Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 авг. 2011, 13:07 ч.

Как да не рухнем емоционално?

  • 1 660
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
Момичета,
и аз съм тук, казвам тихично здравейте.

Рухвам всеки месец емоционално, чакам с години. Вече съм на 30 години, имам една мечта,
да стана мама и всичко друго ми е безразлично.
Отчайвам се на моменти /напоследък много често/, виждам около мен всичките са станали родители,
а ние още чакаме.
Преглътнах няколко пъти присмех от роднини на мъжа ми, но там както и да е, той сам им показа вратата и много държи на мен. Поне това ми е късмета, че имам неговата подкрепа.
Той вече започна да мисли за осиновяване.

# 1
  • Мнения: 24 052
Разкажи повече.
Какви процедури си правила до тук? Все има някъде вратичка и лекар, който да ви помогне да имате детенце .

# 2
  • София
  • Мнения: 1 421
Няма рецепта как да не рухнем, защото няма начин да не стане. Ако все пак имаш чувството, че си наистинана ръба на силите си потърси помощ от психолог или приятел със сходен проблем. Споделянето помага. Може да споделиш тук, но все пак е добре да си имаш другарчета на живо и с тях да си говориш.

# 3
  • Мнения: 16
Споделям само с мъжа ми, повечето ми приятелки са в България, семейни с деца, не сме чак толкова близки като преди, имат собствени проблеми, не ми се иска да ги натоварвам.
Тукашните ми приятелки няма да ме разберат, те самите не желаят да имат деца.
На работа не мога да споделя, защото при следващата вълна съкращения ще изхвърча.

Следващата стъпка ще е ин-витро при мен. Проблемът е, че тук не ти го покриват целия, а само
50 процента, дълго се чака, подали сме документи, но мислим да започнем да си плащаме сами, поне първият трансфер.
Надявам се на чудо всеки месец, все си мисля, че съм бременна, след това се оказва, че не съм.

# 4
  • Мнения: 24 052
Ин витрото е чудесно решение, ако досега нищо не ти е помогнало. Ти все пак не каза какво си правила досега.

Когато се сдухам страшно много си прочитам ей това стихче и малко ми олеква .Подарявам ти го и се надявам малко да ти вдигне духа.

Почистих килера -

изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра

побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства,

стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни.

И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам.

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,

подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред,

като луксозен пакет,

сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно,

най-важното само:

за точка опорна -

вярно приятелско рамо.

Последно -

проветрих и стана прекрасно!

А беше задушно и тясно ...

# 5
  • Мнения: 115
Не се отчаивай! Няма време за това.Добре си се насочила,направете си план и деиствайте целенасочено.Мечтите се збъдват.Успех и горе главата.
sigma   стихчето е страхотно.

# 6
  • Мнения: 16
Ин витрото е чудесно решение, ако досега нищо не ти е помогнало. Ти все пак не каза какво си правила досега.

Когато се сдухам страшно много си прочитам ей това стихче и малко ми олеква .Подарявам ти го и се надявам малко да ти вдигне духа.

Почистих килера -

изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра

побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства,

стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни.

И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам.

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,

подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред,

като луксозен пакет,

сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно,

най-важното само:

за точка опорна -

вярно приятелско рамо.

Последно -

проветрих и стана прекрасно!

А беше задушно и тясно ...

Благодаря за прекрасното стихче.

Инсеменациите ги минах. Хормонални лечения също.
Тръбите са ок, според тукашните доктори, в България друга диагноза ми сложиха, били накривени, не особена проходимост.
Общо взето никой не можа да намери някакъв по-сериозен проблем.
Първата ми менструация дойде, когато бях на 17 години, от тогава имах все по един, два пъти годишно, аминорея се казваше това нали. След 25 години започна да ми идва на около 40 дена.
Официалната ми диагноза от стерилитетсцентъра тук е късно съзряване, ако може да се нарече изобщо диагноза. В България пък ми казват точно обратното, там ми беше раннен климактериум.

# 7
  • Мнения: 24 052
В Бг къде си ходила на лекар ? И това "тук"  къде е ?
Странно разминаване . По принцип кривите тръби са преодолими.

# 8
  • Мнения: 16
Живея в Германия, в Университетската клиника в Манхайм се „лекувам“в момента.
В България бях в САГБАЛ „Д-р Щерев“.

# 9
  • близо до Кресненското дефиле
  • Мнения: 886
sigma , Hug
Няма рецепта за това да не рухнем емоционално!Всеки, сам търси начин да го направи! Важното е , че си намерила верния път към успеха! Такъв е животът - при нас мечтите се сбъдват по-бавно , с много усилия и упорство , в нелеката борба , която водим. Peace

# 10
  • Мнения: 10 723
Здравейте момичета, аз като Сигмичка искам да разведря авторката на темате с едно стихче  Hug Hug С две думи по темата, аз не се справям много добре емоционално, рухнала съм отдавна. Държи ми единственно съпругът който вярва, че ще дойде и нашият щастлив миг след дълги неуспешни опити ...... За всички  Hug Hug Hug
А, сега стихчето:

ПИСМО ДО ПЕПЕЛЯШКА
 
Спри да чистиш къщата и да миеш пода,

и да готвиш, моля те, днес недей поне.

Купил съм ти рокля най-последна мода,

и прострял съм вече всичкото пране.

Финото бельо съм сложил върху скрина,

а във гардероба - скъпото палто.

Малкото бижу е във кутийка синя

и недей да мислиш колко струва то.

Сребърни обувки даже ти намерих,

точно твоят номер - тридесет и три,

скрих ги под леглото и се разтреперих,

как ще се зарадваш, щом ги видиш ти.

Тази вечер, моля те, отиди на бала,

в Дворцовата зала, купил съм билет.

И бъди красива в роклята си бяла,

и бъди блестяща в своя тоалет.

И танцувай много. Нека те харесват,

нека те желаят мъжките очи.

Тази вечер, моля те, ти бъди принцеса,

без да ти е тъжно, без да ти горчи.

В осем ще нахраня, знай, добре децата,

приказки ще кажа, бързо ще заспят.

И недей да гледаш все към циферблата.

Само тази вечер, само този път.

Моля те, бъди докрай опиянена,

забрави за всичко в тази чудна нощ.

Знай, че свободата е една вселена,

от звезди и дупки, мляко и разкош...

Не мисли за нищо. Даже благодарна

не бъди към мене - фея аз не съм.

Аз ще си прелиствам книга антикварна,

и полека-лека ще потъна в сън...

Като в стара приказка вън ще вее здрача,

аз ще се събудя в някой малък час.

Ако теб те няма - малко ще поплача.

Ако теб те има - принцът ще съм аз.

  bouquet  bouquet  bouquet

# 11
  • Варна
  • Мнения: 12 963
Подкрепата от половинката е ужасно важна. Ние напоследък само се караме и това ме скапва допълнително. И аз не знам по какъв начин да си помогна, да помогна и на двама ни. Карам си по течението и това е.

# 12
  • Мнения: 24 052
Месечинке, дръж фронта, молим те  Hug
Ще се случи. Само търпение . 

# 13
  • Мнения: 494
Месечинка виторога, нормално е при толкова притеснения и трупане на емоции да са опинати нервите и на двамата. и ние от време на време си повишаваме тон, особено кагато усетя, че половинката не разбира моите притеснения. ставам като котка с малки (сега си имам пискуни вкъщи, та сравнението не е случайно  Wink), за най-малкото нещо се паля.
но той ми е единствената утеха (на никой не съм казала за проблемите и опита) и се опитвам да не го отдалечевам от себе си. гледам да обръщам нещата на майтап и все повече се получава. наскоро му мрънках, че няма да е тук по време на стмулацията - през ден ходене до клиниката, куп инжекции и т.н., а той казва - да остана тук и аз да си ги бия ли, бих го направил, но ти имаш по-големи шансове да забременееш от мен - и скандала беше почти готов. а аз само изръсих - виж какво с моите нагънати тръби, ановулаторен цикъл и киста май шансовете ни са почти равни  Laughing
иначе от край време си имам работеща практика за моментите, когато съм в дупка - правенето на щури и приятни неща, в случая с любимия човек - много пътувания, за да не ми остава време да си мисля за глупости, зорбинг, летене с честна и куп други неща, които след някой и друг месец се надявам да са ми забранени  Sunglasses
все пак животът е кратък и няма смисъл да го пропиляваме в самосъжаление Hug

# 14
  • България
  • Мнения: 743
Четирите години чакане преодоляхме заедно със съпруга ми.
Случваше се да си поплачем заедно.
НО-винаги заедно!
И разбрах,че мечтите се сбъдват,остана ми само нервността от този период,която за жалост предадох и на детето в първите месеци.Сега съжалявам,че то почувства това,и ако имах възможността да поправя това време,щях да вярвам,силно да вярвам,че и ние ще имаме рожба,така като и стана.
Целувам ви,момичета,и стискам силно палците и на крака и на ръце  bouquet

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт