Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 авг. 2011, 16:56 ч.

Първите чувства и разсъждения

  • 3 708
  • 43
  •   1
Отговори
  • London (Sofia&Paris occasionally)
  • Мнения: 655
Бременна си, факт е.
Каква е първата мисъл, първото чувство?
Страхове? Радости?
Независимо дали детето е желано, планувано или просто случайно...
Как реагира бащата на бебето?
Какви са неговите разсъждения? Сходни ли са с твоите?


Сигурно се сещате от коя тема се породиха тези въпроси у мен. Интересно ми е да видя дали наистина щастие епървото което усещате.

Аз, да си кажа честно, усетих страх. Бях щастлива, но и уплашена дали всичко ще е на ред, дали бебето ще е здраво, дали ще съм добра майка, дали ще се справя психически и физически, дали бебето ще ме обича Crazy (не се смейте, но си го помислих при всяка бременност), как ще се промени животът ми, от какво ще се лиша, какво ще жертвам, дали няма да се превърна в една от онези майки тип Линет от Отчаяни съпруги, които си мислят, че всичко знаят и само те имат деца...
Мъжът ми може да е имал страхове, но никога не ги изказа, само отешаваше моите и показа твърдо, че е зад мен.

Мисля, че всеки един от тези страхове, колкото и налудничави да са някои, е нормално чувтсво.
Но надделяват ли те понякога и допринасят ли за решенията да нямаме деца или да правим аборти? Страховете ли са главната причина или наистина има майки, които никога не заобичват децата си? Ами бащи? И каква според вас е ролята на един баща в цялата тази ситуация? Важни ли са за вас техните чувства и страхове?

# 1
  • Down there
  • Мнения: 2 460
Бременна си, факт е.
Каква е първата мисъл, първото чувство?
Страхове? Радости?
Независимо дали детето е желано, планувано или просто случайно...

Е, как независимо Rolling Eyes. Това е супер важно. Едни са ти чувствата като видиш двете черти когато го искаш детето, съвсееееем други са когато то се появи в абсолютно неподходящ момент и обърква абсолютно всичките ти планове.

# 2
  • Мнения: 4 806
Между първото чувство и първата мисъл ...
има няколко часа разлика. Поне. Поне при
мен. При все огромно и носено желание за
дете няколко години.
Чувството бе за нещо ново. Страхове не
изпитвах благодарение на това, че не бях
още в бг мамма.
Друго не помня. Основно поради това, че
след раждането се появи още по-изненад-
ваща ме порция чувства, мисли, които из-
цяло захлупиха първите.

# 3
  • Мнения: 33 952
Планирахме го, мъжът ми беше инициаторът, аз се страхувах и цял живот съм се страхувала от бременност.
Прекалено бързо стана, от 1-вия път и нямаше време да свикна с мисълта.
Изпаднах в нещо като депресия, мразех всички, особено тези, които се радваха. Към детето е изпитвах никакви чувства, за мен то беше нещо далечно.
Не ми се пишат повече подробности, но тези 9 мсеца са най-ужасните в живота ми.

Не намирам връзка м/у това и обичта след това към детето. Поне при мен.

Искам още деца, но психически няма да издържа бременност и раждане. Т.е. да, при мен надделяват.

# 4
  • London (Sofia&Paris occasionally)
  • Мнения: 655
Бременна си, факт е.
Каква е първата мисъл, първото чувство?
Страхове? Радости?
Независимо дали детето е желано, планувано или просто случайно...

Е, как независимо Rolling Eyes. Това е супер важно. Едни са ти чувствата като видиш двете черти когато го искаш детето, съвсееееем други са когато то се появи в абсолютно неподходящ момент и обърква абсолютно всичките ти планове.

Искам да кажа, че може да става дума за всеки един от случаите в тази тема, а не само за желани деца.

# 5
  • Мнения: 76
Таткото взе фотоапарат и направи снимки на теста за бременност.  Laughing
Аз циврих от смесени чувства, щото пробвахме отдавна и когато бяхме се отказали взе,че се получи.

# 6
  • Мнения: 979
Страх. При първата (неуспешна) бременност - дали ще се справя. При втората - дали всичко ще е наред. След страха изпитах радост, огромна, неземна радост.
И двете бременности бяха желани и не се получи от първият път. Гушнах дъщеря си 3 години след като започнахме да правим опити за бебе.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 085
Огромно щастие, идеше ми да си го напиша на челото. Съпругът ми, също се носеше в облаците.
С напредване на бременноста, възникнаха  и страхове, относно раждането и дали ще бъда достатъчно добър родител, но радостното очакване надделяваше.
А когато се роди...не знам защо, не изпитах никаква емоция. По - скоро бях щастлива, че тежкото раждане, най - после е приключило. Усетих се като майка, едва, когато го кърмих за пръв път.

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 5 713
Бременна си, факт е.
Каква е първата мисъл, първото чувство?


Щастие ... не, всъщност нещо много повече... няма такава дума просто...  Heart Eyes

# 9
  • Несебър
  • Мнения: 195
Бяхме ужасно щастливи.Дори първата вечер не можах да спя от вълнение.Никога не бих забравила чувствата,които изпитах когато видях  EFP

# 10
  • Dreamland
  • Мнения: 3 066
Толкова много усилия положих да не забременея ,че когато решихме,че опитваме ....още ме тресеше страх.
 Детето ни  беше планирано, с 3 месеца предварителна подготовка на организма ми с подходяща диета, витамини,ФК,  хормонални изследвания и отказване от вредни навици за мъжа ми и изчистване от хормоните за мен.
Стана от първият път и страха ме напусна след около 15 мин след изписването на "Бременна " на дисплея  ,но тревожността ,че нещо може да се случи с детето не ме напуска и сега.
После имах много спокойна ,готина и лека бременност,но трябва да съм готова психически иначе не ми понася стреса .
Имаше една година,в която спрях хапчетата за да се изчистя от  хормоните и да видя дали тези 6 кг са от тях или просто заради спирането на спорта и ползвахме презервативи.
Няма такъв ужас за мен ,честно!
Всеки месец треперех дали няма да има гаф и правех по 3-4 теста и повече на месец ,защото имам  нередовен цикъл и страха ми беше и е от не планувана бременност голям.

# 11
  • Мнения: 3 734
Шок ми беше първото усещане. Чист, неподправен, без емоционална окраска, тотален шок и изумление, щях да припадна съвсем буквално. Приседнах на тоалетната чиния, да ми мине.  Mr. Green Първата мисъл след това - "Леле, а оня ден колко бири изпих и колко цигари изпуших!"
Непланирана и неочаквана беше нашата щерка, но от онзи момент та досега съм с постоянното усещане за нормалност и обичайност, не знам как по друг начин да го изразя - да я износя, родя и сега да я гледам е все едно да дишам или да ходя, затова и ми е трудно да поетизирам за героизма на раждането или за величието на кърменето.  Grinning

# 12
  • Мнения: 4 966
Моите чувства и емоции покрай бременностите са твърде силни и малко на брой.
Първата бременност - неистова радост - беше страшно желано бебе. Когато останахме без него - празнота.
Втората - с девойките - неописуем страх и ужас дали ще са живи, здрави и нормални.
След това - веднъж радост и разочарование; втори път надежда и разочарование.
Чакам скоро да се случи чудото - не знам какви усещания ще изпитам, но сигурно основното ще е страх.

# 13
  • Мнения: 2 161
Изпитах разочарование, страх, паника и не можех да разбера, защо близките ми ме гледат като щастливи телета. Чудех се, колко ли ще надебелея и как ще запомня кога да го храня и изобщо всичко, свързано с бебетата. После започнах да се чудя, аз в какъв свят ще го раждам това дете и дали ще е щастливо то с мен. Накрая реших, че друга като мен това дете няма да намери и продължих да се тревожа само за това, колко ли дебела ще стана и как по най-бързия начин да влизам във форма след като родя. Мъжът ми какво да каже? И той не си пада много по лигите и превземанията. Нямаше ах и ох от негова страна, както и милване на корема ми. После, аз бях през повечето време сама без него, никак не се чувствах самотна обаче. Точно тогава имах много занимания, защото обзавеждах къща. Може да се каже, че прекарах времето с майсторите и техниците. А, да, единственото залитане на мъжа ми беше, че купуваше дрехи на детето, а на мен не ми личеше още. Но какви дрехи само! Шапки, костюми за различни спортове, играчки и спортни уреди. Аз горе долу се сещах, че едва ли ще са от полза на детето в близките години, но все пак не ми хрумна, че тези години ще са 6-7.

# 14
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 10 472
бях много щастлива и развълнувана, таткото в пъти повече  Peace

беше първи опит и за двамата  Peace

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт