Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 4 933
Въпросът е принципен, и предполагам повечето от нас ще се сблъскат с подобна дилема, а е възможно и вече да са се сблъскали, затова и пускам темата - да обменим мнения.

Става въпрос за мой много близък (не е родител, нито мой, нито на мъжа ми) - човек, когото много ценя и уважавам, и чиито чувства не искам да нараня по никакъв начин. Цял живот е шофирал, научил е и мен и половината ми братовчеди да караме... В момента е на 77 години. Наблюдавам го от доста време. Не вижда толкова добре, колкото преди. Реакциите му не са същите, както преди. Нищо не е същото. И няма как да бъде.

Първия ми порив беше, да подходя съвсем директно. Обаче ще се обиди. Дори да не го покаже, ще бъде наранен. И няма да спре да шофира. Напук, за да ми покаже, че не съм права.
Опитах по заобиколен начин: "Недей да идваш с колата, Х ще мине да те вземе, няма смисъл да разкарвате две коли!" или "Хайде да отидем с градския транспорт, хем да се разходим малко!" - отговора винаги е "Знаеш, че аз си ходя с моята кола и не обичам да съм зависим!" Ха сега де!

Много моля темата да не се превръща в критична за възрастните хора, те не са виновни за процесите, които се случват с телата им, това очаква и нас след време.
Въпросът е как безболезнено да им кажем/покажем, че с нежеланието си да променят навиците си, се превръщат в опасност на пътя и за себе си, и за околните. Без да нараняваме личното им достойнство и да не прозвучи като "Вече не ставаш"  Sad
Всеки споделен личен опит ще ми е от полза.

# 1
  • Мнения: 2 892
Първия ми порив беше, да подходя съвсем директно. Обаче ще се обиди.

Аз подходих почти директно. Отговорът беше, че не е толкова стар /75г/ и щом могат да се оправят сами може и да шофира. Освен това нямало да кара на далечни разстояния, никога не карал с повече от 80км/ч. и т.н. в този дух. Кауза пердута.
Ако има някакъв начин, без-конфликтен, ще се радвам да го чуя.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
То не е много за казване и е драстична мярка, но понеже питаш за конкретни идеи, та ще кажа. Дядо ми до 85 шофираше. Вярно, накрая рядко и не на дълги разстояния, но отказваше да спре. А вече недовиждаше, имаше проблеми и със слуха. Поне три години леля ми го молеше да спре, той отказваше. И накрая леля ми се принуди да се обади да отесат колата тайно, а на него му казаха, че са я откраднали. Та така, на 86-87 го принудиха да спре да шофира. Слава Богу, той чужди коли не искаше вече да подкарва и така...

# 3
  • Мнения: 7 948
Кажи на близките му. Щом не ти е роднина.

# 4
  • Мнения: 700
Дядо ми си караше колата до последно, но нищо не би могло да го накара да спре. Темата е много деликатна. Така и не измислихме начин да му го кажем, за щастие някой горе го е пазел и не се стигна до инциденти.

Би трябвало според мен от една възраст нататък да има изпити за подновяване на шофьорската книжка, но вероятно би било дискриминационно. Не знам дали се иска медицинско (то не че не ги подпечатват на конвейер, дори без лично присъствие)...

# 5
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
BirdsFlu, вероятно и ние ще сме същите - и нашите близки ще се чудят как да ни накарат да спрем да шофираме...
Поговори с него, попитай го чувства ли се сигурен на пътя и дали би предприел дълго пътуване с внуците си, да речем. Така, издалеко... знам ли...
Сестра ми и зет ми подходиха като dara - просто взеха колата на свекър и. Но той не разбираше от дума. Предполагам, че във вашия случай не е така.

# 6
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 532
Каквото и да му се каже, по какъвто и начин да му се поднесе - няма да се откаже, отсега мога да го предвидя.
Единственият вариант е след някоя по-стресираща случка на пътя сам да си стигне до извода.
Не ми се е налагало да убеждавам роднини (то и нямам толкова възрастни, млади мрем в нашия род) Sad, но пък имам достатъчно познати над 70, вкл. чужденци (европейци най-вече) - всички шофират, никой не е спрял да го прави заради напреднала възраст. В чужбина някак това се приема за нормално, но там и разстояния, и пътища, и пътна обстановка - всичко е различно.
Най-фрапантният случай, за който се сещам е на повече от 80, може би и 85, не знам точно - той от виаграта, секса и обикалянето на баровете не би се отказал, представям си ако някой тръгне да го убеждава да спре да шофира.

ДеВ, аз за себе си отсега съм наясно, че ще съм много проклета бабичка, но с тоя ритъм на живот силно се съмнявам, че ще изкарам и до 60.

# 7
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
В случай, че доживея до пенсия, мисля да си пенсионирам и книжката. Обаче... има още 20 години до този момент и знам, че поне 20 акъла ще ми дойдат Laughing

# 8
  • София, център
  • Мнения: 3 450
Баща ми е на 71 и определено на момента ми се стува рисков, макар че и той кара с 60 кв/час по магистралата. Самия той обаче, ако има друг транспорт, предпочита да не застава зад волана. А иначе книжката му я преиздадоха преди 2 месаца за още 10 години без никакъв проблем от страна на КАТ.
Той кара до вилата, която е на 140 км. Мисля, че почти се е кандърдисал да си остави колата там за шофиране в селото, а от София и обратно да ползва нас или маршрутка.
Та, мисълта ми е, че моят баща не се натиска да шофира. Сам съзнава, че реакциите му зад волана не са каквито са били преди, уморява се лесно и се разконцентрира и тези 140 км. магистрала, които е шофирал му се струват сякаш е карал 1 400 км. Спира на всяка бензиностанция за кратка почивка и общо взето пътуването го товари. Но го е осъзнал, за което търсим и намираме алтернативни варианти.

# 9
  • Мнения: 3 371
свекърва ми е на 93 и кара, при това мога да кажа, че направо не слиза от колата. за мен е чудо, ама в холандия виждам такива непрекъснато. мен един 80- годишен преди няколко години ме блъсна, аз бях със скутер. според мен, минат ли 70 трябва да им се взимат книжките. не знам, то хора всякакви, може би има и със запазени реакции и рефлекси, отработени движения, всъщност не съм наясно.

не мога да дам съвет, аз ако бях сигурно щях деликатно да подходя, но как точно, зависи от чувствителността на човека, характера му и колко ми е близък.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 6 225
Баба ми е на 80 гоини и още шофира и между другото е много добър шофьор. Тези дни ще си купува и нова кола. 

# 11
  • Мнения: 3 307
О това е кошмарно.Никак не е лесно да се говори с човек особено когато е твърдо решен да не се отказва да кара колата си както пише авторката.
Дядо ми някъде на 70 беше когато се разхождаше до село с колело на 15 км, повече от 20 г не се е качвал на колата,баща ми го кара навсякъде,та тогава с колелото му беше последното далечно пътуване,близките се събраха и буквално му забраниха ,но те възрастните  са като децата на моменти се правят че не се говори на тях и се правят на обидени та още един или два пъти го хванах да излиза с колелото но наблизо- километър два но все пак е опасно главен път слънце.Е от една година насам вече не смее но и вече е на 81 г .

# 12
  • Мнения: 7 948
Баба ми е на 80 гоини и още шофира и между другото е много добър шофьор. Тези дни ще си купува и нова кола. 

 Joy
Усмихна ме   bouquet

# 13
  • София
  • Мнения: 3 587
Мисля, че директният подход, дори и с риск да се обиди, е най-добрият. Казва му се, че реакциите не са като на 20-годишен и това е.
Баща ми е на 67, кара, но е ужасяващ шофьор. Вярно, че живее в чужбина, където са по-толерантни на пътя, но не решава проблема. Казах му в прав текст, че не е желателно да се качва, защото представлява риск на пътя. Не ме послуша, но поне ограничи броя на придвижванията с кола.  

# 14
  • София
  • Мнения: 918
Директно е най-добре. По-добре обиден, вместо убил някой...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт