Цветният живот на една бременна

  • 3 970
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте мами Simple Smile
Нека поговорим и за това, което се случва в главата на една бременна жена, която очаква животът й да се промени. Тя е изчела всичко за раждането, кърменето, къпането, отглеждането, възпитанието на детето, но първо й предстои да изживее 9 невероятни месеци. Тя ще препуска от емоция в емоция, ще се променя всеки ден, ще се изненадва от себе си, ще изненадва и останалите. Истината е, че промяната в живота ни започва от момента, в който видим двете сини черти Simple Smile

# 1
  • Мнения: 472
След две неуспешни бременности, промените които настъпиха с мен при третата, мога да ги опиша само с думата страх и предпазливост. Каквото и да правех след появата на двете черти беше подчинено на това да износя и родя детето си живо и здраво. Лишавах се от секс, кафе, определени храни, намалих излизанията и пътуванията, спрях да ходя на работа. От сегашна гледна точка мисля че малко се престарах със спазването на приятелски препоръки, лекарски съвети и суеверия, ама " Страх лозе брани"  Simple Smile В крайна сметка резултатът си заслужаваше- имам моето слънчице. Но за второто вече ще знам, че нищо няма да му стане на бебето ако си позволя от време на време  кафе и секс/ в разумни граници/  Wink

# 2
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
Аз, макар че съм била само веднъж бременна...засега, бях самата параноя  Simple Smile Минаваха ми хиляди, хиляди въпроси, страхове, притеснения - за това как ще протече бременността, дали всичко ще е наред, раждането, отглеждането и изобщо всичко. Изчетох сума ти книги, статии, форуми и общо взето накрая можех да отгледам 5 деца наведнъж...но само на теория, на практика се оказа с 4 идеи по-трудно  Simple Smile Но и аз, както dimiilieva, ще си знам за следващото да го карам по-спокойно  Simple Smile

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 1 199
И аз като всяка майка изпитвах и радост и страх, когато видях двете чертички.И сега, с втората бременност ми е приятно, колкото и да ми е лошо, все пак само се моля бебечето и аз да сме живи и здрави и всичко да премине в границите на нормата.
Страховете ми за второто са същите, като с първата бременност.Понеже все ми е лошо, не излизам,, на работа не ходя, не се срещам кой знае с колко различни хора, но просто състоянието ми не го позволява.Бог да ни дава живот и здраве, всичко останало се наваксва с течение на времето!Цветен е живота на една бременна през различните етапи на бременността и красив по своему! Simple Smile

# 4
  • Мнения: 4 965
Всъщност, с появата на детето/децата животът на жената не се променя. Просто се появява още някой, който зависи от нея, който очаква да получи цялата обич на света и който, колкото и да не им се иска на някои майки, е абсолютно самостоятелно и независимо от тях същество /и с времето все по-независимо става/. Peace

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
До края на 6-я месец работих, и то не някоя скучна работа на бюро, а доста динамична, с много контакти. Това изчерпваше енергията ми през деня и не ми оставаше много за разсъждения, страхове. Преобладаваха хубавите емоции.....После като си останах вкъщи, толкова дъъълги ми се сториха тези 3 месеца, скука, тежест, киселини, ограничавах се от пътувания.

# 6
  • Мнения: 480
Първият път, когато видях двете черти едва не припаднах. Беше непланувана бременност и първото чувство, което изпитах, след като направих и втория тест (на първия не повярвах  Laughing) беше паника. Ами сега? Накъде? Не знам дали от многото информация, която изчетох или благодарение на подкрепата на мъжа ми, като се роди бебето се чувствах много подготвена.
Първите три месеца от бременността всеки ден повръщах.
Гърдите ме боляха ужасно. Имах усещането, че искат да се откъснат от мен.
Вечер много ми се спеше.
Гадеше ми се от миризмата на цигари.
И все си мислех - о, ужас! Девет месеца така ли ще я караме?!
Докато влязох в 4-я месец. Оттам ме отряза като с нож. И прекарах най-чудесната бременност, която пожелавам на всяка бъдеща мама. Лекарите, при които ходех, все ме хвалеха как съм била еталон за добре протичаща бременност.

С втората бременност - точно обратно. Гадеше ми се първите няколко месеца, но само това. Чувствах се прекрасно. Припомних си какво ме очаква, но изобщо не се опитвах да изчета всичката информация на света  Laughing

И по време на двете бременности, обаче, не позволявах да ме завладяват черни мисли. Когато прокървих в 11-та седмица, въпреки сълзите, които бликаха от очите ми, си казах "не, аз няма да загубя това бебе". И вярвах, че няма да го загубя.

Емоциите са големи, това е факт. И за нас, и за нашите близки. И да, бременността променя жената. А раждането и отглеждането на детето - още повече  Simple Smile

# 7
  • Across the Multiverse
  • Мнения: 1 104
Наистина промяната започва от самото начало. От една стрна като начин на живот, от друга- вътрешно. На мен мога да кажа, че не ми се е променил коренно начина на живот, нито пък ме е обзела параноя. Но да уточня, че моята бременност, да чукна на глава, минава много леко- нито веднъж не ми е прилошало, не съм повръщала, ходя си на работа, защото като цяло се чувствам добре. Положителните емоции са повече от отрицателните със сигурност. Simple Smile

# 8
  • Мнения: 11
окс...сори...там дори коментарите ми са изключени...няма значение.
Прдължаваме си с темата тук.
Искаше ми се да излезем от стереотипа. Навсякъде ни заливат с информация за кърмене (едни дават вода, други не дават вода), за къпане, за всякакви такива неща, за които е изписано много и в крайна сметка теориите са толкова много и различни, че накрая пак разчитаме само на инстинкта си.
Но нещата, които ни се случват всеки ден и с които явно "ни е писано" да се сблъскваме са не по-малко интересни и заслужават поне толкова внимание - говоря за абсолютно "банални" неща като пишкането, хормоните, истериите, ентусиазма, депресията...дори поведението на мъжа до нас...приятелките и познатите, които ни заливат с "компетентна информация", истерията покрай пазаруването за бебето...всичко това лично на мен в момента ми е по-интересно:)

# 9
  • Мнения: 4 965
 Wink
Защото тепърва ти предстои, може би. Hug
За мен пък единственото интересно винаги е било това да посрещнеш новия живот, да осъзнаеш колко независим е от теб и колко крехък /колко паранои можеш да развиеш и няма как да ги спреш/, колко странни емоции преживява една жена, докато осъзнае, че на бебето не му пука за свръхмодерните покупки, а само да му е топло, сухо и да му е пълно стомахчето. После вече започва да се впечатлява от други неща.
Пишкането, хормоните и истериите аз ги приемам за чисто физиологичен процес. Доста неприятен.
А поведението на мъжа в този момент е най-големият показател за това кой е той, какъв е и доколко жената може да разчита на него.
Е, надявам се да се лъжа ии да се заблуждавам за някои неща, поради отминалото време от моята бременност /тя пък и беше доста кошмарна/ и предстоящата такава да ми промени отношението към този период от женския живот.
Компетентните съвети предпочитам да ги пресичам в началото, но и не отказвам да давам съвети на приятелки.
Като емоции в момента ме притеснява доколко ми предстои да се уплаша - от това дали всичко ще е наред; дали ще си намеря добър лекар; дали няма пак да повръщам и пишкам почти постоянно и най-неприятното - превръщането в "куче пазач" /това си е моят термин за онова неприятно развитие на обонянието, когато надушваш и неща, които не си сънувала, че съществуват като миризми/.
Е, за мен сега е важно да забременея. После ще му мисля. Peace

# 10
  • Мнения: 11
azaf,
Пожелавам ти го от сърце! Simple Smile

Аз сега съм в някакъв почти истеричен ентусиазъм в най-добрия смисъл и ще се пръсна от любопитство за всичко, което предстои Simple Smile Затова отсявам само хубавите коментари на "компетентните" мами около мен, а не дотам приятните моменти и липсата на комфорт се опитвам да посрещам с чувство за хумор.
Wink

# 11
  • Мнения: 4 965
Така и трябва.
Пожелавам ти лека и спокойна бременност и наистина се забавлявай. И знай, че всяка бременност е различна и не сравнявай твоята с никоя друга. Това е добър момент от живота. Наслаждавай му се.  bouquet

# 12
  • Мнения: 11
Благодаря,

Отивам да си сложа една възглавница между краката и да се опитам поне днес да поспя Simple Smile Praynig
Хубава вечер от мен   Flowers Four Leaf Clover

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 1 199
Благодаря,

Отивам да си сложа една възглавница между краката и да се опитам поне днес да поспя Simple Smile Praynig
Хубава вечер от мен   Flowers Four Leaf Clover
Като каза възглавница между краката, когато моя мъж видя, че си слгам такава аз, ме погледна учудено и с недоумение попита дали точно възглавницата би ми помогнала или нещо негово на нейно място ми липсва Laughing /малко да се посмеете на мой гръб/

# 14
  • Мнения: 11
хахаха добре, че е проявил чувство за хумор.
Имаме късмет с такива мъже.
Други само мрънкат ако на жената не е във форма за "джиджибиджи" Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт