Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 авг. 2011, 17:53 ч.

Мъжът на 37

  • 2 482
  • 22
  •   1
Отговори
Здравейте , не съм сигурна дали тук му е мястото , но искам да споделя с някой моята история....просто защото не се чувствам добре.....знам колко по-големи драми съществуват в живота......но все пак.....
та.... аз съм на 24 години и съвсем скоро приключих близо 5 годишна връзка(той е с 9 години по-възрастен) , много голяма любов......изключително емоционални взаимоотношения. Той ( ще го наричам М ) ме гледаше като писано яйце....толкова грижи никой не бе полагал за мен....както се казва една чаша не ме оставяше да измия сама.......просто истински кавалер, уважаваше ми мнението, непрестанни комплименти и обяснения в любов,.....просто романтика отвякъде Simple Smile , дори и в материално отношение- винаги първо за мен мисли....след това всичко и всички останали.......мъж мечта......без забележки......а пък в секса......за там вече няма думи да се опише колко изключително и върховно е било ....,но за огромно съжаление последната 1година и половина той се промени.....обгрижването си остана( имам в предвид домакинската работа .... финансово...) , но някак си спряхме комуникацията между нас, разредихме и секса......когато се видехме вечер и си разказваме деня.....той не ме слушаше , прекъсваше ме и започваше с неговите проблеми....не искаше никъде да ходим....стана един ленив и мързелив......започнах да си мисля , че не ме обича вече и да изпадам в параноя , започнах да ревнувам( а попринцип не съм ревнивка)и отношенията ни все повече изстиваха......и през главата ми взеха да нахлуват мисли за раздяла.....обмислях го всеки ден.....но за нещастие в този момент пък баща му се разболя от рак (левкемия).....и не можех да си позволя да го оставя в този момент.......след 2-3 месечно лечение баща му почина Cry Cry изпитвах нужда да съм с него и да съм му опора в живота......, но той попринцип е интроверт и нищо не ми споделяше относно мъките му....., но аз бях до него-знам , че беше достатъчно! и така след смъртта на баща му всичко уж си беше по старо му....., но някак се озлоби към мен....когато ме виждаше в добро настроение......(понеже е изключително интелигентен мъж , а и ме познава изцяло ) знаеше как с една дума да ми срине света ......и така.. започна да го прави тоя номер доста често.......аз съм в добро настроение и му разказвам кое ме е накарало да се почувствам така ....и той............ме режеше......започна да прави изказвания относно моите родители ( просто до такава степен издребня , че чак не ми се вярва.......................) . В един от моментите ми на радост той ме беше попитал : " защо майка ти и баща ти дойдоха на погребението на баща ми с най-белите си дрехи....!?" просто се втрещих.........не знаех ....какво се случва ....просто в този момент направо ми причерня.....но си го премълчах.....много се разстроих понеже знаех как изживяват моите родители цялата ситуация....но си премълчах.............скоро след това се случи и да ме одари.....много изнервен стана , даже съм имала ситуации в които ме беше страх да заспя до него.........да не говорим , че направи нещо ,което ми изтръгна цялата любов към него.................когато баща му ( Бог да го прости ) все още беше жив и влезе в болница за лечение.....той остана сам шеф във фирмата ,която имат (семеен бизнес) ииии открих , случайно , че точно в тоя момент на влизането на бащата в болницата му е дошла много голяма поръчка във фирмата........и М я беше скрил за да си купи нещо за себе си - и то не какво - ами телефон за над 1000лв.........................просто когато го разбрах това ..................всичко се срина за 2 секунди , всичките 5 години се изпариха , цялата ми любов........., не исках такъв човек до себе си и секунда повече........., но останах, останах с него , защото всичко лошо което се случваше преписвах на това , че баща му е болен ......след това и на смъртта му................., но въпреки всичко всеки ден си превъртах гадориите.....и исках да се разделим......1година търпях всичко това и с всеки изминал ден той ме поставяше в не по-малко втрещтяващи ситуяции.....докато накрая вече взех да не издържам.......прибирах се вкъщи да спя , не му се обаждах с дни( той също не ме търсеше, а твърдеше че ме обожава и че иска аз да съм жената за която ще се ожени.....предлагал ми е брак 100тици пъти..).....един ден , както си бях вкъщи.........се регистрирах в един сайт за запознанства.........там още на първата минута започнах да си пиша с много мъже.....(просто търсх нещо ново...не знам и аз какво ме тласна натам.....като някаква невидима сила.....) и по конкретно с един- много ми допадна начинът му на мислене - културен , интелигентен.....писахме си няколко часа ( а аз отвътре........в стомаха ми ......направо си се влщбих за 2 часа ьхахаьхаьх ) той ми даде номера си ,понеже искаше да се видим(ааз естествено отказвах - никога не бих излязла с накой от такъв сайт(така си мислех...) Simple Smile ) та.......аз си записах номера му.....и отидох пак в М за да гледаме накой филм и да спим. Но не спирах да мисля за този от чата и започнах да му пращам смс-и...той ми отговаряше, аз пращах и така.....на следващия ден се видяхме(ужас - не можех да се позная) и от тогава си допаднахме още повече....и започнах да се виждам с него......Спрях да звъня на М и да ходя в тях.......той пък не ме и търсеше.........(много странна работа). и такаааа 10ина дни , докато накрая не идържах и звънах на М да се видим - исках да му кажа , че приключваме.......и така и стана - не беше по план както си го мислех , но и по добре - нямаше драми , останахме в добри отношения(естествено не му казах за новият ми( само да допълня- не зарязах М заради новия....просто той ми помогна да стане малко по-рано.....) и така....с този от чата ( него ще наричам Н ) станахме неразделни - той пък и по това време беше отпуска и аз ваканция (студентка съм- и аз напуснах работа...малко преди да се запознаем)и наистина по-цял ден бяхме заедно-много се сближихме , много бързо взеха да се развиват нещата....един ден обаче си проверих пощата и видях , че М ми е писал: беше изключително трогателно.....много плаках, много , много , но не исках да се връщам назад............С Н се чувствах превъзходно - не беше нужно да се променям или да се съобразявам - така че да ни е добре......Но на Н му свърши отпуска и влезе в някъм ужасен график.....2 на 2 , но когато е на работа е от 6 сутринта до 11 вечерта.......и излизанията ни намаляха...............а аз се чувствам ужасно понеже не съм свикнала да съм сама и изпадам в депресия- непрекъснато мисля и за двамата.....................естествено не бих се върнала назад , но не съм сигурна дали искам да се впускам толкова скоро в някаква връзка...............и то с мъж 14 години по-възрастен от мен......

# 1
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 696
Споко, ще дойде и О.  Hug Мъчих се да чета, мъчих се и не разбрах кво общо имат М и Н с 37-годишнината.  Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 14
Не че е моя работа де, ама не мога да разбера що се занимаваш с такива екземпляри. Единият сприхав и удрял шамари, другият пък не излизал, щот' ходел много на работа...  Sick
Слагай грима и червилото и марш на "риболов" в първата дискотека. На 24 г. да си губиш времето като гледаш филми, правиш секс (и то с такива ръбове) или слугуваш вкъщи, не го намирам за правилно...  Naughty
Ела тук например:

...и ще ти излезе късмета с някое наборче...  Hug

# 3
  • Мнения: 137
Само едно ще кажа...загубата на много близък човек се преживява доста трудно...нормално е човека да е депресиран от загубата на баща си...в таквиз моменти не знаеш накъде ще ти избият нервите!!!

Цитат
не съм свикнала да съм сама и изпадам в депресия- непрекъснато мисля и за двамата.....................естествено не бих се върнала назад , но не съм сигурна дали искам да се впускам толкова скоро в някаква връзка...............и то с мъж 14 години по-възрастен от мен......

Замалко да напиша точно какво мисля...ще го спестя...най добре си намери човек дето те разбира... Peace

# 4
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 299
Заглавието е подвеждащо.
Годините нямат общо със случващото се.

# 5
  • Мнения: 2 175
това въобще не мога да го изчета..(

# 6
  • Мнения: 1 007
Тая пързалка съм я чела и преди, подсети ме историята с поръчката за фирмата, бащата в болницата и скъпия телефон.
Това е отпреди година две пускана тема, но по - кратичко беше разказана, ощефорума се казваше: "Майки, бъдещи и настоящи " Wink

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 5 905
Кой от двамата /или трима бяха/ е на 37г аз не разбрах ... Whistling

Пързалка или не, опиши нещата малко по-грамотно, че  #Crazy едва се чете  Mr. Green

# 8
  • Мнения: 8 211
  А защо тия многоточия, аз нищо не разбрах Sad

# 9
  • Варна
  • Мнения: 6 677
Аз защо си мисля, че левкемия и рак са две съвсем различни болести...

# 10
  • Мнения: 232
Не са различни... а мъжът на 37 е вторият дето работел  Grinning
Авторката марш на бар веднага!

# 11
  • При най-страхотния мъж...
  • Мнения: 10 252
Мен пък ме втреЩТи     Mr. Green ,че човек спира да обича някого,щото си купил телефон за 1000 лв....от собствените си пари.   
А ако си купи кола?Направо на електрическия стол ли го пращаме?


# 12
  • Бургас
  • Мнения: 5 905
Поредната безумна тема се заформя  Whistling Mr. Green


 а мъжът на 37 е вторият дето работел  Grinning


Мерси  Mr. Green

# 13
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
Ще следя изкъсо темата...!

Elektra Kont, реши кой от акаунтите си ще ползваш...
За да замразим другия...!

# 14
  • Мнения: 373
Дайте кратко резюме, че съм на възраст вече и очите ми се уморяват от дългите постове  Laughing

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт