Липсва ли ви БГ?

Мед ми капе на сърцето докато чета редовете ти Миз! Сърце юнашко не трае - признах си.

Мисля, че България липсва повече на хората, които са имали предимно хубаво преживявания там. Но тези, които са изпитали нещо неприятно- чужбина е пристан, където да намерят това, което не са могли в собствената си родина / или поне да се опитат да го намерят/...И изведнъж установил някаква рутина в живота си е естественно ако се откъснеш от нея, след това да бързаш да се прибереш и да се върнеш към рутината...  Някой, ако отиде на почивка във Варна, не му ли се иска да се прибере в Русе? Така е устроено човешкото съзнание....

  Оставам с впечатлението, че ако кажеш, че си свикнал на различния начин на живот с неговите културни различия, веднага си обявен за родиномразец. Истината е, че ако не приемеш различията, никога няма да си щастлив. Аз бих казала, че това е инстинкт за оцеляване- психическо.

  Аз съм от 2 години тук и за това време не съм си ходила, поради различни причини. Сестра ми казва, че не ми е мъчно /с укорителен тон/, а просто така ме е завъртяло всичко, че даже понякога не ми остава  време да мисля за България. Когато имам време се ровя в Интернет да намирам неща за любимото ми място в България и тогава сълзите напират....От 4 години не съм била там, защото перачите завзеха  цялото китно място, унищожиха  вековната култура там, завзеха и властта, а за капак искат да продадем и ни натискат, като не ни дават да имаме нормални условия за живот  /вода, тоалетна/.....Повярвайте ми, че когато преживееш ужаса да бъдеш психически малтретиран, както ние бяхме и сме, тогава всяка една държава, където такива неща е недопустимо да стават, е моят пристан.

Jara, остани сам самичка без роднини и без никой друг с когото можеш да разделиш 2 български думички на кръст, пък тогава ела да ми кажеш пак, че за 4 години и не си объркала нито една думичка... Или пък направи следното, недей имай възможност да се върнеш в България 4 години, след това си иди за 1 месец и след това пак не си ходи 4-5 години... да видим тогава какво ще кажеш.

Продавачката беше една леля продаваща в магазин за бански на центъра на град Пазарджик, БЪЛГАРИЯ!

От завист ли? Или от какво?

Мамо Бена, ти за svensk poike ли си се омъжила???

Ама мамо Бена, още утре ще снимам само в махалата колко старици/и старци може, нали?/ има , че и в краката ще ги снимам.А на баба Ганка, комшийката ако искаш ще звънна да и снимам всичките обувки...да ти кротне душата! Само не разбрах. - нямаше старци щото са измрели от мизерията или си стоят по домовете щото си нямат обувки?

За случилото се с теб и родителите ти/преполагам това е било минимум преди 15години/ наистина съжалявам и имаш право  да си гневна и сърдита.
Аз пък имах баба женена в Западна Германия за германец...че си и идваха тук, и никакви гонения...Боже, почвам да се чудя къде съм живяла...

Извинявам се че ще пиша off topic, ама нещо се ентусиазирах по въпроса за "безплатното здравеопазване". Такова НЯМА никъде по света!!!! Плаща се или чрез данъци или в момента на прегледа и частни застраховки.  Нормално е да ти търсят документ! В Канада първо питат за здравната карта, предполагам че и в UK има документ дето показва осигуряван ли си по някакъв начин. Щото ако няма, чужденците пак безплатно трябва да ги лекуват, ма май не е така. Аз не се заяждам, но все пак дай да сме честни. Иначе си е истина че емигранта някак "навсякъде е чужд", всеки сам си преценява. Аз никога не бих заменила опита който се получава като живееш в друга държава. Приятелите и близките ми хора винаги ще ми липсват. Не се лъжаобаче, че ако бях останала в БГ все щяхме да си купонясваме нон-стоп;)

Флаш, не се ядосвай! Момичета, без да влизам в спор, като стана дума за отпуските, ама вие всичко ли сте видяли тук в БГ!?  Няма да изнасям лекция по география и етология, но смятам че тук има разкошни места ( изк. морето)! Не зная как може да се  почувствате "чужденци" тук заради някакво отношение на някакви хора, ама вие какво, искате всички да са ви приятели!? Не ви ли липсва контакта с даден човек ( без той да е роднина или мъж)!?

.....преди седмица се върнах от България, след година и половина прекарана тук, в Монреал.....
Нищо не може да ме накара да не се чувствам и да не бъда по-добре, ТАМ.
Тук (Монреал) си имам всичко - спокоен живот, работа, приятели, ето че сега чакаме и мъничето, което ще се появи след близо 2 месеца, но......НОСТАЛГИЯТА ми е голяма.
Знам (и се надявам), че тук ще съм временно и това понякога ме спасява да не полудея.Въпреки усилията ми да се примиря със сегашното си положение - не мога.Понякога се чувствам ужасно, защото причинявам болка на съпруга си с постоянното ми мрънкане и плач.Надявах се, че сега като отида в България за няколко седмици, ще започна да мисля по друг начин и вече няма да ми бъде толкова мъчно за ТАМ, но уви.....
Бляновете и сънищата ми останаха насочени......но не за тук.

......Не преставам  да мисля и да сънувам за ТАМ.....и това ме крепи.
Много хора може да ме помислят за луда.....и ще ги разбера.
Като се погледна отстрани и понякога ми става смешно.....и тъжно за самата мен...

....това е....
Надявам се да ме разберете и не ме упреквате много.....
Въпреки всичко, България за мен си остава нещо свято......

[/quote]

Ми няма да си ги харча пък тогава, че да не вземе да ми падне стандарта на живот!

Мноооого високомерно ми го написа - смисъла...искаш да се обиждаме ли? на кривата ракета космоса и е крив.

Мен не ме мъчи носталгия. Мъчно ми е, че не мога да ходя на гроба на майка, баба и дядо, че баща ми и сестра ми не могат да си играят с детето и тя определено губи от контакта с тях. За нищо друго.
Като си ходихме през май на слизане от самолета ми помогна англичанин, който седеше до нас и необичайно за англичанин според мен си игра с детето. На летището трябваще да си взема грамадния куфар и да бутам количката с детето до изхода. Гледаха ме и даже се подсмихваха как бутам 2-3 метра куфара и се връщам за детето в количката. Накрая един от персонала предложи помощ, но на мен сълзите ми вече тръгнаха. Нямаше къде да сменя памперса на детето. Спряхме на Макдоналдс и каква изненада там нямаше високи столчета за Ели. В Пловдив - още по-разкъртено, още по-шумно от преди. Тротоарите с дупки, бордюрите неудобни за количката, никой не спира като искаш да пресечеш и чакаш чакаш. Отидохме на главната - там всички магазини със стъпала отпред и повечето не разрешават да влизаш с количка. Лицата на хората едни мрачни, много тежко гримирани физиономии, никой не ти се усмихва или пък ми правеха забележка, че е боса и не е ли много малка да яде морков/сварен до меко/. Сменях детето по градинките и не можех да отида до тоалетната защото няма тоалетни за disabled, а тя не искаше да стои с някой друг/всички за нея бяха непознати/ или пък къде да я сложа като бях сама. Има и още и още като например нахокването на бабичка защо пазарува по това време, а не по друго, когато хората не се били връщали от работа! Хе хе някой ще каже айде сега глезотии. За мен не са. Не му е мястото тук да сравнявам и доказвам, да споря и да се напъвам. Казвам каквото мисля и чувствам. Съжалявам ако на някой не му харесва. И се чудя защо някои приемат лично мненията на другите.
Но беше достатъчно само да се заговорим с някоя мама и децата веднага приятели. Много закачаха детето и тя отговаряше. Тук се мъчат да я накарат да се усмихне непознати като ходим по разходки, тя не иска а у нас се усмихваше на непознатите. Тук като ходим на плажа всяко дете си играе с неговите си играчки и компания. Елито все се мъчи да се заиграе с някой, но те направо я игнорират. Няма такива както чета у нас да си мешат играчки и това онова. На разстояние.
А кво се плаща и не в Бг здравеопазването - майка ми беше болна от рак и за 1 година минахме през плащане на ръка, носене на подаръци, неколкократно отлагане на операция защото не сме платили на ръка на гнусното дърто докторче,мръсно и гнусно и ние трябваше да чистим там, носене и купуване на медикаменти, отвратително отношение, личната и лекарка реши, че е достатъчно да падне на колене и да се моли на Господ, докато ние втрещено я гледаме и и и. Женичката така си умря и в последните си дни не видя човешко отношение.
Поздрави на всички мами от нас с Елена