Отношението на родителите към вас и брат ви /сестра ви/?

Аз съм едничко детенце на наште. Братя и сестри нямам и Слава Богу, щото един такъв "екземпляр" като мене стига за цялата планета. Иначе съм забелязал, че по-малкият (или най-малкият, ако са повече) вингаи намазва и по-големите отстъпват на заден план. Независимо от пола.  Ситното чааве получава "лъвския пай"

Тази разлика,която правят,определено е от твоя полза,защото когато тях ги няма,ти ще се оправиш,а той-не. При мен вместо брат,има сестра(по-малка )Аз се издържам/работя от 15 годишна,живея отделно от 21 и не ми е трябвала помощта на родителите ми(доскоро).Наложи ми се скоро да поискам тяхната парична подкрепа и не ми отказаха.Според мен,ако и ти я поискаш няма да ти откажат.Не мисля,че те обичат по-малко,просто са спокойни за теб и може би смятат,че няма да ти е приятно след като си доказала,че си оправна,да ти предлагат нещо,от което нямаш нужда.Конфликт,може да се каже,че има за това(много ме дразни),че сестра ми им тежи и живее на техен гръб,не работи и не учи,а е на 25 г.Аз,ако нямам нужда никога няма да прибегна до тяхната помощ,само и само да сме равни със сестра ми.Не сме равни и не искам да сме равни.И не знам брат ти как може да има някакво самочувствие,като има семейство,а още е зависим от родителите си.Аз лично няма да се чувствам добре.
 В никакъв случай не мисля,че си втора ръка.Със сигурност си тяхната гордост   

Това, което главно напоследък започна да ме възмущава е, че просто има едни родители и други родители. Едни като на моята половинка, които не се интересуват кое от децата им колко деца има и  с колко пари разполага, при възможност каквото дадат на единия, точно толкова дават и на другия, за да няма деление и различно отношение. При него също сестра му е  по добре материално и има дете, но това неговите родители не ги интересува - дадат ли на нея  нещо, отделят също толкова и за него. Това давам като пример. На мен например ми се случи за първи път от както съм завършила училище, преди 2-3 месеца, тъй като моята счетоводителка ме пропусна в аванса за месеца, а ми трябваше по-сериозна сума пари. В случая не ми достигаха 200 лева. Не става въпрос за хиляди, каквито отиват по брат ми, а за 200 лева, които им поисках "назаем", а не като подарък и реакцията беше след мълчане, мънкане, пъшкане и други такива от тяхна страна, накрая казаха, че ще ми ги дадат назаем, но аз бях като ударена с мокър парцал от реакцията им, и просто казах, че ще се оправя някак сама. Ставаше въпрос за едни 200 лева и това ме шокира, провокира ведно с мнението на приятелките ми, че просто за тях съществува брат ми като човек, който трябва да бъде обсипван с грижи, помощ, пари и т.н., а аз като човек, който трябва да ги обгрижва, да се интересува от тях, да им помага като имат нужда и  така. Заболя ме тогава и сега също от време на време, като ми се напомня от приятелките и половинката. Аз също като брат ми не съм милионерка, обикновен средностатистически българин съм, но винаги си изчислявам разходите според приходите, тегля заеми, когато имам нужда, не може да се каже, че няма за какво да ми се помогне, все пак и аз ще имам дете някой ден и по-големи заеми по всяка вероятност, но тях като че ли това не ги интересува. Аз съществувам като даденост, а той е детето на мама  и тате. А и по шокиращото е, че родителите ми не са пенсионери, работещи хора са на около 50 години, все пак що годе съвременни хора, не баби и дядовци по на 70 години със закостеняло мислене.

Абсолютно! И нашите родители са с такова мислене. Сестра ми е с пет години по-малка от мене, но определено е "мамина рожба" откакто се е родила. Мен ме пратиха в глуха линия. А само като се сетя, че и предстои и абитуриенстски бал...  Аз когато бях абитуриент - всяко чудо за три дни. А пък при нея започват подготовките още отсега. И не само това. В много други отношения съм бил на заден план... 

Много съжалявам,че случая при теб е такъв.Лично аз винаги съм била на принципа:"Каквото повикало,такова се обадило".Сети се,дали щеше да ме интересува как са...Според мен,трябва лекичко да се отдръпнеш,поне така могат да усетят липсата ти и да не те приемат за даденост и като нещо сигурно за старините.Аз лично,бих ги накарала по-остро да усетят липсата ми,но не те съветвам да направиш така,естествено.Сама трябва да прецениш,как точно да постъпиш,но нещата не трябва да остават в сегашното положение,защото цял живот ще си използвана.
 И за твое успокоение има и по-кофти ситуации.На моя приятелка,родителите и само се чудят как да и измъкнат пари.И то по много подли начини..Никога не и се обаждат по друг повод...

Аз имам две сестри и дори да са помагали на някоя сестра повече, значи тя е имала нужда повече от помощ. Щом някой се справя достатъчно добре сам, защо да не се помогне повече на другия?
На мен не ми пречат тези неща

Ти май не чете...

Благодаря  на Mi6ani и на другите за отговорите. Моите приятелки и приятеля ми ми препоръчаха същото - отдръпване от родителското тяло . За съжаление се оправдава съседната на тази тема, а именно "Игнорираме ли тези, които ни обожават и обожаваме ли тези, които ни игнорират". С пълна сила освен за хората, с които сме, за мен специално, това важи и за родителите ми. Колкото повече се интересувам от тях, уважавам, пазя, обгръщам с внимание, помагам, купувам подаръци, толкова по-малко ме бръснат за съществуваща, а брат ми, който изобщо не се сеща за тях, освен при честата му нужда от  помощ -  гледане на децата, пари и т.н., толкова повече  му помагат. Какво друго му остава на човек, освен да мине на този принцип. Явно сами сме си виновни по-големите "чаавета" 

Ахам, правилно На кое  бебе  му предлагат мляко  на секундата - на това, което  плаче или на това, което не плаче
Ревни и  ти  за помощ и им гледай  сеира
Що се отнася  до мен и  сестра ми- нито гледам в канчето й, нито тя  в моето. Колкото  и  да й помага майка ми, макар че нямам представа  дали  го прави,  помага й със свои средства, не  с  мои. Аз на чуждите  пари сметка   не мога да държа.
За  мен  майчинското  й отношение  не се изчерпва с това, което  ще извади  от джоба си. А и  в интерес на истината, когато  ми се е случвало  да  прибегна  до помощта й, това винаги е ставало  след изрично настояване  от  моя страна, че искам заем, а не безвъзмездна сума. Един такъв  заем, за да го върна, преди три години     работех  по 18 часа дневно в продължение на 6 месеца- през деня  на една работа /основната/, а всяка  нощ- като  барманка  в един нощен клуб. Заплатата от клуба  не я пипвах, директно  я заделях  за заема.С майка ми даже  се скарахме тогава, но аз  пари даром  се срамувам да взема.
Ако пък сестра  ми беше в нужда, а аз -не, не бих  се  сърдила  колкото  и  да й помага майка ми. Обичам сестра  си  достатъчно силно, та да й пресмятам залците и стотинките, които  брои за тях. Обичам и майка си достатъчно силно, та да я поставям  в положението на престъпник, който  да се крие, като дава  на  детето си.
Пари  се  печелят и губят, а сестра ми и майка ми са единствени.
Авторке, радвай се, че си силна и можеща, но не  забравяй, че утре   може брат ти  да стъпи на краката  си, а ти  да изпаднеш във финансов  колапс. И  ако тогава  твоите  родители  ти  помагат, няма да ти е драго  брат  ти  да  дудне и  да се сърди.
Ей, това парите  са ебати  бодливия таралеж  в гащите. Чунким с  пачките и  с имотите  ще   ходим на оня свят.С пари, без пари, все едно ни чака. Така че не виждам причина  да вгорчаваме общуването с най- близките си  заради    хартийки.

[/quote]
Ти май не чете...
[/quote]

О прав си- става дума за брат
Те мъжете по принцип се справят по-трудно и все трябва някой да им помага

Аз съм на принципа- ако не си поискаш-няма да ти дадат. Може би просто авторката винаги се опитва да се справя сама и родителите й я оставят. Тя в случая е по-силната и самостоятелна. Според мен е естествено едното дете да се обича и толерира повече от другото, но родителите трябва да се стараят това да не се усеща от децата.

Сиси, на мен също би ми станало болно от такова отношение... значи на единия може да се помага безвъзмездно, а при другия с пуфтене и нежелание.
Здраве да има. 
Аз също бих се одръпнала, не казвам да се правят фасони и цупни, като при малките деца, но определено бих си наложила да реагирам по подобен начин, когато те ми поискат някаква помощ. Може пък да им присветне, така де, на теб ти се е наложило веднъж, а не ежемесечно, всеки има трудни моменти...
И не, не става дума да гледаме на кой колко се дава, просто прави впечатление, когато единия е нон стоп обгрижван, а при другия се мусим и сумтим.Сигурна съм, че така ще си организираш нещата и ще им върнеш тези пари 

Интересна тема...долу-горе историqта ми е сащата като на авторката...но аз сам малкото дете,брат ми е по-голqм с 3 г и никога не се е справqл сам...при нас обаче има и друго,в рода от страна на маика ми внучетата са само момичета,единствено брат ми е момче,а баба ми и дqдо ми са загубили момченце преди много години....не знам за мен това е много тежко,при нас се усещаше още от детска ваздраст...не става дума за пари,работила сам ,изкарвала сам си,става дума за отношение,за обич,приварзаност...тажно е...може би те го правqт несазнателно,но просто едно дете усеща.сега като големи вече,пак е така...примерно вращам се много рqдко в родниq си град.винаги,ама винаги когато отида при баба и дqдо,след добре дошла,следва"как е батко ти"....които преди 3 дни е бил там....винаги когато тои се враща , му купуват или готвqт неща ,които обича,а аз..."ами не сам купила защото,не знам какво обичаш".супер....апартамент купиха в друг град,е и двамата живэхме в даден период там,ама никои не ме е питал нищо.брат ми избира мебелите,е не им го искам...нищо не искам да си живэ там,аз искам просто да бада щастлива....а и колко неща са му купували наще още от едно време ,сега тенденциqта продалжава....има и още хилqди примери...но за мен ,правилното отношение кам децата е каквото за едното ,такова и за другото...моqт годеник има близнак...каквото дават на единиq,такова и на другиq....замислих се наскоро по повод това,аз като загубих момченце,ако следващото ми дете /даи Боже/ е момиченце,ще го обичам по-малко ли......естествено че не....но както е казал А.Константинов "разни хора,разни идеали"...

сажалqвам за бг език,но пиша през програма

И при мен горе долу нещата са така. Цялата помощ /във всякакъв вид/ отива при и за брат ми, който е по-малък. На 34 години, не семеен. Към мен и моите деца - интереса е нулев. Дори не знаят точно в кой клас са децата ми.
Обаче скара ли се брат ми с тях, разсърдили се и започват да ми се жалват, как не били подсигурени за старини и че нямало кой да ги гледа.
И аз винаги съм се оправяла сама. С всичко. И те просто са си свикнали, че аз нямам нужда от помощ и дори не си и мислят, че понякога и при мен има трудни моменти.

Лелеее... болната ми тема

Аз като дете отраснало в семейство, в което няма "по-тъмно зелени" (според един виц), супер трудно живея със семейството на мъжа ми 

Мъжа ми е малкия син, който е оправен, всичко му се отдава, лесно контактува с хората и винаги влиза под кожата на хората... ббрат му е този, който се движи по течението и рано рано се е омъжил и всички (включае и ние) бяхме длъжни да им гледаме детето  Както самите му родители все казват "Остави го сега, той толкова си може".

Та понеже "той толкова си може" всичката помощ (не визирам финансова, но и такава има) е конентрирана към него. Например мъжа ми винаги сам си е оправял колата, веднъж никой не му е помогнал (само аз), а ако брат му има проблем баща им е все до г..а му... И не само за това... Странното е, че когато родителите им (сега вече само баща му) са в нужда, помощ се иска от мъжа ми, а не от брат му...

Сега и децата ни така са разделени... дядото редовно гледа двете внучки от брат му, но когато веднъж го помолихме да му оставя децата посред зимата, за да отида на доктор и да не ги влача по поликлиниката ми беше заявено, че не може да се занимава с това и си има работа...

Освен всичко брат му, ако има конфликт с мъжа ми отива и казва на баща си, че Сашо бил направил това и онова  И баща му идва да му се скара  без дори да изслуша мъжа ми, а понякога мъжа ми дори не знае за какво му се карат  Абе детската градина, с 2 думи казано...

Страдащия обаче е мъжа ми... Нееднократно се е чудил как може родителите ни (моите и на брат ми) да не се месят в отношенията ни, да не ни делят. Да, помагат на този, който е по в нужда в момента, но никога и за нищо не са ни делили.