Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 авг. 2011, 14:51 ч.

Как реагираха мъжете ви, когато им съобшихте, че раждането започва?

  • 5 504
  • 74
  •   1
Отговори
  • Мнения: 72
Винаги ми е било чудно как реагират половинките в този момент. Има ли паника, неадекватни и комични реакции или приемат случващото естествено и със завидно спокойствие? Разкажете за реакциите на бъдещите татковци Mr. Green

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 1 836
Сутринта в 5 часа мъжът ми стана за работа, покрай което аз се разбудих и усетих, че нещо ми мокри. Станах и изтече вода от мен. Отидох в кухнята и казах "Айде, ще ме водиш в болницата", и той "Така ли !.....Добре, веднага тръгваме. .... Ама нямаш ли болки ?.." Определено не беше хладнокръвен.

# 2
  • Мнения: 284
При мен беше малко по-различно, защото аз знаех че конкретната вечер отивам да раждам. Предния ден при преглед за проверка на шийката се установи вече 4 см разкритие, но бях без болки и изтекли води и направих всичко възможно да се устискам до следващата вечер защото имах позната акушерка на смяна Simple Smile. Та въпреки, че се знаеше че отивам моя съпруг от обяда вече беше притеснен, не искаше да го показва но му личеше. Вечерта когато ме оставяше пред  родилното ме прегърна по такъв начин, който никога няма да забравя. В тази прегръдка  прозираха много смесени чувства - от притеснението дали всичко ще мине добре, до това че до няколко часа ще е баща... Simple Smile. В последствие разбрах, че докато е чакал в къщи да му се обадя с новината, е изпушил доста цигари - а ги беше спрял преди година Laughing.

# 3
  • Мнения: 11
Хах много интересна темичка, ще има интересни отговори. Ето моя случай: При мен я нямаше първоначалната паника, защото незнаехме, че ще раждам. Гинеколога ми ни каза да дойдем в болницата сутринта и да носим документите и нищо повече, оказа се, че 1 седмица съм си ходела с 4 см разкритие, което не съм усетила, но не ми е казал да не ме шашка. Като пристигнахме ме прегледа и само каза: "такаааа, ти до 2 часа ще родиш, а ти (към мъжа ми) - тичай да вземеш спешната чанта"  Shocked При което и двамата онемяхме, но нямахме време за реакция. След като донесе чантата отишъл направо в дома на родителите ми и там по неговите думи изживял най-големия си кошмар - свил го корема, кръста, главата, повръщал, търкалял се по земята, спрял му въздуха, нечувани болки Sick. Баща ми така се притеснил, че тръгнал да го води в болница  Laughing Много е странно, но като ми описваше какво е изпитвал, сякаш описваше контракциите ми и то по същото време, в което аз преживявах ужаса от тях в болницата. Даже някъде скоро четох за някакъв такъв синдром при мъжете. Както и да е, видях мъжа си около 20 мин след раждането, пуснаха го да влезе с калцуни и шапка при мен в родилната зала (аз бях наела самостоятелна) и едвам го познах  Shocked Голям, здрав, прав мъж, 1.90 м, със стабилна психика (уж), беше бял като платно и трепереше като есенен лист, но с усмивка от щастие на лицето  Hug . Никога не го бях виждала толкова зле, та той изглеждаше по-зле от мен  Mr. Green Немога да си представя какво би преживял ако присъстваше на раждането, сигурно щеше да се гътне  Laughing

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 9 544
Панира се,но и аз родих по-рано т.е. за него беше неочаквано.Но дори и да беше очаквано пак щеше да се панира-той просто си е такъв.

# 5
  • Мнения: 163
Първия път му казах, че не ми е добре и той ме попита дали да тръгваме към родилното, а втория му казах, че са ми изтекли водите и след 10 минути пътувахме. Не е реагирал особено, защото бяхме вече очакване. И двата пъти беше през нощта. Той моичкият си е спокойна натура и не се е шашкал  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 324
Нашият татко беше подготвен, защото тапата ми падна към 6 сутринта и му казах, че вече всеки момент може да започне раждането. Беше много щастлив.
Контракциите ми започнаха късно вечерта около 12 часа. Тогава вече започна да се притеснява и да ме пита постоянно как съм. После до 5 часа сутринта водихме битка - той ме убеждава да тръгваме към Варна(ние живеехме в Обзор), а аз - не, рано е още  Mr. Green Поизнервих го с моето спокойствие. Накрая замалко да родя в колата  Crazy

# 7
  • София
  • Мнения: 7 071
Беше през нощта. Събудих го и той скокна като войник. За отрицателно време бяхме в колата и на път към родилното. Беше подготвен, защото в същия ден ми беше терминът - даже си беше взел отпуска, за да е на разположение ако започна да раждам.

# 8
  • Мнения: 2 962
Интересна тема наистина.
Аз тръгнах да раждам преждевременно, та се предполагаше, че мъжа ми трябваше да се шашне от случилото се. Напротив. Събуждам се в 6 сутринта с контракции, будя го да му кажа, а отговора е - Я поспи още малко. Гушна ме и заспа. Станах, говорих със сестра ми по телефона, влязох в банята да се оправя. Преди да вляза успях да го вдигна, че да дойде да помогне с оправянето. Някъде след това се разсъни, видя паниката в лицето ми и запона да ми помага със стягането на багажа, който още не беше готов. Пътувахме 60 км до болницата. По пътя беше учудващо спокоен. Но пък разбрах, че като съм раждала след два дни, той е стоял в колата и е пушел цигара след цигара. Не го е свъртало на едно място. Не знаеше, че раждането е започнало, каза ми го след като му се обадих да му кажа, че е татко.

# 9
  • София
  • Мнения: 11 377
При нас паника нямаше, защото родих с планово секцио, а мъжът ми бе до краката ми в операционната.
Предният ден ме заведе в болницата за изследванията и сутринта в деня на раждането дойде, за да види как се ражда синът ни.

# 10
  • Мнения: 6 274
Аз съм разказвала и друг път.
Всеки път е едно и също - паника, зор, суетене насам- натам...
Дава ми зор, та да ме шашка и мен.
Ей такива ми ти работи.
  Laughing

# 11
  • Мнения: 276
 Не е имало паника, защото един ден преди това влязох в болница, за да ми предизвикат раждането (преносвах и нямах никакви симптоми, че скоро ще раждам). В крайна сметка ми направиха секцио, мъжът ми през целото време чакаше отвън в коридора. После ми каза, че чул как някаква жена крещи с пълно гърло и си помислил, че съм аз и се притеснил човекът. Laughing

# 12
  • Мнения: 49
A пък моят е от поспаливите и като ме хванаха болките към 10 вечерта ние си бяхме легнали ,той спеше а аз станах и си търпях болките до 4 сутринта ту в банята ту в стаят се разхождах.Накрая не издаржах и го дигнах да става да ме закара до родилното,а той започна да ми се смее колко смешни физиономии съм правела при което побеснях CrazyАбе мъже  Laughing

# 13
  • Cyprus, Пловдив
  • Мнения: 659
moni_reni4ka   hahaha
При мен реакцията беше-невярване,до последно мислеше,че е фалшива тревога,повярва,едва когато пристигнахме в болницата и казаха- 6см разкритие,иначе се държа много спокойно,предвид,че присъства на раждането и е видял как бебето се подава,пъпна връв,плацента,вълнението дойде после-може би чак като си дойдохме вкъщи  Simple Smile

# 14
  • Мнения: 49
darka_   Ами то и при мен беше невярване аз самата си мислех че са фалшиви контракции,но ми падна тапата и се реших да го дигам за родилното ,ама като стигнахме и ми казаха 7 разкритие вечв повярвах Embarassedи след половин час родих.Дано и сега да ми е лесно раждането дай Боже Praynig

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт