарчето ти направо ми пълни душата с щастие.Много целувки!

Ради, наша приятелка има две дечица, голямата й дъщеричка е на 13г. и има хемангиом, вече много избледнял, малката госпожица пък е колкото Лора също с хемангиомче, бяха я наплашили, че трябва операция на бебето, но после й обясниха, че е притеснително само ака нараства.А на каката е нарастнал до едно положение, спрял и избледнял, така че не винаги операцията е наложителна.

Нemangiomas (Хемангиоми):

Те се причиняват при наличието на оплетени тънки кръвоносни съдове. Съществуват три основни вида хемангиоми:
Повърхностни или капилярни хемангиоми (често се наричат и ягодови хемангиоми) – това са удебелени места, които са меки, лилаво-червени, гладки или съвсем леко грапави. Те могат да са както по рождение, така и да се появят и развият няколко месеца след самото раждане. Най-често тези хемангиоми се развиват по лицето, черепа, гърба и/или гръдния кош, но може и навсякъде другаде по тялото. Те може да останат със същите размери, но може и да ги увеличат рязко за няколко месеца;
Дълбоки хемангиоми – те са удебелени, дълбоки  и грапави петна, които често са лилаво-сини на цвят. Те могат да изглеждат като гъба, пълна с течност. Този вид хемангиоми често избледняват, докато детето израсне. И все пак, тъй като те са дълбоки, може да не изчезнат напълно или да оставят лека бледа грапавина. Дете с такива петна може да се нуждае от операция за премахването им или премахването на остатъчните белези;
Смесени хемангиоми – комбинация от повърхности и дълбоки хемангиоми;
Нemangiomas (Хемангиоми) може да не са по рождение, а да се появят няколко седмици след раждането. Те са най-честите туморни образувания при бебетата, срещат се при около 1-2% от новородените и около 10-12% при бебета до 1 година. Повечето хемангиоми се развиват по главата и врата. По-често се срещат бебета само с едно такова петно, но има и с повече. В много редки случаи хемангиоми могат да се развият и върху вътрешни органи – стомах, черва, черен дроб, бъбреци. Те могат да създадат усложнения в зависимост от органа, върху който са се развили.
Хемангиомите, които са по рождение, може да изчезнат бързо след раждането. Повечето други хемангиоми преминават през рязко нарастване – полиферация, след което преминават през по-плавно ниво на свиване и избледняване. Някои изчезват напълно до 18-месечна възраст. Повечето изчезват окончателно до 10-годишна възраст. Но те може и да оставят белег, тогава се налага козметична операция.

Сети, много ти благодаря за информацията. При нас хемангиомчето, около 20 ст., се появи седмица, две след раждането и досега не е помръдвало. Надявам се да изчезне, но ще видим.
Абе как така се оказа, че пак сме в 1 до 2 %.
С нашия вид диабет сме 17 в света изнамерени. Сигурно ще бъдем много рядък екземпляр.
От сега принцеска е поела ръководството у дома, по цял ден чисти, нарежда играчки, обувки, захвърляни чорапи и дрехи на бати и танцува ли, танцува. Ако  каже, че нещо няма да яде или да прави, това означава, че така й ще бъде. Отделно дето не й харесва да ходим с бели дрехи или да се храним без да я каним на масата.
Мили мами, мен вече ме обхвана коледното настроение и едни камбанки ми звучат.

Здравейте и от нас.
Ради това с резултата е изумително. Браво. Дано оздравеете напълно
По темата с хемангиомите и ние си имаме /как да ни пропусне нещо/ в ушенцето на Алек. Преди двайсетина дни както си гледаше телевизия ухото му се обля в кръв /ярка червена/. Беше кошмар. Метнах го в колата и в ИСУЛ /естествено в събота/. Оказа се, че е прокървявал и преди но леко. Кръвта се с спичала с ушната кал и космите и е образувала тапа. Той е отлепил тапата и я е забил в мембраната. Какво извадиха оттам направо не беше за вярване. След това откриха хеменгиома. Може и това да е била причината, че почти не говори т.е. той си е бил направо глух с едното ухо, а ние го влачихме на невролози и изследвания. На две години му правиха и аудиограма, защото само мучеше,  така че проблема е станал между две и три години. Сега за две седмици имаме пет нови думи, което си е рекорд.

bebi radi, и аз съм имала 2 хемангиома и са изчезнали, моите бяха на ребрата отстрани. Брат ми имаше на бузката, за него бяха дали зор да се оперира, защото отначало нарастваше. Когато ги взеха в болница, той вдигнал Т и ги върнали. Майка беше се травматизирала от клиниката и отложи, тогава почна да му избледнява и с годините изчезна съвсем. Дано и вашия да изчезне.

Пуснах ти ЛС, получи ли го?

Искам да ви се похваля, Лора е с хемоглобин 114 и сме много щастливи /последните пъти беше 97, а след това 103/ .Много  на всички, а скоро ще се видим с някои от вас.Нямам търпение вече.и на мен!

Мира радвам се чи всичко е минало леко и сте добре!
Ieppe как ще носите очила с апарати
ipopova изчисти ки кутията да ти пратя съобщение!
А моя син след като изкара ноември гноен отит и ангина, сега му откриха хроничен пансинуит и ще пие пак ще пие поне 10 дни антибиотици!Просто нямам думи вече как я започнахме тази зима... добре че кърмя бебата , и тя милата само леки хремички искарва!

Здравейте и от нас!
По въпроса за хемангиомите - в нашия случай операцията беше наложителна, поради бързия растеж и неблагоприятното му разположение/на челото/. Появи се на 20-тия ден от раждането и беше колкото лещено зърно, почти не беше изпъкнало и ярко червено. В рамките на 2-3 месеца се изду адски много и продължаваше да расте. После промени цвета си и нямаше изглед да намалява.