Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 авг. 2011, 11:32 ч.

За имената на децата

  • 4 051
  • 17
  •   1
Отговори
  • Плевен
  • Мнения: 182
Здравейте момичета, от няколко месеца чета форума на мамите с най-желаните деца. Няколко пъти задавах въпроси и получавах бързи и компетентни отговори, за което много ви благодаря.
Нашата история накратко: Със съпруга ми сме вписани в регистъра на кандидат-осиновителите и очакваме вече 5 месеца да ни се обадят. Вписали сме, че искаме дете до 1г. 6м., здраво, без претенции сме за пол и не сме посочили изискване за етнос.

По време на обучението ни се засегна въпроса за смяната на името на бебето. Това, за което напоследък мислим е имена на детето. Имаме готовност за име за момиченце и за момченце.
Мисля си обаче дали е добре да се смени името. За мен едно е ясно: ако детето е родено на голям църковен празник и носи името на светеца си - няма да го сменим, ако обаче се казва Мюмюн или Есмералда със сигурност ще го сменим с българско име.
Биологичната майка е тази, която е дала живота на детето ни, дала му е и име. Всичко останало в живота му ще е както ние смятаме за добре за детето, но дали променяйки името променяме и … емоционален заряд ли да го кажа… съдба ли… не зная, но има много направления в различни науки, които смятат, че името на човека има голямо значение.

Малко дълго и объркано стана, но мили момичета, ако искате споделете.
Сменихте ли името на детето при осиновяването?
На каква възраст беше когато то дойде в семейството ви и смятате ли, че на 1г. дете, което е живяло в институция знае името си? /Моя приятелка е осиновена на около 5г. спомня си, че в Дома се е казвала Милка сега е с много красиво и модерно име. Казва, че няма драма с името си…/
Мисли ли сте си когато давахте име на детето си да запазите първата буква от името, с което го е нарекла БМ?
Има ли някаква история името на детето ви?

Споделете всичко, което мислите за  важно около кръщението на детето ви…







# 1
  • София
  • Мнения: 9 429
в доста от случаите имената не се дават от БМ, а от някой служител в болницата, който все пак трябва да впише детето  Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 1 317
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=484378.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=263648.0
....
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=142167.0;all
и още около 100 подобни в архива.

Последна редакция: чт, 25 авг 2011, 12:59 от кльомба

# 3
  • Мнения: 955

Споделете всичко, което мислите за  важно около кръщението на детето ви…


Снежинке, дано не прозвучи като заяждане, но като ме подканят така да споделям, никак не ми се споделя... Дай нещо конкретно, какво мислиш, от какво се страхуваш? А и материал за четене са ти дали. Писала съм и аз, впрочем, в друга тема. Тонове мастило са изписани по въпроса. Това са много, много лични неща. Същевременно много важни. Например, на мене не ми се вижда очевидно желанието да се смени 'небългарско' име. Не казвам, че е неправилно, но че има и други гледни точки. Роднините впрочем също могат да играят важна роля.
Желая ви мъдрост в избора!

# 4
  • Мнения: 4 138
аз не влизам в категорията за смяната, защото дадох на детето си името още преди да се роди, но принципно мисля, че името носи много енергия със себе си и човек много трябва да внимава при избора му. дали ще сменя, дали няма да сменя не е от таквоа значение, важното е какво означчава името и каквъ смисъл и енергия носи със себе си.
аз например се казвам мир, горедолу Mr. Green и има нещо вярно. е, не се боря за мира вкъщи, но наистина много ми е на сърце световният мир, мир в отношенията и таканататактъ.
мъж ми е нещо от сорта на черньо и определено има много тъмни отсенки в характера си. Joy
есмералда впрочем е страхотно име. и аврора. ако завлека още някое дятИ, което естествено ще е женско, ще го кръстя с едното от двете.

# 5
  • Мнения: 2 725
в доста от случаите имената не се дават от БМ, а от някой служител в болницата, който все пак трябва да впише детето  Peace

Да така е.  Wink Когато аз раждах навремето в родилното имаше едно  изоставено момченце и служителите го бяха кръстили Найден. Така, че според мен ако ви харесва с името което е го запазете, ако ли не го сменете.  Peace

# 6
  • Мнения: 13
Най-малката ми дъщеря е осиновена, сменихме и името не защото не го харесвахме името беше хубаво но първата ни среща беше на 15.08 явно бог вече бе решил нейното име - МАРИЯ.

# 7
  • Мнения: 847
не се сърди, но не сте ли се замисляли, че божественият замисъл може би е бил да се казва Мая примерно, като я е сложил да се роди на първи май ...

# 8
  • Мнения: 13
Vella M.- Решихме да е Мария - защото от този ден( нашата първа среща) започна нейния нов живот.Самия 1 май детето ще свързва с негативна емоция, с това, че не е желан и искана не искахме да и напомняме това и със името и.

# 9
  • Мнения: 847
да, де, това имах предвид, вие сте решили, от вашата позиция и чувства в момента,  нищо никой не е предопределял ... рождения ден как ще празнувате тогава? в траур?! поставяте акцент на датата на срещата и обезличавате животът й до нея. но тя има живот до тогава, със сигурност, и той не е без значение.

виж, не искам да се заяждам, а по-скоро да помогна Simple Smile
напрактика ние сме способни да внушим на децата си как да се чувстват ... защо презумирате, че не е желана? това е само един възможен сценарий, при това не е факт, а субективна оценка ... а й да е точно такава истината, на детето най-черногледата версия може и да не му хрумне, никога или поне не веднага ... защо трябва да им внушим ние, че са изоставени и нежелани, а РД е тъжна дата?! те може и сами така да се почувстват, да, но ако това дойде от самите тях, нашата задача е да го облекчаваме, лекуваме, а не да им го вкарваме насила в главата ...
собственото ни отношение намира израз в думите и делата, дори да се придържаме стриктно към фактите, когато поднасяме историята им, и децата прекрасно го усещат и попиват!

името е чудесно, не си слагай коментара ми на сърце, но се замисли за собствените си възприятия. виж коментара на Вагабонд в темата "как да кажем истината"!

# 10
  • Мнения: 13
Vella M.  - Аз съм осиновено дете и не се опитвам да и внуша нещо просто знам  какво е чувството да си нежелан и отхвърлен. А ако и внушавам нещо, то може би е на под-съзнателно ниво.

# 11
  • Мнения: 847
опс, изскрено и голямо извинявай, че ти дръпнах такъв поучителен тон! моля да ме извиниш. но ми прозвуча другояче ... сега си има обяснение ... малко думи, извън контекст, могат да бъдат прочетени доста различно ... още веднъж, извинявай.

но пък точно това си мислех, аз знам, че подсъзнателно си предаваме страховете, фобиите, нагласите на децата, дори да изговаряме обратното по смисъл ... и дори без да разберем ги моделираме .... в масовия случай - едни фобии (и тях "прочетох"), в твоя - други ...   то всъщност на това май му се вика възпитание и е градивно като цяло и това му е смисъла на семейната среда, но може би си струва да ъпгрейдваме, където ни е по силите Simple Smile

 Peace Hug

# 12
  • Мнения: 1 325
Ох, аз и друг път съм казвала, но пак ще се повторя. Живота на моето дете не започва с мен. Нямам претенцията да съм Алфата и Омегата в нейния живот. Старая се да съм благотворната почва, върху която да разцъфти едно хубаво цвете. В този смисъл не търся символика в името и приех нейното такова, с каквото е започнала живота си.

# 13
  • Мнения: 362
Ние не сме сменяли името. Винаги съм си мисил, че майка му го е кръстила. Сега като про4етох може и да бъркам.

Може би имахме късмет с хубаво име, но вярвам, че името на човек е важно почти колкото самия човек. Пълно е с енергия - неговата енергия. На детето...

Смяната на името е свързана често и с личното ни Его (вече ние решаваме, ние сме единствените, други няма), страха от биологичните родители и несъзнателното или съзнателното ни желание да прекъснем всяка връзка с тях, тяхното отричане.

Което пък е пълната противоположност на това, което ще ни се наложи да направим всички рано или късно... Да се свържем с тях.

Според мен е хубаво ако е възможно да се запази максимално изначалната им връзка ако щеш и само чрез името...

Но как да надвикаш егото си, което ти крещи в ухото, че си Господ?Simple Smile

Може, може...

# 14
  • Мнения: 955
Ние сме полу-богове - сменихме и запазихме - по избор по-нататък.

Маг, много ми е драго да те видя Grinning

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт