Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 авг. 2011, 09:26 ч.

ПРИЕМНИ СЕМЕЙСТВА

  • 493
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 30
    Здравейте дами! От известно време посещавам този сайт за да се образовам и просвещавам за да посрещна най-новия член на семейството ни. Хареса ми колко много информация има тук, хареса ми приятелството и съпричастността един към друг. Отзовават се да помогнат, да дадат съвет без да те осъждат. Това е мъдро. Тогава ми хрумна идеята и ние приемните родители, да си имаме тук тема. Тук можем да се представяме, да споделяме за себе си, за семейството си и за проблемите които срещаме в този път. Тук предлагам да се насърчаваме една друга, да търсим отговори на въпроси, да търсим помощ и подкрепа, както и да споделяте за нередности и злоупотреби.Нека бъдем едно задружно семейство. И сега е времето да представя себе си.
    Казвам се Гинка Илиева. Омъжена съм от 23 години и имам трима прекрасни сина. Преди три години, решихме със съпруга ми да станем приемни родители и да споделим домът си и живота си с едно изоставено дете. Двамата със съпруга ми сме прекарали по няколко кошмарни години в дом за сираци и това е едно от причините да искаме да дадем любов и внимание на тези деца и да се опитаме да изведем колкото се може по-вече деца от тези детски затвори. В момента се грижим за една 5 годишна принцеса и правим напасване с друго слънчице на 1 годинка. Когато настаниха в семейството ни първото дете, беше на 3 годинки и не можеше да стои на крачетата си, знаеше много малко думи, не можеше да дъвче и дори я беше страх от храната. Страховете бяха безброй. Беше в лошо здравословно състояние, срината имунна система.Беше най-намръщеното и тъжно дете, което бях виждала. Хвърляше се в леглото по цели нощи и плачеше, не можеше да играе с играчки, не искаше да гледа ТВ дори и още и още проблеми и битки вътре в нея. Днес няма и помен от всичко това. Днес е едно усмихнато и щастливо дете, променена във всяка сфера на живота си. Трудно ни беше, особено в началото, но когато виждаш промяната, когато виждаш как очичките започват за блестят и на личицето се появява усмивка, лошите навици отстъпват на доброто което ти с постоянство си учил си казваш: "Да, има смисъл усилията ми, успях да помогна на това детенце." Сега с нетърпение очакваме една малка кукличка на годинка.Детето отговаря на 6 - 9 месечно бебе в ръст, тегло, реакции, движения  и др. Цялото ни голямо семейство ни подкрепят активно в това дело, за което съм много благодарна.Искам да посветя живота си на това - да бъда приемен родител, да изведа колкото се може по-вече деца от тази  тъмнина, да ги науча какво е да бъдеш обичан , да си някой , да ги науча да се усмихват, да се радват на живота, да се научат да прощават на съдбата си , да мечтаят и да напиша нова история на живота им. Това осмисля моя живот. Да бъдеш приемен родител е мисия!!!
   Приветствам всички приемни родители в голямото ни семейство и очаквам вашите истории.Приемете моите адмирации към вас. Вие сте хора с големи сърца, достойни за уважение!

# 1
  • Мнения: 649
Възхищавам се на всички, които се заемат с такава благородна и тежка задача! Децата заслужават да имаш шанс, заслужават да бъдат обичани. Дано повече хора се отдадат на тази кауза! Hug Hug Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 9 437
имате си тема, дори не една, заповядай
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=223351.0
тази е най-посещаваната  Peace

Общи условия

Активация на акаунт