Докато смъртта ни раздели...или

  • 9 543
  • 94
  •   1
Отговори
26 авг. 2011, 18:55 ч.
  • Мнения: 64
 

Всеки втори брак в Eвропейския съюз (ЕС) приключва с развод, а една трета от децата се раждат в семейства без сключен официално брак. Това показват данни от проучване на еропейската статистическа служба "Евростат" по темата. Според същото проучване, най-стабилни в Eвросъюза са браковете в Ирландия и Италия, а най-много разводи има в Чехия, Литва, Естония и България.

http://www.aisk.bg/104410861082107210901086-10891084109810881090 … 77-108810721.html


Какво мислите за брачната клетва - ''Докато  смъртта  ни раздели''? На мен ми  звучи зловещо и малко пресилено.

# 1 26 авг. 2011, 19:31 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
Разбира се, че е пресилено, затова и само във филмите го споменават, а не реално при сключване на браковете, поне в България. Човек не може да е сигурен за бъдещето нито в себе си, нито в другия, камо ли за една връзка.

# 2 26 авг. 2011, 19:37 ч.
  • Мнения: 481
аз за себе си съм сигурна

# 3 26 авг. 2011, 19:39 ч.
  • Мнения: 64
Сигурна в какво?

# 4 26 авг. 2011, 19:42 ч.
  • Мнения: 2 216
Италия и Ирландия са католически държави и там разводите са трудна работа Mr. Green
Преди 89г разводите и тук бяха по-малко заради псевдо морала - нали комунистите са изтъкани от добродетели...
На мен ми е много интересно защо в Западна Европа, че и в Америка се женят нон стоп.
Защо не си живеят заедно, без да сключват брак? Ето сега и Силвия Кацарова...На 57г булка стана, ами не го разбирам / меко казано/

# 5 26 авг. 2011, 19:47 ч.
  • Мнения: 481
Цитат на: ~Виктория~ в пт, 26 авг 2011, 19:39
Сигурна в какво?

В клетвата  "докaто смъртта ни раздели"
Аз не бих инициирала раздяла с мъжа ми

# 6 26 авг. 2011, 19:52 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че в православието няма никакво подразбиране "докато смъртта ни раздели". Нещо бъркаш с протестанската традиция от американските филми с клетвите. Тук нито има клетви, нито нищо. Попът чете и благославя брака. Да-то го казваш в гражданското, ама и там не става въпрос за "докато смъртта ни раздели".

Мисля, че в момента по нашенско това с разводите е някаква детска болест на прехода - хората си мислят, че никой за нищо на света не може да ги спре да си живеят най-индивидуално и се развеждат по повод и без повод, особено на млади години. Друго може да е напрежението от несигурността на живота и изперкват.

# 7 26 авг. 2011, 20:51 ч.
  • Мнения: 4 965
В България официално подобна клетва не се дава. Според православието семейството остава такова и след смъртта на партньорите.
Ние имаме граждански брак, венчавка в православна църква /аз съм православна/ и венчавка в протестантска църква /съпругът ми е протестант - в тяхната църква също няма подобна клетва - май само по филмите съм я чувала/.
Честно казано, почти съм убедена, че ние до развод не можем да стигнем. Не, че всичко ни е по мед и масло. Напротив. Просто сме стигали до ситуации, в които сме имали възможност за тази стъпка, но не можем да я прекрачим. Ние сме едно.
Но това изглежда е наше извоювано постижение, защото сме си дали максимална свобода и възможности за индивидуално изявяване, че не изпитваме нужда да сме поотделно.
Относно несключването на брак - всеки може да си живее както иска. Не разделям хората на бракувани или не, защото семейство не се прави с подпис, а с други неща. Може би циганите са по-умни от нас в това отношение - те не подписват, но правят сватби - купон да става, а и да показваш на хората кой си избрал за половинка.
Относно разводите - добро решение, когато хората са твърде различни. Познавам много разведени двойки, които след развода стават близки приятели и контактуват безпроблемно, което е ценно за децата им, вместо да живеят в конфликти и неразбирателство.
Важното е хората да се усещат в собствената си кожа!

# 8 26 авг. 2011, 20:54 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 405
Звучи ми доста .... архаично за днешното общество - някак си като спомен от миналото/ или от филмите.

# 9 26 авг. 2011, 22:22 ч.
  • Мнения: 69
Бях в Малта на курс и учителката ми малтийка ни каза, че в Малта разводите са забранени,
не можеш и по закон да се разведеш.  Shocked Нейните родители от 20 години били разведени, но
закон официален нямало по законен път.

# 10 26 авг. 2011, 22:30 ч.
  • БГ
  • Мнения: 735
и на мен ми звучи като по филмите,даже незнам дали наистина в САЩ са им такива клетвите.Скоро бях на сватба тук в България и няма подобни клетви а само "в добро и лошо",което е относително за всяка двойка дали го приема или не буквално  и кое е добро и кое лошо.Въобще такива клетви за вечна любов са за младите девойки,чакащи принца на бял кон,според мен.

# 11 26 авг. 2011, 22:57 ч.
  • Мнения: 15 198
=====

Последна редакция: сб, 27 авг 2011, 11:19 от Mama_Nana

# 12 26 авг. 2011, 23:45 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Цитат на: ~Виктория~ в пт, 26 авг 2011, 18:55
Какво мислите за брачната клетва - ''Докато  смъртта  ни раздели''?

Не, благодаря  Mr. Green Мога да бъда с някой цял живот и без клетви Mr. Green

# 13 27 авг. 2011, 00:02 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Цитат на: ~Виктория~ в пт, 26 авг 2011, 18:55
Какво мислите за брачната клетва - ''Докато  смъртта  ни раздели''? На мен ми  звучи зловещо и малко пресилено.
На мен брака ми звучи леко зловещо и пресилено в отношенията между двама, пък каво остава за клетвата.

# 14 27 авг. 2011, 01:26 ч.
  • Мнения: 3 371
метеоролозите за три дни напред не могат да ни обещаят слънце, аз за цял живот да обещавам Stop.

това не съм нито казвала, нито мислила.  нещата в живота не са фиксирани, хората се променят, така че тия с 'докато смъртта ни раздели', стават, ама само за филмите. няма как да знам какво ме чака зад ъгъла, камо ли да се заклевам за доживот.  иначе на звучене го докарва добре, ама на реалност - никак. за мен, де Wink. за другите - тяхна си работа.

# 15 27 авг. 2011, 01:33 ч.
  • Мнения: 1 253
Пък в Индия се свързват за 7 живота... Различни гледни точки просто.

# 16 27 авг. 2011, 08:11 ч.
  • Мнения: 4 300
Седем живота  Rolling Eyes брех, и на оня свят няма отърване значи Crossing Arms

По темата- вземам 'или'-то. Заедно в добро и лошо, докато искаме да сме заедно в добро и лошо.

# 17 27 авг. 2011, 08:49 ч.
  • София
  • Мнения: 3 797
Цитат на: peers_fairy в пт, 26 авг 2011, 22:22
Бях в Малта на курс и учителката ми малтийка ни каза, че в Малта разводите са забранени,
не можеш и по закон да се разведеш.  Shocked Нейните родители от 20 години били разведени, но
закон официален нямало по законен път.
Така е.Имат само факти4еска раздяла, което оба4е не ти позволява отново да се ожениш, а има смисъл само за имуществените отношения.

# 18 27 авг. 2011, 18:53 ч.
  • Мнения: 1 446
Цитат на: Piny в пт, 26 авг 2011, 19:37
аз за себе си съм сигурна

И аз така си мислех, докато не ми изневери няколко пъти...

# 19 27 авг. 2011, 23:20 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Не съм се клела в подобно нещо. Казахме по едно "да", 4е искаме да встъпим в брак и това беше. Оставили сме си врати4ка, така да се каже Wink hahaha

# 20 27 авг. 2011, 23:22 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
не съм се женила, за да се развеждам, така че при равни други условия, би трябвало да изкараме до края.

# 21 27 авг. 2011, 23:34 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Е, то проблемът обикновено е в неравните други условия Laughing

# 22 28 авг. 2011, 10:02 ч.
  • Мнения: 481
вчера питах мъжо дали си спомня какво са ни питали в църквата като се женихме ( аз тогава не разбирах и дума немски) и той ми потвърди, че клетвата "докато смъртта ни раздели" е била част от въпроса.
Ние се оженихме в Грац, Австрия

# 23 28 авг. 2011, 12:52 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: 30god в пт, 26 авг 2011, 19:42

Защо не си живеят заедно, без да сключват брак?

защото е много по-хубаво да имаш брак, отколкото да нямаш.


Не сме се женили в църква, но  нашата връзка  е 'докато смъртта ни раздели", съдба:)

# 24 28 авг. 2011, 13:16 ч.
  • Мнения: 69
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 12:52
Цитат на: 30god в пт, 26 авг 2011, 19:42

Защо не си живеят заедно, без да сключват брак?

защото е много по-хубаво да имаш брак, отколкото да нямаш.


Би ли обяснила каква е разликата?  Laughing

И с брак и без брак съм се чувствала с мъжа ми по един и същи начин.
Бракът дава измамна сигурност на някой дами.

Ако една жена не се чувства сигурна с един мъж без брак, едва ли подписа или дете ще и я осигури.  Twisted Evil

# 25 28 авг. 2011, 13:45 ч.
  • Мнения: 6 992
Цитат на: Red Velvet в сб, 27 авг 2011, 18:53
Цитат на: Piny в пт, 26 авг 2011, 19:37
аз за себе си съм сигурна
И аз така си мислех, докато не ми изневери няколко пъти...
И с мен така се получи. И пак, аз тъпата, бях склонна да простя, за третата. Ма той рече, "искам развод, тя е щастието ми". И коя съм аз, че да го спирам от щастието му  Crazy
Сега дълбоко не съжалявам, че си тръгна, даже се радвам  Joy Пак бих се омъжила обаче. Но да се заклевам, че ще е докато смъртта ни раздели - надали - нямам доверие на мъжете Simple Smile

# 26 28 авг. 2011, 13:51 ч.
  • Мнения: 5 710
Не би трябвало и да е проблем да се подпишат, след като е толкова не-важен подписа;-)
И повечето хора всъщност го правят в един момент, заради технически в-си. Но да го сториш от самото начало има друг смисъл.  

Бракът засилва ( но не го предизвиква, нито отглежда) чувството за съзаклятие м/у партньорите. Не чувството за сигурност. Никога не е стоял пред нас въпроса за 'съжителство', тази конфигурация и двамата  сме я приемали за недовършена и незадоволителна.  И поради това, че сме 'ние'  по един завèрен начин, идва и убеждението, че ще трае 'докато смъртта ни раздели'.

Последна редакция: нд, 28 авг 2011, 13:57 от 10 c's

# 27 28 авг. 2011, 14:05 ч.
  • Мнения: 116
Брачната клетва ми звучи нереално.От друга страна на брака му се придава такава тежест,че после не малко хора,предимно жени,остават разочаровани в очакванията си.

# 28 28 авг. 2011, 14:09 ч.
  • Мнения: 5 710
Защо да е нереална, достатъчно е човек да се придържа към нея  Grinning

# 29 28 авг. 2011, 14:11 ч.
  • Мнения: 69
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 13:51
Не би трябвало и да е проблем да се подпишат, след като е толкова не-важен подписа;-)
И повечето хора всъщност го правят в един момент, заради технически в-си. Но да го сториш от самото начало има друг смисъл.  

Бракът засилва ( но не го предизвиква, нито отглежда) чувството за съзаклятие м/у партньорите. Не чувството за сигурност. Никога не е стоял пред нас въпроса за 'съжителство', тази конфигурация и двамата  сме я приемали за недовършена и незадоволителна.  И поради това, че сме 'ние'  по един завèрен начин, идва и убеждението, че ще трае 'докато смъртта ни раздели'.

Ние много бързо подписахме, но нищо не се промени между нас, нито се засили, нито се намали.
Промяна нямаше абсолютно никаква, дори и името си запазих, както и той неговото.  Laughing
Бяхме само двамата при подписването, беше нашият ден,
но и да не бяхме подписали би ми било все тая,
това което е между нас не би се повлияло от подпис, рокля, сватба.
Бяхме си абсолютно завършени и преди брака, все ми беше едно, как ме наричат другите, приятелката му, годеницата му, жена му, важното е това което е между нас.

# 30 28 авг. 2011, 14:12 ч.
  • Мнения: 69
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 14:09
Защо да е нереална, достатъчно е човек да се придържа към нея  Grinning

нереална е, защото човек се променя.
Ако се променяте и растете и двамата на една вълна всичко ще е ок и без клетва.

# 31 28 авг. 2011, 14:25 ч.
  • Мнения: 5 710
Аз лично тази клетва не съм я полагала ( не сме имали църковен ритуал), но за мен въпроса е може ли да си с един човек докато смъртта ви раздели. Ами може, разбира се, как да не може  Grinning
Няма нищо по-реално от това.  Виж, ако въпросът е "Дали моята любов ще бъде такава, каквато е сега до края на живота ми" отг. е малко по-различен, въпреки, че ние след 7 години не изпитваме нито намаляване, нито увеличаваме на вълните любов, с които се облъчваме. Но откъм 'завера' се засилват. Много по-силно сме свързани, отколкото в първия ден, месец, година от брака ни. Когато си с един човек от вчера имате едни неща пред вас, когато си от 20 други. Ако знаете къде ви е фара, няма да се разделите и загубите. Нашият фар е нашият брак.  Май не обяснявам много добре...

/иначе и аз съм със запазена лична фамилия, не съм имала нито сватба, нито рокля/

# 32 28 авг. 2011, 15:01 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
Един подпис не може да бъде фар. Фарът или го има, или го няма. Подписът и роклята не могат да променят нещата, които чувстваш. А бракът е просто законният начин да изнудваш другия, когато си наранен, когато не можеш да различиш моралното от обидата и отмъщението.

# 33 28 авг. 2011, 15:05 ч.
  • Мнения: 5 710
Никъде не съм казала подпис, казах брак. Бракът е процес, състояние. Подписът е инструмент.
Не държа да ми споделяш мнението, но и не преиначавай думите ми;-)

# 34 28 авг. 2011, 15:09 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
А бракът какво е - подпис, ритуал и едно удостоверение!!! Бракът не прави семейството!

# 35 28 авг. 2011, 15:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
В църквата, джамията и прочие религиозни ритуали дори не се подписваш, но бракът бива създаден. В почти във всички западни страни не може без граждански брак да влезеш в храма да се венчаваш. Никоя официална църква няма да те венчае без да си минал през гражданското пред чиновника. За повечето религии бракът е тайнство и трае до смъртта на единия на съпрузите и дори да не е казано изрично, се подразбира. Затова се ииска специално разрешение за религиозен развод, също си има ритуали, а в някои религии дори няма развод. В други може да се декларира устно пред съответния духовен служител.

# 36 28 авг. 2011, 15:28 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 15:09
А бракът какво е - подпис, ритуал и едно удостоверение!!! Бракът не прави семейството!

Бракът не е подпис, нито ритуал. Казах ти какво е.
Бракът задължително прави семейство по дифолт.

# 37 28 авг. 2011, 15:35 ч.
  • Мнения: 69
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 15:28
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 15:09
А бракът какво е - подпис, ритуал и едно удостоверение!!! Бракът не прави семейството!

Бракът задължително прави семейство по дифолт.
Зависи ти какво разбираш под семейство  Mr. Green

Има бракувани двойки, които живеят като съквартиранти,
но и това няма значение.

Чувствах съпругът си като мой мъж, дори когато бяхме само гаджета,
след подписа пак го чувствах по същият начин.


Любовта не търпи ограничения  Peace
Може да си бракуван и да обичаш до полуда, може и да не си бракуван и пак да се обичате до полуда.

# 38 28 авг. 2011, 15:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
О, плийз, нека темата не се превръща в за и против брака, е ли всеки брак семейство или семейството без брак такова...! Тези вариации са дъвкани стотици пъти, има си архив по въпроса!

# 39 28 авг. 2011, 15:38 ч.
  • Мнения: 5 710
О, аз съвсем не обсъждам какво може да бъде едно семейство, както и не обсъждам каква може да бъде една връзка в съжителство - успехи, неуспехи, това е съвсем друг аспект на разговора.
Но бракът по определение поставя начало на родство. Семейство.

# 40 28 авг. 2011, 15:45 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не беше към теб, а към новата потребителка, която явно в такива теми не е участвала.  Simple Smile Направо мога да разпиша цялата тема реплика по реплика, докато я заключат.
Нека се придържаме към идеята на текущата тема за клетвите. Дори да не е в църква и официален ритуал, то подобни клетви могат да си дават двойките и без да се женят официално.

# 41 28 авг. 2011, 16:05 ч.
  • Мнения: 64
Разбрах, че повечето от вас не  са  я  изричали  тази клетва. Това  което ме нтересуваше е  как  се  чувства, човек в  такъв момент. Сигурен в това което се  заклева или...

На  мен ми  се струва много отговорно  да  се  закълна  в това. Дори изпитвам страх, че няма да  мога да  изпълня  клетвата в  случай, че  сключа  брак разбира  се.

# 42 28 авг. 2011, 16:09 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен доста хора са изричали нещо подобно, но под формата "ще съм с теб завинаги", защото самата дума "смърт" звучи плашещо и стряскащо. Кой ли не се е клел във вечна любов, особено като е бил мноооого млад!  Simple Smile
А сега сериозно, не съм я изричала, но самият акт на женитбата и венчавката ни подразбира, че го мисля. Не се страхувам, никога не съм се страхувала, дори да трябва сега да изрека такава клетва.

# 43 28 авг. 2011, 16:20 ч.
  • Мнения: 4 965
И за мен важат последните думи на Andariel - самата стъпка към брака за мен беше доказателство, че обичам мъжа ми и съм готова да изживея живота си с него. Имала съм много гаджета и с никой друг не съм била готова на тази стъпка, а с някои съм съжителствала.
Има разлика - поне при мен. Бракът беше просто част от онази заедност, която свързвам с моя човек - брак, дом, деца, ние двамата, доверие и т.н.
И мен думата смърт ме плаши, защото се надявам да бъдем заедно доста дълго, но е възможно и да не е завинаги. Знае ли човек. Стигали сме до възможност да направим стъпка и да се разделим, но отново сме се връщали един към друг. Никога не бих казала никога, но почти вярвам, че нищо не може да ни раздели. И пак бих се омъжила за него. И то няколко пъти...
Подобно на 10 с's за мен самият акт на брака е сключване на някакъв само наш си пакт на сътрудничество, което нито едно съжителство и нито един подпис биха ни дали. Просто бракът за нас е институция, която не би ни спряла, ако решим всеки да тръгне по пътя си, но ни сближава още повече в едно цяло, докато искаме да сме точно едно цяло.

# 44 28 авг. 2011, 17:29 ч.
  • Мнения: 116
Като казах,че за мен брачните клетви са нереални,имах предвид следното-нереално ми е да обещая на някого,че ще го обичам и ще съм с него от сега до края,още по-нереално ми е да повярвам в това обещание,когато е изречено от мъж.Нереално ми е да дам клетва,или обещание за такъв голям период от време.Вярвам,че любовта може да продължи толкова дълго,но да я реглагламентирам предварително,ето това ми е невъзможно.

# 45 28 авг. 2011, 18:28 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 15:01
А бракът е просто законният начин да изнудваш другия, когато си наранен, когато не можеш да различиш моралното от обидата и отмъщението.

Лелее, как става това?
Два подписа имам, две сватби, две рокли (но не булченски, де, то и сватбите ни бяха "като хората") и пак не ми убягва смисълът на брака. 10 c's има дар слово да го обясни, аз нямам.

(Като прочетох заглавието, си представих "докато смъртта ни раздели" в малко по-друг смисъл - той ми изневерява, аз го гръмвам. Простете, повлияна съм от съседни теми.)

Виктория, не съм изричала тази клетва, но вярвах, че няма да има за какво да се разделим. И първия, и втория път. С една дума - май вярвам в "докато смъртта ни раздели" до доказване на противното. Нещо такова, непоправим оптимист, към наивник. Иначе защо би ми било да заживявам с някого, че и да се венчая?
Ех, че хубаво го рекна 10 c's - "начало на родство".

Последна редакция: нд, 28 авг 2011, 18:34 от Ментова

# 46 28 авг. 2011, 18:36 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
Цитат на: Ментова в нд, 28 авг 2011, 18:28
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 15:01
А бракът е просто законният начин да изнудваш другия, когато си наранен, когато не можеш да различиш моралното от обидата и отмъщението.

Лелее, как става това?




Съдилищата са пълни с имотни дела след приключване на брака /поради липсата на редбрачни договори/ и всеки гледа да придобие повече от общото имущество!! Ето така става. А докато смърта ни раздели ..... винаги си отмъщаваме, дори и на дребно!!!

# 47 28 авг. 2011, 18:48 ч.
  • Мнения: 5 710
Клетвата всъщност очертава много кратко условията, при които хората се съгласяват да живеят заедно. Потърсих класически wedding vows (т.к в бг традиция май няма такова нещо), и тази която като че ли най-много сме слушали по филмите е :

I, (Bride/Groom), take (you/thee) (Groom/Bride), to be my (wife/husband), to have and to hold from this day forward, for better or for worse, for richer, for poorer, in sickness and in health, to love and to cherish; and I promise to be faithful to you until death parts us.

Тоест, изглежда, че съпрузите не си обещават "да са заедно докато смъртта ги раздели", а да водят начин на живот, спазвайки условията, докато смъртта ги раздели. Ако условията не съществуват, клетвата е невалидна. Смятам усещате разликата;-)

# 48 28 авг. 2011, 18:52 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 18:36
Цитат на: Ментова в нд, 28 авг 2011, 18:28
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 15:01
А бракът е просто законният начин да изнудваш другия, когато си наранен, когато не можеш да различиш моралното от обидата и отмъщението.

Лелее, как става това?


Съдилищата са пълни с имотни дела след приключване на брака /поради липсата на редбрачни договори/ и всеки гледа да придобие повече от общото имущество!! Ето така става. А докато смърта ни раздели ..... винаги си отмъщаваме, дори и на дребно!!!

Уффф, развеждала съм се. Не е задължителна тази имотна страст, до човек е, по-честно казано - до двамата.

# 49 28 авг. 2011, 18:55 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 18:36
Цитат на: Ментова в нд, 28 авг 2011, 18:28
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 15:01
А бракът е просто законният начин да изнудваш другия, когато си наранен, когато не можеш да различиш моралното от обидата и отмъщението.

Лелее, как става това?




Съдилищата са пълни с имотни дела след приключване на брака /поради липсата на редбрачни договори/ и всеки гледа да придобие повече от общото имущество!! Ето така става. А докато смърта ни раздели ..... винаги си отмъщаваме, дори и на дребно!!!



Моя колежка беше на 43  когато се раздели след 8г. съжителство с 'мъжа си'.
Когато се разделиха тя се изнесе от 'общия им дом", къщата, която 'той построи за тях' и за която беше положила труд и вложения да подреди, обзаведе и т.н, наравно с него.
Та, когато отидохме с друга колежка да я вземем, защото й беше  взел и колата, която й 'беше подарил'  - не успя да си вземе дори зимното яке. Така че аз определено предпочитам, ако се стигне до делба, законът да ми гарантира правата и да водя и дела, разбира се, отколкото да изляза от връзката с едното нищо, както се случва обикновено за единия в свободна конфигурация.

# 50 28 авг. 2011, 19:06 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 18:55
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 18:36
Цитат на: Ментова в нд, 28 авг 2011, 18:28
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 15:01
А бракът е просто законният начин да изнудваш другия, когато си наранен, когато не можеш да различиш моралното от обидата и отмъщението.

Лелее, как става това?




Съдилищата са пълни с имотни дела след приключване на брака /поради липсата на редбрачни договори/ и всеки гледа да придобие повече от общото имущество!! Ето така става. А докато смърта ни раздели ..... винаги си отмъщаваме, дори и на дребно!!!



Моя колежка беше на 43  когато се раздели след 8г. съжителство с 'мъжа си'.
Когато се разделиха тя се изнесе от 'общия им дом", къщата, която 'той построи за тях' и за която беше положила труд и вложения да подреди, обзаведе и т.н, наравно с него.
Та, когато отидохме с друга колежка да я вземем, защото й беше  взел и колата, която й 'беше подарил'  - не успя да си вземе дори зимното яке. Така че аз определено предпочитам, ако се стигне до делба, законът да ми гарантира правата и да водя и дела, разбира се, отколкото да изляза от връзката с едното нищо, както се случва обикновено за единия в свободна конфигурация.




Законът не гарантира нищо!! #2gunfire #2gunfire #2gunfire #2gunfire Просто минава време, плащаш такси и то не малки.

# 51 28 авг. 2011, 19:15 ч.
  • Мнения: 64
Цитат на: Ментова в нд, 28 авг 2011, 18:28


Виктория, не съм изричала тази клетва, но вярвах, че няма да има за какво да се разделим. И първия, и втория път. С една дума - май вярвам в "докато смъртта ни раздели" до доказване на противното. Нещо такова, непоправим оптимист, към наивник. Иначе защо би ми било да заживявам с някого, че и да се венчая?
 

Щом и  двата  пъти си  го  вярвала  си голяма  оптимистка. Laughing  Пожелавам  ти  трети път  да  няма. Simple Smile

Работата  ми  е такава, че  всеки  ден  се  срещам с  хора, които  се  развеждат. Та  тази  клетва , като  се  замислих  за  нея, ми  се  стори  толкова  пресилена  и лицемерна  дори.

Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 18:55


 
Та, когато отидохме с друга колежка да я вземем, защото й беше  взел и колата, която й 'беше подарил'  - не успя да си вземе дори зимното яке. Така че аз определено предпочитам, ако се стигне до делба, законът да ми гарантира правата и да водя и дела, разбира се, отколкото да изляза от връзката с едното нищо, както се случва обикновено за единия в свободна конфигурация.

Тези  неща  сега  се  решават  лесно с  предбрачен  договор.  Simple Smile

# 52 28 авг. 2011, 19:17 ч.
  • Мнения: 4 965
Напротив, гарантира, че общата собственост е съградена и от двамата и всеки има право на част от нея.
Докато без брак не можеш да докажеш какво е участието ти в изграждането на дом и т.н. Имам позната, която отдавна иска да си тръгне, но няма как - имат апартамент /изплащан повече от нея/ на негово име; имат обща сметка на негово име; имат 2 автомобила /купени от нея/ на негово име и т.н. Нямат брак и реално всичко си е негово. А имат 2 малки деца - при брак най-малкото щеше да има право да ползва семейното жилище до 18 г. на децата, без да делят /делбата се прави след това, ако междувременно тя не реши да му наплати неговата част/. А дори и негово само да беше жилището пак щеше да има право да го ползва до пълнолетието на децата. А сега - нищо.
В брак не можеш нищо по-значимо да купиш и продадеш без подписа на съпруга ти, което означава, че и ти участваш в него и си остава автоматично твоя, заради наличието на брак.
Това е чисто прагматичната страна на брака.
Брачните договори принципно уреждат наследствените и придобитите преди брака имущества, докато тези през брака си остават обща собственост.

# 53 28 авг. 2011, 19:20 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: azaf в нд, 28 авг 2011, 19:17
Напротив, гарантира, че общата собственост е съградена и от двамата и всеки има право на част от нея.
Докато без брак не можеш да докажеш какво е участието ти в изграждането на дом и т.н.

Аз това дори не мога да схвана защо се обяснява  Grinning
Виктория, аз моето съм го подписала, преди да се оженим, той също се е подписал.
В случай на развод си знаем какво подлежи на делба. Мерси все пак, че ми отвори очите.

# 54 28 авг. 2011, 19:26 ч.
  • Мнения: 4 965
Защото попитаха, затова обяснявам.
И всичко си е до човек. Ние пък не сме подписали споразумение, но /не дай, Боже/ ако се наложи да се делим - добре знаем какво на кого е и никой не би тръгнал да "цака на дребно" другия. Ама това пак си е част от отношенията между двама души.
Може би по-скоро при мен важи не, че съм сключила брак, за да съм сигурна в човека. Сключила съм брак, защото съм сигурна в човека. Иначе не бих... Wink

# 55 28 авг. 2011, 19:32 ч.
  • Мнения: 5 710
Да се върнем към клетвата:-)

Всъщност, тази клетва има ли я в православния ритуал, или в гражданското... какво си обещават хората?
т.к от ритуала в  тукашната община не помня една дума, бях в нещо като временна кома и нищо не помня.

# 56 28 авг. 2011, 20:12 ч.
  • Мнения: 4 965
Не. В гражданския ритуал я няма. В църковния също. Или поне щеше да ми направи впечатление, ако бях произнасяла подобни думи...
В гражданското единствено говорят разни неща за брака и семейството, а после питат: "Ти, ..., съгласен ли си да сключиш граждански брак с ...?" и се отговаря с "Да."
При венчавката в православен храм се четат молитви за младото семейство и също се иска единствено съгласието им да встъпят в църковен брак, за да бъде съюзът им благословен от Бог. Там смъртта не се споменава, защото венчавката се приема, че продължава да е в сила и "на онзи свят". Но го има моментът "в добро и зло, в здраве и в болест". И... задължително се говори, че ще дойде време, когато младоженците ще преминат изпитанията на земния живот и ще се венчаят за вечността /т.е. още по-страшно от това "докато смъртта ни раздели" Wink/.
При венчавката в протестантска църква - младите излизат при олтара и обявяват взетото решение да сключат брак и да създадат семейство, след което цялото паство се моли за благополучие и просперитет на младото семейство. Дори не се задават въпроси относно решението. Пасторът обявява, че съюзът е оповестен пред църквата и Бог и пожелава на младите дълъг и щастлив семеен живот, с опование в Бог и спазване на християнските ценности, защото всяко едно семейство е "домашна църква" и от нея започва общия път на семейството и децата им към вечния живот /т.е. отново семейството се обвързва за вечни времена/.
Толкова.
Брачните клетви са характерни за католиците и се произнасят по време на техните венчавки, като за предпочитане е младоженците сами да съчинят текста.

# 57 28 авг. 2011, 20:31 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: azaf в нд, 28 авг 2011, 19:26
Защото попитаха, затова обяснявам.
И всичко си е до човек. Ние пък не сме подписали споразумение, но /не дай, Боже/ ако се наложи да се делим - добре знаем какво на кого е и никой не би тръгнал да "цака на дребно" другия. Ама това пак си е част от отношенията между двама души.
Може би по-скоро при мен важи не, че съм сключила брак, за да съм сигурна в човека. Сключила съм брак, защото съм сигурна в човека. Иначе не бих... Wink

Принципно и това не е сигурно, защото в омразата и разочарованието си един от друг при развод се цакат колкото мръсно намерят. Наясно съм с тази възможност, макар ние да не възнамеряваме да правим вече брачно споразумение. Разбира се, ако вземем, че тръгнем да забогатяваме непропорционално на личностите ни, тогава вече може и да стигнем до договор.

Както и да е, темата е за клетвата, която под някаква форма някои хора изричат или приемат за част от брака или изобщо не приемат. В интерес на истината, в моята и на мъжа ми родове разводите и разделите на семейсва са изключително редки, така че това за изпълнението на подобна клетва, макар и не изказана, го познавам. Може би затова и смятам за напълно възможно едно семейство да съществува и функционира нормално до края на живота на хората.

Знаеш ли, прекрасно помня, че в църквата попът изобщо не ни пита съгласни ли сме, а в един момент ни сложи ръцете една в друга и ни каза тихичко, че дотук сме били отделни хора, сега сме завинаги едно цяло и връщане назад няма. Така и не разбрах дали това беше част от служебните думички при венчавката или ги каза от себе си.

# 58 28 авг. 2011, 20:38 ч.
  • Мнения: 4 965
Нищо в живота не е сигурно, освен смъртта. А и тя не е сигурно кога ще дойде...

В нашите семейства пък изобщо не се сещам да има разводи /поне в последните поколения или при най-близките роднини/, но това не е никаква гаранция.

А нас първо ни попита дали доброволно сме взели решение и след положителния отговоро направи същото - сложи ни ръцете едни върху други и каза, че вече завинаги сме едно цяло.

# 59 28 авг. 2011, 20:42 ч.
  • Мнения: 5 710
Аз също съм от 'много здрава семейна среда' и около мен няма разводи,  и сигурно затова мисля, че в 'клетвата' няма нищо утопично. Хората живеят буквално 'докато смъртта ги раздели", а ето, че в православието дори тя не ги разделя  Simple Smile

# 60 28 авг. 2011, 20:42 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: Andariel в нд, 28 авг 2011, 20:31
.....че дотук сме били отделни хора, сега сме завинаги едно цяло и връщане назад няма....
с два брака съм, с граждански церемонии само, но искрено се надявам никога да не стана едно цяло с никого. просто сме отделни хора, избрали брака като форма на съвместно съществуване/не ми пречи и не ме интересуват другите изобщо как живеят, с брак или не/. малко ми е чужда идеята да се сливам/всякак/ с когото и да е в едно цяло. сигурно защото много държа на моите една педя лично пространство.  а от 'връщане назад няма' ме побиват тръпки на ужас. някак злокобно и като обречено ми звучи.


от това за седемте живота напред ми става зле само като си го помисля   Laughing, добре, че не съм в индия.

# 61 28 авг. 2011, 20:45 ч.
  • Мнения: 5 710
Ами това са просто думи, които подсилват важността и драматизма на ритуала.
Не че някой се слива с друг и нищо не може да го раздели. Освен това, което тези ритуали са измислени, едва ли някой е ценил свободната воля на практика.
Това са просто някакви представи - като тази за Ада, в който ще се пържим:) Нали никой не мисли, че някой действително ще ни разбърква в казана. Но е важна идеята - да бъдеш добър, верен, да си отдаден на мъжа/жена си в различни ситуации. Да имаш сила за това.

Нарушаването на обета освобождава партньора от клетвата;-)

# 62 28 авг. 2011, 20:46 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо пък, на мен още тогава ми прозвуча много добре, много мило и е хубаво това усещане за цялост. Ние пак си оставаме отделни индивиди за доста неща, но си е друго цялото да е повече от простия сбор на единиците в него (нещо като едно плюс едно е равно на три). Simple Smile

# 63 28 авг. 2011, 20:46 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
Цитат на: azaf в нд, 28 авг 2011, 20:38
Нищо в живота не е сигурно, освен смъртта.




И данъците!  Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy

# 64 28 авг. 2011, 21:07 ч.
  • Мнения: 4 300
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 19:32
Да се върнем към клетвата:-)

Всъщност, тази клетва има ли я в православния ритуал, или в гражданското... какво си обещават хората?
т.к от ритуала в  тукашната община не помня една дума, бях в нещо като временна кома и нищо не помня.
В различните ритуални зали думичките са различни. На нашата сватба мисля, че имаше нещо в този дух.
Църковен брак нямам, а на тези, на които съм ходила рядко успявам да разбера какво точно казва свещеника.

# 65 28 авг. 2011, 21:13 ч.
  • Мнения: 4 965
Сливането в едно цяло не обезсмисля индивидуалността, защото далеч по-силно е онова цяло, състоящо се от достатъчно силни и самоосъзнати индивиди.
И ние сме крайни индивидуалисти, заради което желанието за цялост е още по-показателно, че сме решили да правим усилия да вървим в обща посока и по общ път. А не просто да пребиваваме заедно.
С което не казвам, че начинът на живот на някой друг не е правилен или нещо подобно. Споделям моето виждане за брака, обричането, клетвите и вечността.

# 66 28 авг. 2011, 21:20 ч.
  • Мнения: 69
Хич не ме интересува, че мъжа ми е обещал нещо си пред попа, в общината или някъде си.
И какво като някой ти обещае нещо, знаеш ли живота как ще те завърти, или него.
Един човек може да се промени за около месец така, че да не го познаете и да се чудите какво става. Човек да се наслаждава на днешния ден със своя човек, да живее в настоящето и това е, друго не ни остава.
Моя роднина и много добра приятелка, след 21 годишен брак, две деца, стабилен и внимателен мъж,
кавалер, страхотна компания, верен приятел на когото винаги може да се разчита /това е и моят опит с него, познавам го от малка/, минали през много трудности и двамата.
Този същият човек след една екскурзия в Тайланд до такава степен се промени, че започнахме да се чудим дали няма тумор в мозъка, просто видяхме съвсем друг човек, който няма нищо общо с предния, все едно предния е починал. Звучи направо зловещо.  Shocked
Последва тормоз и забележете побой над роднината ми, въпреки че този човек и на мухата прави път, жена му какво ли не и е минало през главата, изключително любящ мъж се превръща в звяр.
Тя и до сега не разбра причината. Децата, които са толкова привързани към татко си, който на всяка крачка им е помагал и подкрепял и на всеки негов рожден ден те пееха в микрофона най-прекрасния татко на света, сега ги е страх от него и не поддържат контакт. А човека си е с млада тайландка ан възрастта на малкия му син. Изненада ни всичките, и в най-голямия кошмар никой не би си го представил по този начин.

# 67 28 авг. 2011, 21:45 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: peers_fairy в нд, 28 авг 2011, 21:20
Хич не ме интересува, че мъжа ми е обещал нещо си пред попа, в общината или някъде си.
И какво като някой ти обещае нещо, знаеш ли живота как ще те завърти, или него.
Един човек може да се промени за около месец така, че да не го познаете.....
точно това имах предвид и аз Simple Smile. може да се промени и за един час, цял месец дори ми се вижда много Crazy

винаги са ми били странни клетвите, думите - 'завинаги', 'вечно', и всичко от тази палитра. някак не ме напуска чувството за финал и обреченост/все едно ме оковават/. пък кой, какво обещал -  Laughing, днес е едно, утре - друго. животът е променлив и не се знае никога нищо. камо ли пък 'завинаги' и 'никога'. понякога - може и докато смъртта ги раздели/въпрос на сплит, компромиси, търпение и интереси/.

# 68 28 авг. 2011, 21:48 ч.
  • Мнения: 5 710
Много хора. които ходят в Тайланд, ходят, за да отключат тъмните си страсти, които са стоели скрити, докато са намерили възможност да се появят, в това отношение Тайланд е 'рай'.
Но ако това има някакво значение ние сме много привързани към Тайланд с мъжа ми, ходим ( той много повече от мен), но самото място не те прави един или друг човек, не те променя
Той си е бил такъв, просто там е могъл да се прояви в цялата си 'прелест'.  Rolling Eyes Имало е моменти, в които съм си мислила, че цялата световна измет се изсипва вечер по улиците в търсене на най-тъмното.  Мисля, че роднината ти има късмет  да разбере истината за мъжа си.

# 69 28 авг. 2011, 21:57 ч.
  • София
  • Мнения: 4 349
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 20:42
Аз също съм от 'много здрава семейна среда' и около мен няма разводи,  и сигурно затова мисля, че в 'клетвата' няма нищо утопично. Хората живеят буквално 'докато смъртта ги раздели", а ето, че в православието дори тя не ги разделя  Simple Smile




Разводът определено не се предава по наследство!!!!  newsm78 newsm78 newsm78 newsm78

# 70 28 авг. 2011, 21:58 ч.
  • Мнения: 69
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 21:48
Много хора. които ходят в Тайланд, ходят, за да отключат тъмните си страсти, които са стоели скрити, докато са намерили възможност да се появят, в това отношение Тайланд е 'рай'.
Но ако това има някакво значение ние сме много привързани към Тайланд с мъжа ми, ходим ( той много повече от мен), но самото място не те прави един или друг човек, не те променя
Той си е бил такъв, просто там е могъл да се прояви в цялата си 'прелест'.  Rolling Eyes Имало е моменти, в които съм си мислила, че цялата световна измет се изсипва вечер по улиците в търсене на най-тъмното.  Мисля, че роднината ти има късмет  да разбере истината за мъжа си.


Не знам, дали е била пасивна тъмната му страна, но за 21 години беше съвсем друг човек.
Тази тъмна страна или е била много дълбоко, където и той не е предполагал че я има,
или е някаква внезапна промяна, за която едва ли ще разберем причината.  
С жена му си споделяме доста неща, никога,ама никога не си е представяла какво я чака,
още е на лекарства заради шока и всичко което и се случи, след 21 години с любвеобвилен и много свестен мъж, една вечер се озоваваш със звяр, тя дори и още не го проумява.
Какво ли е и мина през ума, от тумор в мозъка, до някакви тайландски неща в питието, нещо като дрога. Аз като го видях наскоро, дори и физиономията му е друга, сурова, все едно е друг човек,
а го помня от малка с най-лъчезарната и слънчева усмивка на света. Едва ли 21 години е успявал да крие тая тъмна страна, прекалено дълго ми се вижда.

# 71 28 авг. 2011, 22:10 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 21:57
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 20:42
Аз също съм от 'много здрава семейна среда' и около мен няма разводи,  и сигурно затова мисля, че в 'клетвата' няма нищо утопично. Хората живеят буквално 'докато смъртта ги раздели", а ето, че в православието дори тя не ги разделя  Simple Smile




Разводът определено не се предава по наследство!!!!  newsm78 newsm78 newsm78 newsm78

Ох, Надя, КЪДЕ съм казала, че се предава по наследство!?

# 72 28 авг. 2011, 22:19 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 21:57
Цитат на: 10 c's в нд, 28 авг 2011, 20:42
Аз също съм от 'много здрава семейна среда' и около мен няма разводи,  и сигурно затова мисля, че в 'клетвата' няма нищо утопично. Хората живеят буквално 'докато смъртта ги раздели", а ето, че в православието дори тя не ги разделя  Simple Smile


Разводът определено не се предава по наследство!!!!  newsm78 newsm78 newsm78 newsm78

Аз съм трето поколение "разведена" Laughing
Майка ми и баща ми се разведоха след 25 години брак, баба и дядо - след 31  Wink

# 73 28 авг. 2011, 22:25 ч.
  • Мнения: 4 965
Може и да се предава.
Имам позната, в чието семейство всички /ама наистина всички, които та познава или за които е чувала/ имат по един неуспешен, последван от по един успешен брак.
Но пък имам и позната, чиято баба се е развеждала 3-4 пъти, но нито всичките й лели и чичовци, нито някой от многобройните й братовчеди се е развеждал дори и по веднъж...

# 74 28 авг. 2011, 22:33 ч.
  • Мнения: 5 710
По-скоро се предават определени нагласи.
Не самата карма.
Като виждаш, че всички се развеждат около теб правиш едни изводи за живота, а ако не познаваш никой разведен - други.

# 75 28 авг. 2011, 22:47 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Не, не, в никакъв случай не казвам, че се предава "по наследство".
Вуйчо ми има прекрасно семейство, братовчедите ми също.
Освен това родителите на майка ми имаха здрав брак. Но точно майка ми поиска развод, а баща ми не искаше (неговите родители са разведените).

# 76 29 авг. 2011, 00:08 ч.
  • София
  • Мнения: 6 797
Има според мен връзка.
Ако никой в рода не е разведени и не толерира развода и знаеш, че няма на кого да разчиташ за най-елементарна помощ след един развод - много ще се замислиш. Ако се приема за 'добър ден; и всички ти викат - абе действай, като не си щастлива - какво седиш при тоя нещастник - друго е. Навиваш се. Викаш си  - ей на, Минка, Пенка и Кичка - брат'чедките, много са си добре, отърваха се от тия пройдохи, сега живот си живеят.
Ама ако всички на кръв те гледат и знаеш, че няма кой вкъщи да те прибере с двете деца, пък камо ли да ги гледа, докато си изкарваш парите за наема, че и няма и кой комат хляб да ти подаде...много ще размислиш дали и КОЛКО точно си нещастна.  Wink

# 77 29 авг. 2011, 00:22 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: Klemy в пн, 29 авг 2011, 00:08
Ама ако всички на кръв те гледат и знаеш, че няма кой вкъщи да те прибере с двете деца, пък камо ли да ги гледа, докато си изкарваш парите за наема, че и няма и кой комат хляб да ти подаде...много ще размислиш дали и КОЛКО точно си нещастна.  Wink

Сигурно има връзка, Klemy, не знам.  Мен ме подкрепиха, но не аз драпах да се развеждам. Но си права, това (липсата на подкрепа от най-близките), вероятно, е една от причините много жени да търпят брак/съжителство, който нищо добро не им носи; други пък, са възпрени от първични решения - да напуснат провинилия се мъж, например; трети са се спрели от порива да хукнат след някоя тръпка; четвърти са научени, че развода/раздялата са голям личен провал и т.н. Сложна работа.

# 78 29 авг. 2011, 00:33 ч.
  • София
  • Мнения: 6 797
Аз гледам от моя гледна точка и мисля.
Нямам една керемида моя - ако ще да е в долно нанагорнище.  Дори нямам един квадрат земеделска земя.
Никой няма да ме вземе с децата, ако тръгна да се развеждам. (Не че съм тръгнала, нито искам за момента.)
Нямам спестявания, понеже не планирам развод и всичко е общо, семейство сме.
Изкарвам някакви пари, с които бих могла да платя наем, но не и всички режийни на един възрастен и две деца.
Та...освен ако не ме пребива от бой, или пък не си хвана богат любовник, няма как да се разведа, Това е. Няма кой децата да прибере от ДГ/училище, поради работното време, камо ли нещо друго.
Та дори не мога да си задам въпроса щастлива ли съм в брака. Колкото-толкова. Не съм излизала с години вечер. Няма кой да гледа децата. Нямам личен живот. Но мъжът ми и той е така, като няма кой да ги поеме и 20 минути между раб.време, мислиш само как да прелетиш трафика. Да, вярно е, искам да имам време за мен, за нас, за развитие, за забавление, ама на. Няма. И като няма, не мога да мисля щастлива ли съм. И да не съм , все едно. По-щастлива няма да стана, ако се разведем. Най-много да се озова под някой мопст с децата, или пък мъжа да е там, понеже е джентълмен и ще отстъпи апартамента.

# 79 29 авг. 2011, 00:52 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Naddya в нд, 28 авг 2011, 21:57
....Разводът определено не се предава по наследство!!!!  newsm78 newsm78 newsm78 newsm78
Разводът може да не се предава по наследство,но е .....заразен.   Laughing
Т.е.,в родове, в които често има разводи, като че ли се затвърждава мнението ,че точно разводът е спасението,манна несебесна.И се хуква към съда при първия проблем в семейството....
Докато в родове,в които няма разводи или те са изключения,човек вижда около себе си здрави семейства,живее в такава среда,и по някакъв начин се учи,човек се бори за двойката.Има ли проблем,се търси решение.И то не е в съдебната зала.
И четейки доста теми в СО последните месеци,се убеждавам ,че младите хора точно така гледат на развода,като на решение на проблемите им.
При най -малкия конфликт и край-развод.Хубаво е ,че някои след един развод ,или два,поумняват.И разбират ,че да живееш с друг човек не е само песни,танци,цветя и купон.

# 80 29 авг. 2011, 01:18 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Клеми, защо трябва да се развеждащ?!
Да не мислиш, че седя и разсъждавам дали съм щастлива? Къде ти, за какво ми е? То нещастието, опазил Бог, те задушава като дойде, няма как да го пропуснеш. Разводът е най-крайната мярка, най-малко пък аз го проповядвам! Други са тези, дето се развеждат бързо, със замах. Аз знам за какво говориш, минах от там. Нищо героично няма в развода, но понякога ти го натрисат, без дори да си го и допускал; друг път те пердашат, унижават, мачкат, децата ти страдат - наложителен е. Разбира се, че ми помогнаха, иначе ... не ми се мисли: с дете на 1, 5, в майчински (някогашните, минималните), работещи родители, престижна, но твърде нископлатена работа, както казваш - за един наем +, и без жилище, което да е в режим "семейна собственост". Е, поради ред извънредни обстоятелства, по-късно се оказах с добро споразумение за развод, право на ползване на жилище за детето, прилична издръжка, но нямаше как да го знам предварително - случайно обстоятелствата станаха благоприятни, но по независещи от мен причини.

А за времето за мен, за нас... какво да ти кажа, в същата ситуация съм. От една година майка ми не е вземала и двете ми щерки заедно - малката я умаря много, помага ми, но или с едната, или с другата. Пак е много, знам. От 2 март 2010 не съм се събуждала без дете в къщата, по-често и в леглото, помня я датата, как да не я помня...Извън къщи също не съм се събуждала, подразбира се. Излизане двамата ли? Добре, че си излизам по женски от време на време, че да не изкукуригам хептен.
Поставила съм ултиматум - не ща подарък за рождения ден, не ща празненство, искам  3 дена извън града, без децата. Майка ми е "резервина" (никой друг не ги гледа), остава да запазим хотела и ... някое чаве да не се тръшне болно (много)!
Ох, заседна ми нещо около слънчевия сплит след поста ти - ланкаме си тук хипотетично, но болшинството сме точно както го описваш, или около. Затова и питах толкова упорито в съседната тема - като как ще се разведете толкова лесно, бе хора? Макар че, и по други причини разводът не е толкова лесно допустим, колкото си мислим понякога.
Заради "задругата", в която сме се превърнали с човека до себе си.
 Hug

# 81 29 авг. 2011, 01:28 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: Краси...* в пн, 29 авг 2011, 00:52

Разводът може да не се предава по наследство,но е .....заразен.   Laughing
Т.е.,в родове, в които често има разводи, като че ли се затвърждава мнението ,че точно разводът е спасението,манна несебесна.И се хуква към съда при първия проблем в семейството....
Докато в родове,в които няма разводи или те са изключения,човек вижда около себе си здрави семейства,живее в такава среда,и по някакъв начин се учи,човек се бори за двойката.Има ли проблем,се търси решение.

Риъли? Не може да бъде! И не се изгонва мъжът, щото поощипкал чужда булка? Или тръгнал на рафтинг 2-3 месечно? Или на тренировка през ден от 19 до 21? Или излизал 2-3 месечно на бира с приятели, па се позапил до след 12-ят час? Или се поувлякъл с флирта на фирменото парти, на което изобщо е дръзнал да отиде?!
ай стига бе!!! Кефиш!

# 82 29 авг. 2011, 08:07 ч.
  • Мнения: 4 300
Цитат на: Klemy в пн, 29 авг 2011, 00:33

Никой няма да ме вземе с децата, ако тръгна да се развеждам. (Не че съм тръгнала, нито искам за момента.)
Не че имам някакво принципно становище относно развода, но ей това хич не си го набивай в главата. Дори само тук във форума се сещам на прима виста за два такива случая, без да чета при Самотните родители и без да съм търсила такива истории целенасочено. Хората, обществото се променя и нагласите не са вече като през 70те години на миналия век.
 Принципно уточнявам, не конкретно ( то и примера на Клеми е абтрактен).

# 83 29 авг. 2011, 08:39 ч.
  • Мнения: 5 710
Вижте сега, мъжете са колкото рибите в морето...

# 84 29 авг. 2011, 09:21 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Ментова в пн, 29 авг 2011, 01:28
Цитат на: Краси...* в пн, 29 авг 2011, 00:52

Разводът може да не се предава по наследство,но е .....заразен.   Laughing
Т.е.,в родове, в които често има разводи, като че ли се затвърждава мнението ,че точно разводът е спасението,манна несебесна.И се хуква към съда при първия проблем в семейството....
Докато в родове,в които няма разводи или те са изключения,човек вижда около себе си здрави семейства,живее в такава среда,и по някакъв начин се учи,човек се бори за двойката.Има ли проблем,се търси решение.

Риъли? Не може да бъде! И не се изгонва мъжът, щото поощипкал чужда булка? Или тръгнал на рафтинг 2-3 месечно? Или на тренировка през ден от 19 до 21? Или излизал 2-3 месечно на бира с приятели, па се позапил до след 12-ят час? Или се поувлякъл с флирта на фирменото парти, на което изобщо е дръзнал да отиде?!
ай стига бе!!! Кефиш!

Което идва да покаже,че не моят поглед за света и връзките е черно-бял,а вие възприемате едностранчиво и теснолинейно мненията ми!     Grinning

# 85 29 авг. 2011, 09:29 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: Краси...* в пн, 29 авг 2011, 09:21
Цитат на: Ментова в пн, 29 авг 2011, 01:28
Цитат на: Краси...* в пн, 29 авг 2011, 00:52

Разводът може да не се предава по наследство,но е .....заразен.   Laughing
Т.е.,в родове, в които често има разводи, като че ли се затвърждава мнението ,че точно разводът е спасението,манна несебесна.И се хуква към съда при първия проблем в семейството....
Докато в родове,в които няма разводи или те са изключения,човек вижда около себе си здрави семейства,живее в такава среда,и по някакъв начин се учи,човек се бори за двойката.Има ли проблем,се търси решение.

Риъли? Не може да бъде! И не се изгонва мъжът, щото поощипкал чужда булка? Или тръгнал на рафтинг 2-3 месечно? Или на тренировка през ден от 19 до 21? Или излизал 2-3 месечно на бира с приятели, па се позапил до след 12-ят час? Или се поувлякъл с флирта на фирменото парти, на което изобщо е дръзнал да отиде?!
ай стига бе!!! Кефиш!

Което идва да покаже,че не моят поглед за света и връзките е черно-бял,а вие възприемате едностранчиво и теснолинейно мненията ми!     Grinning

ти ни ги поднасяш в такъв вид и така ги храносмиламе. облечи ги по-цветно и ги поразчупи.

пс. защо пишеш болдвано? някаква мода ли е?

# 86 29 авг. 2011, 09:59 ч.
  • София
  • Мнения: 23 083
За да се застраховам срещу повторен развод, повече на се кълна на никого и в нищо  Peace  Grinning
Имам си семейство, щастлива съм от начина, по който стоят нещата, ако ме хлопне дъската след години, може пък и да сключа повторно брак. Засега и така съм си добре. Подписът е последното нещо, което ми липсва.
П.П. Хайде сега злобарките да ми кажат, че постът ми звучи като себеубеждаване  Joy

# 87 29 авг. 2011, 10:11 ч.
  • Мнения: 21 440
  Аз лично не мога да изрека такава клетва пред хора, без да избухна в зловещ кикот. Затова нямам и намерение.

# 88 29 авг. 2011, 10:41 ч.
  • София
  • Мнения: 6 797
Цитат на: Рокси в пн, 29 авг 2011, 08:07
Цитат на: Klemy в пн, 29 авг 2011, 00:33

Никой няма да ме вземе с децата, ако тръгна да се развеждам. (Не че съм тръгнала, нито искам за момента.)
Не че имам някакво принципно становище относно развода, но ей това хич не си го набивай в главата. Дори само тук във форума се сещам на прима виста за два такива случая, без да чета при Самотните родители и без да съм търсила такива истории целенасочено. Хората, обществото се променя и нагласите не са вече като през 70те години на миналия век.
 Принципно уточнявам, не конкретно ( то и примера на Клеми е абтрактен).
Рокси, нямах предвид мъж.  Joy Както казва 10 c's - мъже бол. Имах предвид някой да ме вземе в къщата си за няколко месеца, за да има къде да живея.  Peace

# 89 29 авг. 2011, 10:45 ч.
  • Мнения: 4 300
A, не разбрах, че за първите няколко ( що пък точно няколко:) бил зора. Освен да тренираш бързо сменяне на ключалка тогава, ей така, за всеки случай да подсигуриш първите няколко месеца  Laughing

# 90 29 авг. 2011, 12:38 ч.
  • София
  • Мнения: 6 797
 Joy Joy Joy
Така и така ще сменяме патрона, освен да помоля миУото да ме научи как. Тъкмо ще му е ясно, че мога.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 91 29 авг. 2011, 13:21 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 364
Човек не може да предвиди бъдещето. Затова "докато смъртта ни раздели" звучи нелепо. Но е романтично и красиво - всеки много влюбен си е представял, че цял живот ще изживее с любимия и винаги ще се обичат. Чувала съм за двойки, които на преклонна възраст все още се целуват за лека нощ и си казват "обичам те" от сърце, а зад гърба си имат дълъг и щастлив семеен живот. Дай Боже всекиму!
Но далеч повече са нещастните двойки и провалени връзки. А може и цял живот да си останете заедно в една връзка без любов, без истинска близост и пак смъртта да ви раздели. Животът е многолик, Съдбата е непредсказуема.

# 92 29 авг. 2011, 13:54 ч.
  • Мнения: 7 947
"Докато смъртта ни раздели" звучи винаги в началото. За мен не е никак нужно, да се чува обаче в обредния дом или да се скрепя с подпис. То е вътре в нас. И както в началото летим влюбени в розовите облаци и си мислим баш това, така след години е напълно възможно не смъртта да ни раздели. Днес има доста разводи и тн просто защото имаме повече свобода. Не че време оно - не е имало изневери или поводи за развод, но все пак - какво ще кажат хората...

# 93 29 авг. 2011, 14:07 ч.
  • на 4-ия етаж до асансьора
  • Мнения: 621
Не думите в обредите или пък подписът те свързват с някого завинаги.Свързва те единствено желанието да си с него и неговото да е с теб. Дори и Папата да те е венчал, ако няма емоционална близост между двама души  тогава "Докато смъртта ни раздели" ще е избавление.

# 94 30 авг. 2011, 16:16 ч.
  • Мнения: 1 289
И аз съм мислила над фразата за разделянето от смъртта... не знам кому са нужни такива зловещи словоизлияния, в сватбен ден например! Rolling Eyes

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата