помните ли как беше в детската градина когато вие бяхте деца

Много интересна тема. Тази седмица имах възможност да си вляза в яслата /боже там съм ходила преди 27 години/ и я показах на моето дете. Спомних си и групата даже.
От детската градина имам повече спомени.Другарките се казваха Семкова и Ганчева. Всяка сутрин влизахме в кабинета на сестрата и ни преглеждаше. Ходехме с червени престилки и шорти. Леглата ни бяха разгъваеми фотьойли и имаше деца, които спят на нещо като походни легла. Идваха доста често студенти при нас. Следобед беше борба кой ще е на входа да извиква децата, за които идват /нямаше домофони/. Имаше всякакви  деца - биещи и бити  . Също си спомням и сборни групи в градината.

Имам все хубави спомени   

От яслата нямам спомени.Но пък от градината-са чудесни.Имахме басейни и вътрешен и външен.Всеки ден плувахме независимо от сезона.Всяка сутрин сестрата ни проверяваше/и по думите на майка ми-всички болни деца бяха връщани/за 4 години съм се разболявала не повече от 4-5 пъти//.Също така си спомням,че обикаляхме около една лампа,слагаха ни някакви очила.Всички тържества бяха невероятни.За всички деца имаше от градината облекла/сега кой каквото има/.Леглата ни бяха в отделно помещение,тип падащи.Това ми идва на ум на първо четене.

Помня. Помня и поименно другарките и децата.С някои до ден днешен /от децата де.../ се виждаме.Градина като градина.Режимът ни беше като днес, закуска, занимания, обяд, спане, игри.Помня какво ми е харесвало, какво не-нормални неща.Различното е минимално, като цяло.Даваха ни на хапченца флуор, правеха ни нагревки на кварцова лампа.Ами...наистина нищо различно от днес.

   Помня - много неща:
- че първите четири месеца отивах с истеричен рев сутрин, а вечер - че майка е дошла рано да ме вземе;   (хич не й беше лесно с мен);
- че избягах една сутрин от ДГ и съседка ме върна - голям бой ядох вечерта от мама;
- че си стисках устата с една лъжица грис и накрая - я изплювах в тоалетната;
- че спях легло до легло с треньора ни на националния отбор по волейбол и той имаше истински часовник 
- че най-много обичах да играя на чудесните съоръжения в двора на градината - беше огромен и просторен (сега е данъчна служба 
- но - най-ясно помня - много игри, много тържества и ...... приятелчетата.  

По мое мнение разликата от преди и сега е огромна,но  е за друга тема.

Много малко помня. Явно не е било любимото ми място. От снимки виждам, че сме били с униформи. Може бизатова и до сега съм против тях 
Помня едно-две приятелчета, помня лелката, че беше много мила и обИчна. Помня, че някои деца оставаха там да спят, защото имаше и нощна група...

Не мисля, че разликите преди и сега са огромни.
Градината, колкото и банално да звучи, е място за социализация. Ако госпожите са добри и децата създадат приятелства, битовизмите остават на заден план.

На ясла не съм ходила, а и от детската градина не помня много, защото много боледувах като малка и все отсъствах.
Леглата ни бяха тип походни. Спомням си, че на всеки на чаршафа имаше избродирано нещо - на мен кокиченце. май и на шкафчетата имахме такива символи, за да си знае всеки неговото.
Помня че ходехме със сини престилки и сини шорти.
Помня и една Доротея, която много ни хапеше и щипеше. 

Грис и аз не обичах /сега също/ и го ядях на принципа на гъските - проточвах шия да мине без да усещяам какво ям.

Помня доста неща. 

За съжаление нищо не ми харесваше и не исках да стоя там.
Помня, че се вкопчвах в крака на майка ми и не я пусках.
Помня,че много плачех. Че не исках да ям, а да лягам на това легло съвсем.
Помня,че редовно звъняха на мама, да идва да ме взима.
Така няколко месеца и ме спряха.

Чак на 6 години тръгнах на предучилищна и нямах никакви проблеми. 

За съжаление повечето неща, които съм запомнила от моето ходене на ДГ са в негативно отношение .
Нещата, които са оставили незаличима следа в моето съзнание са:
Много ревях сутрин като ме оставяха в градината. За 4 години дните, които не съм ревала сигурно се броят на пръсти .
Друго, което си спомням е как един обяд не исках да спя и другарката Каменова ме хвана за опашките (косата ми я връзваха на две опашки) и толкова силно ме раздруса, че без да преувеличавам, свят ми се зави.
Един път не исках да ям супата и лелята ми я изсипа във врата и трябваше с мократа и омазана престилка да седя, докато майка ми дойде да ме прибере. След като ме видя, вдигна меко казано грандиозен скандал на учителката, а на следващия ден разговаря с директорката и оттогава никой не ме караше на сила да ям това което не искам .
Единствения хубав момент, които съм запомнила е когато завършвах ДГ . Бях много щастлива, че най - накрая се махам и повече никога няма да се върна в нея..

Помня, че в първа и втора група нямаше занимания като сега, а ни оставяха да си играем. Чак в трета група започнаха заниманията и на мен ми бяха безкрайно досадни, предпочитах да си играя с играчките. В групата бяха предимно деца от ромски произход, растящи в проблемни семейства  и аз винаги блестях със знания и умения и постоянно ме хвалеха. В първи клас, вече в уж престижно за онова време училище, много се изненадвах, че не бях винаги най-добрата и най-хвалената. Случвало се е да ни насилват да ядем и да спим, дори да ни шамаросват, но като цяло спомените ми от детската градина са хубави.

Охоо, помня, помня...Раздаваха ни точки - червени, черни, златни, зависи кой е слушал. Спяхме и на походни легла, че не достигаха в спалното помещение. Ние съответно се научихме веднага как да ги подгъваме като капан и като легне другарчето, леглото падаше и то се захлупваше със завивките.Помня и как нашите все ме взимаха последна, защото работеха по-докъсно и все седях с лелята или учителката вън на двора да чакам. Веднъж дойдоха да ме вземат по-рано и аз от радост и бързане тичах към тях и като се спънах в един камък си ударих главата в оградата. В резултат се оказахме в болницата за лепене на спуканата ми глава и се прибрахме с около 2 часа по-късно, отколкото обикновено се прибирахме 

Е това е коронната им заплаха - направо съм изумена, че някой го е направил  .

Аз спомени нямам, но точно това ми се е набило: "Ако не изядеш тази супа, ще ти я сипя в гърба  /гадна пилешка супа с кожи  /" .
И аз стисках очи, за да не гледам какво ям  ...

Пилешка супа ям, само ако аз съм я правила.

Градината не е място за всеки. Моето дете също не харесва яслата и едва ли ще хареса градината ... но това е друга тема ....

Да, наистина това им е коронната заплаха, но явно много съм издразнила леля Яна и в яда си, я изсипа .  След като майка ми вдигна скандала, не си спомням дали продължаваше да заплашва другите деца, но мен до края на 4 - та група не смееше да доближи .

След като си написах предишния пост, се сетих и за други неща от градината, основно от последната група ( предучилищна не съм посещавала). ЗНачи, спомням си веднъж ни разделиха на групи и всяка група трябваше да строи с кубчета част от приказка. На нас ни се падна дворецът на Снежната кралица и ни дадоха много сини кубчета. Често ни караха да играем на училище. Разделяхме се на учители по рисуване, по математика, директор, ученици. Веднъж играхме на Червената шапчица. Аз бях Червената шапчица, шапката, която ми дадоха,  пускаше червена боя и ми нацапа блузката. Веднъж ни караха някъде, облечени с народни носии, в един бус. Сигурно сме изнасяли представлене в някой завод. Аз помня само, че ми стана много лошо в буса.

Беше гадно. Караха ме да спя следобед, да ям омразни неща, да си играя с другите деца. Все неща, които не обичах. Имам регистрирани бягства от ясла или началото на градината. След това в училището ми беше вълшебно готино. 

В първите дни на посещенията ми в детската ясла съм била пребита от лелята - солиден бой със синини, защото съм ревяла за майка ми. Имам някакъв откъслечен спомен, който по-скоро сънувам като кошмар. Оттогава не можеше никой да ме накара да доближа детска градина. Майка ми е детска учителка, но вече в градинска възраст и в нейната група не исках да седя. После - направо предучилищната  към основното училище /и до днес си спомням другарката Тодорова/, само хубави неща  мога да кажа за нея. Нямах никакъв проблем с адаптация, както и с адаптация в първи клас.

не

Помня, разбира се. Не знам сега как е по градините, имам малко наблюдения от яслите миналата година, но навремето имаше РЕД. Сутрин ни посрещаше сестрата и ни преглеждаше да не сме болни, помня закуските, после заниманията , понякога ни извеждаха навън на разходка, на театър и т.н., наобед си лягахме около 12:30 (може и 13:30 да беше, вече не помня) и спяхме до 15:30. После пак ядене, игра и към 17:30 ни прибираха родителите. Добре беше като се замисля, нямаше и болести като сега, защото имаше строг контрол. Градината където съм ходила отдавна я няма, разтуриха я някъде около средата на 90-те години, което е нормално, тогава нямаше много деца.
Спомням си че дори навремето ни ваксинираха в детската градина, не помня за какво, но помня че ваксините ни ги слагаше сестрата, което по принцип беше добре, защото децата се радвахме и по-лесно приемахме положението, а не като сега да се ходи по лични лекари където чакат други болни.

П.П. В интерес на истината навремето не се разболявахме толкова, но болни не ни пускаха на градина, сестрата връщаше болните. Сега явно подобен контрол почти липсва и затова болестите процъфтяват, като тръгне от едно дете в яслата и преминава по всичките. За градината ще видя как е другия месец, но ме съмнява да е по-различно от яслите.

Почти нищо не помня от яслата и детската градина. Спомням си обаче пътя към първата ми ясла - как беше зима, студено, заледено, майка ми ме водеше, а аз плачех, защото не исках да ме оставя  там. Преместихме се след това, в другата детска градина беше същото - все плачех, когато ме оставяха и исках да ме взимат първа. Спомням си как играехме на двора, групата на брат ми беше на съседната площадка, но не ме пускаха да отида там. Блокът, в който живеехме се намира точно до ДГ, много исках някой път да си тръгна сама, а не да чакам да ме пуснат, но така и не ми разрешиха.

По-подробни спомени нямам, не знам защо не съм искала да ходя и съм плакала така всяка сутрин. Не мисля, че някой се е отнасял лошо, нито са ни удряли. Честно казано много се радвам, че дъщеря ми ходи с голямо желание на детска градина (и то същата, която аз съм посещавала  ), има много приятелчета, не е плакала (не знам как щях да преживея, ако трябваше да я оставям плачеща всяка сутрин), даже я заплашваме, че ако не слуша и няма да я заведем в детската градина. 

Ох, спомени. Не ми е било гадно, но е имало моменти, в които не ми е харесвало. Като цяло нямах проблем с градината (поне по мои спомени).
Имахме униформи - шорти и престилки и всеки си имаше картинка. С нея си разпознавахме шкафчетата и чаршафите на леглата. Аз бях гъбка
Помня, че не ми спираше устата и все ме слагаха разказвач на приказките, нямаше сценка, я която да не участвам. Горката ми майка, колко ли стихчета и разказчета е запомнила покрай мен, за да ги науча и аз.
Помня лампите, с които ни нагряваха и аромата им, беше голямо забавление. Водиха ни на плажа, но не ни даваха да се къпем.
Никой не ме е карал на сила да ям, но пък нещата, които не обичах, се брояха на пръсти. Бях от не-спящите деца, но мирувах в леглото, защото другарките бяха строги.

Беше отвратително!!!!!!!!

  Най-черните години от моя живот. От сутрин до вечер плачех за родителите си месеци наред, докато свикнах с неизбежността, че трябва да съм разделена с тях. Не излизах навън в двора на градината, защото трябваше да си дояждам отвратителната храна. Ако градината беше до обяд и се посещаваше от 6-годишна възраст, може би щях да се чувствам добре.

    Имам ужасни спомени! 

    Само храната е била много по-здравословна от предлаганата сега.

Беше ужасно за срамежливо и свито дете като мен. Най-много мразех празниците, защото задължително се подготвяха разни представления. Всяко дете научаваше по едно стихче, нареждаха ни и правехме цяла програма. А родителите наредени като публиха ни се подсмихваха.
Спомням си веднъж как едно момче ме удари в корема толкова силно, че ми изкара въздуха. Паднах на земята уплашена, не знаех какво се случва с мен, трябаха ми няколко минути докато ми се възстанови дишането. Учителката не видя, беше заета да си клюкарства с леличката. Дори и сега изпитвам някаква страхова невроза от задушаване.
Детенцето ми е на 2г. и от скоро го гледа свеки. Изобщо не ми се иска да го давам на градина. Но за сега нямам възможност да си седя в къщи. Напаво ми се свива сърцето, като знам, че и то ще изпитва същото, защото по мои наблюдения май е наследил моя характер.

Спомените ми са много мъгляви.Помня,че имах хубава червена престилка,шкафчетата бяха в коридора и имаше хубави апликации върху тях.Хранехме се в отделна столова. Имахме малки червени столчета,тапицирани с някакъв странен материал и много играчки.  Това,което най-ярко си спомням е онази особена миризма - много прятни спомени!

На ясла не съм ходила, на детска градина само 3-та група. На село при баба и дядо, квартала ни беше нов и още нямаше градини и училища и ме пратиха на село. Помня как сутрин баба ме будеше като увеличаваше приказката по радиото (разказваха от 6.50 до 7.00 приказка по радиоточката  ) а аз исках да си поспя още малко (и до днес съм така ) Помня как караха от града с едно малко камионче храната и всички чакахме с нетърпение закуската нареждахме си столчетата и масичките и всички на прозореца чакаме камиона. Игрите ни бяха интересни, често пеехме, като учителката ни свиреше на акордеон. Много мразех обяда, аз се хранех много бавно и често аз приключвах със супата а другите на масата вече са на десерта (най-често компот от череши), ех тези десерти рядко стигах до тях, времето просто не ми стигаше  Никога не спях, за една година да съм заспала 2 пъти  просто си лежах и мълчах. Нямах си и мое легло (бях започнала по-късно) и постоянно ме местиха на леглото на отсъстващо дете а такива винаги имаше, аз рядко боледувах. Освен една заушка, за друго не съм отсъствала нея година. А когато учителката отиде да пие кафе на долния етаж при колежката си наставаше купон, скачахме по леглата а един дежуреше до вратата. И винаги когато Юлия трябваше да пази ни хващаха    След сън ако времето не позволява да сме навън аз се пъхах в тоалетните, от там се виждаше задния вход и зачаквах прабаба да дойде да ме вземе. Ако вземеха някой друг преди мен почвах да плача. Веднъж така плаках повече от 3 часа, прабаба не могла да дойде и чак баба след работа дойде и ме взе.

   За мен пък напротив,празниците бяха най-хубавото нещо в градината.
   Все бях начело в такива събития:ту водеща,ту играеща заглавна роля,соло танцуваща или пееща.....
   Винаги съм ги обичала,съм ги чакала и съм ги изживявала с огромно удоволствие!

Помня, но все лоши неща 

Как ме насилваха да ям /все още има храни, които не вкусвам заради това/.
Как не можех да спя на обед и ме наказваха, ако дори мръдна в леглото... все такива спомени имам.
Радвах се, когато бях болна, защото си стоях вкъщи. Като по - голяма дори започнах да шмекерувам, че ме боли това и онова, за да не ходя на градина.

Аз бях невероятна калпазанка. Спомням си колко бой съм яла. Тогава това не беше забранено.....! И няма да забравя....телешко с кюстендилски сливи- на мен ми се гади, леля Ленка ме тъпче! Доповръща ми се и тя..хвана ме за опашката /имах дълга коса и защо ли до 4 клас, учителите все ми я дърпаха/ и ми натопи главата в манджата!

На ясла не съм ходила. ДГ я помня и нямам особено хубави спомени - караха ме спя, а не исках и рисувах с пастели по стената; държаха ме все последна на масата, за да изям гадния грис; ужасните тържества.

Работя в детска градина и се старая да не подлагам децата на подобни страдания. Надявам се един ден те да имат хубави спомени 

Аз си спомням основно лошите неща!
Помня,че ни наказваха прави до стената с вдигнати ръце и да си държиш столчето над главата ,това ми е най-яркият спомен!
Помня и,че веднъж ме болеше корем и ме бяха оставили сама в стаята,докато всички деца и учителки,бяха излезли навън,а като дойде да ме вземе,мама такъв скандал им спретна  .
Никак не обичах градината,сега дъщеря ми също не обича да ходи.

Аз съм ходила и на ясла и на градина,но помня само градината.Помня,че и двете ми учителки и лелки бяха невероятни.Много добри бяха,много добре се държаха с нас.Никога не съм удряна,насилвана да ям или наказвана.Но аз пък си бях страшно кротко дете.Все пусках другите пред себе си,давах играчки и не се карах с децата.Биеха ме,аз си мълчах,никога не съм се оплаквала.Та сигурно затова и не съм наказвана и бях любимка.Другите все ги наказваха заради мен. Но искренно се надявам моя син да не е така.Не искам да го бият,предпочитам да бъде наказаният,не малтретираният.

И в яслата, и в градината ми харесваше много. Обожавах тържествата и да участвам в тях. Не обичах да спя и да ям определени храни, но това не ми е развалило впечатленията.

От яслата няма как да помня . От градината ,откъслечни моменти - как ни водят под строй в съседната поликлиника за ваксина , как ям наказана права , "за да падне храната в краката ми и да станат като на слон " , как си разбивам от бързане и състезателен ентусиазъм главата в ръба на прозореца , и все в тези краски .

Спомените ми се събуждат и освежават , а стават и някак по-приятни от снимките . Рисувала съм с удоволствие , танцувала съм , пяла съм , вероятно това е достатъчно , за да забравя всичко изписано по-горе .

Децата ми не обикнаха градината , и двете .

Аз, освен че ходех на градина 3 години, съм прекарала години наред ,и преди и след това, в една определена- майка ми е детска учителка, и вероятно заради това, аз имам повече чудесни спомени от детската градина по онова време.
На първо място- тържествата. Много пищни, със съответните костюми, които бяха просто невероятни- чувствахме се като истински актьори. Създаваха истински образи, пълни като детайли, доколкото ни позволяваше възрастта , разбира се.
В ежедневието си спомням масичките и столчетата, малките легълца, които бяха с едно и също спално бельо, с инициалите на детето, като така се различаваха.
В градината имахме басейн, след всяка дообедна разходка в парка до градината имахме около 30-40 мин да играем и плуваме в него.
Мантичките бяха ту червени, ту сини, вървяха в комплект с уникални гащички с ластик около крачетата, който се отбелязваше и беше леко дискомфортно.
Храната- спомняма си колко беше вкусен хлябът!!! Мек, бял, като облак... Обичах много грис халвата, която повечето ненавиждаха, а мразех (и до днес) сутляш. Като цяло менюто беше доста стабилизирано и нямаше боклуците, които дават днес на моето дете например...Единственият грах яхния, който някога съм яла с удоволстие, беше именно в моята детска градина.
Друг момент, който изплува сега е заспиването- който заспеше първи, имаше награда печат на ръчичката, или малко пластмасово човече- момче или момиченце, изрязани квадратчета с красиви картинки на тях и т.н. ...Аз никога не обичах да спя и стисках силно очи, за да имитирам такова...Нямах често печат, и ме озадачаваше как е разбрала другарката, че се преструвам.
В градината имахме много играчки- цял детски кът с дървена кухня, по наш мащаб и размери. Имаше плод и зеленчук, колички за куклите, всякакви музикални инструменти, които бяха изработени от дърво, съвсем като истинките, но в малки размери. Там свирех на малката червена арфа, която и до днес помня с най-малки подробности.
Когато излизахме на разходка ни караха да се хващаме за мантичката на другарчето отпред, и така въряхме една малка "гъсеничка" от деца.))
Изплуват непрекъснато нови и нови спомени, ако имам време ще се включа отново.

 Помня, че ни извеждаха на разходка на различни места, а не само в двора. Любимо ми беше да ходим на къщата на Баба Яга и да събираме листа и жълъди. Водеха ни дори на море от градината.