аз останах може би около месец, сега си живея живота както ми харесва, ако искам излизам ако не не излизам, но за първи път от години се почуствах красива и желана...........какво му трябва друго на човек, освен да се чувства обичан 
- Публикувана: 22 авг. 2011, 15:07 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2013, 12:04 ч.
Колко време, след като останахте сами, започнахте да се срещате с други мъже?
Аз игнорирах мъжете година и половина. После случайно започнах да излизам с един. Предимно на разходки в парка с бебето 
. Беше ми приятно в неговата компания, забавлявах се. Макар и с кърмаче между нас, пак се получаваше.
Но след някой и друг месец го опознах по-добре и се разочаровах. Сега съм сама, но не по-малко щастлива!
Roscoe Не им казвай, къде и с кого излизаш! Дай им време и ще свикнат
.
. Беше ми приятно в неговата компания, забавлявах се. Макар и с кърмаче между нас, пак се получаваше. Но след някой и друг месец го опознах по-добре и се разочаровах. Сега съм сама, но не по-малко щастлива!
Roscoe Не им казвай, къде и с кого излизаш! Дай им време и ще свикнат
. А какво правите, когато вашите родители смятат, че не е редно да имате връзки след развода? Постоянно имам скандали с родителите ми, според които давам лош пример на синът си. Как да им обясня, че с един развод не се свършва живота и че не правя нищо нередно. 
Начинът е да не знаят
Щом нагласата им е такава - на тези години едва ли ще се променят... филтрирай информацията към тях и си живей живота
Стигнахме до извода, че животът е
1.Децата
2. Работата
3. Секс.
Голяма част от родителите са такива... поне от по-старото поколение, и особено ако става дума за дъщери
Начинът е да не знаят
Щом нагласата им е такава - на тези години едва ли ще се променят... филтрирай информацията към тях и си живей живота
Съгласна!
1.Децата
2. Работата
3. Секс.
А какво правите, когато вашите родители смятат, че не е редно да имате връзки след развода? Постоянно имам скандали с родителите ми, според които давам лош пример на синът си. Как да им обясня, че с един развод не се свършва живота и че не правя нищо нередно.
Начинът е да не знаят
Щом нагласата им е такава - на тези години едва ли ще се променят... филтрирай информацията към тях и си живей живота
А какво правите, когато вашите родители смятат, че не е редно да имате връзки след развода? Постоянно имам скандали с родителите ми, според които давам лош пример на синът си. Как да им обясня, че с един развод не се свършва живота и че не правя нищо нередно.
А какво правите, когато вашите родители смятат, че не е редно да имате връзки след развода? Постоянно имам скандали с родителите ми, според които давам лош пример на синът си. Как да им обясня, че с един развод не се свършва живота и че не правя нищо нередно.
и тъй като бракът ми с БНД завърши с развод съм нямала право на друг опит.
И моите родители се опитваха ( по точно майка ми ) да ми обяснява как не трябва да замесвам детето си във връзките си и най-добре изобщо да нямам такива ( все едно всяка вечер излизах с различен и мъкнех и синът си, но от две думи разбра че колкото и да се стреми да ме „захапе” със злобнички забележки ми е все тая и се ограничи с кисели физиономии всеки път като ме видеше да излизам. Аз смятах че на 29 год. имах достатъчно акъл в главата да представя на тях и детето си единствено този, който в последствие ми стана съпруг. Дали го приеха или не, те си знаят, но последствието от действията им е 5 000 км. помежду ни и обаждане веднъж в месеца.
п.п. Благодаря на всички за пожеланията.
Roscoe, май не ти остава нищо друго освен да се криеш като учениците 
Ама животът си е твой - недей да разрешаваш да ти го скапват разни тесногръди приказки от средата на миналия век, пък било то и от твоите родители....
Виж, аз за разлика от теб имах преди време обратния проблем - майка ми дупка ми проби на главата да не съм оставала сама и бла бла...а аз просто не искам повече да се занимавам с такива дивотии....Но и аз късничко родих, та се бях наживяла..ама това е друга тема
Ама животът си е твой - недей да разрешаваш да ти го скапват разни тесногръди приказки от средата на миналия век, пък било то и от твоите родители....Виж, аз за разлика от теб имах преди време обратния проблем - майка ми дупка ми проби на главата да не съм оставала сама и бла бла...а аз просто не искам повече да се занимавам с такива дивотии....Но и аз късничко родих, та се бях наживяла..ама това е друга тема
Morgana, според мен проблемът е един и същ - родители, които се опитват да контролират живота на "детето" (или поне да влияят върху него - принципно е същото, въпрос на степен и нюанс )
Каква е посоката, вече е друг въпрос... а също и какво говорят на теория, и след като ситуацията е реалност
)Каква е посоката, вече е друг въпрос... а също и какво говорят на теория, и след като ситуацията е реалност
Да споделя и аз как беше при мен.Много скоро след раздялата и даже по време на развода
имах неангажираща връзка.(да уточня ,че не трето лице е било повод за развода)Тази връзка ни беше удобна и на двамата...,определено не се чувстваше добре от факта,че имам дете,но и не сме имали по-сериозни претенции един към друг.С детето не съм го запознавала,нито пък родителите ми знаеха за него.След това бях известно време сама,докато един симпатяга не започна да ми обръща повече внимание..Тогава дъщеря ми беше на 2.5 г.Даже първата ни неофициална среща(всъщност случайна) беше с нея.Бях много очорована от отношението му към децата като цяло.Не го притесняваше факта,че съм разведена с дете.Спомням си,че в началото дъщеря ни ревнуваше и избягвахме да демонстрираме по-топли чувства пред нея докато не свикне с мисълта,че не сме просто приятели.Родителите ми бяха твърдо против.Особенно баща ми.Докато не почнаха да гледат мач заедно
Сега-10 г. по-късно сме 4 членно семейство. 
имах неангажираща връзка.(да уточня ,че не трето лице е било повод за развода)Тази връзка ни беше удобна и на двамата...,определено не се чувстваше добре от факта,че имам дете,но и не сме имали по-сериозни претенции един към друг.С детето не съм го запознавала,нито пък родителите ми знаеха за него.След това бях известно време сама,докато един симпатяга не започна да ми обръща повече внимание..Тогава дъщеря ми беше на 2.5 г.Даже първата ни неофициална среща(всъщност случайна) беше с нея.Бях много очорована от отношението му към децата като цяло.Не го притесняваше факта,че съм разведена с дете.Спомням си,че в началото дъщеря ни ревнуваше и избягвахме да демонстрираме по-топли чувства пред нея докато не свикне с мисълта,че не сме просто приятели.Родителите ми бяха твърдо против.Особенно баща ми.Докато не почнаха да гледат мач заедно
Сега-10 г. по-късно сме 4 членно семейство. Roscoe, май не ти остава нищо друго освен да се криеш като учениците
Е добре, че реших да я отворя тази тема, че да прочета прекрасната новина на I.Hr Пожелавам ти много спокойствие и бързо минаване на времето до финала
А по темата - и аз започнах да излизам скоро след раздялата ни, но синът ми беше на 6 и за лятото при родителите ми. С кърмаче надали щеше да ми се излиза и на мен - доскоро кърмех дъщеря си и не мога да кажа, че умирах от желание да я оставя и да правя каквото и да е навън без нея. Не мога да повярвам, че аз го казвам точно, но явно кърменето наистина създава някаква такава шантава връзка, дето те държи вързана до детето ти по собствено желание.
В един момент ще ти се доизлиза - дали с мъже, дали с приятелки. А пък като се появи човек, който те интригува, няма изобщо да си задаваш въпроса искам ли, не искам ли да излизам
Пожелавам ти много спокойствие и бързо минаване на времето до финала А по темата - и аз започнах да излизам скоро след раздялата ни, но синът ми беше на 6 и за лятото при родителите ми. С кърмаче надали щеше да ми се излиза и на мен - доскоро кърмех дъщеря си и не мога да кажа, че умирах от желание да я оставя и да правя каквото и да е навън без нея. Не мога да повярвам, че аз го казвам точно, но явно кърменето наистина създава някаква такава шантава връзка, дето те държи вързана до детето ти по собствено желание.
В един момент ще ти се доизлиза - дали с мъже, дали с приятелки. А пък като се появи човек, който те интригува, няма изобщо да си задаваш въпроса искам ли, не искам ли да излизам