Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 авг. 2011, 00:43 ч.

Деца и родители

  • 8 854
  • 187
  •   1
Отговори
  • Мнения: 429
Здравейте, момичета!   Simple Smile

Започвам с уговоркаата, че разбирам, че нямам право да обобщаавам! Предварително обаче е нужно да се извиня на тези от вас, на които моите лични впечатления ще прозвучат като обобщение!  Hug
Ще започна от далече и ще кажа, че тези размисли и страсти, които ще споделя, ме вълнуват от известно време и най-вече след гостуването ми в БГ през пролетта.

30 години от живота си съм живяла в България. 10 години от които съм работила с деца на различна възраст като учител по английски, логопед и психолог.
От 4 години живея в Канада. Тук работих в началото с деца в норма в детска градина, а към момента работя с деца с аутизъм. Майка съм на 20 месечно момиченце и имам много лични контакти тук с деца на тази възраст и техните родители.

През пролетта гостувахме в БГ с детето и се срещнахме с около 40 дечица на средна възраст 5-6 г. Все на приятели и познати. На някои даже гостувахме с преспиване и само на едно място се почувствахме удобно във връзка с отношението на децата (все по-големи от моето, на около 5-6г. средна възраст). То не бяха сръдни, караници между децата в семействата, между дете и родители, то не бяха дърпане на играчки. Аз лично много пъти се чувствах неудобно, че децата на приятели не дават и една играчка на моето дете. Удряха се помежду си, а също и моето получи по някой удър я с играчка, я с ръка, я ритник. Даже веднъж се принудих да разреша на дъщеря ми да си играе с фотоапарата ми при наличие на стая с играчки, защото детето, на което гостувахме, не си даваше нито една играчка и нямаше сила (нито майка му, ни баща му), която да го накара да си даде играчките. Като дадох апарата на дъщеря ми понеже беше много натъжена, приятелчето, което не си даваше играчките, пристигна и й взе апарата от ръцете и каза: "Прибери го, защото тя е бебе и ще го счупи. Остави я да се разреве!" 

На някои от родителите даже не им правеше впечатление и не вземаха отношение, а най-странна ми беше репликата: " Остави ги, те ще се оправят сами!"   Освен да си издерат очите аз не виждам как ще се оправят сами!   Shocked

Едно единствено дете, което е отглеждано в Англия, когато идваше да иска играчката си от моето дете, винаги носеше нещо в замяна. Веднъж се случи да няма нищо подходящо, но си искаше една количка и намери едно камъче и с най-милия си тон дойде да предложи камъчето на дъщеря ми в замяна на количката си! И това дете на 3 години! 

По мои наблюдения децата тук, където живея, са коренно различни от тези в БГ. Няма караници, блъсканици, ревове и не съм видяла дете да противоречи на родителите си на публично място, нито да се тръшка или да своенравничи. Тук от много малки ги учат, да не навлизат в личното пространство на другия и реплики като: Keep your hands to yourself, We do not hurt other people's feelings, Share your toys, Wait for your turn, Say sorry, May I have that toy?, Thank you for playing with me! и т.н. звучат смешно на БГ майки. Поне на колкото приятелки и познати споделих за тукашния начин на възпитание, долавях насмешка и неверие, че подобна методика работи!

Тук от много малки им се обясняват правилата на общуване с околните. Още от бебешка възраст се водят на плейгрупи всеки ден и прекарват по 2 часа най малко в детска среда. Аз водя дъщеря ми от 4 месечна и никога никой не й е посегнал да я удари или тя него.

В Бг със стъпването ни там бяхме поканени на РД в парти клуб.  Имаше пързалка и моето тогава 17 месечно дете се готви да се спусне, а аз я чакам да я снимам. Самата аз не видях с каква бързина един 3 годишан приятел я изрита в гърба, че му пречела да мине. Майка му, която беше до него и пред самия него каза към мен: "Ами той много бърза да се пързаля и не може да чака вашето да се намести"  Shocked И тази жена е лекар.

Друг случай имахме с едно момиченце на 3-4 г. В едно тунелче минава моята дъщеря и аз гледам и чакам да излезе и какво виждам. Една девойка я влачи за бузата и дърпа, а моето дори не може  да ревне, щото са го защипали здраво за бузката, та даже и в устата му беше бръкнала. Излиза момиченцето и ми казва. "Тука не е за бебета. Пречи ни на играта" Аз дори още не можех да реагирам! Майка й се случи да е наблизо и се оказа, че не разбрала причината дъщеря й да влачи моята за бузата, но  казва: " Тя много обича бебета и искаше да я погали, но вашата се дърпа" (Явно до този извод стигнала жената, гледайки от далече). След като успокоих детето опитах да обясня на госпожицата, че това тунелче е именно за бебета, но майка й ми каза, че по-добре да си пазя детео, че те големите не знаели как да играят с бебета. Ами чудя се аз има ли изобщо кой да ги научи?!  newsm78

Десетки такива неприятни случки имахме и даже аз самата се улавях, че вече не се наслаждавах на разходката ами се превърнах в падар на детето си!  Confused

В БГ никога не съм отглеждала дете и имах съвсем други впечатления от работата ми с деца там. Дали нещата са се променили или преди аз просто не съм ги виждала, но това за мен не е нормално! Посетихме 7 различни градове. Ходихме на много различни площадки и аз лично за себе си вярвам, че натрупах много впечатления, които мога да взема за представителна извадка и да си направя изводи по темата.

Много ми се иска да пиша и за дацата тук и колко леснички и прости правила се спазват от всички родители и колко е лесно да си гледаш детето сред други деца, но много стана дълъг поста ми!  Embarassed

Имам и интересни разсъждения във връзка с правилата на движения по пътищата, как те се спазват в едно общество и нивото на агресия при деца и родители в това общество, но ще споделя в следващ момент!  Wink

Темата ми няма конкретен въпрос, но ми е болна тема от известно време и реших да споделя! Отново се извинявам, ако звучи обобщително!  Peace
А също и че нямам как да избегна да правя сравнения с децата тук, където живея и тези в БГ! Всъщност имам и един много пресен пример на дете, което скоро дойде от БГ. Там беше все нарочван за хулиган, а тук си се представя съвсем прилично детето!  Simple Smile

Вярвам, че децата са добри сами по себе си! Родителите са тези, които ги учат на поведение!  Embarassed

# 1
  • Мнения: 511
Беше ми изключително интересно да прочета твоя пост.
И аз се чудя понякога защо я има тази агресия и кой я поражда. Наскоро попълвах формуляр в детската ясла, отнасяше се именно за теми свързани с агресията, по които да се обучават възпитателките. Очевидно се опитват да направят нещо по въпроса.
Моето дете, колкото и да ми е болно също посяга да удря понякога. А също и изпада в състояния на истерия. Опитвам се да обяснявам, да му наложа и той с думи да обеснява това, което иска. Обикновено пита може ли да вземе нещо (чуждо), въпреки че често му отговарят с "Не може" Но той също си брани играчките. Преценява на кого иска и на кого не иска да ги даде. Понякога е изключително добър, но понякога...

# 2
  • Мнения: 261
Да, и тук е така, както описваш за Канада. Децата са мили, възпитани, дружелюбни. Няма агресия, всеки опит на дете да се държи неприемливо, бива моментално възспиран от родителя. А той е съвсем наблизо винаги - не е на близката маса, хванал цигара или кафе в ръка (примерно)  Simple Smile Тук не се пуши в парка така или иначе.
Колкото до опитите да обясниш на българин как са нещата в другите държави... няма смисъл да се хабиш. На хората тези неща им звучат като научна фантастика, или като някаква голяма екзотика  Laughing
Аз отдавна се отказах да го правя  Peace
Предстои ми пътуване до България, отсега съм се навила да си пазя детето повече отколкото тук. Имам и виртуални розови очила, които ще си нося и се надявам да виждам само хубавите неща там!  Grinning

# 3
  • Мнения: 1 049
Има закон в тези страни.В САЩ сме от доста години и не мога да си представя да ударя или да дърпам децата си по улицата.Не съм въждала и някой да го прави.А децата са кротки,не викат и се съгласяват с родителите винаги.Деца-мечта.Отскоро започнаха да идват приятелки на дъщеря ми в къщи и разбрах как точно ,в по-вечето случаи се постига това поведение.Няма да ви хареса начина на възпитание,не искам да го прилагам на моите деца и не съм го правила.Но всичко това си остава в къщи,между 4 стени иначе закона е безпощаден.

# 4
  • Мнения: 16 692
Имам две деца, които нито се бият, нито се карат. Имат 6 години разлика.
Преди да тръгнат на градина и училище не са посягали и не им е било посягано от деца, нямало е и как. Не ми изпадат в истерии. Спокойни са.
Голямото играе навън и до сега никой не е идвал у нас да се оплаче от него. А как се играе се вижда, имаме постоянно присъствие от възрастни по площадката и в квартала. Там играят и малки деца с майки и баби и големите.  Имаше период, когато по- големи деца са им взимали топката. Номерът бе веднага да се намесим, разговаряйки с родителите на тези деца и за около година проблемът се реши. Сега големите не закачат малките. Поне не на нашата площадка. Една улица по- надолу децата пък се бият редовно.

В ДГ са повече деца. Там половината, поне, намират за нормално да ударят, да наранят. Оплаках се тази година на директор и на учителки и разбрах, че не могат да се погрижат за това, децата да бъдат защитени. Малкото ми дете не е в безопасност там. Миналият месец побойникът на групата го одра по окото и това е постоянно явление /говоря за побойника/. Сега моето дете е у нас. След месец ще тръгне отново, но смятам на род. среща да повдигна сериозно въпроса, т.к. за мен това е сериозен проблем.
В училище в V клас ясно ми бе заявено, че децата трябва да се оправят сами и се стигна до там, че моето дете, което не бе удряло, в края на годината се наложи просто да се защити от навлеци, понеже там е като в джунгла.
Кажете, как да постъпи едно дете, което бива закачано, чиито дрехи се взимат и хвърлят по пода, в чиято раница се бърка, чийто телефон се взема /тук е с телефони, налага се да се звъни на родители в междучасието да се носи какво ли не/ и се трият номера? Училищното ръководство е уведомено. Няколко пъти. Узнах, че не само аз съм уведомявала.
Имам поглед върху по- различни възрастови групи, не само до 6 години.
Имам и различни впечатления.
Имали сме чудесни преживявания на някои места и кошмарни- на други.
Общо взето до 6 години децата са с родители. Може би затова и моите не са били обект на агресия. Аз се намесвам и не смятам, че греша в тази насока.
Обаче в училище няма как да го направя, нито в градината. Децата ми са били подлагани на агресия там, а не когато играят пред блока или в градинките.

Иначе нямам оплаквания, подобни на описваните, в детско градинска възраст, когато съм водила децата на гости или са идвали гости у нас.
Но пък и подбирам с кого се срещам, определено. Не поддържам тесни контакти с много хора. Умишлено.
Наскоро бяхме на детски рожден ден с малкия- никакъв проблем, но децата са малко и родителите са избрали кого да си поканят.
Спасяваме се по единично, аз нямам друг избор.


Последна редакция: чт, 11 авг 2011, 07:54 от Judy

# 5
  • Мнения: 1 669
Няма да ви хареса начина на възпитание,не искам да го прилагам на моите деца и не съм го правила.Но всичко това си остава в къщи,между 4 стени иначе закона е безпощаден.

Сама ли да гадая, или ще ни кажеш Laughing

# 6
  • Мнения: 16 692
Няма да ви хареса начина на възпитание,не искам да го прилагам на моите деца и не съм го правила.Но всичко това си остава в къщи,между 4 стени иначе закона е безпощаден.

Сама ли да гадая, или ще ни кажеш Laughing
Аз съм чела разни неща по чужбинските теми и съм виждала наяве някои работи- щипане и дърпане, например. И това- на публично място, с опит да е под маса.
Какво става по домовете- това си го знаят само домашните.
happy_mama, сподели какво имаш предвид, наистина.

Имам колежка, бивша детска учителка.
Тя ми разказва за едно дете, нарочено за хулиган в една група. Било преместено направо в друга градина, където никой не се оплакал от него до завършването му.

За мен е изключително индивидуално- и до дете е, и до родители, и до организация в детско заведение, и до конкретен учител.

# 7
  • Мнения: 8 124
Отскоро започнаха да идват приятелки на дъщеря ми в къщи и разбрах как точно ,в по-вечето случаи се постига това поведение.Няма да ви хареса начина на възпитание,не искам да го прилагам на моите деца и не съм го правила.Но всичко това си остава в къщи,между 4 стени иначе закона е безпощаден.

И аз се присъединявам към питането за начина на възпитание, защото това "добро поведение" ми звучи твърде...как да кажа...симптоматично.

А първият пост звучи твърде обобщаващо, да.
Имам изключително палаво и щуро дете, много буйно и динамично.
Нито удря, нито е удрян, нито блъска деца по пързалките.С познати и непознати деца е самата толерантност, да, има спор за играчките понякога, но без драми.

По градинките, по които го водя е своеобразна комуна- кой какво донесъл, кой с какво си играе, рядкост са споровете ,които прерастват в пунически войни за играчки.
Чак такава апокалиптична картина в България/ била съм по детски площадки и по други градове/не съм срещала.

Децата се сприятеляват лесно и простичко с думите "Как се казваш",без много-много финтифлюшки.Който е по затворен се отдръпва или се гушка в мама, който е склонен на нови приятелства си казва името и се заиграва.Има понякога делене по възрастов признак, също по пол"Няма да играем с момчетата", но децата като цяло живеят просто и естествено и са много непосредствени в общуването."Разсърдват се и се отсърдват", посдърпват се и се помиряват,има често обелени коленца, измокрени  и изцапани дрешки.Но има и оглушителен, искрен и ведър смях.

Като цяло, родителите са достатъчно отговорни, правещи забележки. Да, вярно, често с подвикване и не съвсем подходящ тон, но също така искрено и непосредствено.И ох, какъв ужас, има и поступване по дупето понякога на публично място.

И аз не искам да звуча обобщаващо, но безхаберните и толериращи агресивно поведение родители са изключение.Съжалявам, че авторката на темата е попадала все на такива, но наистина, не е типчината картинка тази, която тя рисува.

В случая говоря за деца в градинска възраст, за училище нямам много наблюдения.

# 8
  • Мнения: 27 869
Отскоро започнаха да идват приятелки на дъщеря ми в къщи и разбрах как точно ,в по-вечето случаи се постига това поведение.Няма да ви хареса начина на възпитание,не искам да го прилагам на моите деца и не съм го правила.Но всичко това си остава в къщи,между 4 стени иначе закона е безпощаден.

И аз се присъединявам към питането за начина на възпитание, защото това "добро поведение" ми звучи твърде...как да кажа...симптоматично.


И аз ! Grinning

# 9
  • Мнения: 15 833

Имам и интересни разсъждения във връзка с правилата на движения по пътищата, как те се спазват в едно общество и нивото на агресия при деца и родители в това общество, но ще споделя в следващ момент!  Wink


Очаквам с нетърпение, защото и аз съм убедена, че между двата проблема има много пряка връзка.  Simple Smile
Макар че отдавна въпросът с детската агресия не ме вълнува, все още помня чувствата си, когато собственото ми дете е било нейна жертва. И неадекватните родителски реакции помня. Винаги го е имало това, просто на теб не ти е правило впечатление, докато не си прекрачила чертата и от отбора на просто наблюдаващите не си минала в отбора на майките с пострадали и огорчени деца. След това всички вкупом се вливаме в отбора на постоянно страдащите от агресията на околните - по пътищата, в магазините, по работните места... Навсякъде.
И май наистина положението се влошава от ден на ден. Да бързаш, да не чакаш, да се стремиш да изблъскаш всеки, когото можеш, с лакти, пък и ако може да му причиниш по-силна болка - това вече май се превърна в национален спорт. Мутрафонията завзе всички позиции на обществения морал и колкото по-груб и арогантен е един човек, толкова по-високи обществени позиции заема...
Но да се върнем на децата. Аз не познавам родител, който да не се е сблъсквал с агресия, проявена към собственото му дете. В началото е изумен, после - възмутен, накрая - започва да работи по преодоляване на проблема. В повечето случаи с думите: "Ами като бият, бий и ти! Няма да се даваш!".
Да, много по-лесно е да си седиш спокойно отстрани и да оставиш децата сами "да се оправят", отколкото да се главоболиш с някакво си възпитание. Пък и деца са, все пак... Невинни мамини душички.
Е, да живее Законът на джунглата! Днес по пързалките, утре от терасите и по пътищата.
На оцелелите - честито! На загубилите - да пробват отново в някой друг живот.

# 10
  • Мнения: 3 574
Грешките на другите винаги са очевидни, а най-добрият начин за поправянето им е известен само на нас. Невъзпитани и агресивни деца има навсякъде и това не може да бъде квалификация за национален родителски подход.

# 11
  • Мнения: 15 833
Национален е, защото е факт, че когато същото това агресивно дете с агресивните родители попадне в чужда среда, много бързо приема модела на поведение на местните и се вписва успешно в средата.
Може, значи.  Laughing

# 12
  • Мнения: 3 574
Национален е, защото е факт, че когато същото това агресивно дете с агресивните родители попадне в чужда среда, много бързо приема модела на поведение на местните и се вписва успешно в средата.

Или средата го отхвърля. Нищо възвишено, проста психология.

# 13
  • Мнения: 51
За съжаление има много родители, които се радват, когато отрочето им е нахално и бойно. С очите си съм виждала зле прикрити или неприкрити усмивки на родители, когато детето им удря други деца или им издърпва играчките от ръцете.
А има и такива, които се правят, че детето не е стях, стоят с гръб и се правят, че не виждат какви ги върши детето им.
Има и родители, които винаги оправдават детето си, каквото и да е направило, дори да е набило друго дете, другото дете е виновно, защото го е предизвикало и т.н.
Как` Сийка много добре го е написала!

# 14
  • Мнения: 15 833

Или средата го отхвърля. Нищо възвишено, проста психология.

Психология, де. Ама действаща.
Има един психологически трик, "глоба" го наричат, прави чудеса с мотивацията за общественоприемливо поведение.  Laughing
Навън чувам, че доста се използва. У нас - не съвсем, да не кажа никак...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт