Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 авг. 2011, 16:10 ч.

Следродилна депресия

  • 6 861
  • 61
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 8
Мили мои мами, има ли сред вас някои , които са преживяли тежка следродилна депресия с паническо разстройство и са се чувствали ужасени? Моля ви ако има такива да ми пишат или ако има такива които в момента още го преживяват....иска ми се да си помагаме взаимно ние жените , защото преживяваме трудни моменти в живота ни като жени и заслужаваме подкрепа и помощ...

# 1
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 809
Имах следродилна депресия, но мина бързо. Родих зимата. Първите 5 дни беше добре, защото около мен постоянно имаше някой. Но, дойде прословутия понеделник, в който всички бяха на работа, а аз сама с ревящо бебе. Вече не помня колко, но мисля, че около 10 дни не знаех къде се намирам. Седях и гледах през прозореца минаващите хора и се чудих как стигнах дотук - да си седя вкъщи, да не мога да мръдна никъде, това бебе не го знам защо реве, какво иска...какво аз искам. Но явно при мен беше по-безболезнено и мина бързо. След като излязох от тая дупка нещата се развиха по-добре и всичко се подреди. Не знам как мина, но честно казано не искам и да го мисля. Знам, че има майчета, които са били и продължават да бъдат хиляди пъти по-зле от мен. Надявам се скоро да те пусне и да се радваш на прекрасните мигове, които ти предстоят с бебчо  Hug Няма по-хубаво нещо от малкото човече и майчината любов   bouquet

ПП. Мисля, че имаше подобна тема.

# 2
  • някъде във Вселената
  • Мнения: 284
Щом определяш състоянието си като тежко според мен трябав да потърсиш психологическа помощ, с тези работи шега не бива, особено щом трябва и ти да се грижиш за някого. Аз също след раждането изживях някаква депресия - много бях травмирана от самото раждане, после както Катенцето казава - чудиш се какво да го правиш това бебе, защо плаче и т.н. Но аз по принцип в живота си съм била вечно в някаква хронична депресия (вечен страх от нещо, несигурност, липса на самочувствие и т.н) и затова това ми състояние не беше много по-различно.  Желая успех в борбата с това състояние, и много щастливи дни с бебето.

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
И аз търся съвет, защото не точно паническо разстройство, слава Богу, но ми се обострят наистина гадни депресивни симптоми, на моменти сякаш нямам сили да се грижа за детето, чувствам се тогава като лоша майка. А детето е толкова желано ! И не съм прясна родилка, а на 4 месеца. Но в статиите по проблема пише, че следродилната тъга минава бързо за 1-2 седмици, но депресията достига пика си към 3-я месец.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 8
Благодаря Катенце! Надявам се и други мами да се включат

Светла нашите деца са на една възраст май! Ние се родихме на 1 май! Да знам че тези депресивни състояния са нормални, но аз имам и кризи , по време на които се чувствам неадекватна, емоционално и изпитвам силна тревожност, и не мога да си намеря място...все гледам да съм сред хора, да не съм сама, сякаш не мога да се справя с детето...по-скоро емоционално, а не физически. Иначе имам светли периоди, в които емоциите са ми наред и се чувствам човек.  Знам, че при всеки депресията се изразява по различен начин , защото всички хора сме индивидуални емоционални същества, но все пак търся сходни на моите симптоми, за да си даваме кураж взаимно. Някой чувал ли е нещо за курса по смехотерапия на Моника Балаян?

Светла аз съм също от Пловдив , да не би да сме се виждали на курса за бременни

Последна редакция: чт, 25 авг 2011, 03:29 от Boten Mary

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
Светла аз съм също от Пловдив , да не би да сме се виждали на курса за бременни

Не, не съм била на такъв  курс.
Ти къде ражда ? Аз родих на 23 април в Окръжна.

Кърмиш ли ? Ако не- веднага отивах на лекар да ти изпише антидепресанти.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 141
Аз бях, а може би все още съм в следродилна депресия. При мене се появи най-вече заради недоспиването. И от това, че от раждането, та и досега никой с нищо изобщо не ми е помогнал. По цял ден седя сама с детето, нощем не спя почти.... И тая постоянна ангажираност, няма кой да ме отмени да отида до тоалетната, буквално! А малкия е буен, с характер, реве при най-малкото нещо, което не му е угодно.... В началото бях ужасена от това, че изобщо незнам, както казаха момичетата, какво да го правя това бебе. А помощ - отникъде! Няма кой да ти обясни елементарни неща! Чувствах се глупава, смотана, задръстена.... После дойде натрупаното недоспиване, хроничната системна ужасна умора, накрая се почувствах толкова изцедена физически и психически, обвинявах се, че съм лоша майка, че трябва да се радвам на детето си, а не ми е до нищо..... С времето просто свикнах и на някои неща вече не обръщам внимание. А и не съм толкова неопитна вече  Wink Остана само липсата на сън и постоянната ангажираност с детето. Но и това ще отмине....  Peace

# 7
  • Мнения: 36
Да чакаш да отмине от само себе си е много отговорно и застрашаващо решение.
По добре да се пият антидепресанти за няколко месеца и да си усмихната и спокойна майка ,отколкото да се мъчиш без хапчета и да си изнервена,хаплива и не спокойна .
Най-доброто е консултация с психолог,с хомеопат и малко помощ от мъж,родители,свекъри или гледачка за няколко часа. Hug

# 8
  • Плевен
  • Мнения: 908
Моето бебе след раждането беше 3 месеца в болница и го виждах един път на ден за 30 минути.
Няма да ви занимавам с историята си. Искам само да ви кажа да се радвате, че Господ ви е дарил с живи и здрави деца, да се грижите за тях и за себе си и да не се отдавате на мрачни настроения.
На майки преживели подобни на моите неща, следродилната депресия им се струва като малък празник.
Аз бях готова да не спя, да не излизам, никой да не ми помага и какво ли още не, само и само да имам здраво бебе в къщи.
Във форума има и едни по-мрачни теми, в които пишат други току що родили жени, не  е лошо да ги разгледате.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
Е, хубава работа, майки в депресия няма да караме да четат мрачни теми я ......Защо да ги четат, нали целта е разведряване, а на обратното. Разбира се, неоспоримо, че желаем децата ни да са живи и здрави, няма две мнения тук ! Но и депресираната майка с какво е полезна- върши с мъка задълженията си, няма сили да се усмихне на детенцето си, избухва, това настроение не му ли се предава ? Най-добре всички да са добре- и бебе, и майка, за да няма тревоги !

# 10
  • Мнения: 285
Моето бебе след раждането беше 3 месеца в болница и го виждах един път на ден за 30 минути.
Няма да ви занимавам с историята си. Искам само да ви кажа да се радвате, че Господ ви е дарил с живи и здрави деца, да се грижите за тях и за себе си и да не се отдавате на мрачни настроения.
На майки преживели подобни на моите неща, следродилната депресия им се струва като малък празник.
Аз бях готова да не спя, да не излизам, никой да не ми помага и какво ли още не, само и само да имам здраво бебе в къщи.
Във форума има и едни по-мрачни теми, в които пишат други току що родили жени, не  е лошо да ги разгледате.

Като майка преживяла тежка следродилна депресия ще ти кажа само , че това не е нещо което ние сами си избираме . Не е някаква глезотия ! Не се опитвай да насаждаш чувство на вина на майки , които и без това я усещат. Когато някой има проблем и е потърсил помощ и съвет добре е отсрещната страна да го успокои и подкрепи а не да му обяснява колко всъщност проблема му е незначителен!

# 11
  • Мнения: 4 966
Преживях жестока следродилна депресия. Писала съм го - минах през всички емоционални усещания на притеснение, несигурност, истерия, страх, омраза към себе си, липса на желание за каквото и да било, та стигнах до там, че счупих дървената дъска за хляб в главата на мъжа ми/. Тогава се осъзнах. И това нямаше нищо общо с децата ми - те бяха най-кротките бебета, които някога съм виждала. Просто бях в изключително нова ситуация за мен, предшествана от загуба на едно дете, отчаяние да мисля как никога няма да имам деца, тежка бременност на легло, загуба на близък човек, отсъствие по работа на мъжа ми, смяна на жилище и какво ли не още.
И е нормално жените да изживяват такава промяна в живота - просто някои от нас ги удря като мокър парцал. И въпросът е в един момент да се замислиш как да си помогнеш и да се опиташ да се измъкнеш сама за косата от блатото, като Мюнхаузен.
Аз открих какво да правя. Посред зима реших, че имам нужда от въздух и се хванах да се затрупвам с различни от децата занимания - започнах пак да уча за държавни изпити /родих малко преди да завърша 2 магистратури/, хванах се да правя проекти и започнах частен бизнес. Всяка секунда, когато децата спяха, правех нещо. Насилвах се сутрин - още с отварянето на очите - да отида в банята, вземах душ, гримирах се, обличах си най-хубавите дрехи /хем нямаше кой да ме види/, а вечер чаках мъжа ми с питие. Започнахме да оставяме децата за 1-2 ч. 1-2 пъти в седмицата и да ходим на срещи - двамата, като гаджета. Или му ги оставях на него и излизах с приятелки по заведения.
Това ме спаси.
Но... той също осъзнаваше какво изживявам и ме подкрепяше без да каже дума. Докато има мъже, които приемат това за глезотия - точно с думите "какви трагедии има, а ти точно сега уж трябва да си щастлива, а се мислиш за център на света".
Нещата тръгват от там - да осъзнаеш проблема, да намериш подкрепа /в половинката, в приятелките, в близките/ и после да помислиш какво би те върнало към живота.
И да не слушаш коментари, че има и по-зле от теб или пък колко не си полезна за детето си. Това са неща, които и най-депресираната жена ги осъзнава. Въпросът е да се мотивираш сама. Ако не успееш, посети психолог - няма нищо лошо или срамно в това.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 8
Благодаря на всички за подкрепата!
За съжаление аз явно не съм съвсем наясно какво е депресия... винаги съм си мислила , че е чувство на тъга, мъка, апатия, безразличие към ежедневието и различни житейски проблеми... , но това което ми се случи е различно...да уплаших се че бебето реве, че ще съм затворничка в къщи, че няма да съм вече аз , но започнаха и кризи в които чувствам ужасно напрежение, сякаш ще се пръсна, мислите ми трескаво скачат наляво надясно в страх и ужас какво ми се случва, ще ми мине ли, полудявам ли..., липса на апетит, ужасна жажда, парене около сърцето, не ме свърта на едно място все трябва някъде да ида , а като стигна не ми е по-добре и отново бързам пък за другаде та дано там ми олекне и се успокоя. Освен това не мога и да спя. Кризите продължават няколко дни после няколко дни съм съвсем добре, само дето ме е страх да остана сама с детето сякаш немога да се справя. От  месец пия антидепресант на основата на серотонин  и мисля че вече напрежението ми е по-малко и все по-рядко. Често се възобновяваше като прочета или чуя нещо притеснително по-темата , например: чета книга за клетъчното пробуждане, как всички токсини, вируси, бактерии трябва да се изхвърлят естестествено от организма чрез собствената му имунна система, а не да се потискат от лекарства,  в противен случай проблема отива на по -дълбоко ниво - депресии , шизофрении ...

От тези думи аз веднага се шашкам и на другия ден имах нова криза. Дали е съвпадение не знам , но като се стресирам от нещо веднага следва влошаване на състоянието ми...

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 8
Четох че следродилната депресия е най- силна около третия месец и отшумява до седмия обикновено. Надявам се така да е и при мен. Вече Максим е почти на четири месеца.
Отивам утре за три дни до морето... като се върна ще пиша отново...Това между другото е първото ми участие във форум...още незнам дори как да търся други теми  и кои са тези които в момента се пише ... вие например в кои си пишете редовно , където се опознавате взаимно и ежедневно споделяте грижи и радости

# 14
  • София
  • Мнения: 1 141
Абе я изхвърли тая книга, дето я четеш! Какви са тия глупости, депресията ако не я лекуваш навреме с антидепресанти и т.н. и чакаш имунната ти система да се справи (какво общо има тук имунната система, незнам), ще се задълбочи и последиците са ужасни. Много добре си направила, че си почнала антидепресанта. Била съм в твоето състояние преди. И антидепресанти съм пила. Добре, че се хванах навреме и се пресрамих (то пък какво срамно има, ама тогава разсъждавах така) да отида на психолог и постепенно нещата си дойдоха на мястото. Не съм се почувствала на ръба, не съм отишла пак.
Аз пиша предимно в "Бебета". Обменям опит за да ми е по-лесно и да съм по-просветена. Като ми е първо дете и много неща са ми мъгла. Девойките са много отзивчиви  Laughing Peace Чак да си споделям грижи и радости.... И да се опознавам с някой.... Лично за мен не го усещам, че тук му е мястото. Или просто не съм попаднала на човек.... Но определено си убивам времето, че с малкия сама вкъщи, когато не сме навън, си ми е доста скучничко...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт