Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 юли 2011, 12:15 ч.

Как да се каже истината?

  • 21 518
  • 156
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 156
Аз се намисам във Вашия форум и много се надявам да получа съвети, които да дам на сестра ми да прочете.
Преди две години сестра ми и зет ми станаха приемни родители на малка тригодишна принцеса. В началото тя не можеше да говори, но предполагам разбираше всичко. Със сигурност паметта й е много усложлива, защото съм забелязала, че помни доста неща за тези две години. Сега вече е на 5 и е доста разговорлива и любопитна. Ходят на психолог доколкото знам при социалните - дано не объркам нещо, но не това е най-важното в темата де.
Понеже с нея още не е воден разговор за това от къде е, псилихожката е поставила на сестра ми задача / до вторник/ да реши как да й бъде казана истината на малката. Та сега тя се чуди, кой е най-удачния вариант. Та за да е малко по-ясно - детето не е осиновено все още. Доколкото знам такава процедура тепърва предстои, но все още не са отнети родителските права на биологичната майка. Т.е. тя е с различни презиме и фамилия от брат си, който се роди миналата година. Тази година и аз родих, та тя със сигурност вече свързва раждането с връзката дете-майка.
За да не стане много дълго спирам до тук, но съм готова да отговоря на всякакви въпроси и да изчета всичи идеи.
Благодаря Ви предварително.

# 1
  • Мнения: 143
И аз това се чудя . На същата възраст е дъщеря ми .  Мислех си да я заведа в дома от който я осиновихме на посещение , пък после по пътя от Враца до София да се обясняваме и говорим. Много е трудно да го отпочнеш това. Виждам , че няколко мами вече гледат темата , ако те споделят своя опит може и нещо по - подходящо да се предложи.  Моя вариант / които съм измислила с посещението на дома не ми изглежда най-добрия /  , та го отлагам с всяка седмица за следващата.

# 2
  • Мнения: 3 156
Нелла, те миналата година за рождения й ден ходиха в дома да видят децата. Познала е двете мед. сестри, но пък като я попитала сестра ми дали е била там е отрекла. Но пък после като са си тръгвали направила заключението, че децата все още спят на затворени врати /тя не обича да спи на затворена врата и винаги проверява дали майка й ще я чуе ако викне/.
Веднъж минали покрай някакъв дом за деца. Попитала каква е тази сграда и сестра ми й обяснила, след което тя попитала - нали за мен няма легло там. Т.е. според мен тя знае много повече отколкото ние предполагаме, но трябва да се стигне и до разговор очи в очи.

# 3
  • Мнения: 1 325
Деската, само не разбрах госпожицата ще я осиновяват сестра ти и зет ти ли? Да знам какво точно трябва да обясняват на малката.

Моята душегубка е на 4 год и почти 9 месеца. Тази година е водих в дома, казала съм й отдавна. Даже си говорим за подробности от типа: "Мамо, как се казваше чуждата жена дето ме е родила, че й забравих името?".
За после не знам, но до сега съм късметлийка. Имам дете с изключително здрава психика. Разговорите на темата не я тревожат. Сега съм на етап да мисля как да кажа за произхода. Оня ден си говорихме нещо за Софи Маринова и тя знае, че Софито е циганка. Гледам да и създам разбирането, че хората се оценят по това което са, а не по произхода си. Тя няма негативни нагласи спрямо циганите, но темата е деликатна. Обаче като си знам детето, ще намеря начит и за това.

# 4
  • Мнения: 3 156
sislie, правата на майката още не са отнети. В момента върви процедура и след като прикючи всичко ще я осиновят със сигурност.

Вие откога сте заедно с твоето детенце? Казваш, че е със здрава психика, браво на нея. Да ти е жива и здрава и все така силна.

# 5
  • Мнения: 1 325
Т.е. те ще осиновят детето, така да разбирам. Ами най-добре е да започнат според мен да обясняват на малката, че те са истинското й семейство и истинските й родители, при все че друга "чужда жена", както казва моята госпожица я е родила. И че не е въпрос от чий корем си излязъл, а в чие сърце си бил (това тук го научих от мамите, свържи ми перфектна работа). Сърцето е най-важния орган на човека и най-важното е за кого имаш място там, а не кой е излязъл от корема ти. И че ронякога става така - едни жени раджат децата на други майки. Аз това съм го обяснила много спокойно, ей тъй както й казвам "Иди си измий ръцете" и то доста отдавна. Тя е на ясно за възрастта си. В домчето нищо не помнеше, защото го е напуснара на 1 год. и 9 месеца. Аз и разказвах там на място за това къде сме се разхождали из двора, за колибката с две кученца, която имаше там (тя от там още е луда по животните и все висеше пред колибката), разказвах й как са минали срещите. Там ни вкараха в една група, не нейната, с деца с увреждания, като предварително ме питаха дали ще се стресира. Не се стресира изобщо, аз си знам детето, просто беше изключително ангажирана в това да пита и разпитва, кога ще ги излекуват децата, лекуват ли ги, как и т.н. Още малко и сметка щеше да им държи на лелките...Ма тя си е такава. Винаги има мнетие и отношение (като майка си).

Сега в началото на автуст правим 3 години заедно. Винаги си честваме датат с нещо.
За мен най-важното е родителя да е уверен и спокоен когато води тези разговори. Така и детето приема нещата спокойно. И да ги води периодично, ей така лекичко, между другото. Това дава добър резултат.
Е, какво ще става в пуберитета не знам, още е рано да се каже.

# 6
  • Мнения: 3 156
Много ти благодаря. Дори сега ще дам на сестра ми да прочете това, но ако има и други идеи са добре дошли.
Единствено може би ще срещне трудност с раждането, че както писах сестра ми миналата година роди, аз родих тази година и тя е много добре запозната с всичко около появата на децата. Да не изникне въпрос защо брат й е роден от майка им, а тя не?

# 7
  • Мнения: 1 325
Ми защото едното дете на сестра ти е от нейния корем , а другото от друг. Така става понякога - имаш две деца, едно си родил, другото - не. Аз се оправдавам с дядо боже в такива случай, така е преценил дядо боже, така е станало. Ние щото сме кръстени и сме много впечатлени от нашия дядо поп и нашата църква.

# 8
  • Мнения: 3 156
Ми защото едното дете на сестра ти е от нейния корем , а другото от друг. Така става понякога - имаш две деца, едно си родил, другото - не. Аз се оправдавам с дядо боже в такива случай, така е преценил дядо боже, така е станало. Ние щото сме кръстени и сме много впечатлени от нашия дядо поп и нашата църква.

Ей да бе, дядо Боже може да свърши работя. Тя сесра ми й е говорила за него, но не е кръстена още, след като я осиновят ще ги кръстят двамата с брат й доколкото знам.

# 9
  • София
  • Мнения: 775
Аз наистина не разбирам каква истина трябва да се съобщава на детето - то истината я знае, вероятно има откъслечни но ясни спомени от живота си преди приемното си семейство. Ако умишлено не е лъгана, когато е завала въпроси и така да е заместила с фантазии реалните си спомени, няма какво толкова да и се съобщава, а по-скоро да и се припомня. Като например семейството освен рожденния и ден празнува и деня в който е дошла за първи път у дома им. Има албумче със снимки, който включва и снимки от дома в който е израсла или снимки от първите срещи на семейството с детето. Мисля че всеки който разглежда албум с детето си коментира коя снимка кога е направена, откъде е... Да и се разказват истории от първата среща, първите и дни и месеци в приемното семейство, да и се отговаря на въпроси за миналото и, дотолкова доколкото е известно то за приемните и родители...
Коментира се с детето защо ги посещава социален работник и каква е връзката му с него и семейството.

Те въпросите за раждането и откъде идват бебетата започват да интересуват децата преди петата им година, така че дори да не са обсъждани в къщи, вероятно са обсъждани в детската градина. Просто трябва да поговорят за това, че тя има две майки - рожденна и тази която се грижи за нея. Не че тя не го знае, но сигурно страда за това, че тя не е родена от приемната си майка.

# 10
  • Мнения: 3 156
Линд, те със сестра ми на тази тема никога не са говорили. Психоложката й е дала задача до вторник да си помисли, как да подведе разговор, в който открито да говорят за това, че тя е от дом и че друга жена я е родила.
Малката до сега единствено е проявявала интерес към трите си имена и трите имена на брат си - предполагам за да направи разликата. Никога не разпитвала нищо. Определено не е лъгана, но и не е питала нищо. Тя дори и да си я знае истината, все някога с майка си трябва да си поговорят за нея очи в очи.
Въпросите за раждането по принцип не са интересни, защото е наясно с това. Може би ще е по-интересно, че тя и брат й имат една и съща майка, но пък са родени от различни жени - брат й от сестра ми, а тя от друга, която не познаваме.

# 11
  • София
  • Мнения: 775
Линд, те със сестра ми на тази тема никога не са говорили. Психоложката й е дала задача до вторник да си помисли, как да подведе разговор, в който открито да говорят за това, че тя е от дом и че друга жена я е родила.

Странно е че не са говорили досега. Сигурно детето се страхува от темата. А и изказването му "нали тям няма легло за мен?" подсказва този страх. Не знам психожката защо дреме и вместо да подсже на сестра ти как да въведе темата, така че детето да се почувства свободно да пита, тя възлага задачи.
Сестра ти най-добре познава детето и ще намери начин деликатно и без страх да въведе темата.
Един допълнителен разговор с малката на тема перспектива - че ще остане със семейството което обича, че няма да се разделят и няма да се връща в дома ще намали значително страховете с които очевидно живее.

Успех!

# 12
  • Мнения: 3 156
Ами възможно е да изпитва страх. Тази година ще тръгва на занималня. Госпожата им ги викаше една седмица да ходят, да се опознаят. Първия ден беше голямо разпитване да не я забравим, да я чакаме и т.н. Ние отидохме със сестра ми и и мъжа ми я чакахме в двора на училището, че да е спокойна.

# 13
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
deskatta, аз адекватен съвет не мога да дам, защото и на мен ми предстои този разговор. Просто чакам моят съпруг да се върне от път след няколко месеца и тогава смятам да поговорим с детето ни. Между другото, аз от доста време по някакъв начин се опитвам да го подготвя за това. Алекс сега е на 4 и половина и сме заедно от неговата двегодишнина. Гледаме често едно предаване за бездомни животни и как хората им помагат. Аз му обяснявам някой неща, а той се радва от сърце, че еди кое си кученце сега си имало майка и татко и вече било много щастливо. Разглеждаме албум със снимки които правих, докато той беше още в дома и си говорим, как сме си играли заедно там, как съм го хранела и т.н. Не знам доколко е подходящо всичко това, но мисля че това са малките стъпка за нас, към онзи разговор. И аз мисля, че той има някакви спомени от онези времена, защото понякога ми казва неща, които ме учудват. Например помни вторият си рожден ден, който беше точно две седмици след като го осинових. Като кажа помни имам предвид, че помни как е духал свещички и кой е бил в нас. Каза ми:"Аз като дошъл тук, имал ден ден и имал торта и имал гости...и те стояли еди къде си..." Все неща, които бяха точно така.  Постоянно го гушкам и му казвам, че е моето момченце и го обичам много и се радвам, че точно той е моето дете. Ето това правя сега и мисля, че постепенно ще стигнем и до другата част от този разговор, но искам преди това съм "положила" някаква основа, ако мога така да кажа. Мисля, че най-важното е детето да се чувства обичано и да знае това и тогава нещата ще се наредят постепенно. Няма да е лесно нито за детето, нито за родителите, но трябва да се направи и по-добре да е по-рано. Както е казала  Lindt относно въпросите на децата, ако те имат някакви спомени, то ние ги припомняме. Пожелавам успех на сестра ти и малкото човече и нека всичко се нареди по-скоро за тях! Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 775
Сега виждам, че съм повторила доста от нещата написани от Сисли. Сисли   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт