Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 авг. 2011, 16:43 ч.

Как се живее с психично болен?!

  • 3 960
  • 10
  •   1
Отговори
  • В страната на мечтите
  • Мнения: 273
  Здравейте, извинявам се ако се повтарям, но в двете теми, които вече има във форума, не открих отговор на въпросите си. Крайно съм отчаяна от ситуяцията, в която се намираме - аз и моят приятел (все още не сме женени, но живеем на семейни начала от вече почти 3 години). Сестра му е на 43г и от 10 години бавно, но сигурно се влошава.  Дори не знам от къде да започна историята...Всичко е толкова объркано. Родила е син, когато е била на 19, и го е дала на майка си да го гледа, за да може тя "да си поживее" още известно време, пътувала е в чужбина и прочее. След това се е развела с бащата на детето и заживала с друг мъж, който е и първият човек, забелязал, че с нея става нещо. Един ден внезапно получила обрив по лицето и оттам започнал кошмарът. Лекували я в кожни клиники и не знам още къде - според нея (доколкото в сегашното и състояние може да се вярва на думите й) имала псориазис. Майка й твърди, че имала лупус.Така и не знам къде е истината. Няма никакви документи от тези болници, в които е била...(тя сама ги е унищожила по-късно). Самочувствието й се сринало заради начина, по който изглежда (псориазисът и една от формите на лупус се изразяват с рани по кожата) и според някои от лекарите, с които сме говорили, това е причината тя да...да не е на себе си. Никъде не я взимали на работа.Мъжът й я напуснал - обадил се е на моя мъж и му е казал "сестра ти не е добре..." Това съвсем я довършило. Върнала се да живее при родителите си, където бил и синът й, вече порастнал - на 10 - можете да си представтие отношението му към нея - почти непозната и вече болна. известно време пила някакви лекарства за псориазиса, но не и помогнали. Затворила се в себе си. Постепенно спряла да контактува с външни хора, спряла да излиза...започнала да си говори сама, да се смее без причина, да говори несвързани неща, да прави неща, които после отрича...И така до днес. През цялото това време майка й се отнасяла с нея като с прокажена - заради раните по ръцете й не и давала да пипа общите съдове, хранела се отделно, не й давала да влиза във ваната...единственото, което й било "разрешено" - да чисти...Двете непрекъснато се карали ( както си е и сега)ДОри съседите се оплакват от скандали и викове. Синът й (вече на 20) изпитва по скоро някаква ненавист към нея, не я чувства като майка, а като слугиня, в каквато са я превърнали-да пере и да мие пода...Вместо да срещне подкрепа в такъв момент, тя е била отхвърлена...
   По нещастно стечение на обстоятелствата ( бащата на мъжа ми почина) се наложи да отида да живея там за половин година и сама видях всичко - състоянието й, отношението към нея...С мъжа ми се опитахме да й помогнем - заведохме я в психиатрията на Александровска болница. Държаха я там 10 дни и ни я върнаха - "изписана без съществена динамика на състоянието" (цитирам епикризата).  Върнахме си я вкъщи и това беше. Докато живеехме там се опитвах да говоря нормално с нея, но това вече е много трудно. Тя отхвърля всеки опит. При първа възможност се изнесохме, защото беше наистина непоносимо. Една сутрин майката на мъжа ми се обади и каза, че след скандал и побой със съседката от долния етаж миналта сутрин е излязла и не се е прибрала. Звъняхме в полицията, но оттам ни казаха, че са почивни дни (беше покрай някакъв празник) и нищо не могат да направят, да изчакаме първия работен ден. Звъняхме в Пирогов и другите по-големи болници - нищо.Тръгнахме сами да обикаляме по улиците и да я търсим - без успех. Мъжът ми се сети, че още преди време му е говорила за психиатричния център на ул. Екзарх Йосиф и като последна мярка отидохме да я търсим там. Дежурният лекар учтиво ни каза, че е била там вчера сутрин и е била изпратена в болницата в Курило. На настойчивите ми въпроси какво й е и защо е там, той ми отговори, че "с оглед на състоянието й"..и дрън-дрън.Не можа да ми каже с каква диагноза е изпратена и дали е добре изобщо.  Отидохме в Курило - отново ударихме на камък. Портиерът се обади да провери и ни увери, че е там, но нямало как да я видим или да говорим лекуващия й лекар, защото ОТНОВО били почивни дни и нямало кой да се занимава с нас. Изкарахме три кошмарни дни в неведение какво става докато накрая успяхме да се доберем някаква т.нар. лекарка, която да ни каже какво става. И о!чудо - никой нищо не знае, "ми тя не е добре, ама...даваме и антипсихотици...ще остане тука известно време.."Диагноза- неизвестна.
  Остана там три седмици. Имаше леко подобрение на състоянието, но тъй като беше дошла по собствено желание нямаше как да я задържат и когато реши, че не иска да стои повече, просто се прибра вкъщи. Говорихме с лекарите - ни най-малко не ги интересуваше, че тя се нуждае от много по-продължително лечение и че постигнатият напредък, макар и минимален, ще бъде безвъзвратно изгубен. Изписаха й хапчета и й казаха да ги пие - на собствена отговорност!И да говори с психиатър  поне по веднъж в месеца...Та тя отрича, че е болна, нима си мислят, че сама ще си пие хапчетата?! В епикризата  този път пише "шизофреноподобно налудно разстройство" - дали е дали не е...
  И така тя отново се върна вкъщи, хапчетата бяха потулени  или изхвърлени, забрави се за срещите с психиатър и пак се върнахме в изходната точка. Майка й също отрича тя да е болна, твърди, че "просто има проклет характер" и няма нужда от лекари ...Така че не оказва никакво съдействие. На мен ми изглежда сякаш тя се е примирила с положението и предпочита да си остане така... Освен това тъй като вече от много години не работи няма здравни осигуровки и всичко трябва да  плащаме ние, което не е лесно. Изпитвам огромно съжаление към нея, тъй като тя няма вина за случващото се, но нима мога да се превърна в болногледачка и да загърбя собствения си живот? Тя не може да се грижи сама за себе си... Едва на 23 съм - с мъжа ми искаме да създадем семейство, деца...Къде се вписва тя в това?Искам да се лекува, искам да може да живее нормално, но как да й помогна?Лекарите не искат да се занимават с нея, дори няма поставена диагноза, а не е толкова опасна, че да я пратим за принудително психиатрично лечение...В пълна безизходица сме. Ако някой има какво да каже по въпроса - моля, нека сподели. Ще съм благодарна за всякакви съвети.

# 1
  • София
  • Мнения: 2 838
Съжалявам за ситуацията. Единственото, което мога да ти кажа е, че това не е проблем, за който можеш да повлияеш или вземеш отношение. Тази жена има живи родители, които ако се налага, могат да бъдат попечители.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 959
Съжалявам за ситуацията. Единственото, което мога да ти кажа е, че това не е проблем, за който можеш да повлияеш или вземеш отношение.
Тази жена има живи родители, които ако се налага, могат да бъдат попечители.
  Peace
И 20 годишен син !

life_is_love,
Не "разчитай" на тази диагноза"шизофреноподобно налудно разстройство" .
Това е моментно списано състояние, може би.... newsm78.
Дамата освидетелствана ли е от комисия?
Не знаех,че псориазиса води до такава клиника/диагноза/.  Rolling Eyes

Мале, и аз съм встъпила в 43г и имам син на 21г......
Имам симптоми на критическа, 3 петънца от 5ст. монета на витилиго...,
виж,че било нещо друго .  Wink 

# 3
  • В страната на мечтите
  • Мнения: 273
 Тази жена има един жив родител - майка, която не желае дъщеря й да бъде лекувана!А синът й изобщо не го е грижа за нея...опитахме се да потърсим у него някаква отговорност, някакво желание да й помогне, но уви - когато мъжът ми му каза "тяти е майка, трябва да се грижиш за нея", знаете ли какво каза той?!"тя не се е грижила за мен, когато бях малък, защо аз да се грижа за нея сега?"Той не я познава и не я чувства като майка - виждал я е само такава, каквато е сега:болна. Не го оправдавам, но и не го виня. И няма как да не взимам отношение, защото някой ден тази жена ще остане без майка, която да се грижи за нея, и тогава тази отговорност ще падне върху мен. искам да направя всичко по силите си нещата да тръгнат по правилния път преди това. Знам, че тя може да се лекува, но не знам къде и как, а няма към кого да се обърна. И ни най-малко не разчитам на "диагнозата" в епикризата й от Курило - самите доктори казаха че не са сигурни какво й е, но бяха убедени, че тя може сама да взима решения и отказаха да задействат процедурата за определяне на попечител. А тя излезе от болницата, спря си лекарствата и това беше...
   Опитвам се да й помогна, да върна живота й към нормалното, и просто искам да разбера как. Явно никой друг от живите й роднини не загрижен достатъчно...
  И не се притеснявяй PAV1, петната от витилиго и критическата нямат нищо общо с това Simple Smile Пък и псориазисът май също няма...

# 4
  • Мнения: 24
Най-голямата помощ която може да се окаже в този случай е да се следи жената да взима лекарствата си редовно. Без тях няма значение какво друго ще направите, то няма да повлияе на състоянието и.
За уточняване на диагнозата може да се обърнете към MБАЛНП "Св. Наум", например към доц. Хараланов.

# 5
  • Мнения: 29
life is love искрен но съжалявам за ситуацията в която сте изпаднали с приятеля ти, искам да ти кажа че наистина  е възможно от първите петънца които получила да развие това състояние, защото съученик на дъщеря ми и приятел на синът ми от една малка операция на киста разви психично заболяване ,,говори си сам ,смее се ,почна мебели да хвърля от тераса та ,стоеше на тъмно,изхвърли телевизора втълпяваше че от там го наблюдават и мн.др. такива. Но майка му не го остави нито за миг, почна да го води на лекар, първо търсеше навсякъде информация за състоянието му ,настани го в психиатрия след излизането му от там се беше пооправил но тя не усети той кога спрял и изхвърлил лекарствата и пак на ново, баща няма  но майката не го оставя за миг повече,знам от нея че мина през съд последно и с полиция го настани в психиатрия, вече  4 месеца лежи там  разбрах че след около 20 дена щяла да си го прибере и сега бил много добре.Но майката на приятеля ти трябва да отиде в полицията да обясни състоянието и и да каже че се притеснява да не направи беля тоест да навреди на невинни хора и те ще и обеснят реда и как ще я приберат за продължително лечение ,но ако тя( майка и) казва че и няма нищо не знам как ще стане .Знам в какво положение сте и господ да ви дава сили.

# 6
  • Мнения: 1 844
Какво всъщност е обективното състояние/ поведение на жената в момента?
Има ли халюцинации, налудности, натрапливи мисли?
Проявява ли здрав разум, оценява ли адекватно реалността, умее ли да се грижи за себе си?
Иначе на въпроса- с психично болен се живее трудно. А на психично болния му е още по-трудно, особено когато близките му имат подобно незаинтересовано и безхаберно отношение към него.(визирам майка й и синът, доколкото разбирам вие и мъжът ви имате желание да помогнете)
Има начини да се овладее положението, разбира се, трябва търпение, мотивация да помогнеш наистина и дори хитрост, ако се налага.

# 7
  • В страната на мечтите
  • Мнения: 273
 Благодаря на всички за милите думи.
Тиги, няма как да следя взимането на лекарствата лично, защото вече не живея там, но благодаря за информацията - ще проверя как стоят нещата с доц. Хараланов, дано успее да помогне.
Ira-ari, за съжаление според закона за да може да се пристъпи към принудително лечение на психично болен той трябва да е опасен за себе си и околноте, а тя не проявява агресия, поне не с насилие. Само вика, което не е достатъчно за полицията. Затова сме с вързани ръце Sad
desinkata_85, по отношение на поведението  -  има халюцинации, звукови и зрителни, отрича миналото си ( отрича че е разведена, че е раждала син, отрича даже името си!), мисли, че някои иска да й навреди, говори сама със себе си и с хора, които вижда в халюцинациите си - стари приятели, полицаи и всякакви такива. За обективна оценка на реалността и дума не може да става. Няма как да се грижи сама за себе си.

# 8
  • гр. Стамболийски
  • Мнения: 168
Приятелят ти какво мисли, че е най-добре да направите? Както си описала ситуацията наистина е много тежко. Според мен трябва да си дадеш сметка искаш ли да прекараш живота си с приятеля си и тогава да мислиш за всичко останало. Може да звучи доста грубо, но това ми изглежда основата, върху която ще е всичко останало. Защо той е връзката ти с тази жена, която определено има нужда от голяма помощ - и специализирана, и човешка! Желая ти да намериш верния път и да има подобрение за нея!

Успех, каквото и да решиш!

# 9
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 806
Ira-ari, за съжаление според закона за да може да се пристъпи към принудително лечение на психично болен той трябва да е опасен за себе си и околноте, а тя не проявява агресия, поне не с насилие. Само вика, което не е достатъчно за полицията. Затова сме с вързани ръце Sad

Напоследък и това не е критерий, за да приберат човек, който е опасен за себе си и околните. Свекърва ми имаше огромен проблем с алкохола, хвърляше шишета през прозореца, заспиваше с цигара в ръка, забравяше котлоните включени, падаше по улиците, но това не накара полицията да я прибере. Молихме я да ходи да се лекува, но тя просто не желаеше да приеме, че има проблем и дотам си оставахме. Ходихме при личния й лекар, до полицията, до къде ли не и отговора беше все един и същ. Бяхме решили да съберем подписки от съседите, защото и това искаха от полицията, но то пък стана така, че от толкова моткане, накрая почина. И до ден днешен не знам, а и не искам да знам - сама ли си посегна на живота или заради пияното състояние е изпила погрешното лекарство...
Затова ви съветвам - не я оставяйте сама в такъв момент. Виждам, че правите всичко по силите си и стискам палци накрая да има положителен резултат  Praynig Искрено ви съчувствам и влизам в положението ви  Hug
Успех!

# 10
  • софия
  • Мнения: 384
Като се замисля има хиляди теми за  какви ли не болести,но никъде не видях тема  като тази.Аз съм един от хората които имат нужда от такава тема за взаимопомощ,състрадание,съвет или каквото се сетите.Сигурна съм ,че има и други между нас живеещи с такива хора по стечение на обстоятелствата ,но не се чувстват комфортно да си кажат или попитат как да живеят изобщо.Който не е минал през това не знае за какво става въпрос.Разгледала съм Гугъла съвсем оскъдните форумчета в които няма влизане просто защото не ти приемат регистрацията и не я потвърждават.Проблеми свързани с наши роднини било то мъжете ни ,децата ни ,братя или сестри с различни диагнози.Във форумите за самата болест болните се подкрепят ,но никой не пита отсреща на линията на другите какво им е и как издържат.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт