- Публикувана: 26 авг. 2011, 21:31 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2011, 21:04 ч.
Ню Йорк или Горно Нанадолнище?
Всяко място си има предимства и недостатъци /видяла съм по малко от всичко, та мога да направя разликата/.
Предпочитам да бъда там, където са любимите ми хора и аз самата се чувствам добре, няма значение дали е град, село и т.н.
Както казва Ремарк:" Най-красивият град на света е този, в който сме щастливи."
п.п. Иначе темата ти е с богат "потенциал" за междуфорумски спорове, "мерене на това и онова", разпри, веселби и т.н.
Предпочитам да бъда там, където са любимите ми хора и аз самата се чувствам добре, няма значение дали е град, село и т.н.
Както казва Ремарк:" Най-красивият град на света е този, в който сме щастливи."
п.п. Иначе темата ти е с богат "потенциал" за междуфорумски спорове, "мерене на това и онова", разпри, веселби и т.н.
Определено съм привърженик на големия град.
Даже не си ходя на село - като стоя един ден и на втория полудявам от скука и тишина. Даже не мога да спя както трябва.
Наистина за малки деца е чудесно селото, да тичат и играят. Но като дойде ред да тръгнат на училище и става проблем.
Даже не си ходя на село - като стоя един ден и на втория полудявам от скука и тишина. Даже не мога да спя както трябва.
Наистина за малки деца е чудесно селото, да тичат и играят. Но като дойде ред да тръгнат на училище и става проблем.
В града децата няма къде да играят, на село пускаш го и тича на воля,ти си седиш/лежиш в люлката и четеш книжка идилия. Храниш го с био продукти от собственната ви градинка...
Мдааа, а къде остава общуването с децата и посещението на курсове, събирания и др.?!
Удобство е, да. На вилата не ги виждам по цял ден и съм спокойна и си почивам, но детето има нужда и от дрги неща, различни от тичане и беснеене по поляните.
Пък и не пречи да идеш да копаеш 2 пъти в месеца...
Храниш го с био продукти от собственната ви градинка...
Да бе, ще копая друг път
Не мога да вирея аз на село. На втория ден вече съм полудяла. Обичам си града, удобствата и Топлофикация. Бойлер и газ у дома си не искам
Ей, мързелани такива, няма да покопаят малко, после щяхте да се хвалите с био продукти ама не.
Азаф, казах 4e имаме коли, ще караме децата на квото трябва.
За да съм честна, детето ми е голямо, но и наистина харесвам селото, сега също живеем на село, европейско което е доста култивирано. Но пустошта си ме влече.
Азаф, казах 4e имаме коли, ще караме децата на квото трябва.
За да съм честна, детето ми е голямо, но и наистина харесвам селото, сега също живеем на село, европейско което е доста култивирано. Но пустошта си ме влече.
Преди 5 години сигурно щях да се фръцна и да кажа, че за нищо не заменям големият град, но явно остарявам... Искам тишина, искам стените на моят дом да не са краят на моето лично пространство, а то да продължава още няколко метра извън тях с простор и зеленина. Искам да си събуя чехлите на терасата и с първата крачка да стъпя боса на тревата. Абе, с други думи, искам да живея на 5 километра от големия град. Дори знам къде точно искам да е това място. Даже си мисля, че така ще стане един светъл ден. 
Но няма да копая!
Искам тишина, искам стените на моят дом да не са краят на моето лично пространство, а то да продължава още няколко метра извън тях с простор и зеленина. Искам да си събуя чехлите на терасата и с първата крачка да стъпя боса на тревата. Абе, с други думи, искам да живея на 5 километра от големия град. Дори знам къде точно искам да е това място. Даже си мисля, че така ще стане един светъл ден. Но няма да копая!
признавам си без бой, че съм градско чедо и то отвсякъде. На село не мога да вирея 
Ходила съм на гости на мои познати по села, много ми харесва- спокойствие, чист въздух и т.н., но за кратко. После започва да ми липсва динамиката на големия град. Сега вече с детето пък е немислимо да сме в малък град или село- образование, възможности за запълване на свободното време, на по-късен етап културен живот и т.н. Големият град дава и големи възможности, макар че и много взема, но това е положението.
Ходила съм на гости на мои познати по села, много ми харесва- спокойствие, чист въздух и т.н., но за кратко. После започва да ми липсва динамиката на големия град. Сега вече с детето пък е немислимо да сме в малък град или село- образование, възможности за запълване на свободното време, на по-късен етап културен живот и т.н. Големият град дава и големи възможности, макар че и много взема, но това е положението.
от дъното на душата си ненавиждам тишина, усамотение и изолирани места за живот. нищо по-тягостно, нещастно и кошмарно за мен няма. единственото, което ме спохожда са суицидни мисли. особено ако е мрачно, тъмно, влажно, сиво и похлупено. чувствам се умряла, с тотална липса на жизнен тонус. живот на забавен каданс.
слънце, цвят, хора, шум, миризма на бензин, суматоха, динамика, движение, глъч - това е моето място.
слънце, цвят, хора, шум, миризма на бензин, суматоха, динамика, движение, глъч - това е моето място.
Университетски град, през който минава голяма река (140хил. души, половината студенти). На 6-8 км. от едната страна -море, на 6-8 км. от другата страна -планина.Без промишленост в околностите. Запазени стари сгради, паметници на културата, много зеленина и цветя. Да ухае на разцъфнал жасмин и да мирише на история. С международно летище , украсено с арки зеленина и декори от опера, на разстояние , което би могло да се измине и пеша. Със затворен за автомобили център и безупречен градски транспорт. С малки хлебарници, месарници, плод-зеленчук, кафенета, ресторантчета, бутици и галерии.(големите вериги магазини-извън града или поне в края му.) Не много голямо жилище в центъра с градина с палма, круша, кайсия, лимон, мандарина , маслина, цветя и билки (домати и краставици-не! )И разбира се най-важното-живот, здраве и щастие.
