Деца и родители

А бе аз се бях притеснила 
Аз също съм на твоето мнение и гледам детето ми да общува само с определен кръг деца. Но се зачудих дали това не е грешно. Тъй като си мисля, че му създавам една "изкуствена" среда, в която всички са възпитани, отговорни, добри и т.н. Но ме  страх, че живеейки 7 години в такава среда, няма да е подготвено за действителността. Тъй като тръгне на училище ще се сблъска с всякакви деца - нетолерантни, такива, които се обиждат, бият... И някак е по-трудно само да си подбира обкръжението, защото все пак е неизбежно да се сблъсква с всякакъв вид деца, както и ние се сблъскваме с всякакви хора.
Аз всъщност вече нямам такъв проблем, защото така или иначе тръгна на градина и попадна в истинския живот 

Ако съдя по моите и техните приятели, хич не са изолирани децата, дори им е много добре! Вече са в основен курс. В училище се научават да си подбират приятелите, дотогава вече захитряват.
 ще компенсираш щетите на градинската среда с повечко срещи с други деца, които ти смяташ за подходящи и ще поощряваш детето да се сприятелява със свестни деца от групата в градината.

Моите оцеляват по българските площадки.  Втрещени са оставали само след родителско поведение (не им е много ясно как майки и бащи могат така да се обръщат към децата си). Веднъж на сина ми му откраднаха любима играчка - издърпаха му я от ръцете и избягаха. С желание ходят в България, опитват се да общуват с българчетата, понякога се заиграват чудесно, понякога - не. Но то и тук не си играят с всички деца в парка.  Има известна езикова бариера (особено за по-големите), защото не са в час с модния уличен детски речник в България и ми се е налагало после да обяснявам доста хм, думички, но не ми се е налагало да се намесвам  в игрите и взаимоотношенията им (само веднъж една рязарена майка, изтървала едногодишното си дете да се мотае сред люлеещите се деца се нахвърли върху сина ми, че щял да го пребие. моето дете беше ужасно смутено, трябваше да реагирам). Като споменах люлките, криво им беше преди години, че децата не отстъпваха ред за люлеене, но явно свикнаха с времето и го приемат и този факт.

Трудно ми е да преценя какви са чак такива големите разлики между площадките/парковете тук и в София (за там имам най-много наблюдения). Просто типът им е различен и предразполага за по-друг тип поведение/игра.
Например, нашият квартален парк много рядко е пълен с играещи деца- рядко има кой знае какви драми.  В по-големите паркове, където се събират повече деца съм наблюдавала конфликти и неследящи майки на малки деца, улисани в сладка раздумка с други такива майки.
Има само една детска площадка със заведение   - там винаги е пълно с деца.  Наблюдавала съм аналогични на българските ситуации неконтролирани  деца, които да тормозят (дори удрят и блъскат) други деца. Не съм била обаче свидетел възрастен да направи забележка на несобствено дете (освен, ако в момента той не е отговорен за него). Виж в България, всеки прави забелжки, поучава и възпитава (още нещо, което е доста странно за моите деца - някакви си непознати да им казват, че са леко облечени, че не бивало да си играят по този начин, че пиели студена вода, че били мръсни и прочие).

Не ми се обобщава, не ми се лепят етикети, просто споделям наблюдения. Според мен шокът на повечкото "чужденки" идва от нагласата им, с която възприемат България. Не го казвам укорително, човешко е, и на мен ми се случва  .
(а и тук са ни крали играчка от площадката - кофичка и лопатка , но пък забравения скутер си седя близо 20 часа в парка до нас и никой не го беше взел!)

Е, такива забележки естествено, че са неуместни и ненужни, но аз нямам скрупули да направя забележка на чуждо дете, което се държи неприемливо и родителите не са наблизо или не обръщат внимание. Имам предвид случки от рода на обиди, блъскане, хвърляне на предмети по другите. Днес дъщеря ми нарече едни деца "лоши и невъзпитани" пред родителите им, в отговор на това, че и подвикваха, че е "овца".  Ами замълчах си, права беше.

Детето ти е на 4ри и вероятно тези, които са го нарекли така са били на подобна възраст?!  Не мога да повярвам направо и то пред родителите си! Те безучастни ли останаха! 

Аз честно казано започвам да позабравям вече какво точно преживяхме и добре, че разказах в началото, та сега като прочета да си припомня. Но ако не бях идвала в БГ и бях прочела собствения си първи пост в темата като споделено от някого, когото не познавам, си признавам, че много неща щяха да ми се струват абсурдни и преувеличени! 

Да, децата бяха две на възраст 3-4 години. Родителите седяха на 3 метра и единственото, което се чуваше отвреме на време беше "Боби (примерно) престани! Стига!" и подобни, на което децата не обръщаха абсолютно никакво внимание. Освен епитетите имаше и леки ръкопашни хватки с дъщеря ми. Е, издържах около 5-10 минути и я извиках да седне при мен за да я държа настрани от децата.

моето дете също се държи да кажа "не-добре" по площадки и градинки - приказки какви ли не; не си дава изграчките, понякога бута или дърпа, няма да описвам към мен как се държи, защото най-вероятно ще предизвикам всеобщо изумление и възмущение; от бебе съм до него, никога не е оставян на самотек; правя забележки за лоши думи, тръгваме си ако няма ефект и винаги е учен и възпитавам да не хвърля; да не удря; боклуци не на земята а само в кофата  и т.н. и т.н. и въпреки всички моето дете се държи така. виждам как наистина се поддава на лошите неща от по-големите и когато се опитвам да правя забележки и възпитавам един вид винаги има отпор. за съжаление вече където и да го заведа има такива примери и такива деца; вариантът да сме само и единствено двамата също не е удачен, защото му става скучно.

Не съм писала никъде, че гледаните от баба /дядо/ са различни. Напротив. Писала съм, че виждам разлики между деца в отношенията по принцип, което си е нормално- колкото гледащи и деца- толкова различни начини.