Само така ли разбираме?
- Публикувана: 20 авг. 2011, 08:56 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2011, 19:09 ч.
Добър човек ли е приятелят ви?
Според мен темата би следвало да е наименована: "Добри хора ли са приятелите ви?", поне според зададеното като идея в поста на авторката или дори още по точно би било: "Приятел в нужда се познава! Така ли е наистина!".
По това как разбирам темата - Не ми се говори, вероятно лош избор и невъзможност за правилна преценка на обкръжението, изхождайки от мисълта, че хората са изначално добри, но понякога правят лоши неща! Сега съм на обратното мнение-хората са лоши, но понякога имат странни проблясъци и спорадични прояви на добрина!
ПП А, ако все пак иде реч за партньора - да, добър е, пу да не му е уроки!
ПП И да допълня за частта с въпроса: "Само така ли разбираме?" - Да, истината е, че поговорката: "Приятел в нужда се познава" е повече от вярна, щото за маса и за "аху-иху" всеки е навит, нооо...щом се опре до трудности и оказване на помощ изведнъж всички се оказват заети, безпарични, с купища проблеми и невъзможност да се проявят като Човеци. 
По това как разбирам темата - Не ми се говори, вероятно лош избор и невъзможност за правилна преценка на обкръжението, изхождайки от мисълта, че хората са изначално добри, но понякога правят лоши неща! Сега съм на обратното мнение-хората са лоши, но понякога имат странни проблясъци и спорадични прояви на добрина!
ПП А, ако все пак иде реч за партньора - да, добър е, пу да не му е уроки!
ПП И да допълня за частта с въпроса: "Само така ли разбираме?" - Да, истината е, че поговорката: "Приятел в нужда се познава" е повече от вярна, щото за маса и за "аху-иху" всеки е навит, нооо...щом се опре до трудности и оказване на помощ изведнъж всички се оказват заети, безпарични, с купища проблеми и невъзможност да се проявят като Човеци.
Само така ли разбираме?
Другият начин е когато имаме успех, или преживяваме нещо хубаво. Аз установих , че има хора, които са много съчувстващи, дори подкрепящи в тежки моменти, но ако ти се случи нещо хубаво не могат да се радват с теб. Тогава започваш да усещаш от тях едни негативни емоции , направо да си кажем завист . Така че за мен истинските приятели са тези , с които сте заедно в трудни моменти и искрено се радват с теб, когато си щастлив.
Другият начин е когато имаме успех, или преживяваме нещо хубаво. Аз установих , че има хора, които са много съчувстващи, дори подкрепящи в тежки моменти, но ако ти се случи нещо хубаво не могат да се радват с теб. Тогава започваш да усещаш от тях едни негативни емоции , направо да си кажем завист . Така че за мен истинските приятели са тези , които са заедно в трудни моменти и искрено се радват с теб, когато си щастлив.
Подкрепям
Всеки може да се "радва" на успеха ти, и да "страда" в мъката ти...
Въпроса, е че наистина можеш да оцениш "приятелите си" по това, кога ще ти протегнат ръка за помощ.
Има една хубава приказка "истинският приятел е този, на когото ако се обадиш в 5 сутринта с думите "убих човек", той ще ти отговори "ти отиди и си легни, аз ще взема лопата и отивам да копая"....
Въпроса, е че наистина можеш да оцениш "приятелите си" по това, кога ще ти протегнат ръка за помощ.
Има една хубава приказка "истинският приятел е този, на когото ако се обадиш в 5 сутринта с думите "убих човек", той ще ти отговори "ти отиди и си легни, аз ще взема лопата и отивам да копая"....
Има една хубава приказка "истинският приятел е този, на когото ако се обадиш в 5 сутринта с думите "убих човек", той ще ти отговори "ти отиди и си легни, аз ще взема лопата и отивам да копая"....
Няма по - голямо клише за приятелството от това.
Има една хубава приказка "истинският приятел е този, на когото ако се обадиш в 5 сутринта с думите "убих човек", той ще ти отговори "ти отиди и си легни, аз ще взема лопата и отивам да копая"....
Няма по - голямо клише за приятелството от това.
Веднъж в живота си съм изпадала в тотална безизходица. Обадих се на най-добрия ми приятел, той само ми помогна, без дори да ме попита каквото и да било...безрезервната помощ и обич са единственото доказателство, че човек ти е истински приятел...
Добър човек е, да. И го виждам, не защото съм с него, а заради отношението му към роднини, приятели, колеги. Радва се на деца, помога на възрастни съседки и е готов да приюти всяко всяко малко коте от улицата.
Не, но ми е приятелка. Не е дъбър човек, но за мен би напрлавила всичко и го е доказвала многократно. Света не се дели на лоши хора и приятели-във всеки има по нещо добро и нещо лошо. Все пак в онази клиширана поговорка се говори как единият се обажда през нощта с думите "убих човек", другият пита "къде ще копаем"-ами къде е доброто тук? Има убит и двама съучастници, но те са си най-добри приятели един за друг и това е най-важното! Това е приятелството!
Човек може да бъде много лош и много добър, зависи коя струна на душата му докоснеш. Така че отношението към околните не е показателно, че даден човек ще е добър и към теб. А в душата на приятелите докосваме струните, които ги карат да бъдат добри точно към нас самите и да са до нас в трудни моменти, а и в радостните също.
Някой много уместно припомни и успехът, като изпитание за приятелството.
Много по-силно изпитание от бедата.
Баба ми някога го казваше и се смееше. Приятел, когато си зле се вижда, но когато си добре най-добре се вижда.
И аз с очите си го видях това, когато пораснах.
Приятели, които ще те утешават в бедата или в тъгата, но не могат да преглътнат житейския ти успех.
Много по-силно изпитание от бедата.
Баба ми някога го казваше и се смееше. Приятел, когато си зле се вижда, но когато си добре най-добре се вижда.
И аз с очите си го видях това, когато пораснах.
Приятели, които ще те утешават в бедата или в тъгата, но не могат да преглътнат житейския ти успех.
Приятели, които ще те утешават в бедата или в тъгата, но не могат да преглътнат житейския ти успех.
Да,това също е много силно изпитание..
С огромен ужас установих, че бившият ми мъж (в който 15 г се кълнях) - не можа това да преглътне..(
Mммм дааа, много сте прави, че успеха също е изпитание - Имах "приятелка", която твърдеше, че оптимизма и доброто настроение у хората от обкръжението и и идвали в повече, после разбрах, че успехите им са направо непосилни за нея и не само не я радват, ами е способна на долни неща, за да ги подкопае, ако не с друго, то поне със злословия. Пфуу, сетих се и ми стана гадно....
Имам много познати, но малко приятели.
Истинските такива буквално се броят на пръстите на едната ръка /и пак остават свободни пръсти/, но те наистина са от този тип, които биха заровили труп за мен. Истинските приятели не се познават само на маса, а в тежки моменти, а моите са ме подкрепяли дори тогава, когато на мен ми се е искало да си тръгна от себе си. Често дори се питам дали аз правя същото за тях и дали съм достатъчно добра за тях - опитвам се да правя много, но все ми се струва малко.
По отношение на мъжа ми. Той е чувствителен човек, който е готов да направи много неща за много хора, но не щади себе си - нито физически, нито емоционално, което не знам колко време ще му запази силите да е такъв.
Истинските такива буквално се броят на пръстите на едната ръка /и пак остават свободни пръсти/, но те наистина са от този тип, които биха заровили труп за мен. Истинските приятели не се познават само на маса, а в тежки моменти, а моите са ме подкрепяли дори тогава, когато на мен ми се е искало да си тръгна от себе си. Често дори се питам дали аз правя същото за тях и дали съм достатъчно добра за тях - опитвам се да правя много, но все ми се струва малко.
По отношение на мъжа ми. Той е чувствителен човек, който е готов да направи много неща за много хора, но не щади себе си - нито физически, нито емоционално, което не знам колко време ще му запази силите да е такъв.
Наистина е по-лесно да подкрепяш приятел в трудни моменти, но да се радваш на успехите му определено е изпитание за приятелството ви. Според мен можеш да се радваш на успехите на приятел само, ако и ти имаш такива. Ако си мислиш, че на теб не ти върви и нямаш никакви успехи, тогава ще ти е много трудно да се радваш на успелите си приятели. Ще им завиждаш, а това няма как да се скрие.
Наистина е по-лесно да подкрепяш приятел в трудни моменти, но да се радваш на успехите му определено е изпитание за приятелството ви. Според мен можеш да се радваш на успехите на приятел само, ако и ти имаш такива. Ако си мислиш, че на теб не ти върви и нямаш никакви успехи, тогава ще ти е много трудно да се радваш на успелите си приятели. Ще им завиждаш, а това няма как да се скрие.
Зависи колко ти е близък този човек.
Дори не мога да си представя да завиждам на близките си хора. Единствено им се радвам, като е възможно и аз да се амбицирам покрай успехите им, но негативните усещания по отношение на тях са ми чужди.
Абе, да си призная, това със заравянето на трупа, де ще копаем и все в тоя род прояви, като изпит за приятелство, на мен нещо не ми звучи по приятелски. От едната страна, ако си приятел-в никакъв случай няма да допуснеш да направиш другаря си съучастник, от друга страна пък да прикриваш деянието на другаря си, като му помагаш активно в тази насока-едно му правиш мечешка услуга, едно ставаш като него, а не се опитваш да му помогнеш, по скоро лошотията поглъща и тебе, абе откъдето и да го погледнеш този пример си куца... 
Тумбе, ама това е в преносен смисъл.
Но... приятел би следвало да застане до теб в труден момент.
Примерно, имала съм случай на смърт в семейството, когато приятелка е поемала всичко по организирането на нещата, докато аз нямах сили.
Имала съм случай, когато в работата ми искаха от мен да направя сериозна машинация /от много високопоставено място дойде искането/, с обещание за супер възможности по-късно. Е, моя приятелка дойде с мен за подкрепа, когато казах в очите на този човек, че никога няма да направя подобно нещо и напускам /а тя рискува своята работа с присъствието си, но държеше да е до мен, още повече, че това беше съвсем в началото на пътя ми в тази професия и знаеше колко тежко го изживявам/.
И още, и още.
Не е задължително да става дума за нещо лошо. А и ако ти изискваш от свой приятел нещо лошо, незаконно или нараняващо го, то ти не си добър приятел на този човек.
Такива неща.
Но... приятел би следвало да застане до теб в труден момент.
Примерно, имала съм случай на смърт в семейството, когато приятелка е поемала всичко по организирането на нещата, докато аз нямах сили.
Имала съм случай, когато в работата ми искаха от мен да направя сериозна машинация /от много високопоставено място дойде искането/, с обещание за супер възможности по-късно. Е, моя приятелка дойде с мен за подкрепа, когато казах в очите на този човек, че никога няма да направя подобно нещо и напускам /а тя рискува своята работа с присъствието си, но държеше да е до мен, още повече, че това беше съвсем в началото на пътя ми в тази професия и знаеше колко тежко го изживявам/.
И още, и още.
Не е задължително да става дума за нещо лошо. А и ако ти изискваш от свой приятел нещо лошо, незаконно или нараняващо го, то ти не си добър приятел на този човек.
Такива неща.
Наскоро установих, че хора за които си мислех, че са от онзи изпитан тип приятели "с трупа", всъщност не са.
Много е важен характера на трудността, която изпитваш в момента. Лесно де да се проявява съпричастност и помощ при проблеми от лично-битов характер, трудно - ако е в бизнес-професионален план.
Е, за няколко месеца преживях и се справих с доста големи изпитания, но пък установих кои са ми били приятели само докато вървях нагоре и бях на върха. Сега пак съм там, но те вече са просто добри познати.
Тумбе,
израза с трупа възприемам като метафора на много сериозен проблем. Не непременно свързан с престъпления и незаконни действия 
Много е важен характера на трудността, която изпитваш в момента. Лесно де да се проявява съпричастност и помощ при проблеми от лично-битов характер, трудно - ако е в бизнес-професионален план.
Е, за няколко месеца преживях и се справих с доста големи изпитания, но пък установих кои са ми били приятели само докато вървях нагоре и бях на върха. Сега пак съм там, но те вече са просто добри познати.
Тумбе,
израза с трупа възприемам като метафора на много сериозен проблем. Не непременно свързан с престъпления и незаконни действия 
10 години си мислех,че имам добър приятел.Такъв ми беше,най-добрия.Оказа се,че изобщо не е така.От 2 години имам дете,нямам време да се виждам с него когато му е удобно и той вместо да ме разбере,че на първо място е детето ми ми се нацупи.Расърди ми се.Е как този човек ще ми е приятел.Иска само с него да се съобразяват хората,така неможе.
Оскар Уайлд го е казал това за съпричастността 
"Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му"
"Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му"
Рано или късно на всички ни се налага да "изпитаме" приятелите си и тогава наистина разбираш кой е в състояние да те подкрепи, без да задава въпроси и да мисли за последствията. Не за всеки сме готови на безусловна подкрепа и съдействие.
А аз мисля, че не е редно да искаш това от приятел - безусловна подкрепа и не мислене за последиците за нещо,което касае теб, а не него.Безусловно човек може да подкрепи единствено децата си, за всички останали е нормално да се позамисли преди да откликне.
Рано или късно на всички ни се налага да "изпитаме" приятелите си и тогава наистина разбираш кой е в състояние да те подкрепи, без да задава въпроси и да мисли за последствията. Не за всеки сме готови на безусловна подкрепа и съдействие.
Безусловната подкрепа е заради дадения човен, а не заради "поста" му - дете, съпруг, роднина, приятел ..... А ако детето "не заслужава" тази безусловна подкрепа?
А ако детето "не заслужава" тази безусловна подкрепа?
Темида, да не би да си юрист... 
А ако детето "не заслужава" тази безусловна подкрепа?
http://vbox7.com/play:55b7e4244b
И в този случай ли според теб "заслужава"?
А ако детето "не заслужава" тази безусловна подкрепа?
http://vbox7.com/play:55b7e4244b
И в този случай ли според теб "заслужава"?
Освен това, за да се стигне до това освирепяване, родителите не са без заслуга. Най-малко по отношение на даденото възпитание.
Убил баща си за издръжката, живеели в крайна бедност, нямали дори 4 лв. за общи разходи...чия е вината за това скотство? Със сигурност не на детето.
А ако детето "не заслужава" тази безусловна подкрепа?
http://vbox7.com/play:55b7e4244b
И в този случай ли според теб "заслужава"?
Освен това, за да се стигне до това освирепяване, родителите не са без заслуга. Най-малко по отношение на даденото възпитание.
Убил баща си за издръжката, живеели в крайна бедност, нямали дори 4 лв. за общи разходи...чия е вината за това скотство? Със сигурност не на детето.
А защо не потърсиш вината някъде другаде? В обществото например? И в другите страни изперкулясват, но поводът им не е 4 лева.
А ние самите дали сме добри хора? Вече започвам да се съмнявам в себе си. Имам няколко добри приятелки, които обичам, мисля за тях, помагам им с каквото мога. Но впоследно време чувствам, че съм се изнервила доста покрай техните проблеми. Редуват се да ми се оплакват с часове и по телефона и в скайп и във Фейсбук и като се видим на живо. Искам да им помогна, опитвам се да ги изслушам, да дам разумен съвет, да им помогна както мога. Но напоследък чувствам, че не издържам, не желая да ги слушам. Не точно не желая, но не мога повече. Не знам, може би не съм добър човек....
А защо не потърсиш вината някъде другаде? В обществото например? И в другите страни изперкулясват, но поводът им не е 4 лева.
Ако децата ми не станат добри хора, значи дълбоко ще съм сбъркала някъде. Те са част от мен, създала съм ги физически и съм участвала в психическото им съзряване. Да не ги обичам и подкрепям е все едно да не обичам и подкрепям себе си.
Простете, че излязох от темата, спирам.
А защо трябва някой да е добър човек, та да ми е добър приятел? Двете нямат връзка. Най-добрата ми приятелка е ужасно зла жена. И аз не съм много добра. Но сме добри приятелки една на друга.
Какъв е въпроса, все пак? Дали приятелят ми е добър човек, или дали е добър приятел?
Какъв е въпроса, все пак? Дали приятелят ми е добър човек, или дали е добър приятел?
Ужасно зла жена? Кой знае защо си представих огромен котел, в който врят разни отвари и тя бърка ли бърка...шегичка, де
А защо трябва някой да е добър човек, та да ми е добър приятел? Двете нямат връзка. Най-добрата ми приятелка е ужасно зла жена. И аз не съм много добра. Но сме добри приятелки една на друга.
Какъв е въпроса, все пак? Дали приятелят ми е добър човек, или дали е добър приятел?
Какъв е въпроса, все пак? Дали приятелят ми е добър човек, или дали е добър приятел?
Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:
- Какви са хората в този град?
- Какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.
- Аха - казала жената - същите ще откриеш и в този град.
Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.
- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.
Мъдрата старица казала:
- Такива ще ги откриеш и в този град.
- Какви са хората в този град?
- Какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.
- Аха - казала жената - същите ще откриеш и в този град.
Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.
- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.
Мъдрата старица казала:
- Такива ще ги откриеш и в този град.
Няма значение за мен.
Не е важно дали е добър човек, важно е дали е добър приятел.
Добрият приятел е този, който ме понася, когато не мога аз самата да се понеса.
В трудните мигове винаги сме сами - независимо дали някой е около нас денонощно, дали ни помага физически и т.п. В страданието си човек е сам. То не е изпитание за приятелството.
Не е важно дали е добър човек, важно е дали е добър приятел.
Добрият приятел е този, който ме понася, когато не мога аз самата да се понеса.
В трудните мигове винаги сме сами - независимо дали някой е около нас денонощно, дали ни помага физически и т.п. В страданието си човек е сам. То не е изпитание за приятелството.
А ние самите дали сме добри хора? Вече започвам да се съмнявам в себе си. Имам няколко добри приятелки, които обичам, мисля за тях, помагам им с каквото мога. Но впоследно време чувствам, че съм се изнервила доста покрай техните проблеми. Редуват се да ми се оплакват с часове и по телефона и в скайп и във Фейсбук и като се видим на живо. Искам да им помогна, опитвам се да ги изслушам, да дам разумен съвет, да им помогна както мога. Но напоследък чувствам, че не издържам, не желая да ги слушам. Не точно не желая, но не мога повече. Не знам, може би не съм добър човек....
Радвай се, защото това реално означава, че проблемите на приятелите ти не са сериозни и те са добре.
Защото с истинските болки на приятелите боли. Чак днес го осъзнах истински. И на мен ежедневните им проблеми понякога ми понатежават или ми се иска само аз да се оплача, а те да ме забавляват. Но уви... Една от най-близките ми приятелки в момента страда много и аз истински изпитвам болка, едва ли не физическа и ми се иска да й помогна, а този път няма как, освен с това да я изслушам, разсея, да премълча собствените си болки и да съм до нея. Много я обичам и се почувствах адски зле за нея - не ме е натоварила, напротив. Просто не искам да я виждам така. Знам, че и това ще отмине, но бих искала да мога да й го спестя...
Всъщност никога не съм се замисляла дали приятелите ми са добри хора. Замислям се сега и стигам до извода, че не ме интересува. Щом сме приятели, значи те са добри за мен и аз съм добра за тях. Останалото е без значение.
Само така ли разбираме?
А според вас приятелите във вашите беди ли трябва да се въвличат? И какъв е критерият за "лош" човек? Че етикетите лесно се поставят.
Аз пък мога да попитам егоистично ли е да обладаваме приятелите си със себе си и проблемите си?
Само така ли разбираме?
А според вас приятелите във вашите беди ли трябва да се въвличат? И какъв е критерият за "лош" човек? Че етикетите лесно се поставят.
Аз пък мога да попитам егоистично ли е да обладаваме приятелите си със себе си и проблемите си?
Приятели за маса и веселие винаги се намират. Но малко са тези, които ще поседят с теб, ще те изслушат и ще се помъчат да ти помогнат, ако могат. Това не значи, че ги въвличаме в бедите си, те сами решават дали и как могат да помогнат, ако искат. Понякога е достатъчно само, че са те изслушали и ти самата си си чула мислите на глас и така ти става по-лесно да намериш решение.
....... Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”!!!!