Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 юли 2011, 11:38 ч.

Обърканите чувства на майчинството

  • 4 352
  • 69
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
Пускам темата, да разбера дали аз съм нестандартен случай, или е нормално това.
Усещате ли, мили майки, които стоите вкъщи по майчинство, от време на време някаква празнина ? Че всичко е наред обективно, но ви липсва онзи, другият начин на живот, със свободата ?
Детето ни е желано и си го гледаме с любов, но понякога усещам присвиване в стомаха и разяждащ глад за....да се наспя колкото искам, да съм навън колкото искам, да работя, да пътешествам....И се сдухвам, и се депресирам, което понякога ми отнема от енергията за общуване с детето.

# 1
  • Down there
  • Мнения: 2 460
О, разбира се. Има и още една тема тук- погледни и там, не се различават мненията много Peace

# 2
  • Мнения: 4 966
Имах такива моменти, но бързо осъзнах каква свобода ми даваше майчинството във всяко едно отношение - децата не са пречка за пълноценен живот, с изключение на първите им няколко месеца.
А и с израстването им свободата става дори твърде много. Сега има и свободата, и работата, и наспиването, и пътешествията. И копнея за ново майчинство, за да съм още по-свободна. Въпрос на нагласа.
Лошото е, че често с първото майчинство не се осъзнава и тежи, а после съжаляваш, че не си се наслаждавал на всеки миг. Peace

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
Може би защото ми е много важно да кърмя и съм го поставила приоритет, затова и не го оставям да го гледат бабите за повече от няколко часа (твърде висока цена платих, на косъм да се отбие бебето поради сляпо следване на лекарски препоръки, с хиляда зора го върнах към гърдата благодарение на форума и на консултанти по кърмене, затова оценям първостепенно кърменето).
Ако не кърмех, можех да го оставя за 2-3 дни да го гледат и да отидем с таткото като бели хора някъде...

И по темата имам предвид следното. Например искам да правя нещо, а бабата/детегледачката и т.н. ми каже "ще го взема за 4 часа, ти чети/спи/излез". Да, но тогава пак съм в рамките на ограничението, сега тези 4 часа трябва да...еди-какво си. Знам, че майчинството е предимно и най-вече себераздаване и отговорност. Обаче пустото присвиване в стомаха  Sick

azaf, кажи повече за тази свобода, която явно не съм осъзнала, че я има. Ти си споделяла, че сами гледате децата си, как я намираш тогава свободата ?

# 4
  • При най-страхотния мъж...
  • Мнения: 9 187
Ако правилно разбрах,тази свобода,за която мечтаеш,да няма ограничението на времето,..."....трябва да свърша това за 2 часа"   или "за три часа трябва да се пошляя или да се видя с приятелките на кафе", едва ли ще я има вече.
Дори когато порасне детето достатъчно,че да можеш например да го оставиш цял месец при баба през лятото,а ти да си без ангажименти,тогава пък ще те човърка как е малкото ....дали се оправят с баба си, дали е щастливо.....
С една дума,свободата преди децата никога не е същата с тази след това.
Но това не е лошо....
А не виждам защо не ходите тримата  "като бели хора някъде"....и за два дни да е ,пак излизаш от обичайната домашна среда.
Пък и в края на краищата бебето е бебе само няколко месеца.....

# 5
  • Мнения: 2 429
Първата година ми беше готино, макар че съвсем сами си го гледахме бебето. Просто така се случи, че ми беше писнало от свобода и ходене насам натам с приятели и разходките с бебето и приказките за памперси ни най малко не ме уморяваха, това беше нещо напълно ново за мен и интересно. Обаче след като проходи мечтата за свободата ме обхвана с пълна сила.   Mr. Green  Минаха години докато можех да си вземам почивки лично за себе си, защото малкия се оказа с проблеми, които налагаха огромна част от точно моето присъствие до него, да не кажа постоянно.
Сега вече мога да си вземем глътки лична свобода и то все по големи, но пълното усещане за същата от времето преди да имам някой, който е моя грижа не мисля, че ще се върне докато не стане напълно самостоятелна личност , а и не би трябвало ( според моите разбирания за майка ).

# 6
  • Мнения: 4 966
... azaf, кажи повече за тази свобода, която явно не съм осъзнала, че я има. Ти си споделяла, че сами гледате децата си, как я намираш тогава свободата ?

Има я, разбира се. Стига да се абстрахираш от факта, че трябва да стоиш плътно у дома. Та тогава разполагаш с цялото време на света, без да броиш преобличането и храненето на бебето. Малките деца спят много, хранят се бързо, преобличането бързо става рутина. Не ми е тежало. Спокойно можеш /особено сега в топлото време/ да сложиш в една чанта памперси и с количката да обикаляш - кафенета, паркове, срещи с приятелки, които не работят. Вкъщи свикни да си почиваш - бебето спи, ти лягай с книжка или с филмче. Децата са приспособими - могат и да пътуват, и на чуждо място свикват по-бързо, че дори това ги изморява и после спят повече. И по почивки сме водили нашите, и по заведения. И сега ги водим. Нямат проблем с пътуването. Да, трябва да са повече с теб, но не и постоянно. Ние се редувахме с баща им в гледането, за да може всеки да излезе с компания. И досега си имаме определени дни за купонясване - той е в четвъртък, а аз в петък. Другите дни - както дойде. Аз не съм и кърмила, та може това да ми е давало и по-голямо усещане за свобода, защото не ми е било проблем да разбъркам 2 шишета с АМ и да ги нахраня едновременно, без дори да ги вадя от количката.
Колкото по-големи стават, толкова по-лесно ми става, защото и те така са свикнали. Излизаме някъде, те си играят /предимството е, че децата ми са 2 и винаги имат компания и занимавка/. Отиваме на почивка и им вземаме отделна стая в хотела, а ние си се гушкаме насаме. И т.н.
От тази година почнахме вече да ги оставяме и на бабите, защото са достатъчно големи и самостоятелни, че да не ги мисля. Така пък започнахме да пътуваме заедно в чужбина - вече обиколихме няколко държави. Преди това пътувах или само аз, или заедно за по някой бърз уикенд, но с 300 притеснения /1-2 пъти в годината само, а сега всеки месец/. В страната винаги сме ги водили навсякъде без проблем, но не виждам смисъл все още да ходят навън.
Иначе, с приятелки се виждам почти всеки ден - за 2-3 ч. е достатъчно, когато срещите са чести, а 2-3 ч. на децата с баща им е перфектно изкарано време.
Като бебета и за по 2-3 ч. 2-3 пъти в седмицата сме ги оставяли на бавачка, за да отидем на кино или на вечеря с приятели.
Просто далеч по-трудно човек се откъсва от работа, ако тя е отговорна и ненормирана, отколкото от едно бебе. То спокойно може да спи в количката, а майката да си говори с приятелка, ако срещата е планирана добре като час, в който то обикновено спи. И ако майката не е твърде "вторачена" в бебето и не подскача при всяко негово движение.
Пък и бебешкият период минава много бързо - после децата тръгват на ясла, градина, разни образователни курсове. И тогава нещата съвсем си идват на мястото.
Сега ми се седи вкъщи с бебе, защото знам как наистина да се насладя на това стоене - книжки, спане, даже и ще домакинствам, а срещите с приятели и купоните не мисля да ги спирам. Нито да си стоя само с детето. Peace
Имам една много любима братовчедка, която успешно отглежда 2 деца и мечтае за още, като само тя и мъжът й си гледат децата. Но не ги спира дори и с новородено да са - те пътуват, излизат, събират се с приятели, живеят с месеци в различни градове, водт няколкоседмично бебе на почивка и т.н. Дори и от мен е по-смела, за което и се радвам много. За самите деца е добре така, защото стават по-социални /поне това е моето убеждение/. Просто децата са с тях и толкова. И въпросът е да не приемаш това за пречка - надали правиш при забавленията си неща, които не са подходящи за очите на детето ти. Wink

# 7
  • София
  • Мнения: 2 166
Минала съм и аз през това - нормално е....
Не е трагедия - просто временна ситуация, в която си малко по-ограничен.
Много е важно да се знае, че тези усещания са нормални и не граничат с психози и патологии на състоянието. Не трябва да се изпитва вина към детето за тези чувства.....Те отминават, както отминава главоболието...Нито е срамно, нито е ненормално, нито е уникално явление....
Спокойно...Напълно е възможно да обожаваш детето си и от времена време, а може и по-често, да изпитваш носталгия по свободата.....

# 8
  • София
  • Мнения: 10 304
Светле, най-трудно е докато бебето е основно на кърма. Не знам колко е голямо твоето, но в един момент започва захранване и глътките въздух стават все по-големи.
Много, ама много добре те разбирам! Хем ми е второ дете, хем направо се побърках като се роди - уж знам какво е и съм подготвена, а изведнъж  Shocked Много драматично преживях липсата на свобода първите месеци.
На всичкото отгоре, бебето просто отказваше да пие кърма от биберон, ама категорично. И досега не мога да я накарам да захапе биберон, вода и чай пие от чашка обикновена. Като така тотално отпадаше варианта да я оставям за повече време (максимум 2 часа). Плюс липсата на баби, тоест баща й само я гледа освен мен, значи може само през уикенда. Плюс това, че беше зимно бебе-октомврийче и в един момент просто излизането с нея за повече време стана невъзможно. Ужас просто.
Оцелях психически единствено благодарение на баща й, който в събота я поемаше и аз излизах с големия ми син. Случвало се е да я храни по един час с лъжичка с кърма или да я мъчи с биберона, но не ми се е обаждал, когато се прибера - тогава, те се оправят както могат.
Всъщност това е и причината да започна да захранвам по-рано от 6-я месец, просто психически не издържах на оковите на кърменето. В момента, в който обедното хранене стана пюре, направо ми поникнаха крила - кърмя в събота сутрин, излизаме с баткото и се прибираме когато си решим  Party
Освен това като се затопли времето, нещата станаха още по-лесни. В студа просто няма как да си навън с бебето по цял ден. През лятото нищо не те спира (мен ме спира само мързела  Laughing). Също така през зимата не можеш да седнеш с бебето с приятелка в заведение, докато през лятото никакъв проблем - вчера ме стегна шапката докато я разхождах из квартала и звъннах на една приятелка да се видим на кафенце и след това ми беше олекнало.

Голям чаршаф опънах, но искам само да ти кажа - спокойно! Тежки са първите месеци на кърмачето, но минават и то полека се превръща в едно голямо сладко бебе, което пълзи, пее и се смее и е асболютно удоволствие да се въртиш около него  Heart Eyes В момента дори не изпитвам нужда да забягвам - ето сутринта ги оставих баща и дъщеря и излязох и няма и два часа и се прибрах, не ми се стоеше далече от тях (а преди не беше така, стоеше ми се много далече  Mr. Green)

# 9
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Явно най-сигурният закон в природата е този, че всеки иска това, което на момента му липсва. Аз имам всичко изброено, свобода, работа, пътувания, е не чак толкова колкото ми се иска, все пак, защото пътешествията са въпрос и на пари, но бих заменила всичко изброено за едно кърмаче. Жалко, че не бих могла да го кърмя, иначе със Светла можеше да правим трампа  Wink

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
Явно най-сигурният закон в природата е този, че всеки иска това, което на момента му липсва.

Явно е така. Защото не мога да кажа, че преди да имам дете не съм ходила насам-натам и не съм имала свобода. В един момент осъзнах потребността от по-спокоен живот и деца, от точно тази промяна. Сега пък другото ме човърка Wink Пък и наживяването...има ли изобщо наживяване Mr. Green

# 11
  • В страната на мечтите
  • Мнения: 445
А да не си в следродилна депресия? Аз се чувствах точно като Азаф, бебето ми даваше по-голяма свобода, в сравнение с последната ми работа, обаче като стана на 4-5 месеца изпаднах в една депресия, мислех само за смъртта, че сигурно ще ми се случи сигурно нещо ужасно и няма да има кой да я гледа после. Повечето излизане е лечението, сега е супер време за разходки, моята спеше по 2-3 часа в количката, когато нямах компания изчетох сума си книжки. А като пораснат още малко стават страшно интересни, нямаш време да мислиш глупости.

# 12
  • София
  • Мнения: 10 304
А, да, книжки! Докато кърмех, четях непрекъснато. Така си бях приспособила възглавничката за кърмене, че точно попираше едно бебе и една книга  Laughing Страхотно беше, изчетох сума ти чикети, климки, любовни романи, от лека по-лека литература.
Сега ми липсва това.

# 13
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Ами да, аз дори си го спомням, че това беше желана промяна и осъзнато приемане на нещата, които то води след себе си. Но винаги когато първоначалната еуфория се измести от по-рутинно ежедневие, човек поглежда с носталгия на предишния начин на живот или евентуалното си по-различно настояще сега, което щеще да има. А когато имаш уж свободата си мислиш, колко по-пълен примерно щеще да е животът ми ако имаше едно малко човече.
Наживяване няма, светът и животът са динамични, винаги има още какво да се види, какво да се постигне и изживее, къде да се отиде и т.н., затова трябва да извличаме максимално всичко от тук и сега. Аз например от свободата си, защото утре като имам дългожеланото кърмаче ще я търся, тези, които са с кърмачета от тези мигове, защото утре като стане детето на възраст да тръгне по грдини и училища и една такава надпревара с времето и графици на работа, училище, мама ще си казва ех какво спокойствие беше като беше бебе  Grinning

# 14
  • Bon Temps, Louisiana
  • Мнения: 10 605
С първото дете- да. Изпитвах носталгия по нещо...и аз не мога да определя точно по какво. Хем, детето беше планирано, хем така желано...В средата на втората година майчинство усещах, че се задушавам. Усещах, че това ме проваля като майка, съпруга, приятел, дъщеря. Това ми усещане отмина от само себе си. Не направих нищо конкретно да го преодолея. В последствие, когато детето тръгна на ясла, аз на работа, съжалявах хиляди пъти, че нямам възможност за още ден у дома, че сама прекъснах лежерните дни на разходки, свобода...
С второ си дете- непланирано, огромна изненада за вас, се почувствах именно свободна. Така както бях, но не осъзнавах преди години по време на първото си майчинство. Сега не бих се съгласила с лека ръка да жертвам това си блажено чувство за да се върна на работа.

Майчинството тежи, когато има неоправдани очаквания, като например нещата да бъдат както преди раждането, бебето да спи блажено по цяло нощ, да гука и да се усмихва. Повечето бременни са склонни да виждат само в розово времето след появата на детето, къде от липса на опит, къде от спецификата на самия период.

А тези прословути социални контакти? Че когато сте по майчинство нямате ли ги? И стига с клиширани оправдания, че по градинките се говори само за пюрета и памперси. Говори се, ако си позволите да попаднете в такъв кръг. Те и доста от колегите ми в работата не са водили диалози с мен за новата книга, прочетена от тях, за гледната постановка или филм, а за глупизми. Не майчинството слага окови, а ние с хилядите ограничения, които си поставяме.
Така, пиша това, но осъзнавам, че за мнозина и парите са огромен фактор, и то с такова значение, че в всичко положително на стоенето у дома с бебето/малкото дете се губи.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт