Обърканите чувства на майчинството

Моята най обичаше да спи в количката на въздух по 2-3 часаи през това време бях пълен релакс. Кеф ми ще се видя с приятелка на другия край на града, кеф ми ще си чета книжка на някоя пейка в парка. Сега обаче няма.

Твоята да, но моята - не.

Именно
Наскоро приятели ни поканиха на вилата си в Бачково, да си поприказваме, всеки да сготви и занесе нещо на масата в двора, да хапнем и пийнем на въздух и така. "Ама ти вземи и бебето..."
И питам аз "Как предлагаш, да стои до късно с нас на двора, където става хладно вечер и излизат комари, или да го оставим в някоя стая почти без надзор ?" В крайна сметка оставихме го на бабата да го гледа, изкъпе и нахрани с АМ, ама не можахме като другите от компанията да останем с приспиване, както бяхме поканени Няма как, с деца вече забравяш за себе си до голяма степен.

svetla, а защо да не го оставите да си спи в стаята, колко надзор му трябва?

То е ясно, че няма как купоните да са абсолютно същите както преди детето, с тази мисъл можеш единствено да се примириш, няма какво да се направи. 

много ме тормозеше (и още ме тормози, в някакъв смисъл) тази липса на свобода... но в интерес на истината - вярно е, че колкото по-голямо става детето толкова по-сложни стават пътуванията и излизанията, когато няма на кого да го оставиш, разбира се!

точно вчера си говорихме с мъжа ми, че с дете на 1 година просто няма как да отидем някъде на екскурзия, да обклаяме цял ден по музеи и т.н. тя абсолютно няма да издържи на това темпо, а докато беше малко бебенце - ей, спеше си, кърмех си я и пътувахме без никакви проблеми! това, което не можехме да си позволим и още не можем всъщност е да излезем вечер, но пък гледаме да си се забавляваме заедно вкъщи - да пием бира, да гледаме филми и да не се отчайваме прекалено много (особено аз!)!

Защото като се усети, че е самичък, почва да плаче. Като е буден, търси контакт, и това ме радва, разбира се, така трябва да бъде.

Да ви кажа не изпитвам нужда точно от купони, гости, шумотевица. Но ей така, да си разполагам с времето, това ми липсва. Но не се оплаквам, явно е нормално, просто споделям да ми олекне.

Аз изпитвам същите чувства като авторката на темата и напълно я разбирам. Нашето дете също е желано и много обичано, ние със съпруга ми не сме хлапаци на по 18г (не искам да обидя никого ), които са безотговорни и просто им се живурка. Но така или иначе с носталгия си спомняме за времето когато разполагахме с времето си . Сега нямаме време дори за нас двамата , какво остава за хобита и приятели. Е гледаме поне 1 път месечно да се срешнем вечерта с приятели, аз ако успея да си открадна малко време докато детето спи след обед за хобито ми - гоблен, вечерта пък се зверя на нощна лампа за да чета и така. Много зависи и от детето - моето си е трудно за гледане . До година и половина спеше толкова леко, че не можех книга да разгърна и се събуждаше,ако го оставех сам пък - като се събудише и почваше един рев с часове. На вън другите деца спяха по количките, ние вечно в движение   иначе плачеше. Сега пък като попорасна пак все иска внимание, трудно се заиграва сам. Другите майки на площадките седят на пейка и си говорят, децата клекнали и си играяят, а аз вечно тичам след мойто  . Та може би поради тази причина, толкова ми липсват старите дни, но в никакъв случай не значи, че не си искам детето или то ми е в тежест - просто ми трябва малко релакс .

Това пък никога не ме е притеснявало. Взимали сме ги навсякъде с нас. Спяли са навън - в количката, с по-дебело одеалце и с мрежа против комари. И на вилата редовно сме ги оставяли да спят в къщата, а ние сме купонясвали с приятели в лятната кухня. Просто ги заграждахме с възглавници да не паднат и държахме включен телефон /вместо бебефон, че имаме безплатна връзка/.
Даже на по-голяма възраст стана по-трудно, че трябваше да ги гушваме, когато заспят и няма легло наоколо, докато с количката беше рай.
Наскоро /на морето/ заспаха на масата в едно заведение, но не съм се тръшнала. Оставихме ги да поспят и после ги събудихме за среднощна разходка.

Имам усещането, че най-много те притеснява да не нарушиш спокойствието на бебето си. Но на едно бебе му е комфортно навсякъде, когато знае, че мама и татко са наоколо. Пък и в количката на чист въздух нашите деца спяха най-сладко.
И сега дори на вилата излизат да спят на терасата и казват, че се наспиват най-хубаво /на земята, върху стар матрак и завити с по 2-3 одеяла.

Краси, това е много вярно  . Дори да решим някой уикенд да отидем някъде без тях, мен все ме чопли угризението, че ние се забавляваме, а те горките....Няма го онова безгрижие  , но...не бих сменила ситуацията за нищо на света.

Азаф, като чета се убеждавам, че децата ти са били ангелчета просто  С моите зверки беше приключение просто- не спяха, ревяха по цяла нощ, не обичаха в количка...луда работа, умножена по две. Та свободата на майката много зависи от детето 

Ооо, да. Наистина зависи от детето. Аз затова редовно се чудя защо ме питат колко ми е трудно с близнаци. Пък на мен ми е едно спокойно. Не съм ги усетила /преди малко моя близка приятелка ми се оплакваше от бебчето си, а аз не знаех какво да я посъветвам, че аз ревливи или неспящи бебета само съм чувала, че има /. Щом за още имаме сили.

О, безспорно зависи и от детето, но изграждането на навици го правят отчасти родителите. Примерно, ако от съвсем мъничко свикне да спи при разни шумове, безпроблемно става това, което е писала Азаф.


  Точно с това се налага да се примириш. На мен от тази зависимост понякога ме избива на ярост и отчаяние, но минава.

Ох, това най- го обичам.....Никога не сме ги оставяли на тишина, поне телевизор е работил нон стоп, не съм ги будила аз през 20- минути нощем, щото ми е било скучно, не съм ги боцкала да не щат да стоят в количката....и т.н. Бабите са ги гледали за по една нощ, когато се е налагало, така че и тях не мога да обвиня  Носим ги от малки навсякъде с нас, нищо че са зверки и не заслужават 

Азаф, пожелавам ти още едно толкова кротко бебче, като каките си 

Благодаря ти за пожеланието. Дай, Боже!

Ми точно с кърмаче е най - лесно да излезеш някъде, носиш един памперс и някакви дрънкалки за игра, количката и ей го на. Няма шишета, да се чудиш как да правиш мляко навън, вода топла, пък дали ако го направиш от вкъщи няма нещо да му стане на млякото от жегата.
Аз съм излизала по работа и магазините със слинга и бебето, + един памперс и мокри кърпи в дамската чанта. Няма количка, няма багажи. Като е гладно - сядам на пейка и кърмя. Като му се спи - нагласям слинга да спи и си се разхождам.
Сега е жега по обед, но сутрин рано и вечер след 5 ч. е страхотно за подобна разходка.
И излизането не ми беше проблем по принцип, на гости у приятели - с детето, на заведение - с детето, разбира се не дискотека, а заведение, което има маси навън, сравнително спокойно е, да може детето да спи в количката, а ние си пийваме биричка и се виждаме с приятели.
Все още детето не е оставало вечер у баба си или с гледачка. През времето когато не сме на работа - детето е с нас. Поне с единия от нас.
Ето тази вечер ще се видя с приятелка след работа, малкия ще е с баща си.
Като беше много малък почти не сме се разделяли - кърменето не позволяваше. Но ходех с него навсякъде и не ми пречеше особено. Освен, че добре си планувах нещата - къде ще сме когато му се доспи, когато огладнее и т.н.
По - трудно стана когато захраних - тогава мислех и обяд или закуска или следобедно ядене и трябваше да глася и тях, че да имаме, или да предвидя да купя готови неща и удобно място за хранене, да предвидя и къде ще поиграе - парк нещо или ако ходим у приятелка, дали ще има къде да поиграе.
Детето ще порасне и ще изчезне това усещане, че сте като едно цяло и нямаш лично пространство, все се съобразяваш с детето и т.н. Но засега според мен, вместо да се протовиш на положението, го приеми и му се радвай, така или иначе то е факт и колкото и да ти е неприятно, ако мислиш да кърмиш и занапред, детето ще е с теб навсякъде.
Ако пък толкоз не можеш да изтраеш - отбий го и минавайте на мляко  

Ясно  Повтарям съвета си - отбивай и се чувствай свободна