Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 23
Здравейте направо ми писна вече.От 8 години сме заедно един ден иска на другия денн не иска.Тази година ще е догодина вече няма на къде незнам си кой месец.Изнервям се вече.Вие как "предразположихте"вашите мъже.Искам бебе и накрая ще се ядосам и ще мъ набия един щут в задника и ще си направя хетероинсеминация.

# 1
  • Мнения: 1 844
Все пак всеки си има приоритети. Явно при вас се различават. Основното е кой от двама ви ще направи компромис и въобще заслужава ли си това. Защото да наречеш едно дете или липсата на дете "компромис" е тъжно. Все пак ако не гледате в една посока..няма смисъл да се продължава.
Говорете.

# 2
  • Мнения: 872
Ние не сме приказвали конкретно , че искаме дете , просто след сватбата беше някак естествено да започваме вече , а и годинките минават. Моя мъж като види бебе никога не му обръща внимание , страхува се да го пипне, да си поиграе с него. Избъзиках се един ден , че явно няма подход към децата все още , а той ми каза , че с нашето нямало да е така , но чуждите не го интересуват един вид и не събуждат някакво бащинско чувство у него. Наскоро имахме гости с малко бебе и той за първи път се доближи до количката и започна да го гледа и да говори за бебето с умалителни като например , когато вдигнехме повечко шум той казваше" тихо , че бебенцето спи" и т.н. Laughing Прокрадват се някакви бащински чувства и у него , аз повече имам подход с децата понеже и племенничките си съм гледала много , но той въпреки , че няма подход много иска дете и само чака кога ще стане. И смятам , че ще бъде много добър баща. Просто желанието на мъжа идва малко по - късно може би , той сам трябва да го поиска , за да не стане след време така , че да каже- ти ме накара да избързаме , можеше да си поживеем още малко , на ти сега гледай си детето" и т.н.Даже в началото на опитите ни за дете аз бях тази , която страхуваше и се дърпаше пък се оказа , че то не било толкова лесно да забременееш.

# 3
  • Мнения: 103
Противно на мнението,че всички мъже са еднакви,бих казала,че всеки мъж е различен в това отношение.Страхът от несправянето с бащинството е водещ,а не-дали ти си идеалната майка.Щом сте заедно  най-вероятно има защо.Просто човек разбираш каква отговорност е да е родител-обикновено подхожда резервирано към това,а не,че го е страх по принцип.И както е писала по-горе съфорумката,едно е да гледа чуждите деца и да им се радва/при мъжете това е доста рядко срещано явление/ и съвсем друго да има собствен наследник.Имах познат,който мислеше,че бебетата са грозни и сбръчкани/явно се е нагледал на такива край себе си Crazy / и не искаше да види своето доста дълго време,ама в последствие дори спяха заедно,толкова го обичаше своето и се гордееше,че е станал родител. Flutter

# 4
  • Мнения: 476
Не сме говорили особено- аз му "подхвърлих" нещо и той взе, че се съгласи Simple Smile като на шега....
Но пък 8 години много ми се виждат бе жена... незнам- говорете и се разберете  Peace

# 5
  • Мнения: 284
Но пък 8 години много ми се виждат бе жена... незнам- говорете и се разберете  Peace
Ние с моя мъж се оженихме след 10 години връзка, а родих 3 години след това Grinning, така че няма много-малко. При нас даже накрая той искаше, аз се дърпах защото учех.
marge simpson мисля си, че трябва да седнеш и сериозно да поговориш с него на тази тема. В смисъл, ако до сега просто сте го подхвърляли ей така в пространството като идея, сега седни и му покажи, че си сериозна. Обясни му, че едва ли някога ще се почувствате абсолютно готови, но ако нямате други пречки не ви пречи да опитате. А и мъжете наистина тази стъпка ги плаши - като обвързване, като отговорност, разбери при него какво е.

# 6
  • Мнения: 32
Аз исках бебе (и не само ...)от моя мъж, много преди той да поиска каквото и да е с мен. Разбрах, че се разминаваме във времето и осъзнаваме нещата не едновременно. Не съм водила разговори с него по тази тема, изчаках да узрее за идеята, и когато той сподели само кимнах одобрително. .

Но пък 8 години много ми се виждат бе жена... незнам- говорете и се разберете  Peace
Ние с моя мъж се оженихме след 10 години връзка, а родих 3 години след това Grinning, така че няма много-малко. При нас даже накрая той искаше, аз се дърпах защото учех.
marge simpson мисля си, че трябва да седнеш и сериозно да поговориш с него на тази тема. В смисъл, ако до сега просто сте го подхвърляли ей така в пространството като идея, сега седни и му покажи, че си сериозна. Обясни му, че едва ли някога ще се почувствате абсолютно готови, но ако нямате други пречки не ви пречи да опитате. А и мъжете наистина тази стъпка ги плаши - като обвързване, като отговорност, разбери при него какво е.

И времето наистина няма значение, за всеки е различно. Най-важното е да си наясно със себе си. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 255
В началото и аз имах този проблем. Моят мъж винаги говореше за деца, но все в бъдеще време, не и точно сега.
В един момент толкова много происках да имам дете, че му подхвърлих ей така междудругото идеята за дете. Той категорично отказа, като посочи своите си причини, които бяха междудругото доста разумни. Да, обаче не можех да спра порива, който идваше отвътре, а и биологичният ми часовник започна да трака, защото не съм вече първа младост.

Та, започнах доста често да му говоря за деца, "виж, това бебче колко е сладко", "искам и аз бебе", "не смяташ ли, че родителите ти са стари и децата ни биха искали да се познават с баба си и дядо си?", "някои двойки правят опити за бебе с години, колкото повече отлагаме, толкова по-трудно става", което даде резултат след близо 3 месеца и след съгласието от страна на мъжа ми, веднага започнахме с опитите за бебе.

Късмет и на теб! Ще стане, имай малко търпение и подход.

# 8
  • Мнения: 931
Ние с моя мъж сме заедно вече 11 години преди няколко години имахме желание , но так се стекоха обстоятелствата , че излезнаха проблеми които ни възпряха. Женени сме почти от 2 години и сякаш сега пак започваме да се замисляме да правим сериозни опити и ние вече да се сдобием с детенце (а защо не и с детенца).
Според мен трябва и двамата да сте наясно с това , да поговориш с него, можи би има нещо което го притеснява и го възпира. Проведете един наистина откровен разговор, и все пак това трябва да се случи когато и двамата го искате.

# 9
  • Мнения: 23
И аз така мисля че трябва и двамата да го искаме.Не да го напия и да го яхна докато е в несвяст.Говорили сме много пъти.Той е много странен човек.Когато аз искам той не иска аз като спра да искам (това съм показвала не че съм спряла да искам)той започва да иска.Абе тъпа работа какво ли не съм пробвала.Сега съм решила да не говоря по темата няколко месеца и да видим.

# 10
  • Мнения: 58
А не си ли мислиш, че има някаква причина той постоянно да си мени мнението. Например моето момче също в момента не иска бебе, тъй като изпаднахме в сериозна финансова дупка. Но седнахме говорихме и взехме заедно решение, че за момента спираме бебеправенето.
Ти ми звучиш малко повърхностно, незнам на колко си години, може и от възрастта ти да е. Но според мен трябва да седнете и сериозно да поговорите с твоя човек. Осем години не са толкова много, но ако има неизяснени гледни точки за живота.....
А може би се притеснява финансово момчето, може когато настояваш прекалено за бебе да се чувства форсиран...причините може да са толкова много. Въпросът е, че докато не разбереш защо той се колебае така, не можеш да направиш нищо, за да го предразположиш.
Успех!

# 11
  • Мнения: 23
Говорили сме сериозно по темата.Както вече казах ако аз не искам той иска ако аз искам той пък не иска.Нямаме приятели с малки деца с който да се събираме.Един негов приятел с който доста често се срещат има дъщеря на 15 години и откакто детето се е родило жената не работи(тя никога не е работила де).Казва занимавам се с отглеждането и възпитаването на детето.Съпругът и взимаше добра заплата и общо взето нямаха проблем с парите до сега.Около 2000 лева взима и не им стигат.Когато мъжът и вземе заплата тя хуква по магазините и изхарчва всичко за дрехи и боклуци за нея и детето,разбира се плаща и сметките и 2 дена след заплатата са на нула и започват вересиите от кварталния магазин.Та моя приятел често ми е споделял че го е страх поради тази причина.Говорили сме много пъти че аз няма да родя и да легна в къщи.И приятелят му така му говори за живота след като имаш дете че ми иде да го наритам.Но не мога да го изолирам от приятелите му.Съгласна съм че той сам трябва да узрее но ме изнервя това искам не искам.Поне да ме отреже като хората.

# 12
  • Мнения: 931
С риск да те обидя , мисля че тук проблема не е в не искането на момчето до теб.Някъде другаде е и дано да го откриете и преодолеете.
Плюс това когато един човек има желание за деца, чуждото мнение не е важно в случая, има хора и хора.При едни живота се променя в лоша посока , при други в мн мн по положителна.Така че колкото и вашият приятел да ви убеждава колко е зле положението след появата на детето , по - добре не го вземайте в предвид.

# 13
  • София
  • Мнения: 757
В началото и аз имах този проблем. Моят мъж винаги говореше за деца, но все в бъдеще време, не и точно сега.
В един момент толкова много происках да имам дете, че му подхвърлих ей така между другото идеята за дете. Той категорично отказа, като посочи своите си причини, които бяха между другото доста разумни. Да, обаче не можех да спра порива, който идваше отвътре, а и биологичният ми часовник започна да трака, защото не съм вече първа младост.

Това все едно аз съм го писала Simple Smile Не знам дали има начин да го предразположиш. Някак сам трябва да " узрее" за идеята да бъде баща. Със сигурност вярвам в едно- със заплахи и скандали няма да се получи. Опитай, както казват старите хора- " с памук да му извадиш душата". Моят приятел също изтъкваше финансите, като най-съществена причина. Но явно като се замисли установи, че все пак ще се справим. И то в момент, в който аз съм без работа. ShockedНе мога да кажа какво го накара да размисли. Надявам се и при теб да се получат нещата. Успех!

# 14
  • Мнения: 23
Това с памук да му извадя душата съм го пробвала но когато не излиза и побеснявам.Характерът ми е такъв.Повярвайте писах тук като си мислех че ще получа точната фраза едва ли не как да го накарам да поиска деца.  Laughing Незнам дотук нещата са много общо казани.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт